Драги колеги и приятели,
Христос Воскресе! Приемете нашите най-добри пожелания по случай светлия християнски празник!
Наред с това, имамe удоволствието да ви поканим на деветата сесия на семинара "Производство и продуктивност" за 2010 / 2011 г. Сесията ще протече под формата на отворена дискусия.
Тема на дискусията за 28.04.2011 г. (четвъртък):
"Какво значи време?"
Отворена дискусия
Участници:
доц. д.ф.н. Мария Димитрова (СУ "Св. Климент Охридски")
д-р Георги Ангелов (Център за хуманитарни и социални изследвания)
Дата и час: 28-ми април 2011 г. (четвъртък), 18.30 часа
Място: Заседателната зала на бившия Институт за философски изследвания - БАН, бул. “Патриарх Евтимий” № 6.
Заповядайте!
доц. Асен Димитров,
д-р Георги Ангелов
За повече информация:
http://productivity2000.blogspot.com
http://chssde.blogspot.com
---
George Angelov
***
post scriptum:
Тази година много се забавих с великденските поздрави и пожелания към гостите и редовните посетители на блога, но злокобното нещастие с прегазените деца в Симеоновград много ме огорчи...
Все пак, все още сме в Светлата седмица и на всички, които надникват тук, пожелавам
светли дни, чиста мисъл, крепко телесно и душевно здраве, и светъл дух!
Thursday, April 28, 2011
Tuesday, April 12, 2011
към тридневния семинар за "Епиномис"
Неформалната общност на изследователите на античната философия от Югоизточна Европа, известна като South East European Association for Ancient Philosophy (SEEAAP) възникна в Делфи, Гърция през 2002 г. Основните вдъхновители на събитието бяха проф. Майлс Бърниет и проф. Михаел Фреде, а главни организатори - Катерина Йеродякону и Павел Грегорич. Официални представители на нашите философски институции там бяха доц.д-р Анета Карагеоргиева и доц.д-р Иван Христов. Николай Гочев и аз присъствахме по покана на организаторите.
На този първи семинар-среща бяха представени накратко общностите, хората и институциите от Югоизточна Европа, които правят изследвания, превеждат и издават антични философски текстове.
На тази първа среща беше замислено издаването на едно ново списание за антична философия и наука, което си постави за цел да бъде много повече от регионално научно списание, а за негов пръв главен редактор беше избран доц. д-р Иван Христов.
За повече от успешното развитие на списанието през последните години съм писала и тук, на този блог.
Следващите семинари, на които се обсъждаше по едно произведение на Платон или Аристотел, или на тяхната традиция, бяха проведени, както следва:
- през 2004 г. в Дубровник – върху “Тимей” на Платон; тогава бях единствен български участник-дискусант; домакин беше Историко-философският институт в Загреб;
- през 2006 г. в Католическия университет “Петер Пасмани” в Пилишчаба – върху понятията за случайност и самопроизволност (tyche kai automaton) в книга Бета на “Физика” на Аристотел; в него участвахме с доц.д-р Николай Гочев от ФКНФ и доц.д-р Иван Христов (сега вече) преподавател от Богословски факултет на СУ;
- през 2007 г. в Европейския културен център във Власти, Гърция – върху “Закони” на Платон; участници от страната: гл.ас. д-р Невена Панова от катедрата по Класическа филология във ФКНФ, докторант Георги Гочев от НБУ и доц. д-р Иван Христов;
- през 2008 г. в ЦЕУ в Будапеща – върху “Метафизика” на Теофраст; участници от наша страна бяха докторантът Владимир Маринов от ВТУ, доц. д-р Ив. Христов и аз;
- През 2009 г. в Карловия университет в Прага – върху “Енеади” на Плотин; участници от българска страна доц. д-р Иван Христов, докторант Владимир Маринов и докторант Георги Гочев;
- През 2010 г. в Университета в Ретимно на остров Крит – върху псевдо-Аристотеловия трактат “За света”; единствен участник от наша страна бях само аз.
На всички тези семинари основната цел е: да се превежда, тълкува и анализира малък и компактен текст; да се сравняват различни негови издания и преводи, и така, чрез много плътно придържане към текста, без никакви generalities и общи приказки, по максимално академичен начин да се обмислят най-трудните за превод и най-мъчните за разбиране места от важни философски произведения. Работният език е английски.
Всеки от т.нар. “ключови участници” в семинарите се готви върху 40-50 реда от обсъжданото произведение, но също така върху същото място обикновено се подготвя и един дискусант.
В семинарите обикновено участва по един утвърден хабилитиран преподавател, но и по един докторант от почти всяка страна от Югоизточна Европа. По разбираеми причини участниците от страната-домакин са повече.
В семинарите понякога участваха и световноизвестни изследователи на античната философия като проф. Михаел Фреде, който за съжаление вече не е сред живите, и проф. Майлс Бърниет - да е жив и здрав!
Темата и страната домакин на всяка следваща среща се определя чрез избор и гласуване измежду няколко възможности.
Участниците в семинара върху De mundo в университета в Ретимно на остров Крит, през юни миналата година избраха за следващия семинар “Епиномис” на Платон. По този повод да отбележа и: това е единственият все още непреведен на български диалог на Платон.
На тези семинари също така се обсъжда и редакционната политика на списанието за антична философия и наука Rhizai, което е сред много малкото специализирани издания в тази област не само в Европа, но и в света. Поради това в семинарите досега участваше винаги и доц д-р Иван Христов, който беше негов главен редактор от 2002 до 2009 г. - два мандата по четири години, а от миналата година е заместник-главен редактор.
И така, нашият Университет ще е домакин на тридневен семинар върху "Епиномис", като заседанията ще се проведат на 22, 23 и 24 юни в Ректората.
За организацията на семинара ще разчитам на подкрепа и съдействие също така от страна на гл.ас.д-р Невена Панова от ФКНФ, още повече, че ФФ и ФКНФ са двата факултета-съорганизатори на този международен семинар, но и на доц.д-р Иван Христов от БФ, а разбира се, и на други колеги от Философски, Богословски и ФКНФ на СУ.
***
До този момент някои текстове на някои участници в семинарите са публикувани в списанието за антична философия и наука Rhizai, но след провеждането на семинара върху Епиномис, участниците от българска страна ще подготвим превод и коментар на този последен и досега все още непревеждан Платонов (според мен) диалог на български, с приложения – текстове и интерпретации върху него.
Специално за тридневния семинар създадох нов блог на английски, на който ще има всякаква полезна и необходима информация - както за онези, които искат да участват или да присъстват, но така и за други, които просто са любопитни какво ще се случи.
Заповядайте ето тук, ако желаете да следите новия блог.
Засега участие са потвърдили осем колеги от Гърция, Сърбия, Кипър, Хърватска и Унгария. Очакваме поне още петима колеги от тези и други съседни страни.
Много е хубаво, че това ще се случи, защото за последен път
няколкодневна конференция за философията на Платон и платонистката традиция в Софийския университет имаше през далечната 1990 г., като тогава тя се проведе на Гьолечица.
Антична философия в нашия Университет се изучава в три факултета и това предстоящо събитие ще допринесе за развитието на университетското класическо образование.
И накрая, точно защото още от късната античност са плъзнали съмнения, че този диалог може и да не е написан от Платон, а от Филип от Опунт или някой друг от неколцината философи в Академията, диалогът дава чудесен повод за обсъждане на поредица от значими философски въпроси:
Какво ни дава основание да припишем към или да отпишем този диалог от корпуса на Платоновите диалози и Писма, да го съотнесем към философските текстове на Платон?
По какво прилича и по какво се отличава, и изобщо отличава ли се с нещо от останалите, така наречени "автентични" диалози?
Това ли е последната дума на Платон за устройството на космоса, небесните светила-богове, петте основни природни тела, които не са просто стихии, а пет съвършени и единствено възможните съвършени стереометрични фигури?
Това ли е последната дума на Платон за боговете, благочестието и философстването за числата?
Ако не е написан от Платон, а от Филип от Опунт или даже от Аристотел, какво ни казва той за "учебния план" и "учебната програма", за преподаването и изследването в Академията?
