Google+ Followers

Wednesday, March 23, 2016

библиография на интерпретациите





Преди време тук на блога се появи библиография на съчиненията на Аристотел, които са изцяло преведени на български.

Сега представям библиография на интерпретации за неговата философия - книги, студии и статии от български учени, преподаватели и изследователи, публикувани на български, но и на руски, немски, френски, английски, италиански и португалски. Едва ли е изчерпателна, но все пак дава представа за хората, които са писали за него през последното столетие у нас.
Някои от тези заглавия се занимават с един или друг аспект от философстването на Аристотел не като централна тема, а по съвсем периферен път, но заради пълнотата на осмислянето на античната философия, култура и литература и/или заради по-късна важна тяхна рецепция през вековете, съм ги включила в тази библиография на интерпретациите.
Естествено, публикуваното в интернет не е изсечено на камък и всичко може винаги да се допълва и коригира. Онези от вас, които забележите пропуски, моля, пишете ми. Библиографията ще бъде допълвана и обновявана, а също така ще се публикува и на сайта за конференцията Предизвикателството Аристотел, планирана за 28, 29 и 30 ноември тази година.

Андонов, Александър. Философията и проблемите на духа. С., 2010, УИ “Св. Климент Охридски”.
Андонов, Александър. Вероятност, възможност, действителност. ГСУ, Книга Философия, 1981, т. 74.
Андонов, Александър. Необходимост и случайност. ГСУ, т. LХVI – ФФ, Книга Философия, 1972, 157-182.
Апостолова, Иванка. Развитие на схващанията за причинността. ГСУ, т. LIV – ФИФ, кн. 2, 1960, 177-261.
Балабанов, Ал. История на класическата литература. Второ преработено издание. Пловдив, 1917 г. Книгоиздателство Хр. Г. Данов.
Богданов, Б. Литературата на елинизма. С., 1979, 1997, “Анубис”.
Богданов, Б. История на старогръцката култура. С., 1989, “Наука и изкуство”.
Богданов, Б. Старогръцката литература. Исторически особености и жанрово многообразие. С., 1992, Просвета.
Богданов, Б. Отделно и заедно. С., изд. „Планета 3”, 2005.
Богданов, Богдан. За културно-историческата основа на философията, или за философията като философствуване. В: Философска мисъл, кн. 11, 1985.
Бояджиев, Цочо. Неписаното учение на Платон. С., 1984, „Наука и изкуство”.
Бояджиев, Цочо. Античната философия като феномен на културата. С., 1994, изд. „Любомъдрие”.
Бояджиев, Цочо. Философия на европейското средновековие. С., 1994, Философска фондация „Минерва”.
Бояджиев, Цочо и Здравко Попов (съставителство и встъпителна студия). Антология Идеята за времето. С., 1985, “Наука и изкуство”.
Бояджиев, Цочо и Георги Каприев (съставителство). Антология Средновековни философи. С., 1994, УИ „Св. Климент Охридски”.
Боянов, Слави. Йонийската натурфилософия като начало на науката. Опит за проследяване на условията и причините за възникване на научните познания. В: ГСУ, Книга Историко-филологически факултет. Т. 26, 1950.
Бънков, Ангел. Проблемата за единичното и общото в логиката на Аристотел. В: ГСУ, Т. 76, Книга Философия, 1983.
Вацов, Димитър. Онтология на утвърждаването. Ницше като задача. С., 2003, изд. „Изток-Запад”.
Видева, Недялка, съст. Траектории на етиката. С., 2007, УИ „Св. Климент Охридски”.
Видева, Недялка. Етика и право. С., изд. „Минерва”, 2002, в съавторство с Петър Горанов.
Гаврилов, Аристотел. За природата на съзнанието, В: ГСУ, Т. LV – ФИФ, кн. 2, 1961, 255-355.
Георгиев, Олег. Изследвания върху индивидуалността в европейското средновековие. С., 1998, „ЛИК”.
Герджиков, АнастасClementia. Образът на принцепса в римската литература и идеологията на ранния принципат. С., 2004, УИ “Св. Климент Охридски”.
Герджиков, Анастас. Качествата на императора според корпуса на латинските панегирици.С., 2007, Изток-Запад.
Герджиков, Анастас. Огледалото на владетеля. Възникване е развитие на жанра Speculumregale в античността и ранното средновековие. Изд. “Кармен 2005”, С., 2006.
Герджиков, Анастас. Развитие на жанра Speculum regale през ХІІ и ХІІІ век. Изд. “Кармен 2005”, С., 2006.
Gerdjikov, A. Aristoteles’ Kritik an Platons politischen Schriften. В: Helikon, 31–32, 1991–1992, Roma 1993.
Герджиков, Анастас. Структура и цел на I книга на Аристотеловата „Политика”. В: ΣYMPOΣION, или Античност и хуманитаристика. Изследвания в чест на проф. Б. Богданов. Съст. Виолета Герджикова, Николай Гочев и Йоана Сиракова, С., 2000, 64–74.
Герджиков, Анастас. За какво ни е „Метафизика”? Рецензия за първия български превод на Аристотеловата Метафизика. Превод Николай Гочев и Иван Христов. В: „Критика и хуманизъм”, кн. 10, 2001/1, 174-177.
Герджиков, Сергей. Редукционизмът и логиката на биологичното познание. ГСУ, Т. 74 – ФФ, Книга Философия, 1981, 266-292;
Герджиков, Сергей. Животът като проблем на философията и на емпиричната наука. ГСУ, т. 77 – ФФ, Книга 2: Философия, 1984, 50-78.
Герджикова, Виолета. Неуютната класика. В: Продължаващата античност. Специален тематичен брой на Критика и хуманизъм. 2002/, кн. 13. Водещ броя Доротея Табакова. с. 7-33.
Гичева, Димка. В лабиринта на Платон и Аристотел. С., УИ “Св. Климент Охридски”, 1994.
Гичева, Димка За необходимостта и възможността на превеждането на Аристотел на български език. В: ГСУ, Т. 81 – ФФ, Книга 2: Философия, 1989/90, с. 48-77.
Гичева-Гочева, Димка. Нови опити върху Аристотеловия телеологизъм. С., „ЛИК“, 1999.
Гочев, Николай. ΠΟΙΗΣΙΣ. Класически и съвременни опити по теория на старогръцката литература. Том І: Аристотел и Хегел. С.,  2004, “Сонм”.
Гочев, Николай. Писма до Егина. Епистоларен роман за живота на Платон. С., изд. СОНМ, 2006.
Гочев, Николай. Александрия. Разкази за хора, книги и градове. Изд. СОНМ, 2002.
Гочева, Димка (съст.). Политическата мисъл на европейското “минало”. С., 2010, УИ “Св. Климент Охридски”. Научни редактори Иглика Милушева и Невена Панова. С текстове от: Галина Иванова, Елена Георгиева, Иглика Милушева, Георги Янков, Димка Гочева, Николай Гочев.
Гочева, Димка. ΠΟΙΚΙΛΙΑ. Една книга за класическите гръцки мислители. С., 2013, УИ „Св. Климент Охридски”.
Грозев, Грозю. Материалистически и диалектически тенденции във философията на Аристотел. В: ГСУ, т. XLVIII – ФИФ, Книга 1: Философия и педагогия, 1953/54, 3-106.
Гънгов, Александър. Логика на измамата. С., 2004, „Авангард Прима”.
Дафов, Веселин. Категории и битие, Изд. „Проектория”, С., 2012, електронно издание.
Денков, Димитър. Въведение във философията. С., 2006, УИ „Св. Климент Охридски”.
Денкова, Лидия. Етика. Начален курс. С., 2003, изд. „Планета3” и Издателство на НБУ.
Димитров, Димитър. Философия, култура и политика в късната античност. Случаят на Синезий от Кирена. В. Търново, 2005, Фабер.
Димитров, Димитър. Езичници и християни през ІV век. Модели на поведение. Емалиол, В. Търново, 2000.
Димитрова, Мария. Древногръцките софисти като изразители на релативистки светоглед.В: ГСУ, т. 78 – ФФ, 1985, 60-76.
Желев, Желю. Модалните категории. С., 1974.
Зелински, Т. Античният свят и ние. Популярни лекции. С., Книгоиздателство “Просвета”, 1920 г. Преведе И.Г. Раев с увод от проф. д-р Г. И. Кацаров.
Кацаров, Гаврил. Избрани съчинения. Том І. Съставители доц. д-р Петър Делев и д-р Тодор Попнеделев. УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2001, Университетска библиотека №390.
Том ІІ. Съставител доц. д-р Петър Делев. УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2001, Университетска библиотека №390. С., 2004.
Кючуков, Ламбо. Системните проблеми: история и съвременност. С., 1990, УИ „Св. Климент Охридски”.
Манчев, Боян. Логика на политическото. С., 2012, Фондация за хуманитарни и социални изследвания, изд. „Изток-Запад”.
Минева, Силвия. Съставителство, встъпителна студия и превод на фрагментите в тематичната антология Стоици. С., 1995, „ЛИК”. Второ дигитално издание:
Михалчев, Димитър. Форма и отношение. Принос към учението за познанието. Том Първи. С., 1914, Издание на Софийския Университет.
Михалчев, Димитър. Към въпроса за относителността на истината. В: ГСУ, Т. ХХХIII – ИФФ, 1936/37, 1-54.
Михалчев, Димитър. Традиционната логика и нейното материалистическо обосноваване. С., 1998, изд. „Захарий Стоянов”. Предговор Исак Паси.
Нешев, Кирил. Опит за критичен анализ на основни понятия на евдемонистичната етична система. В:ГСУ, т. LХII – ФИФ. Кн. 1: Философия, 1968.
Нешев, Кирил. Към въпроса за целта на моралното действие. В: ГСУ, т. LХIV – ФИФ, Книга 1: Философия, 1970, 181-245.
Нешев Кирил. Морална цел и морална свобода. В: ГСУ,т. LХVI – ФФ, кн. Философия, 1972, 115-156.
Нешев, Кирил. Към въпроса за класификацията на домарксовите етични системи. Т. LVII – ФИФ, кн. 1, 1963, 71-106.
Ничев, Александър Димитров (11.05.1922 – 16.11.1988);
основни преводи и публикации за и около Аристотел в хронологичен ред,
заимствани от пълната библиография, публикувана на сайта на катедрата
по Класическа филология във ФКНФ:
1949:
Атическата трагедия в нормите на Аристотел. В: Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет, 45/4, 1-154.
Едно тълкуване на Аристотеловата „Поетика“ у нас (Кръстьо Генов и Петър Радев. Поетиката на Аристотеля. Пълен превод от старогръцки с критичен увод и бележки. Второ поправено и допълнено издание. София, Хемус, 1947. 156 с.). В: Септември, ІІ/2, 153-157. (рецензия)
1950:
Трагедията „Едип цар“ – атака срещу гръцкия материализъм. В: Език и литература, 2/1950, 137-144.
М. Д. Петрушевски. Дефинициjата на трагедиjата каj Аристотела и катарсата. = Годишен зборник. Филозофски факултет на универзитетот. Скопjе 1948, кн. 1, стр. 3-17.
1954:
Връзката между Държавата на Платон и Поетиката на Аристотел по въпросите за „подражателната“ поезия и катарзиса. В: Годишник на Софийския университет, Филологически факултет, 47, 123-200.
Считали ли эпикурейцы что боги действительно существуют? В: Г СУ, Филологически факултет, 48, 283-305.
1956:
Съчетанието παρὰ τὴν δόξαν в Поетиката на Аристотел. В: ГСУ, Филологически факултет, 51/1, 448-487.
1958:
Gorgias über die Tragödie. В: Г СУ, Филологически факултет, 52/2, 321-361.
Quelques parallèles latins de l’expression παρὰ τὴν δόξαν. В: Изследвания в чест на акад. Димитър Дечев по случай 80-годишнината му. София, 75-79.
1962:
La faute tragique dans l’Œdipe-Roi de Sophocle. В: Г СУ, Филологически факултет, 55/2, 581-689.
Към коментара на Аристотеловата „Поетика“ (гл. 25). В: Г СУ, Филологически факултет, 55/2, 691-718.
Към коментара на Горгиевата „Възхвала на Елена“. В: Из историята на световната литература. С., 183-187.
Die Tragödie.  In: Antike Dichtung. Lehrmaterial für das Fernstudium. Bernau, 118-135.
1963:
Wie ist die tragische Katharsis zu deuten? Proklos über die Katharsis.  In: Acta antiqua Philippopolitana. Studia historica et philologica. Serdicae, 215-228.
