проф. дфн Анастас Герджиков представя програмата си, 28 октомври, Аулата
На Димитровден, 26 октомври, инициативната група от много критични преподаватели от няколко факултета е провела дискусия и с двамата кандидати за ректор на Университета, която продължила повече от 3 часа в Аулата. Преподавателите, които представиха своите виждания за желани от тях промени, придружени с настоятелни искания - и в по-конспективна форма в 13 точки, и в по-разгърната програма, публикуваха тези документи и в интранет на Университета, и в електронни издания като "Дневник", където обаче беше допуснат гаф.
http://www.dnevnik.bg/analizi/2015/10/12/2624936_13_iskaniia_kum_budeshtiia_rektor_na_sofiiskiia/
Първата публикация на документа в съкратения му вид, с 13-те императивни искания, не беше подписана от никого. Тази анонимност по всяка вероятност се дължи на немарливостта и небрежността на редакционния екип на изданието, което вече 10-та година все повече деградира като качество на списване и в което трудно може да се намери материал без груби правописни грешки. Макар и по вина на изданието, това направи лошо впечатление: в 13-те императивни искания има внушения за лошо ръководене на университетските дела във всичките им аспекти. Това не просто дискредитира досегашното ръководство и един от кандидатите за ректор на Университета, който е член на отиващия си ректорски екип. Не присъствах на дискусията с двамата кандидати за ректор, която се е състояла миналия понеделник, не защото тогава имах имен ден, а защото не ми харесва и това: колегите предлагат и настояват новият ректор да има мандатна програма за по-кратък срок, извисяват глас с императиви, но не предлагат свой кандидат! Който има мандатна програма, трябваше да издигне и свой кандидат за ректор. Толкова много професори има в инициативната група. Някой от тях трябваше да се впусне в състезанието, а не да се извиват ръцете на двамата професори-кандидати за ректор да кооптират в мандатните си програми, зад които стоят по няколко факултета, исканията и на инициативната група. Инициативно-императивната група е достатъчно гласовита, но не успя да направи най-важното: да намери подходящ кандидат, който да спечели избора и да осъществи императивите им.
Гадната медийна кампания, която се води вече месец от една национална телевия и едно електронно издание, очеизвадно цели:
1. Отвличане на вниманието на публиката от местните избори, за да има много ниска избирателна активност; чрез нея да се циментира управляващата коалиция и целокупната политическата класа. Постигнаха я тази цел: на вчерашния балотаж в София и Варна избирателната активност е била 15%.
2. Оправдаване на галопиращите поправки в Закона за висше образование, които да гилотинират традицията на автономното и самоуправляващо се най-високо образование у нас. Тази традиция, както отлично знаем, е започнала още през 1908 г., след разрешаването на първата голяма университетска криза, затворила Университета за цяла година.
Това, което дори и по времето на тоталитаризма беше избегнато, ни се готви от неототалитарната мутренска власт: ликвидиране на самоуправлението и автономността на висшите образователни институции чрез назначаване в тях на финансово-административни директори от изпълнителната власт. А както писа колегата проф. дсн Таня Чавдарова в "Дневник" тези факири на мениджмънта и предприемачество ще имат мандати от 8 до 10 години, ще могат да повтарят мандатите си, ще имат право да налагат вето на решенията на ректора и ще пишат образователните и научни стратегии за приоритетите на развитие на Университета.
Вж. особено финала на статията с апела към Министерството на образованието, с който завършва текстът: http://www.dnevnik.bg/analizi/2015/10/17/2608179_sofiiskiiat_universitet_kato_baron_mjunhauzen/
Ректорите - кукли на конци.
Академичните съвети - безплодни и безобидни говорилни веднъж месечно.
Това го написах и във форума на "Дневник", където се заяждам с почти всички корифеи на неправителствената аристокрация, която в момента подготвя интелектуално с публикациите си мутренското покушение над университетската автономия.
3. Третата цел на мръсната медийна кампания срещу Университета също е прозрачна: дискредитиране на целокупното професорско тяло у нас, за да не се осмели никой от професорите догодина да се мери с генерал-лейтенант Б. Борисов и/или с г-на Плевнелиев в кандидат-президентската надпревара.
В нашия Университет има няколко професори, които биха били отлични кандидати за президенти, а и с много големи шансове за успех: има поне един от ДБГ, поне един от ДСБ, поне един от БСП, поне един от АБВ и т. н. В останалите наши университети също има професори, които биха се справили много по-добре с функциите на държавен глава и от Б. Б., и от г-н Плевнелиев. И това го знаят и глашатаите на корпоративната правда в "Дневник", и функционерите на мутромилиционерската партия.
Затова най-старият и най-големият наш Университет, който според рейтингите е и най-добър в областите, в които преподава, трябва да бъде изравнен със земята. Да бъде сравняван с плячкосания МК "Кремиковци" и с издоената софийска "Топлофикация". Вж.:
http://www.dnevnik.bg/analizi/2015/10/12/2622969_sofiiskiiat_universitet_se_upravliava_kato/
Всички професори трябва да бъдат представяни от октомври 2015 до октомври 2016 en gross като измамници, крадци, мошеници и некадърници, за да може мощните телеса на Генерала догодина по това време да спечелят президентските избори и да се пренесат от едната сграда на "Дондуков" в отсрещната.
Защо ни е да имаме Университет, щом имаме такива корпулентни генерали и корпоративни икономедийни президентстващи мениджъри?
Една страна с хилядолетна история трябва да бъде обяздена и подчинена от най-нискочелите в нея.
***
А междувременно на сайта на Университета, в интранет са публикувани и биографиите, и мандатните програми на двамата кандидати за ректор, като вече са публикувани 27 отчета за приключващия мандатен период с множество приложения към тях: отчети на заместник-ректорите, на университетския омбудсман и на всички самостоятелни центрове и звена: университетският музей, университетското радио, университетската телевизия и прочие.
Вчера няколко часа четох тези стотици страници с документи и особено бях впечатлена от отчета на Университетското издателство с печатница и от отчета на Контролната комисия. Аз станах студентка преди 33 години, през есента на 1982 г., а от 1990 г. съм редовен преподавател, но за първи път в живота ми виждам отчет на Университетското издателство с печатница с две приложения към него. Там са написани много интересни неща
Днес, 2 ноември, от 17 часа в Аулата би трябвало да се проведе среща с проф. дхн Тони Спасов, на която той ще представи програмата си за развитие и управление на Университета.
Тази отчетно-изборна сесия ще остане в историята с изключително гнусната медийна кампания, която се води срещу Университета. Мутромилиционерската телевизия подготвя президентската кампания на Генерала, корпоративната плутокрация се бори за повтаряне на мандата на техния човек в президентството, а Министерството на образованието качва автономията и самоуправлението на ешафода.
Точно затова останалите професор(к)и сред кандидатите за ректор, които бяха не по-малко от десет, се уплашиха от калното медийно цунами.
Останаха само двама смели колеги с чувство за дълг, които се изправиха срещу медиите на президентството и изпълнителната власт.
Който и от двамата кандидати да спечели, надявам се да успее да опази Университета.
Но и двамата още сега заслужават да влязат в историята на Университета най-малко с това: те са двамата от десетте, които не се уплашиха.
Двамата, които не се предадоха.
Поне засега, а дано и по-нататък да успеят да защищават Университета.
No comments:
Post a Comment