Дали осмислянето на диалога, който и да е неговият автор, не подпомага повече опознаването на мисленето и писането от философската младост на Аристотел, отколкото мисленето и писането от житейския заник на Платон?
На този първи семинар-среща бяха представени накратко общностите, хората и институциите от Югоизточна Европа, които правят изследвания, превеждат и издават антични философски текстове.
На тази първа среща беше замислено издаването на едно ново списание за антична философия и наука, което си постави за цел да бъде много повече от регионално научно списание, а за негов пръв главен редактор беше избран доц. д-р Иван Христов.
За повече от успешното развитие на списанието през последните години съм писала и тук, на този блог.
Следващите семинари, на които се обсъждаше по едно произведение на Платон или Аристотел, или на тяхната традиция, бяха проведени, както следва:
- през 2004 г. в Дубровник – върху “Тимей” на Платон; тогава бях единствен български участник-дискусант; домакин беше Историко-философският институт в Загреб;
- през 2006 г. в Католическия университет “Петер Пасмани” в Пилишчаба – върху понятията за случайност и самопроизволност (tyche kai automaton) в книга Бета на “Физика” на Аристотел; в него участвахме с доц.д-р Николай Гочев от ФКНФ и доц.д-р Иван Христов (сега вече) преподавател от Богословски факултет на СУ;
- през 2007 г. в Европейския културен център във Власти, Гърция – върху “Закони” на Платон; участници от страната: гл.ас. д-р Невена Панова от катедрата по Класическа филология във ФКНФ, докторант Георги Гочев от НБУ и доц. д-р Иван Христов;
- през 2008 г. в ЦЕУ в Будапеща – върху “Метафизика” на Теофраст; участници от наша страна бяха докторантът Владимир Маринов от ВТУ, доц. д-р Ив. Христов и аз;
- През 2009 г. в Карловия университет в Прага – върху “Енеади” на Плотин; участници от българска страна доц. д-р Иван Христов, докторант Владимир Маринов и докторант Георги Гочев;
- През 2010 г. в Университета в Ретимно на остров Крит – върху псевдо-Аристотеловия трактат “За света”; единствен участник от наша страна бях само аз.
На всички тези семинари основната цел е: да се превежда, тълкува и анализира малък и компактен текст; да се сравняват различни негови издания и преводи, и така, чрез много плътно придържане към текста, без никакви generalities и общи приказки, по максимално академичен начин да се обмислят най-трудните за превод и най-мъчните за разбиране места от важни философски произведения. Работният език е английски.
Всеки от т.нар. “ключови участници” в семинарите се готви върху 40-50 реда от обсъжданото произведение, но също така върху същото място обикновено се подготвя и един дискусант.
В семинарите обикновено участва по един утвърден хабилитиран преподавател, но и по един докторант от почти всяка страна от Югоизточна Европа. По разбираеми причини участниците от страната-домакин са повече.
В семинарите понякога участваха и световноизвестни изследователи на античната философия като проф. Михаел Фреде, който за съжаление вече не е сред живите, и проф. Майлс Бърниет - да е жив и здрав!
Темата и страната домакин на всяка следваща среща се определя чрез избор и гласуване измежду няколко възможности.
Участниците в семинара върху De mundo в университета в Ретимно на остров Крит, през юни миналата година избраха за следващия семинар “Епиномис” на Платон. По този повод да отбележа и: това е единственият все още непреведен на български диалог на Платон.
На тези семинари също така се обсъжда и редакционната политика на списанието за антична философия и наука Rhizai, което е сред много малкото специализирани издания в тази област не само в Европа, но и в света. Поради това в семинарите досега участваше винаги и доц д-р Иван Христов, който беше негов главен редактор от 2002 до 2009 г. - два мандата по четири години, а от миналата година е заместник-главен редактор.
И така, нашият Университет ще е домакин на тридневен семинар върху "Епиномис", като заседанията ще се проведат на 22, 23 и 24 юни в Ректората.
За организацията на семинара ще разчитам на подкрепа и съдействие също така от страна на гл.ас.д-р Невена Панова от ФКНФ, още повече, че ФФ и ФКНФ са двата факултета-съорганизатори на този международен семинар, но и на доц.д-р Иван Христов от БФ, а разбира се, и на други колеги от Философски, Богословски и ФКНФ на СУ.
***
До този момент някои текстове на някои участници в семинарите са публикувани в списанието за антична философия и наука Rhizai, но след провеждането на семинара върху Епиномис, участниците от българска страна ще подготвим превод и коментар на този последен и досега все още непревеждан Платонов (според мен) диалог на български, с приложения – текстове и интерпретации върху него.
Специално за тридневния семинар създадох нов блог на английски, на който ще има всякаква полезна и необходима информация - както за онези, които искат да участват или да присъстват, но така и за други, които просто са любопитни какво ще се случи.
Заповядайте ето тук, ако желаете да следите новия блог.
Засега участие са потвърдили осем колеги от Гърция, Сърбия, Кипър, Хърватска и Унгария. Очакваме поне още петима колеги от тези и други съседни страни.
Много е хубаво, че това ще се случи, защото за последен път
няколкодневна конференция за философията на Платон и платонистката традиция в Софийския университет имаше през далечната 1990 г., като тогава тя се проведе на Гьолечица.
Антична философия в нашия Университет се изучава в три факултета и това предстоящо събитие ще допринесе за развитието на университетското класическо образование.
И накрая, точно защото още от късната античност са плъзнали съмнения, че този диалог може и да не е написан от Платон, а от Филип от Опунт или някой друг от неколцината философи в Академията, диалогът дава чудесен повод за обсъждане на поредица от значими философски въпроси:
Какво ни дава основание да припишем към или да отпишем този диалог от корпуса на Платоновите диалози и Писма, да го съотнесем към философските текстове на Платон?
По какво прилича и по какво се отличава, и изобщо отличава ли се с нещо от останалите, така наречени "автентични" диалози?
Това ли е последната дума на Платон за устройството на космоса, небесните светила-богове, петте основни природни тела, които не са просто стихии, а пет съвършени и единствено възможните съвършени стереометрични фигури?
Това ли е последната дума на Платон за боговете, благочестието и философстването за числата?
Ако не е написан от Платон, а от Филип от Опунт или даже от Аристотел, какво ни казва той за "учебния план" и "учебната програма", за преподаването и изследването в Академията?
Дали осмислянето на диалога, който и да е неговият автор, не подпомага повече опознаването на мисленето и писането от философската младост на Аристотел, отколкото мисленето и писането от житейския заник на Платон?
... снимките са от Тасос, от лятото на 2006
Monday, April 11, 2011
когато Мъри живееше с нас...
... най-строго инспектираше какво чета и пиша на компютъра.
Какви сайтове посещавам, какво чета, какво пиша...
Когато нещо не му харесваше, скачаше уж неволно върху клавиатурата...
Thursday, April 7, 2011
към онтологията на античността
СЕМИНАР
Производство и продуктивност
______________________________________________________________
Център за хуманитарни и социални изследвания
~
Проект “Продуктивни онтологеми в общeството на
знанието” към ИФИ - БАН
2009 / 2010 & 2010 / 2011
Формиране и темпорална структура
на основни понятия в онтологията
на Античността
Отворена дискусия с участието на
гл. ас. Николай Турлаков
(Институт за изследване на
обществата и знанието - БАН)
д-р Георги Ангелов
(Център за хуманитарни и
социални изследвания)
АНОТАЦИЯ
Николай Турлаков:
Бележки към един аспект на Хайдегеровото схващане за
забравата на въпроса за смисъла на битие
като забрава на въпроса за нищото
Настоящите бележки могат да се разгледат като опит за подхождане и опознаване на мисълта, откъм която, в своя двутомник за Ницше, Хайдегер поставя следните тези:
1. “Цялото западноевропейско мислене, започвайки от гърците и свършвайки с Ницше, е метафизично мислене”, защото това мислене “осмисля биващото в цялост като имащо предимство пред битието” (Вж: Хайдеггер 2006).
2. “Вероятно същността на нихилизма се състои в това, че въпросът за нищото не се възприема сериозно” (Хайдеггер 2006: 21-22).
На пръв поглед горните две твърдения препращат, и в някакъв смисъл предполагат, известното схващане на Хайдегер, което гласи, че западноевропейската метафизика е история на забравата на смисъла (а с това на истината и историята) на битие.
Тук ще се опитам да подходя към постановка на положението как “причината” за тази забрава, която действително пронизва телоса на метафизиката, може да се разгледа като същностно обвързана с един вид метафизично игнориране на онтологичния смисъл на нищото. Подобен опит се разширява и разкрива нуждата да се покаже как метафизичното изоставяне на въпроса за нищото, именно като характерно избягване на тематизация на хоризонта на фундаментално отпочване (тоест избягване на тематизация на смисъла на битие-въобще), в крайна сметка представлява неизясняване, неразличаване и замъгляване на разликата между отнесеността към биващо и отнесеността към битие.
Една от очевидностите за съвременното философско съзнание е прозрението, че в контекста на класическия стремеж за обосноваване на метафизиката, като учение или абсолютна наука за свръхсетивното, абсолютното и вечното, крайността и времевостта трайно биват избегнати, засенчени и остават неразвити като онтологични теми. Според мен, това е онази съдбоносна страна на класическата философска нагласа, която пряко затваря пътя към „самите неща”, и, в този смисъл, към философията на автентичното.
Според мен, метафизическият „механизъм” на изтласкване на въпроса за нищото започва с Платон в неговото разбиране за Едното, развива се от неоплатонизма, достига своя връх при Хегел и окончателно се открива и завършва при Ницше. Тук ще се опитам съвсем накратко, твърде спекулативно и очевидно не съвсем сериозно, но главно като бележки за по-нататъшен размисъл и въпроси, да маркирам няколко аспекта на няколкото основни интуиции и твърдения за нищото, каквито намирам у Плотин и преди това у Платон.
Хайдеггер, М. 2006. Ницше. Том 2. Санкт Петербург, Владимир Даль
Георги Ангелов:
Следвайки анализите на Хайдегер върху философските понятия на Античността, настоящото изложение предлага алтернативен прочит на основните понятия на Аристотеловото мислене: dynamis – energeia – entelecheia (способност – действеност – преосъществяване). Вследствие на това се налага преосмисляне на ключови пасажи на Метафизика, определящи цялостния облик на Аристотеловия философски проект.
Наред с това изложението е насочено към осветляване на времевия хоризонт, който очертават тези понятия, чрез анализ на конструкцията to ti en einai (пребъдващо, битие).
За тази цел, обаче, е необходимо да се проследи и развитието на Аристотеловите понятия и категориите за време – chronos, kairos и aion, в една своеобразно неоаристотелистка доктрина - тази на източното православие. Това налага интерпретация на определени пасажи от Евангелските текстове, както и Изход (3:14).
Накрая ще бъде направено уточнение във връзка с ключовия философски въпрос: що е време? А също така ще се анализира кое е обясняващо (обясняващ принцип) и кое е обяснявано във философската рефлексия, във връзка с начините са встъпване в херменевтичния кръг.
***
Post scriptum:
Семинарът се проведе вчера, 7 април, в Института за изследване на обществата и знанието (сиреч Института за философски изследвания) и беше много интересен.
Благодаря на Георги Ангелов и Николай Турлаков, че ме поканиха като дискусант!
Производство и продуктивност
______________________________________________________________
Център за хуманитарни и социални изследвания
~
Проект “Продуктивни онтологеми в общeството на
знанието” към ИФИ - БАН
2009 / 2010 & 2010 / 2011
Формиране и темпорална структура
на основни понятия в онтологията
на Античността
Отворена дискусия с участието на
гл. ас. Николай Турлаков
(Институт за изследване на
обществата и знанието - БАН)
д-р Георги Ангелов
(Център за хуманитарни и
социални изследвания)
АНОТАЦИЯ
Николай Турлаков:
Бележки към един аспект на Хайдегеровото схващане за
забравата на въпроса за смисъла на битие
като забрава на въпроса за нищото
Настоящите бележки могат да се разгледат като опит за подхождане и опознаване на мисълта, откъм която, в своя двутомник за Ницше, Хайдегер поставя следните тези:
1. “Цялото западноевропейско мислене, започвайки от гърците и свършвайки с Ницше, е метафизично мислене”, защото това мислене “осмисля биващото в цялост като имащо предимство пред битието” (Вж: Хайдеггер 2006).
2. “Вероятно същността на нихилизма се състои в това, че въпросът за нищото не се възприема сериозно” (Хайдеггер 2006: 21-22).
На пръв поглед горните две твърдения препращат, и в някакъв смисъл предполагат, известното схващане на Хайдегер, което гласи, че западноевропейската метафизика е история на забравата на смисъла (а с това на истината и историята) на битие.
Тук ще се опитам да подходя към постановка на положението как “причината” за тази забрава, която действително пронизва телоса на метафизиката, може да се разгледа като същностно обвързана с един вид метафизично игнориране на онтологичния смисъл на нищото. Подобен опит се разширява и разкрива нуждата да се покаже как метафизичното изоставяне на въпроса за нищото, именно като характерно избягване на тематизация на хоризонта на фундаментално отпочване (тоест избягване на тематизация на смисъла на битие-въобще), в крайна сметка представлява неизясняване, неразличаване и замъгляване на разликата между отнесеността към биващо и отнесеността към битие.
Една от очевидностите за съвременното философско съзнание е прозрението, че в контекста на класическия стремеж за обосноваване на метафизиката, като учение или абсолютна наука за свръхсетивното, абсолютното и вечното, крайността и времевостта трайно биват избегнати, засенчени и остават неразвити като онтологични теми. Според мен, това е онази съдбоносна страна на класическата философска нагласа, която пряко затваря пътя към „самите неща”, и, в този смисъл, към философията на автентичното.
Според мен, метафизическият „механизъм” на изтласкване на въпроса за нищото започва с Платон в неговото разбиране за Едното, развива се от неоплатонизма, достига своя връх при Хегел и окончателно се открива и завършва при Ницше. Тук ще се опитам съвсем накратко, твърде спекулативно и очевидно не съвсем сериозно, но главно като бележки за по-нататъшен размисъл и въпроси, да маркирам няколко аспекта на няколкото основни интуиции и твърдения за нищото, каквито намирам у Плотин и преди това у Платон.
Хайдеггер, М. 2006. Ницше. Том 2. Санкт Петербург, Владимир Даль
Георги Ангелов:
Следвайки анализите на Хайдегер върху философските понятия на Античността, настоящото изложение предлага алтернативен прочит на основните понятия на Аристотеловото мислене: dynamis – energeia – entelecheia (способност – действеност – преосъществяване). Вследствие на това се налага преосмисляне на ключови пасажи на Метафизика, определящи цялостния облик на Аристотеловия философски проект.
Наред с това изложението е насочено към осветляване на времевия хоризонт, който очертават тези понятия, чрез анализ на конструкцията to ti en einai (пребъдващо, битие).
За тази цел, обаче, е необходимо да се проследи и развитието на Аристотеловите понятия и категориите за време – chronos, kairos и aion, в една своеобразно неоаристотелистка доктрина - тази на източното православие. Това налага интерпретация на определени пасажи от Евангелските текстове, както и Изход (3:14).
Накрая ще бъде направено уточнение във връзка с ключовия философски въпрос: що е време? А също така ще се анализира кое е обясняващо (обясняващ принцип) и кое е обяснявано във философската рефлексия, във връзка с начините са встъпване в херменевтичния кръг.
***
Post scriptum:
Семинарът се проведе вчера, 7 април, в Института за изследване на обществата и знанието (сиреч Института за философски изследвания) и беше много интересен.
Благодаря на Георги Ангелов и Николай Турлаков, че ме поканиха като дискусант!
Saturday, April 2, 2011
Subscribe to:
Posts (Atom)
