Двадесет и третият Световен конгрес по философия е бил проведен наскоро в Атина - от 4 до 10 август.
Неговото мото е изразено така: Philosophy as inquiry and way of life.
Световните конгреси по философия се провеждат веднъж на пет години и се организират от Международната федерация на философските общества в сътрудничество с една локална философска асоциация от страната-домакин.
Предишният световен конгрес е проведен в Корея, а следващия все още не съм се осведомила къде ще бъде.
На специални под-страници на Института за българска философска култура ИБФК има много полезни информации, включително и прегледна таблица с годините, местата, тематичният фокус, домакините и участниците от българска страна в световните конгреси по философия:
http://www.philosophybg.com/%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8-%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BE%D1%84%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B3%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B8/
От тази информация се разбира, че първият Световен конгрес по философия е проведен в Неапол през 1924 г. и в него единствен наш представител е бил проф. Иван Георгов, който една година след това подробно е разказал за намеренията на участниците за бъдещето в Годишника на Софийския Университет.
Българската философска общност е била домакин на ХV Световен конгрес по философия, който се е провел във Варна през 1973 г. и в който - напълно естествено - докладчици и участници от наша страна е имало най-много. Темата му е била центрирана като "Човек. Наука. Техника".
За философите от ФФ и от Института по философия от предишното поколение световните конгреси бяха нещо много важно.
Никога не съм си и помисляла да участвам в такъв огромен форум, защото световен конгрес по философия означава: хиляди участници, стотици секционни заседания и десетки тематични секции.
Предпочитам по-малките формати и даже най-малките формати, каквито бяха тридневните семинари на Югоизточноевропейската асоциация за антична философия, на които се обсъждаше един-единствен текст от не повече от 20-25 колеги, но дума по дума, от първата до последната дума.
Повече за тях съм разказала на този блог ето тук:
http://dimkasdiary.blogspot.com/2011/04/blog-post_12.html
За съжаление, след последния тридневен семинар, който се проведе през юни 2011 г. в нашия Университет и на който бе обсъден диалогът "Епиномис" на Платон, този формат не се осъществява. Миналогодишният семинар в последния момент бе отложен, а за тази година изобщо не е планиран.
Освен всичко останало, но и най-важното всъщност според мен е: в световните философски конгреси човек никога не е представител само на себе си, а винаги представя институцията, в която философства и която го подкрепя.
Така например, от програмата на последния философски конгрес се вижда, че Международното Платоново Общество International Plato Society , в което членуват над 500 колеги от всички страни и от всички континенти, е излъчило петима свои представители за участие в световния конгрес и те са петимата предишни президенти на IPS.
Официалната страница на последния XXIII световен философски конгрес е тук
http://www.wcp2013.gr/en/universal/congress-filosofias.html
и на нея е публикувана доста информация: включително снимки от общи заседания и пленарни доклади, които, както се вижда в този случай, наистина съответстват на думата - провеждани са на "плен ер", сиреч изцяло на въздух, на открито, под открито небе.
На хълмове с изглед към Акропола.
В августовската атинска жега не би могло да бъде иначе.
Добро решение на домакините.
А тук е пълната програма на конгреса и от нея може да се види, че секционните заседания в Атинския световен конгрес са били над 800, но наистина обхващат всички мислими области и тематики на философстването - теоретично, практическо, метатеоретично и метапрактическо.
http://www.wcp2013.gr/en/tentative-program/tentative-program.html
Представители на българските философски институции в последния конгрес са били
проф. дфн Пламен Макариев, доц. д-р Валентина Кънева, доц.д-р Виржиния Радева и проф. дфн Иван Калчев от Философския факултет на Софийския университет, както и проф. дфн Нонка Богомилова от Института за изследване на обществата и знанието в БАН.
Възможно е да е имало и други колеги, но при бързия преглед на програмата да съм ги пропуснала.
снимките на този пост са направени от Николай Гочев през юли 2012 г. - на копия на бюстове и статуи, с които е украсен някогашният дворец на Австроунгарските владетели, т.нар. "дворец на принцеса Сиси", на остров Керкира;
No comments:
Post a Comment