хорът на Времето

В Р Е М Е Т О:

Аз властвувам над всички и всички проверявам,
добри и зли без оглед с добро и зло дарявам,

оплитам и разплитам човешките дела
и ако се възползвам от своите крила,

от вас това за грешка не вярвам да се вземе,
защото мойто име - вий знаете - е Време.

Шестнадесет години ний в миг ще прелетим,
понеже всичко земно пред мен е прах и дим

и нрави и закони по хорската ни нива
властта ми в миг засява и миг след туй залива.

Откакто свят светува до днес, един и същ
е само моят полет, велик и всемогъщ,

и както днес за вчера свидетел съм безгрешен,
за днес ще бъда утре и блясъкът ви днешен

поовехтял ще бъде, тъй както овехтял
тоз разказ мой навярно на вас се е видял.

И тъй, обръщам своя стар пясъчен часовник
и вижте как - за всичко основният виновник -

Леонт, във своя тъжен дворец усамотен,
за лудата си ревност се кае нощ и ден.

Но ний ще го оставим и ей ни през морето
пристигаме сред китната Бохемия, където -

преди подсказан само, сега и име взел -
живей синът на краля, на име Флоризел.

А тука е израсла и малката Пердита
във прелестна пастирка и ако някой пита

какво със тези двама ще стане най-накрай,
то сцената да гледа и сам ще го узнай,

когато повестта ни пред него се развие.
И ако нявга друг път използвали сте вие

по-лошо свойто време, то радвам се и аз,
а ако не, ще моля да вярвате тогаз

на мене - свойто Време, - че честно вам желая
за в бъдеще забави, по-хубави от тая!

Времето излиза 

Уилиам Шекспир. Зимна приказка. В: Трагикомедии и романси.
С., "Народна култура", 1976,
Четвърто действие, първа сцена.
с. 776-777

превод Валери Петров

Бог да го прости!