Google+ Followers

Tuesday, April 12, 2011

към тридневния семинар за "Епиномис"



Неформалната общност на изследователите на античната философия от Югоизточна Европа, известна като South East European Association for Ancient Philosophy (SEEAAP) възникна в Делфи, Гърция през 2002 г. Основните вдъхновители на събитието бяха проф. Майлс Бърниет и проф. Михаел Фреде, а главни организатори - Катерина Йеродякону и Павел Грегорич. Официални представители на нашите философски институции там бяха доц.д-р Анета Карагеоргиева и доц.д-р Иван Христов. Николай Гочев и аз присъствахме по покана на организаторите.

На този първи семинар-среща бяха представени накратко общностите, хората и институциите от Югоизточна Европа, които правят изследвания, превеждат и издават антични философски текстове.

На тази първа среща беше замислено издаването на едно ново списание за антична философия и наука, което си постави за цел да бъде много повече от регионално научно списание, а за негов пръв главен редактор беше избран доц. д-р Иван Христов.
За повече от успешното развитие на списанието през последните години съм писала и тук, на този блог.



Следващите семинари, на които се обсъждаше по едно произведение на Платон или Аристотел, или на тяхната традиция, бяха проведени, както следва:

- през 2004 г. в Дубровник – върху “Тимей” на Платон; тогава бях единствен български участник-дискусант; домакин беше Историко-философският институт в Загреб;

- през 2006 г. в Католическия университет “Петер Пасмани” в Пилишчаба – върху понятията за случайност и самопроизволност (tyche kai automaton) в книга Бета на “Физика” на Аристотел; в него участвахме с доц.д-р Николай Гочев от ФКНФ и доц.д-р Иван Христов (сега вече) преподавател от Богословски факултет на СУ;

- през 2007 г. в Европейския културен център във Власти, Гърция – върху “Закони” на Платон; участници от страната: гл.ас. д-р Невена Панова от катедрата по Класическа филология във ФКНФ, докторант Георги Гочев от НБУ и доц. д-р Иван Христов;

- през 2008 г. в ЦЕУ в Будапеща – върху “Метафизика” на Теофраст; участници от наша страна бяха докторантът Владимир Маринов от ВТУ, доц. д-р Ив. Христов и аз;

- През 2009 г. в Карловия университет в Прага – върху “Енеади” на Плотин; участници от българска страна доц. д-р Иван Христов, докторант Владимир Маринов и докторант Георги Гочев;

- През 2010 г. в Университета в Ретимно на остров Крит – върху псевдо-Аристотеловия трактат “За света”
; единствен участник от наша страна бях само аз.

На всички тези семинари основната цел е: да се превежда, тълкува и анализира малък и компактен текст; да се сравняват различни негови издания и преводи, и така, чрез много плътно придържане към текста, без никакви generalities и общи приказки, по максимално академичен начин да се обмислят най-трудните за превод и най-мъчните за разбиране места от важни философски произведения. Работният език е английски.
Всеки от т.нар. “ключови участници” в семинарите се готви върху 40-50 реда от обсъжданото произведение, но също така върху същото място обикновено се подготвя и един дискусант.
В семинарите обикновено участва по един утвърден хабилитиран преподавател, но и по един докторант от почти всяка страна от Югоизточна Европа. По разбираеми причини участниците от страната-домакин са повече.

В семинарите понякога участваха и световноизвестни изследователи на античната философия като проф. Михаел Фреде, който за съжаление вече не е сред живите, и проф. Майлс Бърниет - да е жив и здрав!

Темата и страната домакин на всяка следваща среща се определя чрез избор и гласуване измежду няколко възможности.
Участниците в семинара върху De mundo в университета в Ретимно на остров Крит, през юни миналата година избраха за следващия семинар “Епиномис” на Платон. По този повод да отбележа и: това е единственият все още непреведен на български диалог на Платон.

На тези семинари също така се обсъжда и редакционната политика на списанието за антична философия и наука Rhizai, което е сред много малкото специализирани издания в тази област не само в Европа, но и в света. Поради това в семинарите досега участваше винаги и доц д-р Иван Христов, който беше негов главен редактор от 2002 до 2009 г. - два мандата по четири години, а от миналата година е заместник-главен редактор.

И така, нашият Университет ще е домакин на тридневен семинар върху "Епиномис", като заседанията ще се проведат на 22, 23 и 24 юни в Ректората.

За организацията на семинара ще разчитам на подкрепа и съдействие също така от страна на гл.ас.д-р Невена Панова от ФКНФ, още повече, че ФФ и ФКНФ са двата факултета-съорганизатори на този международен семинар, но и на доц.д-р Иван Христов от БФ, а разбира се, и на други колеги от Философски, Богословски и ФКНФ на СУ.


***

До този момент някои текстове на някои участници в семинарите са публикувани в списанието за антична философия и наука Rhizai, но след провеждането на семинара върху Епиномис, участниците от българска страна ще подготвим превод и коментар на този последен и досега все още непревеждан Платонов (според мен) диалог на български, с приложения – текстове и интерпретации върху него.

Специално за тридневния семинар създадох нов блог на английски, на който ще има всякаква полезна и необходима информация - както за онези, които искат да участват или да присъстват, но така и за други, които просто са любопитни какво ще се случи.

Заповядайте ето тук, ако желаете да следите новия блог.

Засега участие са потвърдили осем колеги от Гърция, Сърбия, Кипър, Хърватска и Унгария. Очакваме поне още петима колеги от тези и други съседни страни.

Много е хубаво, че това ще се случи, защото за последен път
няколкодневна конференция за философията на Платон и платонистката традиция в Софийския университет имаше през далечната 1990 г., като тогава тя се проведе на Гьолечица.

Антична философия в нашия Университет се изучава в три факултета и това предстоящо събитие ще допринесе за развитието на университетското класическо образование.


И накрая, точно защото още от късната античност са плъзнали съмнения, че този диалог може и да не е написан от Платон, а от Филип от Опунт или някой друг от неколцината философи в Академията, диалогът дава чудесен повод за обсъждане на поредица от значими философски въпроси:

Какво ни дава основание да припишем към или да отпишем този диалог от корпуса на Платоновите диалози и Писма, да го съотнесем към философските текстове на Платон?
По какво прилича и по какво се отличава, и изобщо отличава ли се с нещо от останалите, така наречени "автентични" диалози?
Това ли е последната дума на Платон за устройството на космоса, небесните светила-богове, петте основни природни тела, които не са просто стихии, а пет съвършени и единствено възможните съвършени стереометрични фигури?
Това ли е последната дума на Платон за боговете, благочестието и философстването за числата?
Ако не е написан от Платон, а от Филип от Опунт или даже от Аристотел, какво ни казва той за "учебния план" и "учебната програма", за преподаването и изследването в Академията?
Дали осмислянето на диалога, който и да е неговият автор, не подпомага повече опознаването на мисленето и писането от философската младост на Аристотел, отколкото мисленето и писането от житейския заник на Платон?


... снимките са от Тасос, от лятото на 2006

No comments: