от Виндобона, Вийн или Беч - част първа

От Будапеща до Виена се пътува лесно и удобно с влак - от Келети паляудвар до Вестбанхоф са само три часа. Влаковете са хубави и климатизирани, с електронни табла, на които се вижда непрекъснато каква е температурата отвън и вътре, докъде сме стигнали, коя е следващата гара. Освен това непрекъснато се напомня на пътниците, като слизат, да не си забравят нещо - я чадър, я шапка, я очила.




Също толкова лесно и удобно се пътува и по автомагистралата с маршрутка - от летището Фериеги до летището Швехат.




По напечената низина от Будапеща до Беч (както я наричат унгарците) се виждат стотици модерни "вятърни мелници", така де, ветрогенератори.





И ето - вече сме пред Хофбургтеатър...




... и прочутата катедрала "Свети Стефан", или Щефансдом.




Наред с многото познати и известни на всички места, сгради и забележителности на Виена, този път открихме и такива, за които предварително не знаехме нищо - например това, че пред сградата на австрийския парламент има статуи на най-прочутите гръцки и римски историци. Когато се застане с лице към зданието, отляво са гръцките четирима велики, а отдясно - римските.
Но за всички тях ще има снимки и подобности в следваща част на тези фотобележки.




В студени и дъждовни летни дни туристите могат да осмислят своето време с тематични екскурзии из града - като тази за забележителностите по Дунав.




В града има сгради, които поне за моя вкус са по-скоро импозантни, отколкото красиви, като църквата Карлскирхе...




... но също така и красиви сгради, безупречни в своя стил, на метри от които, обаче, се вижда нещо поразяващо със своя кич.

Пак сме пред неокласицизма на парламентарната сграда, но тази скулптурна група отпред е отчайваща.
Има още едно такова място, в което съседството на елегантната красота и неуместния кич е смайващо, но ще го видите и него по-нататък.




Най-посещаваното място в Австрия, погледнато откъм арката Глориет - комплексът около двореца Шьонбрун, където освен палатите на кайзера Франц-Йосиф и легендарната императрица-любимка-на-всички Сиси, превърнати в музейни експозиции, има и огромен парк, зоологическа градина, атракциони и т.н.




Това кафене е точно срещу Университета - Universitas litterarum Vindobonensis.
Сградата му е огромна и нямаше да се побере в никакъв кадър от никакъв ъгъл.
А самото кафене предлага вкусни коктейли и още по-вкусни сметанови тортички.




В двореца Шьонбрун е музеят на всекидневния живот на управниците на Австроунгарската империя, а около него - парк, биолабиринт и ботаническа градина...




... а в палата Белведере е малката, но богата откъм модерни художници картинна галерия.
В нея има много платна на Густав Климт, Егон Шийле и Оскар Кокошка, като последните двама ме впечатляват силно, но не ми харесват, но Густав Климт ми е един от най-любимите.
Има и няколко платна на Ван Гог, Мане и малко повече на Моне.
Има и няколко скулптури (да, скулптури, а не платна) на Реноар, но и на Роден. Изобщо един цял ден може да мине тук, особено ако се разглежда и експозицията на средновековно и бароково изкуство, а не само модерните творци.




Но ако става дума за галерии и музеи, за хора с нашата професионална специализация (и деформация) най-важното място е: Кунстхисторишес музеум, Музеят по история на изкуството, където има всичко: от Египет, от Гърция и от Рим, от средновековието и Ренесанса, от ХІХ и ХХ век.
Тук един ден не стига.
На помощ на изнемогващия турист е панорамното кафене под купола и още една голяма зала точно под него, в която просто има десетки удобни диванчета и канапета за почивка от многото впечатления!