Plato und Aristoteles über die Wirkung der Tragödie. Helikon (Messina), ІV/1-4, 229-252
Gegen einen platonisierten Aristoteles [Й. Денигер. Wahres Sein in der Philosophie des Aristoteles, 1961]. В: Г СУ, Факултет по западни филологии, 61/2, 19-27. (рецензия) 1968
1970:
 L’énigme de la catharsis tragique dans Aristote. Sofia, 254 p. Éditions de l’Académie Bulgare des Sciences.
Aristotle’s παρὰ τὴν δόξαν and the modern detective story.
In: Studi classici in onore di Quintino Cataudella. Vol. 2. Catania, 265-278.
Wodurch wird das Auftauchen von phobos bedingt? (Zu Poet. 13, 1453a, 2-6). Euphrosyne(Lisboa), n. s. 5, 363-368.
1975:
Аристотел. За поетическото изкуство. Встъпителна студия, коментар и превод от старогръцки . С., 135 с. (2. издание, 1993)
Προβλήματα τῆς μεταφράσεως τοῦ ἀρχαίου ἑλληνικοῦ δράματος. Πλάτων: δελτίον τῆς Ἑταιρείας Ἑλλήνων φιλολόγων, 55-56, 302-306.
Olympiodore et la catharsis tragique d’Aristote. In: Studi in onore di Anthos Ardizzoni (= Filologia e critica, 25). Roma, 641-659.
Questions éthiques et esthétiques chez Polybe. Ἔλεος chez Polybe et Aristote. Revue des études grecques, 91, 149-157.
1980:
Аристотел и трагедията. Философска мисъл, 2/1980, 58-63.
La catarsi tragica di Aristotele. Homonoia [Budapest], 3, 59-79.
1982:
La catharsis tragique d’Aristote. Nouvelles contributions. Sofia, 175 p. Editions de l’Universite de Sofia.
La „Poétique“ d’Aristote éclairée par sa „Rhétorique“.  In: Association Guillaume Budé. Actes du XIe congrès (Pont-à-Mousson, 29 août – 2 septembre 1983). Paris, 83.
Въпросите на трагедията в един коментар на „Поетиката“. В: Литературна мисъл, 3/1985, 57-70.
Как да превеждаме Платон, Аристотел, Софокъл… Във вестник „Отечествен фронт”, бр. 12083 (1.03.1985). (интервю)
1986:
Аристотел. Реторика. Предговор, встъпителна студия и превод от старогръцки. С., „Наука и изкуство”.
1987:
От „Реториката“ към „Поетиката“. В: Литературна мисъл, 10/1987, 84-98.
Encore une fois sur la «hamartia» aristotélicienne. В: Филология, 17-18, 3-7.
Les questions de la tragédie dans un commentaire de la Poétique. В: Филология, 19-20, 3-18.
1988:
De la Rhétorique vers la Poétique. Euphrosyne (Lisboa), n. s. 16, 9-34.
***
Панова, Невена. Платоновият диалогСитуации и елементи на събеседването. С., 2005, “Сонм”.
Панова, Невена. ΜΙΜΕΟΠΟΛΙΣ. Върху Платоновата политическа и литературна теория на подражанието. С., 2012, „Сонм“.
Панчовски, Илия. Хераклитови фрагменти. С., ЛИК, 1999. В посмъртно публикуваната книга са включени няколко статии от студентските години, както и дипломната работа на Илия ПанчовскиАргументацията в спора: проблемът за аналогията. Софистическите провокации към философията.
Panchovski, Iliya. The Pattern of Classification of the Sciences in the Didascalicon of Hugh of Saint VictorAnalysis of its Methodology in the Context of the Restoration. MA Thesis in Medieval Studies. The Central European University. Budapest, January 1996. Приложение към Критика и хуманизъм, 2001/1.
Петков, Георги. От диалектика към реторика. Цицерон в перспективата на средновековните трансформации на реториката. В: Сборника  Докторантски изследвания по социални и хуманитарни науки, т. 1, С., 2010, с. 56-91.
Поликаров, Азаря. Кратък очерк върху схващанията за причинността в домарксовата философия. В: ГСУ, т.. XLVIII – ФИФ, кн. 2, 1953/54, 35-61.
Полименов, Тодор. Субстанции, универсалии, пропозиции. Метафизика и философия на езика.С., 2013 г., изд. „Вулкан 4”.
Радев, Ради: Библиография на книгите на проф. дфн Ради Радев
Радев, Ради. Материалистически положения в гносеологията на Аристотел. С., 1961, “Наука и изкуство”.
Радев, РадиИз историята на арабската философия. С., 1966, “Наука и изкуство”.
Радев, Ради. Критика на неотомизма. С., 1970. “Наука и изкуство”.
Радев, Ради. (съставителство и встъпителна студия) Антична философия. Антология. С., “Наука и изкуство”, 1977, 1988. Стара Загора, “Идея”, 1994. Превод: Христо Данов.
Радев, Ради. Сократ. Живот и дело. С., 1980, Партиздат. Съставителство на приложението Ради Радев. Превод: Христо Данов.
Радев, Ради. История на античната философия. С., “Наука и изкуство”, част І, 1981; част ІІ, 1983.
Радев, Ради. Латинският Аристотел. С., 1982, Партиздат. Съставителство на приложението Ради Радев. Превод: Лидия Денкова, Румен Даскалов, Маргарита Кискинова.
Радев, Ради. Хераклит. Живот и дело. С., 1986, Партиздат. В приложението: фрагменти от и за Хераклит. Съставителство и превод Ради Радев.
Радев, Ради. Аристотел. С., 1988, изд. “Народна просвета”. Съставителство на приложението Ради Радев. Превод: Марко Марков и Теменуга Ангелова.
Радев, РадиАристотел. Историческата съдба на неговата философия. УИ “Климент Охридски”, С., 1989.
Радев, Ради. Велики философи. Част І. С., 1990, “Народна просвета”.
Радев, Ради. (съст. и встъпителна студия) Средновековна философия. Антология. Стара Загора, 1994, изд. “Идея”. Превод: Христо Данов, Теменуга Михайлова.
Радев, Ради. Антична философия. Стара Загора, 1994, изд. “Идея”.
Радев, Ради. Средновековна философия. Стара Загора, 1994, изд. “Идея”.
***
Радоилска, Любомира. Съставителство, превод и предговор на изданието Елеати. Фрагменти, изд. “ЛИК”, С., 1996.
Radoilska, Lubomira. Addiction and Weakness of Will. Oxford University Press, 2013.
Radoilska, Lubomira. L’actualité d’Aristote en morale. Presses Universitaires de France, 2007.
Множество други статии и студии на Л. Радоилска за актуалността на аристотелизма в етиката и съвременната биоетика, които са достъпни онлайн:
Рождественский, Методи. Аристотеловото убеждаване с характер и етотическата аргументация в „Реторика”. В: Сборника  Докторантски изследвания по социални и хуманитарни науки, т. 1, С., 2010, с. 9-55.
Саръилиев, Иван. Аристотел. С., 2013, Издателски център „Боян Пенев”. Разчел, редактирал и подготвил за печат Андрей Ташев. Предговор Владимир Маринов.
Сивилов, Любен. Причина, следствие, причинност. ГСУ, т. 74 – ФФ, Книга Философия, 1981, 86-104.
Спасова, Камелия. Събитие и пример у Платон и Аристотел. С., 2012, Фондация „Литературен вестник”.
Тодорова, Волга. Параметри на моралния избор при Аристотел. В: Траектории на етиката.Съставител Видева, Недялка. С., 2007, УИ „Св. Климент Охридски”.
Тодорова, Волга. По някои аспекти на категорията добродетел в древногръцката етика. В: ГСУ, т. LХVII – ФФ, Книга Философия, 1973, 159-206.
Янко Янков. Политически и правни учения. Древна Европа. Гърция. Том ІІ, във виртуалното пространство на адрес: http://iankov.blogspot.com/
post scriptum:
При съставянето на библиографията особено полезни ми бяха библиографиите на преподавателите от миналото и днес от катедрата по Класическа филология във ФКНФ, публикувани на катедрения уебсайт, и библиографиите и книгите на изследователя на българската философска култура проф. Добрин Тодоров.
За много други тематични библиографии, събрани от проф. Добрин Тодоров, вижте на сайта на Института за българска философска култура:



No comments: