снимки от венчавката на Иво и Ирина в неделя

Ирина Кузидова и Диана Атанасова - най-близки приятелки от следването си в специалност Българска филология в СУ.

Тук са снимани в Докторската градина преди няколко години, когато все още не бяха написали и защитили своите блестящи дисертации.

Сега вече и двете са доктори - изгряващи звезди в старобългаристиката, кирилометодиевистиката и славистиката.

Иво е изгряваща звезда в тракологията.

Венчавката на Иво и Ирина беше в неделя.

Кумуваха Бойко Пенчев, който не се нуждае от представяне и жена му Диана.

Нека Бог да благослови и двете семейства!

първото издание на Асоциацията за развитие на университетското класическо образование

щракнете върху съдържанието, за да го видите по-добре

за паметника на Гео Милев със свастиката

Не знам още колко пъти ще се наложи да пиша за това.

Преди две години и нещо, през есента на 2007 година, когато се провеждаше предизборната кампания за местните избори, писах за този поруган бюст-паметник на блога на Мартин Заимов.

Изборите тогава бяха спечелени от ген. Борисов, Данчето Фандъкова стана заместник-кмет по образованието, специализиралият в КГБ Минко Герджиков стана заместник-кмет, а кметица на нашия район Слатина стана една друга госпожа-гербаджийка Антоанета Не-знам-коя-си.

Тази свастика върху постамента на бюста-паметник на Гео Милев в едноименния парк в София си стои там вече повече от две години.

Е, както се забелязва и на снимките, някой се опитва да поизтрие и да поизчегърта малко свастиката, но само със шкурка и пила няма да стане.

Целият постамент трябва да се смени с някакъв по-хубав полиран материал, така че вандалите по-трудно да го оскверняват.

А самият бюст също е залят с блажна боя, която пак някой се е опитал да позачисти, но явно и това не е достатъчно.

Днес нашите управляващи изпълниха поредната си популистка акция - вграждат капсула с обръщение към бъдещите поколения с безумно безсъдържателен текст, който започва с деепричастие (любимата морфологична форма на тоталитарната стилистика).

В една спортна зала за стотици милиони.
Общината дава милиони за събиране и извозване на боклук, милиони - уж - за чистене на града, милиони - уж - за разчистване на улиците от сняг.

Нито едно от тези неща, за които се дават милиони, не се върши както трябва, но на общината й се свиди да даде две-три хиляди лева за почистване на бюста-паметник на Гео Милев и за замяна на постамента с друг от полиран гранит, например, в който спрейове и бои няма да попиват така неотстранимо.

***

А гаврата е несъмнена.

Гео Милев - като всички наистина големи творци и поети - е имал изключителна интуиция.

Той има една кратка публицистична работа, наречена "Фашизмът", написана и публикувана през 1924 г., в която пише за зараждането на фашизма в Италия.
В нея изразява мрачната прогноза, че тази чума ще повали цялата агонизираща Европа.

Така и става.

Но когато паметникът му в централен Софийски парк стои осквернен вече повече от две години, общината се стиска за две хиляди лева.

Защото както общината, така и държавата се управлява от една "политическа партия" за "европейското развитие" на страната ни.

Видяхме особено през последната седмица колко милеят и за европейското развитие на страната, и за европейското развитие на самата общност на Европейския съюз.

Демагогия, лъжи и популизъм до безкрай.

на рождения ден на Гео Милев

Я Н У А Р И 

 В този ден съм аз роден. 

 В този ден между ледните зъби на студа глъхне прехапан последният рев на снежните бури. 

Голямата мечка настръхна замръзнала - бяла - от лед; межу блестящите й ледни зъби – разтрошеният диск на Полярната звезда. Тишина и неподвижност на синия мраз; под безтрепетните зари на северното сияние. 

 Над прага на моята съдба стои беловласият старец Водолей: на моята съдба неспирната струя, която той излива – замръзна, моята съдба. 

 В този ден съм аз роден и сърцето ми, новородено, замръзна в миг: огромен светъл къс от лед.

 Аз вярвах, че прозрачен светъл ангел донесе между своите нежни пръсти сърцето ми – далече от блажените предели. 

