Google+ Followers

Monday, May 13, 2013

venia legendi за Веселин Дафов


Откъслечни своевременни размишления за доцентурата по света и у нас, в миналото и днес

Все още в редица европейски страни съществува академичната длъжност "доцент" и все още в много от тях тя е почти равностойна на професорската. Изразът "venia legendi" е част от онзи тип процедури, в които хабилитацията се получава от оценката на акумулираните изследвания на учения и от негова или нейна публична лекция, на която присъстващите студенти, гости, преподаватели и жури могат да задават всякакви въпроси.

Такава продължава да е, например, процедурата за постоянните, практически до навършване на пенсионна възраст, академични позиции в швейцарските университети. Кандидатите за тях изнасят две публични лекции - едната на френски, а другата на немски. След това отговарят на всякакви въпроси. И депозират пред журито вече публикуваните свои текстове, изследвания, преводи, редакции, или емпирични проучвания и експерименти - при хората на точните науки.
В нашия Университет през неговата 125 годишна история са се сменили доста законови уредби и процедури за хабилитация.

Много дълго време, например, е било в сила убеждението, че колкото по-бързо и безпрепятствено се развива академичният потенциал на Софийския университет, толкова по-бързо ще се развива и просперира страната като цяло. Имало е почти четири десетилетия през първата половина на ХХ век, от 1908 до 1949 г., когато в сила е било неписаното правило всеки асистент "да израства" до доцент за не повече от четири семестъра след постъпването му на "служба" в Университета.

Имало е преподаватели и творци като Емануил Попдимитров, например, според които прекалено бързото хабилитиране и еднократната процедура със седемчленно научно жури са били в някои случаи смехотворни. Една такава комична хабилитация, рязко отличаваща се от онова, което видял по време на своето следване в швейцарския университет Фрибург, е послужила като прототип за една от най-смешните истории в тъжната му сатира в стихове "В страната на розите"

Уви, израстването и развитието на академичния потенциал не само на Университета, но и на всички наши изследователски и преподавателски институции, в годините на социализма се дирижираше по един неакадемичен, идеологизиран класово-партиен начин.
Макабрено мракобесие и анонимно гласуване в едни несменяеми съвети и комисии, но... затова е писано вече достатъчно.

Уви, в годините на т.нар. "преход към демокрация" израстването и развитието на този "човешки капитал" или "човешки ресурс" беше вкарано в месомелачката на парите и партиите... Стотици хиляди емигрираха, не защото бяха алчни за пари и слава, а защото трудно биха решили уравнението "заплата=наем за жилище+храна+дрехи+сметки".
Други десетки хиляди обедняха, но стискат зъби и заради смислеността на професията, и самовменения дълг за препредаване и обогатяване на знанието, понякога чакат по десет-петнадесет години излизането на книгите, на изследванията или на преводите си от чекмеджетата на бюрата в домовете си.

Академичното и кариерното развитие днес е абсолютно гарантирано, а житейският успех като цяло е подсигурен за онези и само за онези, които влизат в свитата и започват да лазят по колене пред някое партийно величие и стават клакьори на лозунгите на някоя съмнителна групировка, пардон, исках да напиша "политическа партия".
А който пожелае да бъде независим от академично-политическите кланове и медийните им клакьори, чака по десет-петнайсет години издаване на книгите си и хабилитация или професура.
Както и по времето на соца, така и по времето на прехода "към демокрация", най-бърз и лесен е пътят, който е успореден на определена "партийна линия", каквато и да е тя. Щом е партийна, значи е права и правилна...
Житейска и академична траектория като успоредица на партийна се увенчава с лаври. И с едни други неща, за които императорът Веспасиан е казал, че не миришат.

Но винаги е имало, има и ще има други хора.
Както казва Сократ на своите събеседници според "Спомените" на Ксенофонт за него, честният път е много по-труден, но само той е добродетелен.

Затова искрено се радвам на "порастването" на колегата Веселин Дафов като доцент.
Той крачи с размах по единствено възможния път за истинския философ, истинския математик и истинския мъж - пътя на честното и добродетелно мислене.
 Още от първите дни на студентската банка.
Познавам го от учебната 1992/1993 г., когато беше един от няколкото изключително впечатляващи студенти от тогавашния първи курс Философия, с които събеседвахме по проблемите на античната философия в една от аудиториите в сградата на ФЖМК на улица "Московска". Незабравим випуск. Незабравими дискусии.

И ето, Веселин Дафов е вече доцент.
 Всичко за неговата хабилитация може да се прочете тук:
http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/fakulteti/filosofski_fakultet/proceduri_za_nauchni_stepeni_i_akademichni_dl_zhnosti/proceduri_po_zaemane_na_akademichni_dl_zhnosti/arhiv/konkurs_za_zaemane_na_akademichnata_dl_zhnost_docent_po_profesionalno_napravlenie_2_3_filosofiya_ontologiya_obyaven_v_dv_br_41_1_06_2012g

Неговите две книги "Мислещо и действителност" и "Категории и битие" бяха издадени наскоро от "Проектория" и можете да ги видите тук:

http://projectoria.com/product/category?path=59

В нашия Университет venia legendi или venia docendi се нарича публичната лекция, която някои от новите доценти в някои от факултетите изнасят или по време на Климентовите празници през ноември и декември, или по време на Кирило-Методиевите празници през май. 
Като уважение към тази хубава академична традиция, каквато е изнасянето на една публична доцентска лекция след хабилитиране в нашия Университет и Философския факултет, ще можем да присъстваме и на лекцията на колегата Дафов в четвъртък.

Ето я поканата за нея:


Философски факултет
Катедра „Философия”


Ви канят на публична хабилитационна лекция на
доц. д-р Веселин Христов Дафов
на тема:

„Субектност и мислене - моменти на приложност”


В лекцията ще бъдат представени постиженията на субектната онтология за различаване на субектното от предметното  и овладяване на разликите между органично – субектно (органично – живо), организация – субект и т.н. Ще се посочат и разбирания за мисленето през различните форми на разумна субектност – през реалността на аз-овото, себе-стното, личност-ното, политическото, социалното и други субектни реалности.



Лекцията ще се проведе на 16 май, четвъртък, 2013 г.
от 17:15 часа в 41 аудитория на Ректората

No comments: