към онтологията на античността

СЕМИНАР
Производство и продуктивност

______________________________________________________________

Център за хуманитарни и социални изследвания
~
Проект “Продуктивни онтологеми в общeството на
знанието” към ИФИ - БАН

2009 / 2010 & 2010 / 2011

Формиране и темпорална структура
на основни понятия в онтологията
на Античността

Отворена дискусия с участието на

гл. ас. Николай Турлаков
(Институт за изследване на
обществата и знанието - БАН)

д-р Георги Ангелов
(Център за хуманитарни и
социални изследвания)


АНОТАЦИЯ

Николай Турлаков:

Бележки към един аспект на Хайдегеровото схващане за
забравата на въпроса за смисъла на битие
като забрава на въпроса за нищото

Настоящите бележки могат да се разгледат като опит за подхождане и опознаване на мисълта, откъм която, в своя двутомник за Ницше, Хайдегер поставя следните тези:
1. “Цялото западноевропейско мислене, започвайки от гърците и свършвайки с Ницше, е метафизично мислене”, защото това мислене “осмисля биващото в цялост като имащо предимство пред битието” (Вж: Хайдеггер 2006).
2. “Вероятно същността на нихилизма се състои в това, че въпросът за нищото не се възприема сериозно” (Хайдеггер 2006: 21-22).
На пръв поглед горните две твърдения препращат, и в някакъв смисъл предполагат, известното схващане на Хайдегер, което гласи, че западноевропейската метафизика е история на забравата на смисъла (а с това на истината и историята) на битие.
Тук ще се опитам да подходя към постановка на положението как “причината” за тази забрава, която действително пронизва телоса на метафизиката, може да се разгледа като същностно обвързана с един вид метафизично игнориране на онтологичния смисъл на нищото. Подобен опит се разширява и разкрива нуждата да се покаже как метафизичното изоставяне на въпроса за нищото, именно като характерно избягване на тематизация на хоризонта на фундаментално отпочване (тоест избягване на тематизация на смисъла на битие-въобще), в крайна сметка представлява неизясняване, неразличаване и замъгляване на разликата между отнесеността към биващо и отнесеността към битие.
Една от очевидностите за съвременното философско съзнание е прозрението, че в контекста на класическия стремеж за обосноваване на метафизиката, като учение или абсолютна наука за свръхсетивното, абсолютното и вечното, крайността и времевостта трайно биват избегнати, засенчени и остават неразвити като онтологични теми. Според мен, това е онази съдбоносна страна на класическата философска нагласа, която пряко затваря пътя към „самите неща”, и, в този смисъл, към философията на автентичното.
Според мен, метафизическият „механизъм” на изтласкване на въпроса за нищото започва с Платон в неговото разбиране за Едното, развива се от неоплатонизма, достига своя връх при Хегел и окончателно се открива и завършва при Ницше. Тук ще се опитам съвсем накратко, твърде спекулативно и очевидно не съвсем сериозно, но главно като бележки за по-нататъшен размисъл и въпроси, да маркирам няколко аспекта на няколкото основни интуиции и твърдения за нищото, каквито намирам у Плотин и преди това у Платон.

Хайдеггер, М. 2006. Ницше. Том 2. Санкт Петербург, Владимир Даль



Георги Ангелов:

Следвайки анализите на Хайдегер върху философските понятия на Античността, настоящото изложение предлага алтернативен прочит на основните понятия на Аристотеловото мислене: dynamis – energeia – entelecheia (способност – действеност – преосъществяване). Вследствие на това се налага преосмисляне на ключови пасажи на Метафизика, определящи цялостния облик на Аристотеловия философски проект.
Наред с това изложението е насочено към осветляване на времевия хоризонт, който очертават тези понятия, чрез анализ на конструкцията to ti en einai (пребъдващо, битие).
За тази цел, обаче, е необходимо да се проследи и развитието на Аристотеловите понятия и категориите за време – chronos, kairos и aion, в една своеобразно неоаристотелистка доктрина - тази на източното православие. Това налага интерпретация на определени пасажи от Евангелските текстове, както и Изход (3:14).

Накрая ще бъде направено уточнение във връзка с ключовия философски въпрос: що е време? А също така ще се анализира кое е обясняващо (обясняващ принцип) и кое е обяснявано във философската рефлексия, във връзка с начините са встъпване в херменевтичния кръг.

***

Post scriptum:

Семинарът се проведе вчера, 7 април, в Института за изследване на обществата и знанието (сиреч Института за философски изследвания) и беше много интересен.
Благодаря на Георги Ангелов и Николай Турлаков, че ме поканиха като дискусант!