Google+ Followers

Monday, November 7, 2011

за 80 годишнината на проф. Ради Радев




Спомени и размисли за проф. Ради Радев

Малко студентски спомени


През лятото на 1981 г., в горещ юлски ден попаднах в една от големите двуетажни софийски книжарници. Беше книжарницата на издателство “Наука и изкуство”, която отдавна вече не съществува. В книжарницата ме привлече една книга – “История на античната философия. Част І” от непознатия за мен проф. Ради Радев, която току-що бе издадена.

Вече бях прочела някои диалози на Платон, включени в І том на поредицата “Философско наследство”. Бях чела и някои места от “Държавата”, бях прочела и почти всички есета в тритомника на Монтен. Прочитането на тази първа част на “История на античната философия”, която се занимава с ранната гръцка философия от нейното възникване до трите Сократически школи – Мегарската, Киренската и Киническата, беше едно от най-важните непреки влияния за решението ми да следвам философия. Преките бяха упражнени от учители, съученици и приятели.


И така, на следващата 1982 г. бях щастлива да бъда приета за студентка в най-желаната от мен специалност. Професор Радев стана още в началото на следването ми и остана за дълго след него най-любим сред многото харесвани от мен университетски преподаватели.

Тогава историкофилософският цикъл започваше с един огромен курс по антична, средновековна и ренесансова философия, който даже стартираше с няколко теми и за най-важните философски школи в Индия и Китай. Огромен период, огромно разтежение и във времето, и в пространството. През първия семестър имаше два пъти седмично лекции и веднъж седмично упражнения, а през втория – обратно.

От случилото се в първи курс съдбоносно за мен остана едно събитие. Запомних го завинаги. На 1 март 1983 г. трябваше след приключване на лекцията по антична и средновековна философия, да си изберем тема, по която да подготвим писмена работа и с нея да се явим на изпит по този невероятен с обема си период.

Бях една от последните, които заявяваха своите теми и предложих заглавие за Сократ, но проф. Радев възрази, че вече няколко колеги преди мен са се ангажирали да пишат за Сократ.

“Колега, вземете нещо по-трудно. Напишете кратък конспект и тълкуване на книга VІІ и VІІІ от “Метафизика” на Аристотел.”

Така каза проф. Радев... а аз се разплаках, защото на упражненията вече бяхме индоктринирани, че гениалността на Платон е безгранична, а Аристотел е сух, скучен и отблъскващ философ.

Все пак започнах старателно да чета “Метафизика”-та на руски и английски, да си правя едни много подробни конспекти, да си мисля колко ли ще е по-различно, ако някога понауча малко гръцки и сама започна да разбирам какво пише в тази толкова интересна книга. Как е казано всичко това всъщност?

На изпита сюрпризирах проф. Радев с писмена работа от около 70 страници при положение, че не трябваше да надхвърля 10 стандартни...

Е, неизбежно беше, след толкова много усилия, хвърлени за осмисляне на най-трудните за разбиране книги от най-трудния текст на най-трудния гръцки мислител, да не ми стигне времето за преговор на всичко. Доста се затрудних да си припомня нещо конкретно за Киренската школа, но пък смаях професора с познания за Аристотеловата онтология като основа на “Сума на теологията” на Тома Аквински. Разбира се, за упражненията бях прочела всички текстове на български от философите, които изучавахме, а за изпита бях прочела вече втория том на “История на античната философия. Том ІІ. От Платон до Карнеад”, който излезе броени дни преди това. От много важните книги на проф. Радев бях прочела и “Критика на неотомизма” и “Латинският Аристотел”, който най-добрата ми приятелка-колега Дора ми подари за първия студентски празник. Бях чела и книгите му за Сократ и Епикур, но не си бях преговорила по-ранната гръцка философия и така не успях да си спомня нито едно име на нито един представител на Киренската школа...

Колега, Вие имате необикновено задълбочени познания за аристотелизма и томизма. Струва ми се, че за първи път на изпит при мен се явява човек, който вече е прочел цялата “Метафизика”, а същевременно не се сещате за имената на мислителите, които са провъзгласили удоволствието за най-важното нещо в живота!”

Поради това се явих на изпит още веднъж през септември, когато вече получих напълно заслужената отлична оценка, но през цялото лято на 1983 г., докато се готвех за този изпит и препрочетох отново и трите тома с диалозите на Платон, публикувани до този момент, разбрах, че искам оттук нататък да се занимавам предимно и изключително с изучаване на античността, и то както с Платон, така и с Аристотел.

Бях намерила вече един път, който ми беше интересен и в продължение на години вървях по него. Професор Радев стана първо научен ръководител на дипломната ми работа, а после и на дисертацията ми за телеологизма във философията на Аристотел.


Около дисертацията и преподаването – сътрудничество и конфликти в сянката на страха и подозрението


Моята работа под научното ръководство на проф. Радев беше успешна и резултатна. Направих една огромна дипломна работа, защото в нея имаше над 100 страници интерпретация и около сто страници приложения с текстове на гръцки и латински, написани от мен на ръка. После дълги години писах и огромната си дисертация. Бях своенравна и самостоятелна авторка – и като дипломантка, и като аспирантка, и като асистентка.

Това неизбежно породи закономерни конфликти и все по-задълбочаващо се неразбирателство между нас. За съжаление, проф. Радев погрешно тълкуваше моята интерпретаторска, изследователска и преподавателска самостоятелност като липса на уважение към него.

Напротив, него уважавах и до днес продължавам да го уважавам най-много от всички преподаватели в катедрата и затова именно го помолих да ме ръководи толкова дълго време. Но не исках да преповтарям казаното от него, а да се опитам да обоснова едно малко по-различно виждане на аристотелизма, както и да въведа промяна в провеждането на упражненията, съобразно аудиторията – сред първокурсниците вече имаше много възпитаници на НГДЕК, на Априловската гимназия в Габрово, на Хуманитарната гимназия във Велико Търново, и на СМГ и НПМГ в София. Все училища, в които изучаването на история на философията, и особено на античната, стана обичайно от началото на 90-те години.

Колкото повече минава времето на живота ми в академичните среди, толкова повече се убеждавам, че не само у нас, а и в целия свят сътрудничеството между научен ръководител и дипломант, а още повече между научен ръководител и докторант зависи по-скоро от човешкото разбирателство между тях, от по-непосредствения контакт, а в някои случаи и от безропотното следване на насоките на ръководещия. Понякога, когато чета написаното в една дисертация и автореферат, виждам не авторовото мнение на младия изследовател, който е длъжен да го заяви, за да защити претенцията си да бъде учен, а стопроцентово повторение не само на тезите, но и на стила, лексиката и синтактичните обрати, които са характерни за научния му или научния й ръководител.

При нас не беше така. За разлика от много други преподаватели и от специалността, и от катедрата, проф. Радев изключително аристократично държеше на дистанцията.

Ние с него никога не сме си говорили на “ти” и не сме засягали почти никакви извънслужебни теми.

Не сме си ходили никога на гости.

Нито веднъж не сме пили заедно даже кафе в кафене! Да не говорим за съвместно ядене и пиене по някакъв повод, за празнуване на каквото и да било, или фамилиарнечене... Проф. Радев не дойде даже на малката почерпка след защитата на дисертацията ми.

Не. Строго, дистанцирано и много предпазливо беше нашето общуване.

И все пак, имаше и няколко много откровени разговори, които проведохме в неговия кабинет и в които и двамата споделихме най-големите си страхове.

Пак ще напиша, че станах студентка през 1982 г. Годината, в която от книжарниците и от библиотеките се изземаше книгата на Желю Желев “Фашизмът”, Философският факултет закипя, а проф.Добрин Спасов беше отстранен от поста на главен редактор на “Философска мисъл” за назидание и наказание.

Още в първите дни на златната есен на учебната 1982/83 година на мен, току-що влязлата в Университета първокурсничка, ми беше предложено да стана член на БКП, но аз отказах.

Четири години по-късно, през декември 1986 г., още в първия ни разговор по повод на предстоящата ми дипломна работа, през 1986 г. проф. Радев сподели с мен, че няколко пъти е бил предупреждаван, че за него се пишат доноси в съответните служби. А в първия ни разговор за предстоящата дисертация, който проведохме през януари 1988 г. бях изненадана да науча, че същият по-информиран колега, който доброжелателно го предупреждава от кои от “колегите” от специалността на всяка цена да се пази и с кого да не разговаря, го е предупредил, че и аз съм героиня на подобни описания.

Впоследствие, това беше тема на всеки наш разговор:

“Димка, на всяко заседание на партийното бюро ме питат и ме тормозят защо още не подавате молба за приемане в БКП!”

И за това останах непреклонна, но след ноември 1989 г. тази тема от само себе си отпадна от нашите и без друго мъчителни разговори.

Как тълкувам всичко това днес?

Първо тълкувание: напълно е възможно и двамата с професор Радев да сме си внушавали прекалено много и да сме били жертва на страховете си от всесилността на “службите”.

Второ тълкувание: Напълно е възможно и двамата с професор Радев да сме били старателно описвани от “описващите” колеги сред преподавателите и състудентите ни, но това ще се разбере само при една цялостна проверка на Комисията по досиетата. Вече има както законова уредба, така и държавна институция, която работи за това. Ако съответните “описания” не са унищожени още през 1990 г., рано или късно истината ще излезе...

Независимо от това дали сме се самозаблуждавали или не, и двамата бяхме обсебени от чувството за страх и безпомощност пред тайните служби и неприятното усещане, че сме следени и донасяни. Това беше по времето на соца, а неразкриването на досиетата на агентите в продължение на цяло десетилетие след това, отрови още повече душите ни с подозрения, че всесилието на службите продължава...

Недоверчивостта ни както един към друг, така и към останалите колеги в катедрата, в крайна сметка доведе до тежък разрив току преди пенсионирането на проф. Радев през есента на 1999 г.

Днес, 12 години след конфликта между нас във Факултетния съвет разбирам, че може би по-голямата част от вината за този конфликт е била в моята неотстъпчивост и рязкост. Постепенно с годините се научих да бъда по-внимателна в подбора на думите и да омекотявам сблъсъците с хората, без ни най-малко да отстъпвам от позициите си. Но преди време не умеех това и нямах опит и сетива за много от подводните камъни в житейската и академичната навигация...


Приносът на проф. Радев за преподаването и изследването на античната и средновековната философия у нас


Няколко думи за маниера и стила на проф. Радев като преподавател. Той четеше старателно написани и обмислени лекции, но доста често се впускаше и в пространни разяснителни коментари, а понякога накъсваше лекцията със сентенции, които често бяха както философски уместни, така и житейски горчиви.

По отношение на изучаването на античната философия: изключително ценни остават както неговите учебници, така и неговите изследователски монографии, хронологично-тематичните антологии по антична и средновековна философия, и малките портретни студии с текстове, посветени на няколко важни мислители от европейската класика.

Ние, студентите по философия в средата на 80-те години на ХХ век, бяхме улеснени от отличното учебно помагало-антология “Антична философия”. С встъпителна студия, биографии за отделните мислители или най-важни хронологични бележки за една или друга школа и с внимателна подборка на фрагменти и откъси от текстове. И до днес я препоръчвам на студентите, на които преподавам, като най-първоосновно учебно четиво. Не случайно тя претърпя няколко издания и преиздания. Почти всички откъси и фрагменти в нея са преведени от проф. Христо Данов.

Както стана дума и преди, една година преди старта на нашето следване излезе първата част на настолния учебник “История на античната философия”, а в края на май 1983 – втората част “История на античната философия. От Платон до Карнеад”. Точно навреме за изпита през юни.

