лекция на д-р Методий Рождественский

В рамките на програма Advanced Academia на Център за академични изследвания София

(CAS Sofia), подкрепена от Фондация “Америка за България” и

Stifterverband für die Deutsche Wissenschaft

Отнемайки чуждото: за варварската реторика в Античността и Ранното Средновековие

Лектор: Д-р Методий Рождественский

5 март 2013 г. от 18:00 часа

Американски център на Столична библиотека, пл. „Славейков” 4А

Кратка информация: Въпреки големия цялостен интерес сред изследователите на античността и медиевистите към образа на Другия, към представата за "варварство" в Античността и през средните векове, изглежда, че перспективата на "варварската реторика" е останала напълно неизследвана. Лекцията ще се фокусира върху реториката през призмата на нейната ключова характеристика – репрезентацията на етоса – която дава възможност да се започне дискусия за централните послания на „варварската реторика”. Ето защо предлаганата разработка може да бъде смятана за изследване по компаративна реторика, но в същото време тя е и част от дебата за образа на Другия в античността и Ранното средновековие. Авторът изхожда от позицията, че варварските общества и култури в античността и Ранното средновековие са „ксенократични” (Н. Крадин) и разглеждат силата и военното доминиране като основен изграждащ идентичността си фактор. Направен е опит да се покаже, че изследваните речи и действия на варварите отразяват реторическите и поведенчески реалии на самите варварски култури, а далеч не само представата на класическата литературна и историографска традиция, т.е. един клиширан образ на Другия. В работата се прави опит да се изследват на първо място типичните послания и начини за самохарактеризация, които самите „варвари” използват и през призмата на които те са възприемани и описвани в античността и ранното средновековие. На второ място обект на разработване са типичните реторически практики, с акцент върху „дръзката реч” (т.нар. „boastful talk”, англо-сакс. beot, gilpcwide, старо исланд. heitstrenging) на предмодерните „варварски” общества. На трето място е направен опит да се изследват ключовите видове репрезентация на Другия във варварските речи. Изглежда, че могат да бъдат отграничени два типични образа на противника: той се обрисува не като човек, но като ресурс, когато е смятан за по-слаб или се демонизира, когато е се смята за по-силен.