Той не дойде: издъхна нежното сърце в ледните нокти на мраза. В този ден съм аз роден. 

Сърцето ми замръзна: огромен светъл къс от лед. 

 Не любя аз.

 Сърцето ми е лед - камък, желязо - жестоко. 

Не любя нищо, никого.

 Не любя! О книга на враждите! 

 Аз грабвам в ръка сърцето си - огромен леден камък - и чакам: готов за бой. Горко на меките чела! 

 *** 

 От Експресионистично календарче за 1921 

Цитира се по изданието Гео Милев. Поетът. Поезия. Преводи. Есета. Критика. Публицистика. Писма изд. Христо Ботев, С., 1995,с. 79

А това е един от неговите автопортрети от същата тази 1921 г., когато е публикувано и неговото (най-добро за мен) прозаично произведение - "Експресионистично календарче за 1921 г." 

 ***

 Няколко думи от мен за него: От Стара Загора съм. На около 50 метра от блока, в който израснах, се намираше къщата на Кирил Христов (на улица "Сава Силов"). На 150 метра се намира къщата на Веселин Ханчев, в която отдавна е литературният музей "Литературна Стара Загора". На около 250 метра по-надолу е домът, в който е роден Николай Лилиев, на улица "Христо Ботев". 

И да, най-надалеч, на около 500 метра е домът, къщата-музей на учителя-издател-книжар Милю Касабов, в която е израснал Гео, докато тръгне да следва първо в София, а после – в Липиска. (Така са казвали по онова време на Лайпциг.) 

 Когато бях ученичка в гимназията – в английска паралелка на руската гимназия "Максим Горки", учехме по шест дни седмично, а и работната седмица за всички у нас беше шест дни. Един от тези шест учебни дни беше "по практика". Завършвахме средното училище с някаква професия. В девети и десети клас учехме теория, а в единадесети клас имаше практика: един ден седмично – на работа. Моята практика беше екскурзоводство. На практика в ХІ клас ходех по ред – веднъж в музея "Литературна Стара Загора", а на следващия път, в музея – някогашна къща на семейството на Милю Касабов. 

 В дните, когато имах практика в "Литературна Стара Загора", почти всеки път идваха групи с туристи от великата съветска страна, току-що настанени в хотел "Верея", който е на няколко метра от някогашната разкошна къща с двор на Веселин Ханчев, и аз давах мило и драго от себе си да им обясня колко велики творци са родени или израсли в този древен град, но въпреки старанието ми, те се изнизваха един по един към универсалния магазин ... 

 Нито веднъж не успях да стигна до края на беседата, която беше около един час и си я знаех наизуст, и я декламирах на приличен руски... Аудиторията се изнизваше до 15-тата минута. Не им беше интересно на туристите или по-вероятно – била съм прекалено патетична, имената, които съм споменавала с патос, на тях не са им говорили нищо и т.н. 

 Толкова много публични неуспехи имах пред групите със съветски туристи като ученичка-екскурзоводка през сряда в музея "Литературна Стара Загора" , през учебната 1981/82 година, че после като студентка много рядко се осмелявах да говоря на упражнения. Дори и в случаите, когато бях единственият човек в групата, подготвен по темата... 

 Но – слава Богу! – всяка следваща сряда, бях в дома на Милю Касабов. Съвсем самичка. Там не водеха туристи никога и си прекарвах времето вълшебно. Няколко часа съвсем сама в къщата-музей на Гео Милев. Отварях големия шкаф със стъклени витрини и четях точно тези книги, които са били най-любими на Гео Милев. Най-любима за мен сред тях беше един голям том с целия Шекспир. Това е може би книгата, която съм разлиствала с най-голямо удивление. Целият Шекспир - в един том. С една тъмно розова подвързия и на една необикновено тънка хартия. Как е възможно да е имало толкова тънка хартия още в началото на ХХ век? Все това ми беше чудно. Все си мислех дали тази книга той си си я купил от Лайпциг, или от пътуванията до Лондон или от някой друг от другите големи европейски градове, в които е бил. 

 Това може и да не е било съвсем редно, искам да кажа, да вадя от шкафа и да си чета точно книгите, които са музейни експонати, но ви уверявам, че винаги преди да ги извадя, много старателно си измивах ръцете в кабинета на уредничките на музея, които в този ден не идваха на работа, заради моето дежурство, а после всичко подреждах точно на същото място, на което си стоеше преди. 

 *** 

 После, години по-късно, когато се роди дъщеря ни през 1994, я кръстихме Леда. Понеже и двамата с Николай харесваме Гео Милев като поет, публицист и писател, и особено като преводач.

когато изгреят три слънца едновременно...

... това как се нарича?

Не си спомням какъв беше българският астрономически термин.
Със сигурност сме го учили по астрономия в 11 клас, но вече доста годинки минаха, откакто бях в 11 клас :-)))




Ето днес на сайта на news.bg виждам съобщение за изгряването на три слънца едновременно тази сутрин над Казахстан.
http://news.ibox.bg/news/id_810374335

Разбира се, става дума за специфично явление, което се получава при пречупване на светлината и при определени атмосферни условия.
Нещо като дъгата след дъжд, но много по-рядко виждано и наблюдавано от дъгата.

В news.bg са написали, че астрономическото наименование е "хало", но доколкото си спомням, халото е наименование за кръговете или полукръговете, които понякога, също изключително рядко, се образуват привидно около слънцето като оптически-метеорологични привидности, соларни венци.

На снимката, която заимствам оттам, (без да съм ги попитала, но не с комерсиална, а с учебна цел), се вижда, че днешното явление е изключително рядка комбинация както от хало, така и от многослънцие.

Аристотел обяснява това в "Метеорологиката" - видимост е, разбира се.
Почти цялата трета книга на "Метеорологиката" е за това: по какво си приличат и по какво се различават дъгата, слънчевото и лунното хало, и привидно множествените слънца и луни.

Така, с множественост на слънцата изненадват някои утрини.
А дъгата се появява по-скоро на залез слънце.

Множествеността е оптическа и недействителна.
И все пак е поразително, колкото и логично да е обяснението.
По-поразяващо от дъгата, защото все пак дъга сме виждали много пъти, а аз, например, никога не съм виждала такова многослънцие.



Ето тук снимка от Гугълските изображения на нещо подобно, доколкото разбирам от друго място на нашия земен дом, от миналата 2009 г.

хоро на Богоявление в алтън Калофер

не знам коя година започна...

... и все пак да е честита, мирна и спорна за всички вас!

Скъпи читатели и посетители на блога,

Да ви е честита на всички вас новата година, макар че наистина не знам дали тя не е 1984.

Това не е преувеличение.
Аз живях социализма.
Наистина.

Бях на 25 години, когато започнаха промените или илюзиите и привидностите за променяне у нас и на изток от Берлин.
И все пак такова връщане назад във времето, каквото усещам напоследък в нашето общностно житие-битие, не е имало през последните години.

Идеята за прогреса е една от най-измамните идеи на човечеството.

Всеки, който познава добре историята на човечеството, знае, че понякога има и повторения, понякога на определени места в определени хронотопи има цикличност, а друг път има връщане назад.

Ако определим като движение напред що-годе демократичните порядки, постигнати в някои гръцки полиси през V век преди Христа, определено можем да кажем, че винаги след движението напред е имало и връщане назад,
а после и изчезване и пълно забравяне на някои човешки постижения за столетия и даже хилядолетия.

През последните няколко седмици четох и сравнявах с оригинала двата български превода на най-мрачното историческо и философско произведение на гръцката класика -
Историята на Пелопонеската война на Тукидид.

Може и това да ми е повлияло много силно за негативизма и песимизма, с който посрещам новата година, поради изключително жестоките истини за човешката природа винаги и навсякъде, които внушава Тукидид, а не само непосредствената ни плачевна действителност.

Затова, макар че наистина не знам коя година започва, дали е 2010 или е 1984, все пак ви пожелавам

здраве, щастие, любов и много радости в четенето, писането и наслаждаването на живота!

Дано тъгата ми в началото на годината да е породена от задълбаването в зловещата творба на Тукидид, и да нямам никакви основания за оправдани страхове за идващото към нас от бъдната година.

Да сме здрави и дано Господ да пази България!

Поздравявам ви с най-популярната новогодишна песен в целия свят по стиховете на любимия ми Робърт Бърнс: