За много години, скъпи читатели на блога ми!
На първия ден от новата година пътувах към моя роден град: Верея, Берое, Августа Траяна, Иринополис, Боруйград, Ески Заара...
За малко се видях с роднини и близки. И с моята любима учителка по философските дисциплини от училище - г-жа Елена Велкова.
Трите снимки на този пост са от едно място, което обичам особено много - останките от римския форум на Августа Траяна и крепостната стена на византийския Иринополис.
Докато живеех там до 1982 г., почти всеки ден на път за училище или на връщане от училище минавах оттам, макар че не ми беше съвсем на път.
А, впрочем, тогава се учеше и работеше дори и в събота. Работната седмица беше шестдневна.
Нещо винаги ме тегли натам.
Дори когато съм там само за два дни, пак гледам да мина точно покрай това място.
Не знам със сигурност дали това е най-решителното обстоятелство, повлияло върху мен и интереса ми към античността. Че съм родена в град, който на много места ми казва: миналото живее в сегашното.
Когато бях ученичка в гимназията и учех екскурзоводство като практика, в последната година, в ХІ клас дълго се колебах и разкъсвах какво да избера: дали да ходя на практика всяка сряда в къщата-музей на Гео Милев и в "Литературна Стара Загора", който се помещава в дома на Веселин Ханчев, или в Окръжния исторически музей.
И както съм споделяла и тук миналата година през януари, избрах къщата на Мильо Касабов.
Но това, че миналото е живо в сегашното, както в Зарата форумът на Августа Траяна и крепостната врата на Иринополис живеят в сърцето на новия град, е убеждение, което живее в мен.
***
А преди това кратко новогодишно пътуване си стояхме вкъщи, защото между Коледа и Нова година беше студено и много заледено.
Спестихме си кратката двудневна екскурзия из Витоша, която по традиция правим с Николай точно в този промеждутък, защото хижата-хотел, където преспиваме обикновено, нямала тази зима парно.
И така. Стоях си вкъщи и писах във форума на "СЕГА". От години участвам в него с ник Една размишляваща.
Голямо писане падна.
Особено в един много студен ден, в който по заледените и непочистени софийски улици не можеше да се стъпи, във форума се случи много интересна дискусия.
Като коментар на интервю с колегата Огнян Минчев, представено в "Горещи новини" и озаглавено "При липсата на активна опозиция анализатори разчитат само на гражданския натиск".
Та там писах и за Херодот, и за Клистен, и за Аристотел, разбира се.
Припомнях учебникарските факти за разделението на властите на три във всеки полис и всяка политейя, в която целта е да има мир и добър живот.
Нещо, което в Атина започва с Клистен още през 508 година преди Христа!
Аристотел така добре го описва в "Атинската политейя" и така убедително анализира и убеждава в това в "Политика".
Напомних там за няколко учебникарски случки от Херодотовата "История", на фона на които изводът е неизбежен: днешните ни управляващи се държат като диви варвари от времето преди гръко-персийските войни.
Много голям интерес във форума и оживена дискусия (от 29-ти чак до 31 декември) предизвика една препратка към не по-малко известното произведение на
Полибий "Всеобща история".
*
Миналата година, даже вече по-миналата, си мислех, че сегашната власт може най-добре да бъде окачествена с онова, което Аристотел в "Политика" нарича охлокрация.
Власт на тълпата, на необразованата тълпа.
Така написах и на Бойко Пенчев в моите десет точки-отговор, на неговото питане от лятото на 2009 "Какво се случи на 5 юли?", публикувано в "Дневник".
Най-близкият ми приятел-и-колега в последните дни на декември ми напомни за
Полибий и за това, че в неговата класификация във
"Всеобща история" има и една още по-страшна форма на израждане на полисния живот -
така наречената хейрокрация.
Хейрокрацията според Полибий, (книга Шеста, параграф 9), е властта, която си служи с насилие, а не се подчинява на закона.
*
Цитирам превода на Валерий Русинов по изданието от 2002, ИК "Рал Колобър", с. 103-104:
Прочие, когато бъдат обзети от властолюбие и не са в състояние да придобият власт чрез личните си добродетели, те затриват имотите си, разглезвайки и разваляйки народа по всевъзможни начини.
В своята глупава алчност за власт те подклаждат сред тълпите стръв към подаръци и навика да ги получават.
Тогава основите на демокрацията рухват и тя се променя в управление, основано на силата и насилието - хейрокрация. Защото, щом тълпата е свикнала да се храни от чуждото и да разчита на богатството на съседа,
когато се сдобият с амициозен и дързък водач,
но лишен от почестите на властта поради бедност, те установяват власт на хейрокрацията, власт на насилието. Сбралата се тълпа почва кланета, прогонва, плячкосва, озверява..."
*
Ще се самоцитирам от написаното във форума:
Според познавачи на гръцкия като Николай Гочев, който преди две години изнесе лекция в СУ върху хейрокрацията според Полибий,
освен като "власт на насилниците",
хейрокрация означава преди всичко власт на най-лошите - овластени при развалата на демокрацията да управляват по-добри и по-можещи от тях.
Един форумец с ник Туткалчев там също много хубаво разясни непреводимата игра на думи в хейрокрация.
Може да се преведе като
власт на насилниците, и по-описателно - като
власт на служещите си с грубата сила на ръцете си.Така го е превел Валерий Русинов във втория том на "Всеобща история" на Полибий.
Може и да се преведе като
власт на най-лошите - противоположните на аристои, на най-добрите. Както предложи Николай Гочев на спецкурса "Актуалната античност. Политическата мисъл на античния свят".
Тогава колегите, присъстващи на лекцията за Полибий, в дискусията след това предложихме и трети превод:
"хейрокрация" означава власт на мутрите - диалектическо снемане и на двата превода: хем си служат с груба сила, хем са по-лоши от тези, които управляват.
*
В началото на 2011 година имаме само две възможности - или да изберем античното понятие хейрокрация, или по-модерното понятие урфашизъм.
Умберто Еко го пояснява в забележителното си есе "Вечният фашизъм", за което писах още в началото на прииждането на варварите през лятото на 2009 г.
*
Когато през есента на 1982 г. станах студентка по философия, от книжарниците и библиотеките
властите на "народната република" прибираха тайно една книга.
Книгата
"Фашизмът" на Желю Желев.
Когато с моите най-близки колеги и приятели се шегувахме:
"Защо я иззеха тази книга от всички книжарници и библиотеки?
Та там пише, че фашистката държава е държава на тоталния шпионаж!?
Нашата страна е "народна република", а не фашистка или тоталитарна, нали?!?
В нея няма тотален шпионаж, разбира се!"
И се смеехме.
И със страх в шегите си казвахме:
"Ами ако сега някой от нас си обърне ревера и си покаже значката от Шесто?" ***
Та така.
28 години по-късно.
Пак същото.
Пак тотален шпионаж.
Сто милиона лева за подслушване.
Сто милиона лева!
И министър-председателят, и вицето, дето е шеф на нашето неототалитарно Гестапо, и почти всички министри, че даже и образователният, казват: "В това няма нищо лошо. Така трябва да бъде!"
Вицето, дето е и шеф на неототалитарното Гестапо, чете от парламентарната трибуна на "парламентарната република" в ден за уж "парламентарен контрол", тенденциозни извадки от шпионирани разговори на "лекари-убийци" и ги обвини в
умишлено убийство на бебе...Като поразгледате линковете, скъпи читатели и посетители на блога, ще намерите превода на Книга Епсилон на "Никомахова етика".
Да, пак Аристотел. Съжалявам, ако на някого от четящите тук им е писнало да го споменавам. Още той е написал и обяснил убедително, че няма справедливост и справедливо, сиреч няма право и законност там, където при налагане на наказание не се преценява точно има ли вина или не, и умишлена ли е тя или не.
Не беше случайно, че в началото на 2001 г. "Никомахова етика" в няколко класации на издания с милиони читатели беше определена като една от най-влиятелните и важни книги за последното хилядолетие.
Започвам годината с тревожните бележки тук:
Няма меродавен съд, няма меродавни присъди за сегашните управляващи.
Те са съдници на всичко и всички.
Има едно самозабравило се и невежо вице, което превърна Парламента в наказателен трибунал.
Няма върховенство на закона.
Няма равенство пред закона.
Има тотален шпионаж.
Има обаче и надежда: тази година и следващата да ги сменим с други - и в местната власт, и в Народното събрание.
Ако това не стане, ще има насилие над мирните и образовани граждани.
Както стана с лекарите от Горна Оряховица - арести, разпити и публично опозоряване в самото Народно събрание и по гестаповските медии.
Дано нещата да се развият по оптимистичния вариант: смяна на варварите чрез избори.
На всички читатели и гости на блога пожелавам здрава и мирна година!