Още по време на нашето следване, още в първи курс, докато четяхме портретните книги за Сократ, Пиер Абелар и Епикур, се убедихме и в своеобразната му интерпретаторска скромност – в тези книги наред с авторовото тълкуване, има и солидни антологийни приложения. Благодарение на тях още в края на 80-те години имахме откъси от важни философски текстове, преведени на български от различни преводачи.

Така например, в приложението към “Латинският Аристотел”, текстовете от Пиер Абелар са преведени от Лидия Денкова, Румен Даскалов и Маргарита Кискинова, а в тома, издаден по-късно от “Наука и изкуство” преводачите са други. А в приложенията към книгата на проф. Радев “Сократ”, откъсите от Сократическите съчинения на Ксенофонт, и от Платоновите “Апология на Сократ” и “Федон”, са преведени от проф. Христо Данов.

Малко по-късно се появиха и антологията, и учебникът “Средновековна философия”, като антологията излезе за първи път още в края на 80-те години и пак стана настолно учебно четиво заради встъпителната си студия, биографично-коментарните представяния на философите, подборката на текстовете и добрия им превод, осъществен отново от проф. Христо Данов и Теменуга Михайлова. Не случайно и тази антология има преиздания.

Също в края на 80-те години излезе и популярната книга-портрет на Аристотел с антологийно приложение на откъси от “За душата”, “Никомахова етика”, “Физика” и “Метафизика” в превод на Марко Марков.

Има още една книга-портрет на велик философ, на която професор Радев е не само автор и съставител на подборката от фрагменти и откъси, но и преводач. Всъщност това е единственото издание, в което проф. Радев е поместил свои преводи. Това е книгата “Хераклит. Живот и дело”, която продължава да бъде единственото издание, съдържащо български превод на всички фрагменти на Хераклит от изданието на Дийлс-Кранц, както и откъси от важни тълкувания на големия мислител от Ефес, направени от известни по-късни мислители.

Изданията на няколко много важни философски текста на български са съпроводени с негови встъпителни или послесловни студии: “Държавата” на Платон, в превод на проф. Александър Милев; “За душата” на Аристотел, в превод на д-р Марко Марков и “Никомахова етика” на Аристотел, в превод на Теменуга Ангелова под редакцията на Искра Генчева. Особено в това отношение е мястото на “Никомахова етика” с изключително богатите си коментари (над 70 с.), без които фундаментът на европейската етическа мисъл би бил много по-трудно разбираем.

Безспорно е обаче, че голямата заслуга на проф. Радев като философ и учен, изследващ не само античната и средновековната, но и цялата история на философията, е изследването и представянето на български език на перипатетизма – от появата му в Ликейона чрез гигантския размах на Аристотеловата мисъл до неговия богословски апогей в неотомизма.

Аристотел и многобройните възраждания на неговата мисловност през вековете са били винаги в центъра на изследователските интереси на учения Ради Радев – и в първата му “кандидатска” дисертация, както се наричаше тогава, и в хабилитационните му трудове, и в “голямата докторска”. Впоследствие всички тези изследвания са издадени като книгите: “Материалистически положения в гносеологията на Аристотел” (1961); “Из историята на арабската философия” (1966); “Критика на неотомизма” (1970) и “Аристотел. Историческата съдба на неговата философия” (1989). Аристотеловата енциклопедична философска мисловност и нейното все ново и ново преоткриване в двехилядолетна традиция на Европа и Близкия Изток са представени във всички тези книги много ерудирано и много убедително – от зараждането им в Ликейона; през метаморфозите им в елинистическия период; в римската философия и късната античност; в арабската философия; в еврейския перипатетизъм; във Византия и Западна Европа; в схоластиката и после в хуманизма на Ренесанса – та чак до Новото време и възникването на неотомизма, когато се провъзгласява неувяхващата новост на учението на Свети Тома и на неговия философски патрон – Аристотел.

Разбира се, в книгите на проф. Радев има места и цитати, от които се вижда ясно в какво време са писани и без какво не е можело да се мине тогава. В страна, в която е имало тотален идеологически диктат, все пак написаното от него е органично чуждо на някои от цитатите и етикетите, които са волю-неволю пришити тук и там.

Органиката на интерпретациите на проф. Радев е силно повлияна от Хегел, Лосев, от Жилсон и Маритен, от Щеенбергер и Андре фон Иванка.

Но сред всички негови книги според мен най-добрата е “Философията на елинизма”, издадена през 1973 г. Голямата ерудираност на автора за културата, науката, изкуството и политическите превратности на времето; всеобхватността на погледа на философа, синоптично осмислящ всичко това; яснотата на концепцията за фокусирането на всяка една школа върху определена мисловна доминанта; многообразието на интерпретациите, които се представят винаги в неговите изследвания, за да може чрез опонирането на някои от тях и чрез приемането на други читателят по-диалогично да бъде приближен към авторовата теза - всичките тези характерни черти на философа и историк на философията Ради Радев са най-видими във “Философията на елинизма”.

Точно поради това, той се ползваше със заслуженото признание на колегията и й служеше и с такива организационни задължения като поста на главен редактор на сп. “Философия” и ръководството на СНС по философия в продължение на два мандата през 90-те години.

Пожелавам му от все сърце спокоен живот и здраве!

Споровете и пререканията между нас никога не накърниха и няма да променят моето уважение към него – преподавателят по антична и средновековна философия, и професорът от катедра История на философията, от когото съм научила най-много и на когото дължа най-много.

На многая лета!

Димка Гочева, 10 октомври 2011 г.


***


Цитирани издания:

Аристотел. Никомахова етика. С., 1993, изд. ГАЛ-ИКО. Превод Теменуга Ангелова, ред. Искра Генчева. Научна редакция, предговор и коментар Ради Радев.

Аристотел. За душата. “Наука и изкуство”, С., 1979. Превод: д-р Марко Марков. Всъпителна студия Ради Радев.

Платон. Диалози. Том ІІІ: Държавата. 1979, 1981. Превод: Александър Милев. Послеслов: Ради Радев.

Ради Радев. Материалистически положения в гносеологията на Аристотел. С., 1961, “Наука и изкуство”.

Ради Радев. Из историята на арабската философия. С., 1966, “Наука и изкуство”.

Ради Радев. Критика на неотомизма. С., 1970. “Наука и изкуство”.

Ради Радев (съст. и встъпителна студия) Антична философия. Антология. С., “Наука и изкуство”, 1977, 1988. Стара Загора, “Идея”, 1994. Превод: Христо Данов.

Ради Радев. Сократ. Живот и дело. С., 1980, Партиздат. Съставителство на приложението Ради Радев. Превод: Христо Данов.

Ради Радев. История на античната философия. С., “Наука и изкуство”, част І, 1981; част ІІ, 1983.

Ради Радев. Латинският Аристотел. С., 1982, Партиздат. Съставителство на приложението Ради Радев. Превод: Лидия Денкова, Румен Даскалов, Маргарита Кискинова.

Ради Радев. Хераклит. Живот и дело. С., 1986, Партиздат. В приложението: фрагменти от и за Хераклит. Съставителство и превод Ради Радев.

Ради Радев. Аристотел. С., 1988, изд. “Народна просвета”. Съставителство на приложението Ради Радев. Превод: Марко Марков и Теменуга Ангелова.

Ради Радев. Аристотел. Историческата съдба на неговата философия. УИ “Климент Охридски”, С., 1989.

Ради Радев. Велики философи. Част І. С., 1990, “Народна просвета”.

Ради Радев (съст. и встъпителна студия) Средновековна философия. Антология. Стара Загора, 1994, изд. “Идея”. Превод: Христо Данов, Теменуга Михайлова.

Ради Радев. Антична философия. Стара Загора, 1994, изд. “Идея”.

Ради Радев. Средновековна философия. Стара Загора, 1994, изд. “Идея”.

No comments: