Google+ Followers

Monday, November 26, 2012

за удоволствието от четенето



             Това е госпожица Леда Гочева, в момента ученичка в испанската паралелка на ХІІ клас на 31-во СУЧЕМ "Иван Вазов", по-известно в София като "Бастилията".

             Снимките са правени през август тази година на терасата.

             Леда се наслаждава на едно от уникалните книжни копия на книгата "Фантастичното през античността" на Николай Гочев, разположена в своя любим пластичен чувал-стол, който е лек и може много бързичко да се пренася на произволно място от дома и терасата. Понеже е пълен с малки меки пластинки и се моделира много бързо и удобно, това е столът, който най-лесно може да се промуши през вратите от стаите към балкончето и там, в сянката на липата сутрин, или на ореха следобед, човек може да се отдаде на насладата от четенето. На книги в традиционен Гутенбергов формат или на електронни издания през четец.

           Леда има привилегията да чете тази книга в едно от изключително малкото, наистина на брой колкото пръстите на ръцете книжни тела-уникати, в които книгата е въплътена само за малцина, защото тя беше първата, която я превърна от аудиофайлове в текст. Разговорите на Кин Стоянов, Емил Янев и Николай Гочев, проведени дванадесет пъти поред, всяка неделя в Студио 4 на Радио София, от 3 януари до 31 март 2010 година, като теоретично интро към хепънингите на фантастичния реалити-роман, който се случваше след това, съчиняван от различни наши млади писатели-фантасти.
       
          След нея върху изданието работиха много Юнуз М. Юнуз, Цена Желязкова и Ирена Николова, за да придобие тя три различни електронни формата. 
         
           Книгата беше представена през май в Зала 1 на Ректората от д-р Камелия Спасова и д-р Васил Видински, като водещ на събитието беше Цена Желязкова, но и авторът, разбира се, също говори. Най-хубавото беше, че всички присъстващи получиха книгата като подарък от издателството - на флашките, които си носеха. Не ми се е случвало друг път да присъствам на такава премиера на родно издателство, с такава щедрост към гостите. Ето някои снимки от събитието:
           http://dimkasdiary.blogspot.com/2012/05/blog-post_27.html

          Търсете в онлайн книжарницата http://projectoria.com/common/home
на издателство "Проектория" както тази книга, така и още няколкото стартови издания на новото издателство, които все още са малко на брой, но затова пък какви са!

***
И трите снимки в този блогпост са направени от Николай Гочев.
        

5 comments:

Rosen Hinkov said...

Най-малкото заглавието на книгата е интригуващо, Димке.

dimka said...

Наистина е много интересно, Росене, защото става дума за десет произведения, които не се изучават нито в училище, нито в университетите, а те казват много за това що е литературата и по какво тя се различава от приказката и митологията:
„Златното магаре“ на Апулей, „Теогония“ на Хезиод, „Илиада“ и „Одисея“ на Омир, „Аргонавтика“ на Аполоний Родоски, „Истинска история“ на Лукиан, „Енеида“ на Вергилий, „Метаморфози“ на Овидий, романът за Александър Македонски от неизвестен автор, и романът за Аполоний Тиански на Флавий Филострат.

Но също така, книгата стана много интересна, защото това са наистина дванадесет спонтанни, нережисирани разговори, записани на живо при случването им в радиото. Всеки един от тримата участници, разбира се, е знаел, че следващият път ще си говорят, примерно за "Златното магаре" на Апулей или за Лукиан, или за Овидий, но за какво точно и как точно - това е било предоставено на живото случване на радиопредаването. Тази неподправеност и естественост на разговорите ги правеше интересни за слушане като радиопредавания, като истинността на истинската диалогична форма сега ги прави и много четивни. Те бяха изпъстрени и с шеги, майтапи и закачки между тримата събеседници, и с някои препратки към музикалните произведения, които прекъсваха диалозите, но някои от тези реплики, особено към музикалните интермедии, са отпаднали от книжното издание.

Tsena said...

Чудесна е и книгата, но повече -- Леда! И е радостно, че удоволствието от изданието не е фантастика.

dimka said...

Да, Цене, Ледето чете много и обича да чете. Освен това чете внимателно и прави психологически проницателни портретни характеристики на героите в някои литературни произведения. Например, когато "Писмата до Егина" бяха само файлове в стария наш допотопен лаптоп, тя любопитстваше и четеше някои от писмата на героите до Платон в епистоларния роман;разположена на същия този балкон, през лятото на 2005 и 2006 г., макар и тогава столът-чувал да го нямаше все още... и после се изказваше, например така: "Този е вечно вкиснат и непрекъснато се жалва от отношението на другите към него", или "А пък този е много злобен и много амбициран да ръководи и командва"...:-)))
За превръщането на аудиофайловете от "Фантастичното през античността" в текст наистина се постара и пак й беше интересно.

dimka said...

Като уточнение към първия ми коментар-отговор на Росен:разбира се, всички тези произведения се изучават в университетите, но само от студентите, които следват класическа филология, особено в магистърски програми, но не и в останалите филологии. В техните програми има, наистина, Омир, Вергилий и Овидий, но късната античност е винаги и навсякъде пренебрегвана, трудно разбираема, слабо проучена и същевременно важна. Това се отнася и за философията, и за литературата на късната античност.