Google+ Followers

Tuesday, August 17, 2010

специално за Маша: за парадоксите около Хундертвасер



Местата, свързани с архитектурните проекти на Хундертвасер във Виена, са няколко и това е едно от тях.
За първи път чух за тази сграда и видях снимки от нея преди няколко години, когато Дора и Веско Праматарови ни разказаха за художника и архитект, издигнал в култ
презрението към симетрията, към правата линия, към гладката повърхнина, към равнината и плоскостта, и изобщо към класическите геометрични форми.
Изобщо и в домостроителството.



Това е наблизо и е кафе-ресторант, галерия, сувенирен магазин и т.н.
Не е точно направено от него и това си личи по прозорците, в които все пак има някаква симетрия.



Колкото повече извивки, разнородност и асиметрия - толкова по-добре.




Не беше нарочно, че и аз се бях облякла с една от най-асиметричните ми рокли :-)





Знаменитите сгради, вдъхновени от екоархитектурата на Хундертвасер, са групирани в цяло село, което се нарича village.




Това е "площадът" на "селото" в центъра на Виена - базарът за сувенири.




Една от най-известните фасади: от стените и по покривите на сградите, замислени от Хундартвасер, растат не просто саксийни цветя, а истински дървета. По покривите на тези две жилищни сгради в "селото" има над 900 това пръст и вече доста пораснали дървета.





Не случайно има и толкова фрапираща табела за "тоалетната на модерното изкуство".
Като всеки фанатичен еколог, Хундертвасер е бил обсебен от манията, че човечеството прекалено много консумира, прекалено много отделя и прекалено много цапа и трови планетата не само с индустриални, но и с органичните си отпадъци...
Една от неговите най-известни снимки го показва върху измислената от самия него т.нар. "екологична хумусна тоалетна".




В сувенирното магазинче на "селото".





В кафенето пихме т.нар. от него "фарисейско кафе" - кафе със сметана и порядъчна доза от Моцартовия шоколадов ликьор.
Май досега не съм написала, че три от тези четири дни, които прекарахме във Виена, макар и в края на юли, бяха много студени, мрачни, дъждовни и ветровити, което си личи и на някои от снимките от предишните постове.
Та, фарисейското кафе идва много добре в такива необичайно студени летни дни.





Насред "село" има "кръчма".




Не се вижда много на снимката, но дори и павираните улици на "селото" са отрицание на гладките повърхнини и равнини - всичко е вдлъбнато и/или изпъкнало.




Стълбите, подовете на коридорите и стаите, таваните, всичко е неравно.
Питам се, как ли е било направено всичко това?
Ако не е бил използван, разбира се, никакъв бетон и железобетон, никаква стомана, все пак класическият селски гредоред си служи с греди и талпи, които са подравнени паралелепипеди?
Хундертвасер, който мрази всички фигури, прави линии и плоскости от Евклидовата геометрия, как все пак е направил тези сгради?
Това не разбрах и засега не го знам.
Как точно се строи такава сграда?




Наистина старите дървени стълбища се огъват така в порядъка на десетилетията и столетията, но тези са си направени така - само че от камък, от построяването на "селото".


***
И сега, малко размишления за парадоксите около Хундертвасер.
*
Преди няколко месеца си купих една книжка за него, която бях прегледала, но тези дни я препрочетох.
Книжката е от поредицата на известното издателство Taschen за съвременни художници и архитекти. Неин автор е Пиер Рестани и на обложката й има негова снимка. На български книгата се е появила през 2004 г. и има съ-издател, обозначен като "Алианс-97", С.
Пълното й заглавие е "Силата на изкуството. Hundertwasser. Художникът-крал с петте кожи".
В книгата има много снимки-репродукции от негови картини и архитектурни творби, много снимки от различни негови прояви и пространни цитати от негови лекции, изказвания, текстове и т.н.
Пиер Рестани очевидно е бил негов много добър дългогодишен приятел и я е написал с много любов и разбиране за всичките му ексцентричности, мании и обсесии.

**

Хундертвасер очевидно е ненавиждал понятията, рационализма, геометрията и геометричните фигури.
Ненавиждал е класическите и традиционни форми на изобразителните изкуства и архитектурата.
Но след като толкова много е мразел понятията и понятийното мислене, защо е променил рожденото си име чрез концепция?
По рождение той се е казвал иначе. Баналното Фредерик, или даже Фриц, както е бил наричан като дете, той заменил с концептуалното Фрийденсрайх - "Царство на мира".
Хундертвасер мрази симетрията, но се е подразнил от асиметрията във фамилното си име, което по рождение било Стовасер и решил да го направи двусъставно-симетрично немско. Затова се самонарекъл и Хундертвасер.
*
Хундертвасер мрази геометрията и правите линии.
Мрази академизма и нерядко е изнасял публичните си лекции абсолютно гол, понякога асистиран от абсолютно голи млади момичета около него.
*
Хундертвасер твърди, че в природата никъде не се виждат прави линии, но когато видим как един сноп от слънчеви или лунни лъчи се процежда през облаците, виждаме сноп от лъчи, от прави линии.
Хундертвасер твърди, че в природата никъде не се виждат повръхнини, но всички ние сме виждали, че спокойната вода в езерата и морето при отлив(и изобщо течностите) са гладки, без изпъкналости и вдлъбнатини.
*
Хундертвасер е бил фанатичен апостол на въздържанието и аскетизма.
Направил е всичките си дрехи, обувки, сандали и чехли сам. Сам е плетял чорапите си.
Докато бяхме в кафенето, в което пиехме неговото фарисейско кафе, на екран течеше едно документално филмче, заснето в последните седмици от живота му, в което той на немски и на английски излага накратко основните постулати на екологичния си светоглед и екоархитектура.
С удивление забелязах, че все пак в последните години от живота си той вече си е шиел и е носел симетрични дрехи.
*
Хундертвасер е мразел всички догми, концепции, доктрини и фанатични убеждения.
Той е въплъщение на ненавистта към фашизма, но и към тоталитаризма на социализма, но и към консумативизма на капитализма, и към политическия проект на Европейския съюз и включването на Австрия в него.
Само че и неговата собствена светогледна екология, изобразително изкуство и сградостроителство си служи с някакви абсолютни понятия и постулати:
* че човекът трябва да живее само и единствено като природно същество;
** че човечеството цапа не само с техниката, но и с органиката си;
*** че след смъртта на човека настъпва тление на всичко и поради това на гробовете трябва да се засаждат не само цветя, но и дървета.

И т.н.

Много от постулатите на екологичните движения на втората половина на ХХ век в най-чист вид, за първи път и/или във фанатично-екстремистки крайности, са изразени от него.
Включително и някои априоризми, които например у нас се пропагандират от автентични и фанатични еколози като госпожа Малеева.

Според Хундертасер едно от нещата, с които човечеството най-много цапа природата, са перилните препарати.
Лично аз въобще не съм убедена, че точно това априори на екоидеологията може да се докаже експериментално, защото индустрията според мен цапа много повече от битовата дейност на хората.
Обаче, в живота на Хундертвасер има един печален опит.
При една своя акция, някъде из Франция, той сварил огромно количество коприва в стар казан за пране и призовал гостите да консумират колкото се може по-малко от всичко, продавано по магазините, а да ядат колкото се може повече от растенията, които ни дава природата.
Например, коприва. И сварена в казан за пране.
Никой от гостите не опитал.
Ял само той. И естествено се натровил. Едвам го спасили и после до края на живота си страдал от тежки коремни оплаквания.
"Ами да я беше сготвил тази коприва в една най-обикновена войнишка бака!?", помислих си, когато прочетох тази история в книгата на Пиер Рестани.
След това, обаче, съобразих, че човек, който така концептуално се е самонарекъл "Царство на Мира" - Фрийденсрайх, не би си и помислил да готви във войнишки баки...
***

Неговите естетически провокации са забележителни, но почти всичко при него - според мен - е изключително остра травматична реакция.
Разбира се, на ужасите преживени от човечеството през ХХ век.

Хундертвасер е роден във Виена.
И Стефан Цвайг е роден във Виена.
И Карл Попър е роден във Виена.
И Лудвиг Витгенщайн е роден във Виена.
И Паул Файерабенд е роден във Виена.

Да си виенчанин-интелектуалец е много травматично.
Да си виенски писател, художник или философ, преживял Втората световна война, е още по-травматично.

Стефан Цвайг се самоубива от отчаяние, защото си мисли, че е настъпил хилядолетен райх на злото на земята.
Но преди да се самоубие, в автобиографичните си спомени и есета, както и Томас Ман, задават въпросите:
Как така?
След толкова удивителни достижения на изкуствата на изобразяването, философията и музиката, в немскоезичния свят и в човечеството като цяло стигнахме до всичките тези зверства, при които загинаха милиони?


Стефан Цвайг, уви, се самоубива.
Лудвиг Витгенщайн обявява, че философията до този момент не се е замисляла над нито един истински проблем, а всичко е било занимавки с псевдопроблеми.
Карл Попър обявява, че виновен за всичко е рационализмът и есенциализмът като мислене чрез понятия за същности, каквито всъщност няма.
Хундертвасер е вярвал, че за всичко, до което е достигнало човечеството, са виновни правите линии, повъхнините и фигурите от Евклидовата геометрия.
Е, най-меко е обяснениeто на Паул Файерабенд: можем да мислим и чрез понятия, но редом с въображението, сънищата и вълшебните приказки. Като метод anything goes.

За съжаление, много често на един човек му се налага да крещи в продължение на десетилетия, за да е сигурен, че е бил чут.

Хундертвасер е крещял дори и чрез името си, концептуализирано така маниерно-фрапантно пацифистки.
И още повече - чрез картините и приложните си изкуства, чрез вътрешната и външната архитектура на сградите, замислени от него и построени без никакви предварителни планове и чертежи.
*
Хундертвасер може да почива спокойно в мир.

Той е чут.
Творбите и идеите му са се сдобили със световна слава още приживе, а днес...
Едно от най-интересните неща, които прочетох тези дни, в една от най-новите брошури за Виена е,
че "селото" на Хундертвасер насред Виена вече е на трето място като най-посещаван туристически обект след дворцовия комплекс на Шьонбрун и комплекса около къщата на Моцарт в Залцбург.

Туристическата индустрия на Австрия печели от един пропагандатор на антиконсумативизма в обществото и антитрадиционализма в изкуствата повече от Кунстхисторишесмузеум!

И това ако не е парадокс...

3 comments:

Masha said...

Димка, благодаря, трогната съм! Досега никой не ми беше "посвещавал" материал в блог.
Разказът много ми хареса, даже го прочетох няколко пъти.
Спомних си първото си впечатление като влязох във "Village" - виене на свят, понеже човек като върви по кривите стъпала и паваж там направо си залита.
Що се отнася до конструкцията на сградите, проектирани от Хундертвасер, то тук наистина екологичните му концепции се разминават с реалността. Така например, за строежа са използвани съвсем индустриални материали, като цимент и бетон, както и съвсем неекологични тухли и плочки. Чисто екологични материали, като необработени камъни и пръст няма. Дори за пръстта по покривите се съмнявам, че не е обогатена с химикали, торове и пр.
Кривите стъпала са построени прави, като ефекта за кривина се постига чрез добавяне на цимент на няколко места или чрез декоративни елементи. Кривите линии по фасадите на постройките са също декоративен елемент, добавен върху съвсем симетрични основни блокове.
Доколкото знам, за някои сгради Хундертвасер е искал плочите в основата им да бъдат поставени директно върху земята, за да не се спира ефектът върху постройката от подпочвените води. При строежа обаче се е оказало, че това е невъзможно.
Права си - парадоксите са изключително много.
В заключение ще благодаря за поздравите за рождения ми ден. Много мило, наистина.

dimka said...

Здравей, Маша,
Е, да, абсолютният екомаксимализъм е неосъществим в мащабни архитектурни проекти.
Особено ако става дума за многоетажни жилищни сгради, които да са обитаеми, а на покрива им да има 900 тона пръст и все по-порастващи и натежаващи дървета.
То и в античността е имало огромни сгради - храмови постройки; многоетажни сгради; че даже и "висящи" или по-скоро "окачени градини". Като приписваните на Семирамида, макар че май са правени по-късно и от други владетели: само че те са били етажирани стъпаловидно като в театър и подпрени с колони отдолу.
Николай преди малко ми показа мястото при Диодор Сицилийски (ІІ, Х), където той обяснява как било напоявано всичко зелено във висящите градини чрез "сиринги"-тръби...
Ама, това, за което Хундертвасер си е мечтаел - хем да е на няколко етажа, хем да е обитавана жилищна сграда, хем на покрива да има дървета... Ясно е, че просто с камъни, греди и тухли - като в античността - няма да стане.
*
Човек трябва да избяга някъде на остров, далеч от цивилизацията и да живее като природно същество, смятал той.
Затова бягал всяка година за по няколко месеца в Нова Зеландия.
Но очевидно му е писвало и все пак се е връщал в цивилизацията и в големите мегаполиси - за да изнася в тях лекции за природосъобразния живот и екоизкуството.
Във всички случаи особено рисунките, колажите и приложното му изкуство са много весели и жизнерадостни.
Купих си един пръстен от стъкло с едни нарисувани вълнички в него - от едно от магазинчетата там, в "селото". И сега си го нося непрекъснато.
***
Хайде да ми се обадиш (понеже нямам новия ти номер) и да се видим - да пием бира и да си поговорим.
Ти имаш да черпиш и за рождения, и за имения ден :-),
а ние имаме да черпим, за това, че Теди го приеха да учи във Френската, а Ледето спечели награда от една игра с едни есемеси, понеже изкара най-висок резултат във възрастовата група до 18 години.

佳張張張張燕張張張張張 said...
This comment has been removed by a blog administrator.