радвай се, Невесто, неневестная

лекция за Теофраст на Зоя Христова-Димитрова

        поглед към Митилене на Лесбос - любимо място и за Теофраст, и за Аристотел

снимката е на Николай Гочев, от 30 август 2012 г.

Управителният съвет на

Асоциацията за развитие на университетското класическо образование 

отправя към всички интересуващи се колеги покана за семинара в петък:

Драги колеги и приятели от АРУКО,

Тази седмица, в петък, 22 март 2013 г., 

от 18 ч., в аудитория 185 в Гълъбарника на Ректората

докторантката Зоя Христова-Димитрова ще представи темата 

"За Теофраст като σχολαστικός и за възможностите на мисленето на σχολαστικός  през характеристиките на понятието интелектуалец".

Заповядайте на тази поредна среща в рамите на семинара "Интелектуалците през античността" с водещ доц. Николай Гочев,

сърдечни поздрави,

УС на АРУКО

Зоя Христова-Димитрова е магистър по философия, като нейната магистърска теза беше превод и коментар на оцелялата част от "Метафизика" на Теофраст. Превод на 1 глава от книга Бета на "Физика" на Аристотел, редактиран от Владимир Маринов, може да бъде прочетен при Грозните пеликани:

http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=149

В момента тя е докторантка в Института за изучаване на обществата и знанието.

за началото на поста

за аедите, рапсодите и колесничарите

Поредната среща на семинара 

„Интелектуалците през античността“

ще бъде  довечера, 8 март от 18 h в 185 аудитория на Ректората. 

Дискусията ще получи мая от встъпителната лекция на д-р Камелия Спасова

 „Аеди, рапсоди, колесничари и пълководци в „Ион“ на Платон“.

Става много интересно. Елате, ако можете!

представяне на книгата "Категории и битие"

Утре, 7 март, в 17 часа в Зала 2 на Ректората 

ще започне представянето 

на книгата на доц. д-р Веселин Дафов 

"Категории и битие"

Домакини са Катедра Философия във Философски факултет и издателство "Проектория"

лекция на д-р Методий Рождественский

В рамките на програма Advanced Academia на Център за академични изследвания София

(CAS Sofia), подкрепена от Фондация “Америка за България” и

Stifterverband für die Deutsche Wissenschaft

Отнемайки чуждото: за варварската реторика в Античността и Ранното Средновековие

Лектор: Д-р Методий Рождественский

5 март 2013 г. от 18:00 часа

Американски център на Столична библиотека, пл. „Славейков” 4А

Кратка информация: Въпреки големия цялостен интерес сред изследователите на античността и медиевистите към образа на Другия, към представата за "варварство" в Античността и през средните векове, изглежда, че перспективата на "варварската реторика" е останала напълно неизследвана. Лекцията ще се фокусира върху реториката през призмата на нейната ключова характеристика – репрезентацията на етоса – която дава възможност да се започне дискусия за централните послания на „варварската реторика”. Ето защо предлаганата разработка може да бъде смятана за изследване по компаративна реторика, но в същото време тя е и част от дебата за образа на Другия в античността и Ранното средновековие. Авторът изхожда от позицията, че варварските общества и култури в античността и Ранното средновековие са „ксенократични” (Н. Крадин) и разглеждат силата и военното доминиране като основен изграждащ идентичността си фактор. Направен е опит да се покаже, че изследваните речи и действия на варварите отразяват реторическите и поведенчески реалии на самите варварски култури, а далеч не само представата на класическата литературна и историографска традиция, т.е. един клиширан образ на Другия. В работата се прави опит да се изследват на първо място типичните послания и начини за самохарактеризация, които самите „варвари” използват и през призмата на които те са възприемани и описвани в античността и ранното средновековие. На второ място обект на разработване са типичните реторически практики, с акцент върху „дръзката реч” (т.нар. „boastful talk”, англо-сакс. beot, gilpcwide, старо исланд. heitstrenging) на предмодерните „варварски” общества. На трето място е направен опит да се изследват ключовите видове репрезентация на Другия във варварските речи. Изглежда, че могат да бъдат отграничени два типични образа на противника: той се обрисува не като човек, но като ресурс, когато е смятан за по-слаб или се демонизира, когато е се смята за по-силен.

кратка молитва за празника