Tuesday, June 25, 2024
Monday, June 3, 2024
юбилей на Леда
Днес Леда става на 30 години.
Да е здрава и щастлива, нека Бог да я
благослови!
Тя е умна и талантлива
млада жена, чете много и пише много. Тя е бакалавър по антропология,
самостоятелна е отдавна, работи отдавна, пише отдавна – още от прогимназията,
когато си направи блог.
От 1-ви до 12-клас
учи в 31 СУЧЕМ „Иван Вазов“, известно като Бастилията. Харесваше много
училището и след изпитите след 7-ми клас избра да остане в него, да не отива в
друга гимназия.
Тя е от
поколението, което от детската градина учи английски, но в училище от 5-ти до
7-ми клас учи и руски език, а от 8-ми до 12-ти беше в испанската паралелка. В
училище беше почти пълна отличничка с изключение на учебната 2011/2012 г. (когато започна наказателното дело срещу мен и тя го преживя мълчаливо и
мъчително).
Любими предмети в
училище ѝ бяха историята и литературата, езиците и философските дисциплини. Има
няколко съученички, които са ѝ най-добри приятелки досега.
Завърши 12-ти клас
със среден успех над 5.90 от петте гимназиални години, като на двете матури
успехът ѝ беше 5.95 и 5.97.
В 12-ти клас дълго
се колеба какво да следва. Един от пробните предварителни изпити, на които се
яви, беше изпитът по журналистика във ФЖМК. На изпита се падна темата
„Прекрасният нов свят“ и тя получи отличен 6. Може би в същия ден, когато стана
ясно, че има максимална оценка, в най-близкия мол срещнах Зорница и Марин
Бодаков – Бог да го прости! Той ми каза, че предния ден, като
разсекретили имената на кандидатстудентите, полюбопитствал да види кой е автор
на едно есе, което го впечатлило най-много и от името разбрал, че това е Леда
Николаева Гочева. След което Марин каза: „Ако дойде при нас, с този талант за
писане ще се отличава от останалите“.
В училище играеше в
отбора по баскетбол и посещаваше кръжока по история, воден от класния ѝ
ръководител д-р Антоан Тонев (в момента директор на СМГ, ако не греша). Беше решила, ако на националната олимпиада по
история е на място от 1-во до 10-то, да се запише да следва археология в
Историческия факултет, но на олимпиадата беше на 11-то място и тя избра да
следва в НБУ. Ние с Николай също предпочитахме децата да не следват в
университета, в който работим – достатъчно теглим ние, няма защо да патят и те.
На
общообразователния приемен изпит-тест в НБУ имаше максимален брой точки, а
после също беше почти пълна отличничка през годините на следването. Получаваше
стипендия за това и съответно, не плащаше студентска такса.
Както в училище,
така и в НБУ харесваше почти всичките си преподаватели.
В НБУ особено много
харесваше проф. Лидия Денкова и доц. Боян Манчев, както и преподвателките по
антропология доц. Евгения Благоева и доц. Росица Генчева. Там учи и малко
латински, преподаваше ѝ д-р Владимир Маринов.
Много ѝ харесваха
практиките, стажовете и учебните екскурзии, организирани от проф. Пламен Бочков
и проф. Васил Гарнизов. Мечтаеше да мине през истинското посвещаване за всеки
антрополог, мечтаеше за едно много продължителна практика, за оставане сред
хора с друг бит и начин на живот, да отиде сред тях поне за една година, да се отдалечи
от столицата.
По време на една
лятна практика много ѝ бяха харесали скромните, кротки и трудолюбиви хора,
които гледат копринени буби в селата между Ивайловград и Момчилград. Писа писма
до кметовете им, но всички ѝ отговориха отрицателно, че не могат да я приемат,
защото всички в тези села са бедни хора, няма нито един личен автомобил, в
случай на разболяване или нараняване няма да могат да я закарат спешно до
болница. С едно изречение: не можеха да приемат риск за живота и здравето на
едно градско момиче, което да живее една година там и да отглежда копринени
буби. Затова, когато започна ковид-локдауна, тя прекрати всички опити за
изследователска едногодишна практика и за последващо писане на теоретична
дипломна работа, яви се на писмен и устен държавен изпит. Взе с пълно отличие,
разбира се. Това стана точно на рождения ѝ ден преди 4 години – 3 юни 2020 г.
Леда работи по
нейно желание от есента на първи курс на следването си, отначало на половин
работен ден в „Британика“, а след като завърши семестриално – в една фирма, в
която работи и досега.
Имаше няколко
участия в младежкото предаване БунтART, което се излъчваше по БНТ преди 10 години.
Писателският ѝ
талант и страстта ѝ към киното не е необходимо да ги хваля, те са видими в
публикациите ѝ.
Леда е
кино-енциклопедия. Когато приятелите ѝ искат да научат или да си припомнят нещо
за някой филм, не цъкат в IMDb, а ѝ звънят по телефона.
Леда има вече
няколкостотин публикации в сайта ОперацияКино. Всяка седмица – по една кратка
статия за нов филм, която тя пише само на основата на трейлъра за него, или
даже още преди да има трейлър – за нещо, което е все още само проект и
намерение.
Ето една от първите
ѝ публикации, отпреди 6 години, а от 2018 година насам са вече повече от 300.
За 50 публикации
годишно в края на всяка година получава символичен хонорар от около 200 лева
https://operationkino.net/2018/04/%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b8-%d0%b9%d0%b5%d0%bd-birds-of-prey/
***
Да е здрава и щастлива, нека Бог да я благослови!
На многая и благая лета!
