Google+ Followers

Tuesday, February 3, 2015

рециклирам стар и добавям нов


Естествено, много се вълнувам от събитията в Елада. Няма друга страна в Европа, която да познавам по-добре и да обичам повече от Елада, след България, разбира се. Ако щракнете върху изреченията, които четете в момента, ще прочетете един кратък емоционален коментар във вестник "Катимерини" от 9 декември 2008 г.

Коментарът на Панделис Букалас, озаглавен "Конституцията и кръвта".
Връщам лентата назад, защото точно на 9 декември 2008 година, три дни след убийството на 15-годишния Александрос Григоропулос, цяла Гърция беше обхваната и от общонационална стачка, и от цялостна окупация на всички гръцки университети и училища.
Окупациите на гръцки средни училища и университети не са рядкост, но тогавашната беше наистина повсеместна, подкрепена от всички.

За първи път в края на декември 2008 година демоскопските проучвания показаха, че ако се проведат в момента избори, СИРИЗА ще спечели трето място, а през януари в едно от социологическите проучвания тя даже излезе на първо място като първа политическа сила!
Говорим за януари 2009 година.

Започвам с това, защото ми се вижда много опростенческо да си обясняваме само с материални и икономически причини възхода и изборната победа на СИРИЗА отпреди седмица. Много елементарно и примитивно, вулгарно-икономическо и консумативно-материалистическо обяснение би било това. Има достатъчно медии и коментатори, които предпочитат този еднопланов и опростенчески прочит: пари, заеми, дългове, лихви, несъбираемост, безработица, фискална дисциплина и прочие.

И за тях ще стане дума в края на този текст, но чак в края му, защото преди това има други много по-важни, наистина политически причини, които трябва да се посочат.
По времето на масовите общонационални протестни действия и пълната окупация на всички училища и университети в Елада през декември 2008 и януари 2009 година, повечето от протестиращите младежи бяха облечени в бяло - цветът, който предпочитаха тогава от СИРИЗА, за разлика от традиционното черно на анархистите и вандалите.

Още през 2008 и 2009 година стана ясно, че повечето от гърците са уморени от корупцията, безнаказаността и арогантността на тяхната политическа класа, представяна от двете традиционни партии на левицата и десницата. Дотук нищо ново. Ще кажете, къде не е така? Е, в Елада освен традиционните слабости на фасадната демокрация, за които е писал още Платон в "Държавата", се прояви още една. 
Няколко гръцки фамилии несменяемо си предаваха властта в продължение на десетилетия  - както в Нова демокрация, така и в ПАСОК - от бащите на
 децата, а после и на внуците. Кланово-кастовият характер на политическия им елит става очеизваден още в края на 70-те и 80-те години на миналия век. От началото на новия век, когато третото поколение наследници на фамилиите Мицотакис, Караманлис, Венизелос, Пангалос и особено Папандреу, овладява всички инструменти за влияние, олигархизацията на политическия живот на Елада стана не само необратима, но и нетърпима за повечето гърци.

СИРИЗА се появи в началото на века, а като сериозен играч на политическата сцена се изяви още в края на 2008 г. Традиционните партии оцеляха няколко години благодарение на залъгалката, която подхвърлиха на елините - заемите, които третото поколение потомствени лидери отчаяно вземаха един след друг, при това при абсолютно неизгодни условия и в изгода много повече на кредитиращите ги институции, но безрезултатно за икономиката на Елада.

СИРИЗА спечели през януари 2015 г., защото още през 2009 г. заяви на елините, че новите заеми, особено ако те се вземат при заробващи условия, ще закрепят за няколко години компрометираната управляваща върхушка от третото поколение на няколкото управляващи семейства - както в Нова демокрация, така и в ПАСОК, но няма да доведат нито до растеж, нито до развитие.  

През няколкото години от първото регистриране на СИРИЗА като потенциален победител на евентуални избори, още през януари 2009 г., до тяхното действително спечелване през януари 2015 г., имаше няколко драматични епизода на опити да се предоговори вече взетият дълг и да се преосмисли изобщо необходимостта от вземането на нов.

Имаше един такъв драматичен едноседмичен период в началото на ноември 2011 година и тогава във форума на "Дневник" коментирах блъфиранията както на тогавашния министър-председател Георгиос Папандреу, така и на тогавашния европейски дует Меркози (Меркози, защото президент на Франция по онова време беше Никола Саркози). Ето го моят коментар
от 4 ноември 2011 г. към статията Гърция официално се отказа от референдума :


Нищо не е чак толкова просто и еднопланово, колкото им изглежда на някои колеги-форумци тук.

Сутринта по една телевизия един колега - грък, икономист и преподавател, на най-чист български език със съвсем лекичък акцент обясни: Папандреу блъфира.
Наистина, това бе блъф.
Направи го, за да може скоро да се оттегли с достойнство от политическата сцена.

Оттук насетне продължавам сама: Папандреу блъфира, но и тандемът Меркози блъфира.
Нито Папандреу е имал сериозно намерение да проведе референдум, нито Великите сили ще изхвърлят Елада от еврозоната и евросъюза.

Като поразлистим малко учебниците по история на ХХ век, виждаме в тях имената на дядовците на днешните Венизелос и Пангалос, на Папандреу, на Караманлис...

Много често действията на династичните гръцки политици имат обяснение и далеч в миналото.

Когато преди два дни "цар" Папандреу Трети взриви целия свят с блъфа за референдум, малко хора обърнаха внимание на датата, за която - уж - щеше да го насрочи.

Датата беше 3 декември.

На 3 декември 1944 г. неговият дядо - родоначалникът на династията, когото мнозина наричат "цар" Папандреу Първи, дава заповед за стрелба по мирни демонстранти в Атина. Убити са 30 души, а ранени - над 200.

На следващия ден, на 4 декември, при погребението на убитите от предишния ден, отново има прерастване на траурното шествие в демонстрация, отново стрелба и отново десетки убити и стотици ранени. Няма официална статистика колко точно са жертвите от тези два дни.
Това е фитилът на бурето с барут - Гражданската война, която пламва малко по-късно. Братоубийствената Гражданска война в Гърция започва да тлее тогава, когато дядото Папандреу е министър председател.

Както е отлично известно, през Втората световна война, в Гърция има няколко формации на въоръжената съпротива, доминирани, съответно от леви, комунистически и десни политически идеи - ЕЛАС, ЕАМ, ЕККА, ПЕЕА...

Разпределението на Европа на прочутата салфетка от Ялта определя едно, а ако следвоенният път на Гърция и България е трябвало да се определи от самите тях, а не от Великите сили, трудно Гърция би останала там, където е била разпределена.

Броят на членовете, симпатизантите, сътрудниците и партизаните от левите, крайно левите и комунистическите формации е бил по-голям от всички останали, взети заедно.

Ричард Крамптън в "Кратка история на модерна България" пише същото, но с обратен знак за България: политическите симпатии на българите за следвоенното развитие на страната са клонели много повече към центристки, аграрни, социалдемократически и проевропейски партии у нас, или поне нагласите на хората са били далеч не такива, каквито излизат на референдума от 1947 г.

В Гърция е било по-скоро обратното, но на салфетката, или на покривката в Ялта е било разграфено друго.

За това и гражданската война в Гърция след това продължава четири години.

***
Когато преди два дни "цар" Папандреу Трети стресна целия свят със своя блъф, той с това направи жест към гръцкия народ, който отлично помни своята история и отлично знае кой какъв е бил и е в техните вековечни политически династии.

Със своя театрален жест той им каза: "Не съм като дядо ми и няма просто така да се дам на Великите сили! Ще чуем гласа на народа..."

Лицемерие, разбира се.

Но също така и оттатък блъфираха, защото изпадането на Елада от еврозоната и евросъюза ще я направи най-нестабилното място в НАТО, а това едва ли някой може да си го позволи.

През всичките тези месеци, когато се хвърля толкова много кал срещу елините - как пиели, ядяли и танцували сиртаки, защо никой не написа колко са разходите за отбрана на Гърция и защо тя е една от малкото натовски държави с армия, в която има наборна военна служба от цели две години?

През изминалите десетилетия след Втората световна и след Гражданската война, а после и след падането на хунтата през 1974, а после още веднъж, за пореден път, след приемането на страната в ЕС през 1981 г., в Гърция са налети огромни пари, за да бъде тя преди всичко стабилен член на НАТО.
Кога по метода на моркова, кога чрез метода на тоягата левите политически формации при тях са били винаги докарвани до едно приемливо социалдемократическо ниво, а радикалите и крайните комунисти са били задушени.

Гърция е получавала толкова много пари, включително и неизгодни заеми, за да бъде - преди всичко в геополитическо отношение - там, където е.

Да бъде изхвърлена тя от европейските структури, означава да се преобърне оста на глобуса...

И последно, но не и по важност.
Забравете го това сиртаки, което някои форумци тук непрекъснато им приписват.

Сиртакито е един танц от един филм, който е много по-популярен като танц у нас, отколкото при тях.

Те обичат и танцуват много повече хасапико. 
димка гочева





Към този предишен коментар от началото на ноември 2011 г., ще добавя и нов, накратко и в резюме:

1. СИРИЗА е антиолигархическа, а не популистка партия. Макар че генеалогията и биографията на някои нейни членове е свързана с младежки увлечения по троцкизма, маоизма или т.нар. "втора гръцка комунистическа партия", ККЕ - есотерику, в момента те няма да си позволят крайности и авантюристични ходове. Никой не мисли нито за излизане от НАТО, нито от Европейския съюз, нито от еврозоната - противно на това, което твърдят за тях декласираните им политически опоненти.
2. Исканията, които подкрепиха мнозинството от гръцките избиратели преди няколко дни, са икономически,
но още повече и политически. В политически план посланието им е: не на старата кастово-кланова политическа класа.
3. В икономически план исканията им са не за абсолютна отмяна, а за предоговаряне и разсрочване на огромния дълг - по друга схема, с други срокове на изплащане, и с други, минимални лихви. Сегашните финансови инструменти са много по-изгодни за заемодателите от кредитиращите международни институции, а не за
заемополучателите - гръцкият народ.
4. Приказките на многознайковците от електронните ни форуми, които вече изпращат нашите южни съседи извън еврозоната, обикновено се изчерпват с това, че техният брутен вътрешен продукт е само 2% от съвкупния вътрешен продукт на ЕС и видите ли, нека те да фалират, да се върнат към драхмата, а ние ще злорадстваме когато те изпаднат в бедствие. Да поизчакаме малко със злорадствата. Елада е щит на Европа - от античността до днес.
4. А защо се забравя това, че Елада е единствената страна в Ютоизточна Европа,
която е както в еврозоната, така и в НАТО, така и в Европейския съюз?
5. Защо се забравя и това, че Елада има наборна военна армия с двегодишна задължителна служба и оръжия, каквито малко армии в околността имат? Как си представяте една тежка политическа, икономическа, финансова, но и военна
 криза там?
6. Защо се забравя и това, че само няколкостотин километра на изток и пак на брега на
Средиземно море е Сирия, а в нея се появи една нова агресивна псевдодържава, която неминуемо ще се възползва от една напълно дестабилизирана Елада, след напълно дестабилизираните Ирак, Сирия и Египет?
7. Поради това, шансовете на новото антиолигархично правителство на Елада да успее да предоговори и разсрочи заема по по-ефикасен за икономиката и по-поносим за хората финансов план, са всъщност много големи. Подкрепят ги световно известни икономисти и финансисти-нобелисти.
8. Дестабилизация на Елада означава дестабилизация на цяла Югоизточна Европа, а може би и на цяла Европа. Отваряне на вратата на Ислямска държава към нашия континент. Отваряне на кутията на Пандора. Отваряне на вратата към ада.
9. Старите традиционни партии имат перспективата да се върнат все някога отново на политическата сцена, само ако най-после обновят ръководствата си с нови хора, от ново поколение и с произход, малко по-отдалечен от потомствените управляващи касти. Разбира се, сред тях има и отлични, много симпатични поне за мен политици, като напр. Дора Бакояни в Нова демокрация или Евангелос Венизелос в ПАСОК, но ако отново почти всички ръководни позиции бъдат заети от "старите муцуни" и не се направи личностно обновление, на следващите избори
СИРИЗА ще си оспорва първото място с фашистката "Златна зора", а не с която и да е от тях.
10. Евентуален провал на СИРИЗА - не дай Боже! - означава кръвопролитие, гражданска война и/или военен преврат. Да пази Бог!
Това в Елада вече веднъж се е случвало.
Но ако се стигне отново до военна хунта в името на опазването на стабилността в Югоизточна Европа и пред заплахата 
 на войнстващата армада в Близкия изток, това ще означава окончателно
погребване на демокрацията в Европа и света. Този път завинаги.

No comments: