in memoriam: проф. Константинос Вудурис

 На 23 август сутринта е починал проф. Константинос Вудурис – философът-доайен на изследователите и преподавателите по антична философия и не само по антична, а

по цялата история на философията в Гърция.

Съобщение за това от профила на проф. Ирина Деретич от Белградския университет във фейсбук Irina Deretic https://www.facebook.com/irina.deretic:

 Preminuo je profesor Konstantin Bodoures, grcki profesor i filozof! Neka mu je vecna slava!

The Emeritus Professor of the National and Kapodistrian University of Athens Konstantinos Boudouris departed this morning at the age of 88.

He was a dynamic and tireless minister of philosophical education, an enthusiastic researcher, an excellent organizer of important international meetings ­- among which the XXIII World Philosophy Congress in 2013-, an abundant editor of scientific reviews and collective volumes, contributing to the promotion of Greece and its culture at a global level and becoming a source of inspiration for many persons.

His funeral will take place on Monday, the 28th of August, at 10 a.m. at the First Cemetery of Athens.

***

Ето мои спомени за събития отпреди 30 години и за познанството ми с проф. Константинос Вудурис.

Бог да го прости и да е вечна паметта му! Да почива в мир!

***

Той е бил дългогодишен преподавател по няколко основни философски дисциплини в Атинския университет, председател на International Society for Greek Philosophy, което общество организира всяка година едноседмични тематични конференции на различно място в Елада за всички периоди на гръкоезичната философия, а докладите от тях се публикуваха в големи томове. Той беше и един от най-активните организатори на Световния конгрес по философия през 2013 г., и на Световния Аристотелов конгрес в Атина през 2016 г.

С няколко думи: човекът-двигател на стотици академични и културни събития, конференции, семинари, съставител и главен редактор на периодични издания и прочие.

Десетилетия отмерват неговото преподаване в Атинския национален и Каподистриев университет.

Той беше определен от гръцкото Министерство за мой научен ръководител за специализацията, която имах през академичната 1993/1994 г.

Министерството на образованието и науката, нашето, всяка година определя чрез конкурс най-малко трима университетски преподаватели за едногодишните или по-кратки специализации в чужбина. Почти всички колеги, за които можете да се сетите, от средите на грецистите и класиците у нас, които са искали, са се ползвали от тази едногодишна специализация в Елада.

За учебната 1993/1994 г. чрез конкурс на МОН бяха класирани (сега вече професор) Петя Янева, (вече професор) Ваня Дончева, аз и Диди Табакова, но тя се отказа, защото беше в очакване на първото си дете.

Изпитът за владеене на новогръцки се проведе в МОН на 22 февруари 1993 г., като изпитващият беше току-що завърналият се от Атина Николай Гочев. Това се оказа съдбоносно и за двама ни. За мен като нефилолог основен работен език щеше да бъде английски, но и някакво елементарно ниво на новогръцки беше препоръчително. Изкарах 4.50, защото Николай ми даде да преведа писмено първата страница на За душата и едно място от Протагор, а аз ги знам наизуст...

Обаче, както обикновено става, във ФФ направиха всичко възможно, за да ми попречат да замина навреме, а ако може – изобщо стипендията да получи друг.

И отново обаче: както обикновено става и както се оказва впоследствие, всичко, което ми се случва във ФФ и за което се полагат огромни планомерни и координирани усилия от няколко души, в крайна сметка се обръща за добро.

Вместо да ми навреди, ми донася нещо неочаквано хубаво.

Така стана и тогава. Факултетният съвет през юли 1993 г. не ми разреши неплатен едногодишен отпуск, това разрешение дойде чак на октомврийския факултетен съвет. Заминах не на 1 септември, а на 13 октомври, изпуснах месец и половина от специализацията.

И като пристигнах в Атина... не се появи катаменията. Приятелката Калина Гарелова, която по онова време довършваше следването си в Атинския университет, ме заведе на преглед при гинеколог, при когото беше работила почасово като секретарка за предварително записване на часове.

И така, тогава се потвърди това, което в последните дни преди отпътуването ми с Николай предполагахме, но не бяхме сигурни.

***

В Атина обитавах една стая в студентското общежитие в квартал Зографу, а на една крачка от него е Философики схоли. Много удобно.

Най-малко десет бяха колегите-сънародници, които живееха там по онова време. Почти всички отлично познаваха Николай, защото и той беше живял с тях като техен състудент и съквартирант в продължение на години. Като разбраха, че ще съм при тях съвсем кратко и по каква причина, всички много се зарадваха, че „Гочев ще става баща“, грижеха се за мен, гледаха ме месец и половина като писано яйце.

От 13 октомври до 6 декември в делничните дни ходех за няколко часа на ден на курс по новогръцки, а през останалото време правех ксерокси на всичко възможно в библиотеката на Философики схоли.

Генчо Банев и Емануел Мутафов първо уредиха чрез познати в авиокомпания да се върна с още един голям багаж, без да плащам за това: допълнителният кашон не много голям, но много тежък, беше пълен само с ксерокси.

Освен това и ме изпратиха трикратно на летището! Три пъти ме изпращаха в тъмни зори, защото и на 6, и на 7 декември полетът към София беше отменен от нашето летище, покрито от обичайните Никулденски мъгли. Излетях на третия опит, на 8 декември, с един допълнителен багаж с копия на статии и (части от) книги, ненамираеми в библиотеките у нас.

***

При проф. Вудурис се появих още на третия ден след пристигането ми. Отидох в приемния му час, отначало пробвах на гръцки: представих се, казах с какво се занимавам и по каква тема пиша дисертация. Той ме накара подробно да разкажа какви публикации имам до този момент. Отговорих, че вече имам публикувани една статия, още от студентското ми следване, за теорията за езиковата несъизмеримост на Сепир и Уорф, както и една студия за (не)възможността за превеждане на Аристотел на български в Годишника на факултета, и една книга, приета за печат в Университетското издателство на Софийския университет. Той помисли, че съм сгрешила думата поради недобро владеене на езика и попита отново. Отново казах:

’Еχω γράψει ένα βιβλίο. (Написала съм една книга.)

Той възкликна:

Βιβλίο;;; Δεν είναι δυνατό! (Книга??? Не е възможно!)

По онова време бях доста по-слабичка и момчешки подстригана почти първи номер. При него отидох облечена в черен клин и широк черен пуловер с леко кичозни блестящи лилави декорации.

Както казваше един колега за вида ми по онова време: Димка прилича на врабче, а не на жена.

Обаче професор Вудурис реши да ме разпита подробно за твърдяната от мен книга. Минах на английски: защо е озаглавена В лабиринта…, какво има в главите за приликите и разликите между Платон и Аристотел. На него му стана най-любопитно какво е написано в частта, озаглавена Платон след Аристотел.

Говорихме повече от час, той остана заинтригуван и ме покани, ако искам, да посещавам някой от лекционните му курсове, а той имаше лекции по няколко дисциплини, но през тази година – нито един специализиран за античните.  

И друг път е ставало дума: гръцкото хуманитарно образование изобщо не може да се сравнява с нашето, защото предвижда само лекции пред много големи групи в много големи аудитории, няма упражнения – най-ценното в хуманитаристиката. Изпитите са писмени и анонимни, на един студент може да му се случи нито веднъж по време на следването да не размени нито дума нито със състудент, нито с преподавател.

Отидох само на една лекция на професора: в огромна аудитория пред най-малко 150 души от различни специалности на Философики схоли той говори с диапозитиви, прожектирани на филмов екран, за приликите и разликите между Парменид и Декарт.

След лекцията го изчаках и се извиних, че повече няма да посещавам лекциите, защото това много високо академично ниво на говорим гръцки ме затруднява да разбирам всичко. Той каза, че е естествено да е така, но полюбопитства какво мисля и за Декарт, и за Бъркли, и за Хегел. Когато водя упражнения за Парменид правя ли такива съпоставки?

Това беше пак повече от час разговор, направо си беше като докторантски изпит. Слушаше ме с интерес, без да ме прекъсва, кимаше одобрително. От време на време в паузите, в които си поемах дъх, коментираше и задаваше допълнителни въпроси на гръцки, отговарях на английски.

