Университетът на Виена е създаден през 1365 г., като сградата му е не само много красива, но и толкова голяма, че не може да се вмести в никакъв кадър.
Затова пък ето тук - Политехниката, или Техническият университет.
Пак висшето техническо училище, но друга фасада и вход.
В града има огромни паркови пространства и безчет детски площадки.
Николай, който е автор на почти всички снимки в тези постове за Будапеща и Виена,
и на още над 1000 други снимки за тези два града,
предположи, че тъкмо поради тези чудесни паркове
Виена преди година беше определена като най-добрия, най-благоприятния град за живот сред всички световни градове.
В някои от тези паркове, като около дворците на Шьонбрун и Белведере, или около Хофбург, има и специални тематични акценти.
Например, този римски трофей, в близост до останките в парка на Шьонбрун, напомня, че Виндобона е станала важен град в Европа покрай големия гарнизон, разположен на това място на Дунава.
Фасадата-гръб на "горния" дворец Белведере, видяна откъм страничния вход на дворцовия комплекс - лятната резиденция на принца-военачалник Ойген Савойски.
Както по-високоразположеният, така и по-нискоразположеният дворец, който е по-малък и е бил летния дом в собствен смисъл на генерал Ойген Савойски, са сътворени от
архитекта Йохан Лукас фон Хилдебранд.
И пак тази фасада откъм входа за ботаническата градина и алпинеума.
Между големия горен и малкия долен дворец има просторна градина, проектирана от Доминик Жирар.
Какво е една пищна барокова сграда без врати и огради от ковано желязо?
През тази врата се влиза в Художествената галерия, в която, както вече стана дума, има експозиции и за средновековно, и за бароково, и особено важни творби на модерното изкуство.
Зад гърба на Николай се вижда паркът, в който всички алеи са застлани с малки светли камъчета. Точно така трябва да бъде в един градски парк.
Всякаква друга настилка в горещите летни месеци се нажежава.
И така стигаме до най-спорното.
Доминик Жирар е решил градината между горния и долния дворец да е съвсем концептуална.
Претрупал я е с алюзии от класическото изкуство. Решил в долната част на парка да има алюзии към четирите елемента, в центъра - към Парнас, а в горната част - към Олимп.
И това ни довежда до най-грозното в парка - гипсовите сфинксове или сфинги.
Поразително грозни.
На преден план се вижда едно такова чудовище, но ако се вгледате в снимката, ще видите, че надолу по алеите има още няколко.
Най-малко десет са.
В един от хубавите справочници, които имаме
Vienna, main contributor Stephen Brook, на реномираното издателство за туристически гидове DK - Dorling Kindersley, www.dk.com, което е многократно преиздавано,
в частта за дворцовия комплекс на Белведере има и една снимка на една от сфингите
от камък.
Изглеждала е много по-добре.
В първоначалния си вид тези крилати чудовища са били издялани от кафяво-червеникав камък.
Само че сега вместо от камък, в парка са разставени еднотипни гипсови отливки.
Повече от очевидно е, че в изкуството на скулптурата материята и материалът има също толкова значение, колкото и формата.
Сфинксовете от камък и мрамор изглеждат добре, но сфинксовете от гипс са ужасни.
Долният дворец на принца-генерал Ойген Савойски.
Още един от шедьоврите от ковано желязо на Арнолд и Конрад Кюфнер.
И още една тяхна порта.
Към входа.
В парка на двореца има "образователни" места, в които на всички растения-експонати има табелки с наименованията,...
... но и едни спокойни, уединени кътчета, в които изобщо не може да се предположи, че си всъщност в милионен град.
Йохан Лукас фон Хилдебранд се е погрижил и за скулптурния интериор на горния и долния дом.
А сега предстоят още два тематични акцента в моите блогърски фотобележки към снимките, направени от Николай във Виена, но на път към парламента и Хофбург, мимоходом да покажа и сградата на Бургтеатър.
No comments:
Post a Comment