Google+ Followers

Tuesday, October 18, 2011

отново "античен" и посветен на комедията


Последният брой 31 на "Литературен вестник" е посветен отново на античната литература, като този път на фокус е комедията.
Редакционната статия на първата страница е от Невена Панова, която заедно с Камелия Спасова и Мария Калинова е довела този брой до читателите.

Хубавата традиция във всеки "античен" брой на "Литературен вестник" да има по един нов, непубликуван досега превод, е спазена.
Този път новият преводен текст от старогръцки е "Кюкнос" или "Лебедът" от Антонин Либерал - автор на съчинението "Метаморфози", написано на елинистическо койне към края на ІІ век сл.Хр.
Преводът е на Вяра Калфина.

На "витрината" за показване на нови книги виждаме новия превод на "Пир(ът)" на Платон, направен от Георги Гочев и съвсем наскоро издаден от "Планета-3".

Темата на броя е осветена чрез няколко текста.

Първо място заема откъсът, посветен на Атическата комедия и Аристофан от книгата на Александър Балабанов "Класическата литература", (Пловдив, Хр. Г. Данов, 1917, второ издание, с. 106-110).

Богдана Паскалева е превела част от изследване на швейцарския класически филолог Томас Гелцер за устойчивите структури в комедията на Аристофан, а Христо Хр. Тодоров - статия на Улрике Аухаген за хетерите при Плавт и Теренций.


Освен като преводач на текст от старогръцки, в този брой на "Литературен вестник" Вяра Калфина участва и със статия за три различни български превода на "Гърне" на Плавт. Нейната статия е озаглавена "Под похлупака на превода на Плавтовото "Гърне"".
Полезно е да се прочете този кратък, но информативен обзор за три различни преводачески стратегии за приближаване на текста към читателя и преди всичко към зрителя на сценичното му реализиране: за прозаичния първи превод на комедията, направен от А. Д. Пиронков, за превода в стихове на Александър Ничев и за най-новата и най-комична преводаческа версия, дело на Доротея Табакова.

Невена Панова, освен водеща на водещите на броя, отново предлага превод на Тюбингенския авторитет Томас Александър Слезак. Преди няколко години тя преведе неговата популярна книга "Да четем Платон" (С., "СОНМ", 2002), и после той даже дойде на гости на СУ и НБУ, за да ни представи основните си убеждения и тези за писаните диалози на Платон и неписаните му учения.
Сега можем да прочетем и разсъжденията му за границите на комическата свобода. На фокус пак е Аристофановата комедия, но и нейният политически контекст, борбите на времето в буреносната епоха на Пелопонеската война и в Атина след смъртта на Перикъл.
Това е откъс от най-новата книга на Слезак, озаглавена "Какво дължи Европа на гърците: за основите на нашата култура в гръцката античност", излязла в Тюбинген през миналата година и очакваща издаване у нас отново чрез издателство "СОНМ".

Броят завършва с репортаж-размишление на Юлия Роне за едно незабравимо театрално представление.
Представлението, което се случи на 5 октомври в залата на университетския театър "Алма Алтер".
Снимките тук са от този спектакъл.

На него екипът на Нюйоркската театрална трупа Еленико театър и най-вече актьорът Янис Симонидис зарадваха многобройната публика с моноспектатъл по "Апология на Сократ" на Платон. Режисьор на спектакъла е Лукас Скипитарис, а Теони Вахлиотис Олдридж - костюмограф.

След представлението имаше дискусия между актьора Янис Симонидис и публиката, която не мина съвсем гладко, защото един от чуждестранните зрители реши също да ни покаже представление, на което да видим що е то кинизъм в днешно време и как се ходи полугол и с тояга на обществено място по вечерно време, но до физически сблъсъци и бой, за щастие, не се стигна. След остра и не съвсем кратка словесна престрелка между публиката и актьора, който сам се постави на сцената като съвременен киник и отправи груби предизвикателства към всички, положението беше овладяно и все пак разговорът се получи.
За Сократ, за неговата ирония, за диалозите на Платон, в които участва Сократ, за това какво е да играеш Сократ и да влизаш в неговия образ.
Всичко това е описано с усет и чувство за хумор от Юлия Роне.

***

И накрая, макар и само по допирателна към темата, нека да напиша, че една друга колега, която много плодотворно съдействаше за предишни "антични" броеве на "Литературен вестник", скоро стана магистър.

На 14 октомври Зорница Радева, която е позната на читателите на "Литературен вестник" със силни свои авторски интерпретации и преводни текстове за античната философия, митология и религия, и особено за тяхната рецепция от Ренесансовата култура и книжовност, защити магистърската си теза.

Блестящо.
На тема: Проблемът за душата в земното тяло при Марсилио Фичино :„Платоновата теология“, Книга XVI, Глава 1-7. Превод и коментар
Научни ръководители: доц. д-р Елия Маринова
проф. дфн Цочо Бояджиев
Рецензент: доц. д-р Анна Николова

***

Изобщо: 90-годишният юбилей на катедрата по Класическа филология наближава и въздухът започва да трепери!

1 comment:

Unknown said...
This comment has been removed by a blog administrator.