Google+ Followers

Friday, January 21, 2011

за "Нова възхвала на глупостта" на Лидия Денкова




През миналата година 2010 излязоха няколко забележителни книги.

Ще се опитам в няколко последователни поста да ги представя, макар и накратко, и то преди всичко чрез авторските предговори към тях.

Започвам с най-интересната книга за миналата година у нас, според мен, в областта на хуманитаристиката:

Nova stultitiae laus, или
Нова възхвала на глупостта


Автор на тази "Нова възхвала на глупостта" е Лидия Денкова.

Тя е класически филолог и доктор по философия с дисертация за рецепцията на Дионисий псевдо-Ареопагит в старобългарската книжнина.
Тя е преводач на философска, богословска и художествена литература: от латински - на "За ученото незнание" на Николай Кузански; от гръцки - на Дионисий псевдо-Ареопагит; от френски и руски език - ако трябва да съм изчерпателна за нейните преводи, списъкът ще стане дълъг като за цял отделен пост.
Тя е преподавател по множество дисциплини от областта на философията, история на философията, естетиката и етиката в НБУ.

Освен завидно ерудиран познавач на миналото, тя е автор на впечатляващи интерпретации на проблеми от съвременността - като най-новите предизвикателства пред етиката и в модерната фентъзи литература (поредицата за Хари Потър, например).

Миналата година тя зарадва (по)читателите на Еразъм Ротердамски у нас
с едно горчиво-шеговито издание, осъществено от Ciela, на
"Нова възхвала на глупостта", посветено на 500 годишния юбилей на Еразмовата сатира.


С тази книга тя ме изненада с неподозирания до този момент неин талант за сатира и ирония, на какъвто не всички изключителни ерудити се радват.

Книгата започва с посвещение на авантитулната страница, от ясно по-ясно:

500 години по-късно...

"когато са времена на тъпотия, невежество и варварщина"

Френсис Бейкън



Книгата започва със забавен предговор, от който ще цитирам тук няколко пасажа:


Какво му има на нашето време, господин Еразъм?



1509 година е епохална дата, белязала важно събитие. Хуманистът философ Дезидерий Еразъм Ротердамски завършва една малка книжка, Възхвала на глупостта, написана сякаш на шега, докато пътува от Италия за Англия, за да запълни времето си и "да не остане чужд на музите". Успехът след публикуването й е безпрецедентен за онова време - за четири месеца книгата претърпява седем издания, а приживе Еразъм вижда 49 издания на много езици. Векове по-късно Анатол Франс казва нещо много силно за "Възхвалата", а именно: че това е първата човешка книга, която е прочел. Човешка, може би защото след появата на книгата никой вече не се съмнява нито колко важна е глупостта, нито колко е устойчива темата за всички времена...

Самият Еразъм дава думата на Глупостта да говори от първо лице и да се произнесе по всякакви теми, описвайки духа на времето, духовния облик, манталитетите, нагласите на епохата от началото на ХVІ век. Какво ли би написал днес Еразъм, ако беше жив, с присъщата си способност да долавя изострени тенденции в личния и обществения живот?...

Със сигурност много неща днес щяха да му харесат. Със сигурност и много неща нямаше да му харесат и щеше да прецени, че думата отново трябва да се даде на Глупостта, все тъй жива и пълнокръвна, ширеща се къде ли не, и то най-вече под формата на силен властови ресурс.
...
Според френския моралист Шамфор "трябва да бъдем достойни за глупостите, които изисква нашият характер". Това открива много простор за разбиране, приемане, спокойна насмешка и не на последно място за самоирония. И ако Бейкън е казвал за своето време, което е и времето на Еразъм, че това са времена на тъпотия, невежество и варварщина, значи дори и нашето време да е такова, няма нищо страшно - човечеството ще оцелее поне още 500 години. Може би като минава, както се изразява Ортега-и-Гасет, през едни необходими периоди на реварваризация, на възродена глупост, която прави историята да изглежда толкова неравна - и толкова човешка.

Така че на въпроса: Какво му има на нашето време, господин Еразъм?, вероятно Еразъм Ротердамски би отговорил ведро и с усмивка,
повтаряйки нещо от предговора към своята "Възхвала на Глупостта": Като цяло, нищо особено му няма на вашето време - но нека всеки сам да си отговори. Всеки човек
"с напълно свободен дух може да се надсмива безнаказано на всекидневния човешки живот, стига само свободата да не преминава в лудост".

Така би отговорил човекът, чийто девиз бил: Cedo nulli, Не отстъпвам на никого.

***
Разбира се в "Нова възхвала на глупостта"
Лидия Денкова цитира Еразмовата Възхвала... в превода на проф. Александър Милев по изданието на "Народна култура" от 1984 г.

1 comment:

Wang Han Yang said...

Your blog is great你的部落格真好!!
If you like, come back and visit mine: http://b2322858.blogspot.com/

Thank you!!Wang Han Pin(王翰彬)
From Taichung,Taiwan (台灣)
WELCOME