хорът на Времето

В Р Е М Е Т О:

Аз властвувам над всички и всички проверявам,
добри и зли без оглед с добро и зло дарявам,

оплитам и разплитам човешките дела
и ако се възползвам от своите крила,

от вас това за грешка не вярвам да се вземе,
защото мойто име - вий знаете - е Време.

Шестнадесет години ний в миг ще прелетим,
понеже всичко земно пред мен е прах и дим

и нрави и закони по хорската ни нива
властта ми в миг засява и миг след туй залива.

Откакто свят светува до днес, един и същ
е само моят полет, велик и всемогъщ,

и както днес за вчера свидетел съм безгрешен,
за днес ще бъда утре и блясъкът ви днешен

поовехтял ще бъде, тъй както овехтял
тоз разказ мой навярно на вас се е видял.

И тъй, обръщам своя стар пясъчен часовник
и вижте как - за всичко основният виновник -

Леонт, във своя тъжен дворец усамотен,
за лудата си ревност се кае нощ и ден.

Но ний ще го оставим и ей ни през морето
пристигаме сред китната Бохемия, където -

преди подсказан само, сега и име взел -
живей синът на краля, на име Флоризел.

А тука е израсла и малката Пердита
във прелестна пастирка и ако някой пита

какво със тези двама ще стане най-накрай,
то сцената да гледа и сам ще го узнай,

когато повестта ни пред него се развие.
И ако нявга друг път използвали сте вие

по-лошо свойто време, то радвам се и аз,
а ако не, ще моля да вярвате тогаз

на мене - свойто Време, - че честно вам желая
за в бъдеще забави, по-хубави от тая!

Времето излиза 

Уилиам Шекспир. Зимна приказка. В: Трагикомедии и романси.
С., "Народна култура", 1976,
Четвърто действие, първа сцена.
с. 776-777

превод Валери Петров

Бог да го прости!

юбилей на проф. Тъпкова-Заимова

              Днес проф. Василка Тъпкова-Заимова навършва 90 години.
              Ако трябва да посоча само една книга от стотиците нейни преводи и публикации, която трябва да присъства във всяка лична библиотека на хуманитарния учен и преподавател, това ще е енциклопедичната Византия и византийският свят, в която съавтори са и доц. д-р Димитър Димитров и доц. д-р Пламен Павлов. Издание на "Просвета" от 2011 г.
               Тя е посветена на ХХII международен конгрес на византолозите от целия свят  Византия без граници, на който домакин беше нашият Университет през август 2011 година.
              Настолно, обемисто, но и красиво енциклопедично четиво, в което тя е написала увлекателно и живо най-важното за историята и географията на империята, за държавата и Църквата, за вселенските събори и опасните ереси, но и за културата и литературата, за обществото и всекидневния живот, за града и селото, за Града с главна буква, сиреч за Константинопол, за императорската иконография и дворцовия церемониал, за брака и семейството, за празниците и развлеченията, за храната и напитките, за облеклото и аксесоарите, за книгите и ръкописите, за библиотеките и школите, за най-важните литературни жанрове и историографски съчинения, за интелектуалците и знанието.
              Тъй като август е месец за почивка, нейният празник беше научно, но и тържествено отбелязан с еднодневна конференция още през зимата, снимки от чието откриване може да се видят от репортажа на сайта на Университета:
https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/novini_i_s_bitiya/nauchna_konferenciya_v_chest_na_prof_vasilka_t_pkova_zaimova
             
             Да ни е жива и здрава, и още дълги години да ни радва с неизтощимата си енергия!
              Да бъде все така образец за необикновено съчетание на огромни знания, преподавателски талант, незадоволимо любопитство, неизчерпаема работоспособност, незабавна отзивчивост, научна коректност, академична прецизност и морален интегритет!

  На многая и благая лета, любима професор Тъпкова-Заимова!