Вчера имах малък личен духовен празник.
Преди 25 години на този ден приех свето кръщение.
На 22 ноември 1986 г.
Тогава бях студентка в пети курс философия.
Вече бях разбрала, че разумът не може без вяра и че без
упованието в Бога човекът е пепел,
че животът без вяра е нищо.
Че знанието винаги е условно и недостатъчно,
че душата е безсмъртна и че истината ее отвъд видимото и материалното.
Някои от най-близките ми приятели от предишните години на следването
вече бяха емигрирали, бяха станали "невъзвращенци"...
Кръстница ми стана най-добрата ми приятелка от годините на студентстването - Дора.
Беше съботен ден.
Тайнството беше извършено в храма "Света Троица".
И понеже бях вече на 22 години, както става в такива случаи, при кръщение на възрастни, не ме изкъпаха като малките деца изцяло, а ми поляха главата,
измиха ми ръцете и краката...
После отидохме с Дора и нейната кума Ваня да се черпим в квартирата й, на тавана на къщата на Георги Рупчев.
Не знам доколко съм напреднала по пътя на добродетелния християнски живот
и напреднала ли съм изобщо, но все пак се старая.
Вярата крепи човека, но и изкушенията са много.
Пътят не е лек, но без вяра, надежда и любов няма живот.
***
снимката е от старозагорския храм "Света Троица", който има чудесни наскоро възстановени стенописи
No comments:
Post a Comment