Очевидно прецени, че нещо поназнайвам и разбирам това-онова. Покани ме да стана член на Международното общество за изучаване на гръцката философия и извика секретарката си, за да платя на нея веднага членския внос за 1993 и 1994 г.

За трети път отидох в приемния му час в началото на декември, май беше в последния ден преди първия ми опит за излитане. Значи е било на 5 декември 1993 г.

Казах му, че се отказвам от останалите шест месеца от изследователската стипендия и на другия ден се връщам.

Отначало сякаш се разочарова, но после се зарадва, поздрави ме за това, че съм в радостно очакване и философски заключи:

– Καλύτερα είναι να είστε ευτυχισμένη σαν μητέρα καί σύζυγος. По-хубаво е да сте щастлива като майка и съпруга.

След това сподели своята житейска философия, с която се съгласих и до ден-днешен съм съгласна: за да бъде човек щастлив, най-важното и на първо място е семейството. На второ място е пак семейството. На трето място е пак семейството.

Това беше третият и последен наш продължителен разговор.

(На следващата година на 3 юни се роди Леда и съвсем същия ден се появи и книжката за лабиринта! Николай ми я донесе в двора на "Шейново".)

Изпратих книжката и на проф. Вудурис, и оттогава започнах да получавам покани за конференциите, които организираха всяка година, но в които не се включих никога по различни причини: отначало защото децата бяха малки, после защото във ФФ не ме подкрепяха не само за командировки, а и за друго…

Видях го чак през юли 2016 г. на световния конгрес, посветен на 2400-годишнина от рождението на Аристотел. Той се затрудни да ме разпознае, защото 23 години след последния ни разговор вече не приличах на врабче, а и на събития със стотици участници няма как да се водят продължителни разговори. В Солунския конгрес през 2016 г. участваха 270 учени с доклади, в Атинския – 350. Съвсем малко са докладите, публикувани от Атинския. Моят, за влиянието на Херодот върху Аристотел, е включен в тома, съставен и редактиран от проф. Вудурис.

***

Опелото и погребението ще са утре на Първото атинско гробище.

***

Бог да го прости и да почива в мир!  

 

 

крепостта в Метоне (Метони)

 

 

за светите Седмочисленици

 Честит празник на светите Седмочисленици!

На светите братя Методий и Кирил, на светите братя Климент и Наум, на светите Сава, Горазд и Ангеларий!

На най-известното им изображение на входа на столичния храм над тях е Богочовекът Иисус Христос, Синът Божи, нашият Спасител.

Какво държи в ръката си свети Методий, вижда ли се?

Държи в ръката си началото на Евангелието на свети евангелист Йоан.

Няма лошо и в това 27 юли, денят на Успението на св. Климент Охридски да стане също национален празник.

Защо не?

В Гърция има два национални празника: 25 март, Денят на началото на въстанието за независимост и възстановяване на гръцката държава, но и празник на Благовещението, на Света Богородица, която гърците почитат като своя небесна Покровителка. Вторият национален празник е 28 октомври - денят "Не/Охи".

За да ударим гърците в земята, ние пък може да въведем три национални празника – на 11 май ще честваме светите братя Кирил и Методий по нов стил, на 24 май ще ги почитаме по стария календар, а на 27 юли ще отдаваме почит и на другите пет от седемте ни небесни покровители.

Три дни в годината ще имаме национален празник.

А в останалите 362 дни какво ще се случва?

Ще продължи унищожаването на българския език, ще продължат систематичните усилия за пълно оскотяване на населението чрез бруталното проповядване на разврата и содомията като основно "човешко право".

Ще продължи демонизирането и анулирането на книгите и преводите на българските учени, които са действителните продължители на делото на светите Седмочисленици.

Днес е Успението на св. Климент Охридски, а след два месеца, на 1 октомври най-старият български университет ще открие новата учебна година и ще започне цикълът от тържества по случай

135-годишнина от създаването на Висшето училище в София.

А на откриването на учебната година най-отпред ще се подредят и лицемерно-притворни речи ще произнесат

палачите на българската хуманитаристика.

Затова някои от нас от години не стъпваме на университетските тържества.

Още веднъж:

Честит празник!

По молитвите на светите Седмочисленици и с тяхното небесно застъпничество нека да бъдат сразени

всички врагове на

Словото!

Бог да пази България!

Like

Comment

Share

представяне на три книги утре

 

Уважаеми колеги,

Утре, 27 юни, вторник, в 18 часа ще започне представянето на три книги.

И трите книги са издадени от УИ "Св. Климент Охридски".

И трите книги са издадени през последните 12 месеца.

И трите книги са на антична (и сродна) тематика.
Едната от тях е сборникът АРУКО – Четения, съдържащ разширени доклади от две конференции, организирани от Асоциацията за развитие науниверситетското класическо образование: (Логос, догма, фантазия, април 2021 и Херменевтически лабиринти: мит, име, история, май 2022).

Съставители на сборника сме: доц. Петър Горанов, доц. Силвия Кръстева и аз.

Съдържанието на сборника е видимо тук: https://unipress.bg/humanitarni-i-sotsialni-nauki/filosofiya/aruko-cheteniya-logos-dogma-fantaziya-mit-ime-istoriya
Другата книга е Метафизика на Аристотел в превод на Николай Гочев.
Първото издание на целия текст в традиционната му подредба

беше публикувано на 8 юни 2020 г., а новото второ издание освен 99 страници индекс, встъпителна студия от преводача, няколко тематични библиографии и коментари под линия, предлага и 120 страници преводачески резюмета.

https://unipress.bg/humanitarni-i-sotsialni-nauki/filosofiya/aristotel-metafizika-1

Третата книга е моята Към разбирането за справедливо и справедливост преди и при Аристотел.

https://unipress.bg/humanitarni-i-sotsialni-nauki/filosofiya/kam-razbiraneto-za-spravedlivo-i-spravedlivost-predi-i-pri-aristotel

Събитието е организирано от Университетското издателство "Св. Климент Охридски" и

Асоциацията за развитие на университетското класическо образование.

Ще се състои в библиотека Филологии, на последния етаж в Гълъбарника.
Моля, споделете поканата с колеги и приятели, които биха проявили интерес.
Заповядайте!
От името на организаторите: Димка Гочева

три защитени дисертации

 

гледка от балкона на залата, където се провеждат защитите на дисертации в ЮЗУ "Неофит Рилски"

През тази седмица бяха успешно защитени три философски дисертации – две в ЮЗУ "Неофит Рилски" и една в СУ "Св. Климент Охридски".

Много благодаря на доц. д-р Силвия Кръстева, ръководител на катедрата по Философски и политически науки във ФФ в ЮЗУ за отличната организация на двете защити на 21 юни.

Специално ѝ благодаря и за съдействието: телефона, който забравих в бусчето, беше намерен.

Тя е и научен ръководител на докторанта Валери Йорданов, който защити убедително дисертация на тема

"Нихилизмът срещу метафизиката – генезис на некласическите ценности".

http://rd.swu.bg/acquisition-of-academic-degrees/phd/2023/valeri-valchev.aspx

Втората дисертация, защитена в сряда, беше на докторанта Георги Шавулев, който е бакалавър и магистър по богословие, специализирал в Москва, Рим и Регенсбург, работил с научен ръководител доц. д-р Antoaneta Nikolova. Неговата дисертация е посветена на херменевтиката на Филон Александрийски.

Като обем, изчислен в знаци, дисертацията е повече от 430 страници, но освен, че е много голяма, е и много хубава.

http://rd.swu.bg/acquisition-of-academic-degrees/phd/2023/georgi-shavulev.aspx

Без преувеличение може да напиша, че защитаването на тази дисертация е историческо събитие, защото в нито един от държавните университети у нас вече 16 години не е защитавана дисертация по антична философия.

гледка от балкона на залата, където се провеждат защитите на дисертации в ЮЗУ "Неофит Рилски"

Само Владимир Маринов успя след петгодишни перипетии и след като изгази море от кал да защити прекрасната си дисертация, но в НБУ, през 2014 г.

А я беше завършил и представил за защита във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" през 2009 г.

http://dimkasdiary.blogspot.com/2012/06/blog-post.html

Защо никой не се заема с докторантура по антична философия или дори и някой да започне, както направи Владимир Маринов, му се пречи да защити и в четирите държавни университета, в които се учи философия?

Последните две защити на дисертации по антична философия бяха през 2007 г. – на Андрей Захариев и на Моника Портокалска.

С антична философия много малко хора (ще) се осмеляват да се занимават и в бъдеще, защото

както се казва в една басня на Езоп,

като се загледа някой,

вижда колко много стъпки на животни водят към леговището на лъва,

а не се виждат стъпки на животни, излизащи оттам...

Единствено проф. Богданов в НБУ водеше стратегическа кадрова политика по привличането и утвърждаването на по-млади колеги, които да работят в тази основополагаща хуманитарна област.

Та, след 16 години липса, най-после една дисертация по антична философия беше защитена, в ЮЗУ "Неофит Рилски".

***

А вчера, 22 юни, също успешно и също с пет гласа "за" в СУ "Св. Климент Охридски" в докторската програма с преподаване на английски език на ФФ доктор стана Евангелос Калфопулос. Неговата дисертация беше на тема "Философската ирония: метафилософско изследване", научен ръководител проф. дн Александър Гънгов.

https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/fakulteti/filosofski_fakultet/specialnosti/doktoranti/pridobivane_na_obrazovatelna_i_nauchna_stepen_doktor/predstoyaschi_zaschiti/evangelos_demokritos_kalfopulos_filosofski_fakultet

Благодаря много на колегите в журито: проф. Валентина Драмалиева, проф. Веселин Дафов, проф. Daniela Sotirova, доц. Ина Димитрова за интересните им прочити и колегиалното отношение.

Около тези процедури има два проблема и единият от тях е преводът на авторефератите, а другият е провеждането на защитите.

По закон защитите трябва да се провеждат на български, хубаво е, че вече всички рецензии и становища са както на български, така и на английски, но като преводачи се ангажират хора от МВнР, които може би знаят перфектно английски, но не познават утвърдените преводи на заглавия на произведения на именити философи, както и на термини и понятия със специфична философска употреба.

Може би като преводачи на авторефератите на докторантите-чужденци и за консекутивното превеждане на самите защити трябва да се привличат колеги-българи-докторанти в същата програма, и за това да получават кредити и/или хонорари.

поредицата "Куриози около..."

 Замислила съм една поредица Куриози около..., която, ако е живот и здраве, ще започна през лятото на моя блог.

Ще издам малко от намеренията ми сега: ще има Куриози около "Метафизика"-та, Куриози около Седмото писмо на Платон и Куриози около "За небето".

Около тези трите имам материал за поне 100 страници.

Обаче сега се налага да започна с поредица

Куриози около Georgi Gochev Георги Гочев и неговото твърдяно роднинство с нас.

Да го напиша направо: не, не сме роднини, просто това е широкоразпространена фамилия.

И понеже животът е това, което ни се случва, докато правим планове, куриозите около Георги Гочев минават с предимство.

Куриоз №1: 11 юни, неделя.

Миналата неделя както обикновена бях на служба в "Света Троица", в енорията, в която съм от почти четвърт век, откакто живеем в "Гео Милев".

Накрая на службата, докато чакахме да вземем нафора, г-жа Йорданка Гюрова, която е магистър по богословие и води неделното училище и беседите след неделните служби в "Света Троица", а отскоро и в "Свети Мина", ме поздрави за чудесния превод на моя съпруг Георги Гочев на "Държавата".

Тя каза, че отскоро обсъждат "Държавата" след някои от службите в "Свети Мина", понеже и с други възрастни дами много обичали и харесвали точно този диалог на Платон, за който разпалено им говорел проф. Хубанчев преди 30 години, когато са били студентки в първия випуск на Богословския факултет, в който са приемани за студентки и жени.

Всичко това е чудесно, само дето Георги Гочев не ми е съпруг.

Г-жа Йорданка Гюрова е достолепна дама и ме разбра. Тя пее и на клироса и в двете църкви,

води неделното училище, но през всички тези години си е мислела, че Николай се казва Георги.

Куриоз №2, вчера, сряда, 14 юни.

Бях в една столична централна книжарница.

Навън валеше ... как да кажа неклиширано... из ведро?... тропически?... проливен?... така де, да спестя клишето.

Капките бяха като водни пирони.

Попитах един от книжарите: "Имате ли новата книга на Георги Гочев, издадена от НБУ, "Свободата от сенките"?

Той каза на един друг книжар да я потърси вътре, понеже я имали, но своевременно ме осведоми:

– Ама, защо ще си я купувате тази книга? Неговият превод е много, много лош, много е съвременен, прекалено е осъвременен, не може така да звучи "Държавата"!

Ах, така ли? Направо побеснях и изнесох една лекция на хората вътре, които даже в един момент настръхнаха докъде ли ще стигне моят гняв/бяс/афект.

Човекът-книжар не бил учил и не бил знаел никакъв гръцки, ама така се говорело и той като гид в голяма столична книжарница на пъпа на града споделя...

Казах му, че ако, например, мен ме попитат, какви забележки имам към превода на проф. Цочо Бояджиев на "За душата", без колебание ще посоча една от няколкото много, много груби грешки, в които нусът като Нусът с главна буква,

космическият нус е "ейдос на ейдоса", според превода на Цочо, а то е "ейдос на ейдосите" в гръцкия оригинал.

С други думи, на най-невралгичното място, което е предизвикало колизии и трусове в продължение на хилядолетие в аристотелизма в арабския и западния свят, преводът на Цочо е дал фира, защото не прави разлика между единственото и множественото число на думата "ейдос" в родителен падеж.

Но това е най-малкият кусур на превода и двуезичното издание на "За душата", завърших минилекцията аз, в която казах и друго.

– А Вие какви забележки имате към превода на Георги Гочев на "Държавата"?, попитах компетентния книжар, който ме предизвика.

Той отвърна, че не знае, но че преводът на Гочев звучи прекалено модерно и поради това преводът е лош, защото единствено и множествено число на имената няма никакво значение, както и че времената на глаголите нямат значение, защото преводите "трябва да звучат така, че да се харесват на читателите".

Няколко души наоколо вцепенени мълчаха.

Навън вали и трещи, гръмотевици, светкавици, порой, а някаква луда спори с авторитетен и многознаещ книжар,

като се осмелява светотатствено да говори за груби грешки в превода на приживе канонизиран светец от ФФ и да пита за грешки в превода на друг човек,

който за свое голямо нещастие има фамилия като нашата с Николай...

Излязох навън въпреки дъжда и под една стряха четох половин час книгата на Георги, която познавам от миналото лято, но ми беше любопитно какво е станало с нея след последното редактиране.

Куриоз №3, преди малко, 15 юни.

Колега, доктор по философия, преподавател по философия ми честити възторжено на лични новоизлязлата книга на нашия син! - sic! - Георги Гочев за Платон!

Нашият син се казва Теодор, в момента е студент по богословие, преди време следваше в НМА "Панчо Владигеров", пееше в хора на "Света Неделя" и в квартета на "Св. Александър Невски", занимава се усърдно и с източното пеене по византийската невмена нотация. Заради сериозното отношение към богословското образование се отзовава на помощ като заместник на основните певци и в "Св. Неделя", и в "Св. Александър Невски", когато някой отсъства...

А Георги Гочев е наш колега от по-младото поколение, преводач на "Закони", заедно с Невена Панова, и на нови преводи на "Държавата" на Платон, както и на "Поетика" на Аристотел...

Но, това е, дори и колеги-доктори и преподаватели по философия, както и високообразовани преподавателки-богословки в неделни училища казват, че Георги Гочев ми е: 1. съпруг; или 2. син...

А за вчерашната ми тирада в столичната книжарница по време на пороя може и с още по-големи подробности да разкажа.

Как от един книжар се разбира кой преводач е добър и кой не е... Ама, той не знае гръцки, но преводите на професора "звучат", а преводите на Гочев-който-ми-е-съпруг-или-син- nobody- knows "не звучат".

Хуманитаристиката е зарината от слухове и клевети.

Академична публичност няма.

7

1