Неформалната общност на изследователите на античната философия от Югоизточна Европа, известна като South East European Association for Ancient Philosophy (SEEAAP) възникна в Делфи, Гърция през 2002 г. Основните вдъхновители на събитието бяха проф. Майлс Бърниет и проф. Михаел Фреде, а главни организатори - Катерина Йеродякону и Павел Грегорич. Официални представители на нашите философски институции там бяха доц.д-р Анета Карагеоргиева и доц.д-р Иван Христов. Николай Гочев и аз присъствахме по покана на организаторите.
На този първи семинар-среща бяха представени накратко общностите, хората и институциите от Югоизточна Европа, които правят изследвания, превеждат и издават антични философски текстове.
На тази първа среща беше замислено издаването на едно ново списание за антична философия и наука, което си постави за цел да бъде много повече от регионално научно списание, а за негов пръв главен редактор беше избран доц. д-р Иван Христов.
За повече от успешното развитие на списанието през последните години съм писала и тук, на този блог.
Следващите семинари, на които се обсъждаше по едно произведение на Платон или Аристотел, или на тяхната традиция, бяха проведени, както следва:
- през 2004 г. в Дубровник – върху “Тимей” на Платон; тогава бях единствен български участник-дискусант; домакин беше Историко-философският институт в Загреб;
- през 2006 г. в Католическия университет “Петер Пасмани” в Пилишчаба – върху понятията за случайност и самопроизволност (tyche kai automaton) в книга Бета на “Физика” на Аристотел; в него участвахме с доц.д-р Николай Гочев от ФКНФ и доц.д-р Иван Христов (сега вече) преподавател от Богословски факултет на СУ;
- през 2007 г. в Европейския културен център във Власти, Гърция – върху “Закони” на Платон; участници от страната: гл.ас. д-р Невена Панова от катедрата по Класическа филология във ФКНФ, докторант Георги Гочев от НБУ и доц. д-р Иван Христов;
- през 2008 г. в ЦЕУ в Будапеща – върху “Метафизика” на Теофраст; участници от наша страна бяха докторантът Владимир Маринов от ВТУ, доц. д-р Ив. Христов и аз;
- През 2009 г. в Карловия университет в Прага – върху “Енеади” на Плотин; участници от българска страна доц. д-р Иван Христов, докторант Владимир Маринов и докторант Георги Гочев;
- През 2010 г. в Университета в Ретимно на остров Крит – върху псевдо-Аристотеловия трактат “За света”; единствен участник от наша страна бях само аз.
На всички тези семинари основната цел е: да се превежда, тълкува и анализира малък и компактен текст; да се сравняват различни негови издания и преводи, и така, чрез много плътно придържане към текста, без никакви generalities и общи приказки, по максимално академичен начин да се обмислят най-трудните за превод и най-мъчните за разбиране места от важни философски произведения. Работният език е английски.
Всеки от т.нар. “ключови участници” в семинарите се готви върху 40-50 реда от обсъжданото произведение, но също така върху същото място обикновено се подготвя и един дискусант.
В семинарите обикновено участва по един утвърден хабилитиран преподавател, но и по един докторант от почти всяка страна от Югоизточна Европа. По разбираеми причини участниците от страната-домакин са повече.
В семинарите понякога участваха и световноизвестни изследователи на античната философия като проф. Михаел Фреде, който за съжаление вече не е сред живите, и проф. Майлс Бърниет - да е жив и здрав!
Темата и страната домакин на всяка следваща среща се определя чрез избор и гласуване измежду няколко възможности.
Участниците в семинара върху De mundo в университета в Ретимно на остров Крит, през юни миналата година избраха за следващия семинар “Епиномис” на Платон. По този повод да отбележа и: това е единственият все още непреведен на български диалог на Платон.
На тези семинари също така се обсъжда и редакционната политика на списанието за антична философия и наука Rhizai, което е сред много малкото специализирани издания в тази област не само в Европа, но и в света. Поради това в семинарите досега участваше винаги и доц д-р Иван Христов, който беше негов главен редактор от 2002 до 2009 г. - два мандата по четири години, а от миналата година е заместник-главен редактор.
И така, нашият Университет ще е домакин на тридневен семинар върху "Епиномис", като заседанията ще се проведат на 22, 23 и 24 юни в Ректората.
За организацията на семинара ще разчитам на подкрепа и съдействие също така от страна на гл.ас.д-р Невена Панова от ФКНФ, още повече, че ФФ и ФКНФ са двата факултета-съорганизатори на този международен семинар, но и на доц.д-р Иван Христов от БФ, а разбира се, и на други колеги от Философски, Богословски и ФКНФ на СУ.
***
До този момент някои текстове на някои участници в семинарите са публикувани в списанието за антична философия и наука Rhizai, но след провеждането на семинара върху Епиномис, участниците от българска страна ще подготвим превод и коментар на този последен и досега все още непревеждан Платонов (според мен) диалог на български, с приложения – текстове и интерпретации върху него.
Специално за тридневния семинар създадох нов блог на английски, на който ще има всякаква полезна и необходима информация - както за онези, които искат да участват или да присъстват, но така и за други, които просто са любопитни какво ще се случи.
Заповядайте ето тук, ако желаете да следите новия блог.
Засега участие са потвърдили осем колеги от Гърция, Сърбия, Кипър, Хърватска и Унгария. Очакваме поне още петима колеги от тези и други съседни страни.
Много е хубаво, че това ще се случи, защото за последен път
няколкодневна конференция за философията на Платон и платонистката традиция в Софийския университет имаше през далечната 1990 г., като тогава тя се проведе на Гьолечица.
Антична философия в нашия Университет се изучава в три факултета и това предстоящо събитие ще допринесе за развитието на университетското класическо образование.
И накрая, точно защото още от късната античност са плъзнали съмнения, че този диалог може и да не е написан от Платон, а от Филип от Опунт или някой друг от неколцината философи в Академията, диалогът дава чудесен повод за обсъждане на поредица от значими философски въпроси:
Какво ни дава основание да припишем към или да отпишем този диалог от корпуса на Платоновите диалози и Писма, да го съотнесем към философските текстове на Платон?
По какво прилича и по какво се отличава, и изобщо отличава ли се с нещо от останалите, така наречени "автентични" диалози?
Това ли е последната дума на Платон за устройството на космоса, небесните светила-богове, петте основни природни тела, които не са просто стихии, а пет съвършени и единствено възможните съвършени стереометрични фигури?
Това ли е последната дума на Платон за боговете, благочестието и философстването за числата?
Ако не е написан от Платон, а от Филип от Опунт или даже от Аристотел, какво ни казва той за "учебния план" и "учебната програма", за преподаването и изследването в Академията?
Дали осмислянето на диалога, който и да е неговият автор, не подпомага повече опознаването на мисленето и писането от философската младост на Аристотел, отколкото мисленето и писането от житейския заник на Платон?
На този първи семинар-среща бяха представени накратко общностите, хората и институциите от Югоизточна Европа, които правят изследвания, превеждат и издават антични философски текстове.
На тази първа среща беше замислено издаването на едно ново списание за антична философия и наука, което си постави за цел да бъде много повече от регионално научно списание, а за негов пръв главен редактор беше избран доц. д-р Иван Христов.
За повече от успешното развитие на списанието през последните години съм писала и тук, на този блог.
Следващите семинари, на които се обсъждаше по едно произведение на Платон или Аристотел, или на тяхната традиция, бяха проведени, както следва:
- през 2004 г. в Дубровник – върху “Тимей” на Платон; тогава бях единствен български участник-дискусант; домакин беше Историко-философският институт в Загреб;
- през 2006 г. в Католическия университет “Петер Пасмани” в Пилишчаба – върху понятията за случайност и самопроизволност (tyche kai automaton) в книга Бета на “Физика” на Аристотел; в него участвахме с доц.д-р Николай Гочев от ФКНФ и доц.д-р Иван Христов (сега вече) преподавател от Богословски факултет на СУ;
- през 2007 г. в Европейския културен център във Власти, Гърция – върху “Закони” на Платон; участници от страната: гл.ас. д-р Невена Панова от катедрата по Класическа филология във ФКНФ, докторант Георги Гочев от НБУ и доц. д-р Иван Христов;
- през 2008 г. в ЦЕУ в Будапеща – върху “Метафизика” на Теофраст; участници от наша страна бяха докторантът Владимир Маринов от ВТУ, доц. д-р Ив. Христов и аз;
- През 2009 г. в Карловия университет в Прага – върху “Енеади” на Плотин; участници от българска страна доц. д-р Иван Христов, докторант Владимир Маринов и докторант Георги Гочев;
- През 2010 г. в Университета в Ретимно на остров Крит – върху псевдо-Аристотеловия трактат “За света”; единствен участник от наша страна бях само аз.
На всички тези семинари основната цел е: да се превежда, тълкува и анализира малък и компактен текст; да се сравняват различни негови издания и преводи, и така, чрез много плътно придържане към текста, без никакви generalities и общи приказки, по максимално академичен начин да се обмислят най-трудните за превод и най-мъчните за разбиране места от важни философски произведения. Работният език е английски.
Всеки от т.нар. “ключови участници” в семинарите се готви върху 40-50 реда от обсъжданото произведение, но също така върху същото място обикновено се подготвя и един дискусант.
В семинарите обикновено участва по един утвърден хабилитиран преподавател, но и по един докторант от почти всяка страна от Югоизточна Европа. По разбираеми причини участниците от страната-домакин са повече.
В семинарите понякога участваха и световноизвестни изследователи на античната философия като проф. Михаел Фреде, който за съжаление вече не е сред живите, и проф. Майлс Бърниет - да е жив и здрав!
Темата и страната домакин на всяка следваща среща се определя чрез избор и гласуване измежду няколко възможности.
Участниците в семинара върху De mundo в университета в Ретимно на остров Крит, през юни миналата година избраха за следващия семинар “Епиномис” на Платон. По този повод да отбележа и: това е единственият все още непреведен на български диалог на Платон.
На тези семинари също така се обсъжда и редакционната политика на списанието за антична философия и наука Rhizai, което е сред много малкото специализирани издания в тази област не само в Европа, но и в света. Поради това в семинарите досега участваше винаги и доц д-р Иван Христов, който беше негов главен редактор от 2002 до 2009 г. - два мандата по четири години, а от миналата година е заместник-главен редактор.
И така, нашият Университет ще е домакин на тридневен семинар върху "Епиномис", като заседанията ще се проведат на 22, 23 и 24 юни в Ректората.
За организацията на семинара ще разчитам на подкрепа и съдействие също така от страна на гл.ас.д-р Невена Панова от ФКНФ, още повече, че ФФ и ФКНФ са двата факултета-съорганизатори на този международен семинар, но и на доц.д-р Иван Христов от БФ, а разбира се, и на други колеги от Философски, Богословски и ФКНФ на СУ.
***
До този момент някои текстове на някои участници в семинарите са публикувани в списанието за антична философия и наука Rhizai, но след провеждането на семинара върху Епиномис, участниците от българска страна ще подготвим превод и коментар на този последен и досега все още непревеждан Платонов (според мен) диалог на български, с приложения – текстове и интерпретации върху него.
Специално за тридневния семинар създадох нов блог на английски, на който ще има всякаква полезна и необходима информация - както за онези, които искат да участват или да присъстват, но така и за други, които просто са любопитни какво ще се случи.
Заповядайте ето тук, ако желаете да следите новия блог.
Засега участие са потвърдили осем колеги от Гърция, Сърбия, Кипър, Хърватска и Унгария. Очакваме поне още петима колеги от тези и други съседни страни.
Много е хубаво, че това ще се случи, защото за последен път
няколкодневна конференция за философията на Платон и платонистката традиция в Софийския университет имаше през далечната 1990 г., като тогава тя се проведе на Гьолечица.
Антична философия в нашия Университет се изучава в три факултета и това предстоящо събитие ще допринесе за развитието на университетското класическо образование.
И накрая, точно защото още от късната античност са плъзнали съмнения, че този диалог може и да не е написан от Платон, а от Филип от Опунт или някой друг от неколцината философи в Академията, диалогът дава чудесен повод за обсъждане на поредица от значими философски въпроси:
Какво ни дава основание да припишем към или да отпишем този диалог от корпуса на Платоновите диалози и Писма, да го съотнесем към философските текстове на Платон?
По какво прилича и по какво се отличава, и изобщо отличава ли се с нещо от останалите, така наречени "автентични" диалози?
Това ли е последната дума на Платон за устройството на космоса, небесните светила-богове, петте основни природни тела, които не са просто стихии, а пет съвършени и единствено възможните съвършени стереометрични фигури?
Това ли е последната дума на Платон за боговете, благочестието и философстването за числата?
Ако не е написан от Платон, а от Филип от Опунт или даже от Аристотел, какво ни казва той за "учебния план" и "учебната програма", за преподаването и изследването в Академията?
Дали осмислянето на диалога, който и да е неговият автор, не подпомага повече опознаването на мисленето и писането от философската младост на Аристотел, отколкото мисленето и писането от житейския заник на Платон?
... снимките са от Тасос, от лятото на 2006
No comments:
Post a Comment