към утрешния протест

 

Да си припомним, че Web of knowledge, по-късно скромно преименувана от създателите ѝ на Web of science, e само на 22 години, а Scopus e на 20 години. Как стана така, че две бази данни за точните науки управляват държавната политика за висшето образование в страна, чийто език има писменост от 1150 години?

Утре ще има протест, а фейсбук ми напомня за една малка-мъничка-мънинка победка, която сме постигнали като общност преди две години.

Утре ще има не стачка, не окупация на университети, а протест пред Министерството на финансите.

Поради това много от университетите у нас ще затворят врати.

В тях ще се проведат само изпити, които са насрочени отдавна със заповеди, както и официални събития – например, премиери на книги или други тържества, също предвидени отдавна и обявени за вечерта.

Някои преподаватели няма да проведат часовете си, някои служители няма да влязат в канцелариите си.

Протестът е обявен от Съвета на ректорите у нас в Позиция, публикувана на 17 май на страницата на този най-висш консултативен и неправителствен орган в управлението на висшите образователни институции:

https://rectors.bg/novini

Според мен позицията на Съвета на ректорите е прекалено мека, а още по-мека и направо беззъба е позицията на една от синдикалните организации, които най-малко от лятото на миналата година призовават към подобни действия.

И все пак, за първи път от началото на т. нар. „демократичен преход“ у нас имаме единна позиция на ректорските ръководства на всички наши университети, висши училища и колежи.

И преди се е случвало да има почти пълно единодушие, но почти. Винаги някой от университетите оставаше символично-частично в подкрепа на предишни протести.

Не знам как ще се развият събитията утре и след това.

Понеже никога не съм се въздържала да изразя чувствата си, а и говоря само от свое име  (никога не съм заемала изборна мандатна длъжност и никога не съм участвала в колективен орган на управление),

ще бъда категорична и сега.

В позицията на едната синдикална организация се казва, цитирам:

ОБЯВЯВАМЕ ПРОТЕСТНИ ДЕЙСТВИЯ СРЕЩУ РЕШЕНИЯТА НА МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ И ЛИЧНО СРЕЩУ ПОЗИЦИЯТА НА СЛУЖЕБНИЯ МИНИСТЪР НА

ФИНАНСИТЕ Г-ЖА следва нейното име...

НАЦИОНАЛНИЯТ ПРОТЕСТ на ВОН – КНСБ ще се състои на 20.05.2024 г., ПОНЕДЕЛНИК,

пред сградата на МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ.

Край на цитата.

Според мен позицията на браншовия синдикат е беззъба и с неточен адресат: сегашният министър, който и да е той, която и да е тя, е министър в служебно правителство, което няма и тримесечие във властта.

Трябва да се протестира срещу всички, които бяха на власт през последните

д е с е т    г о д и н и.

В позицията на Съвета на ректорите се казва, цитирам:

 За нас е важно за българското общество да стане ясно, че висшите училища не протестират единствено за средства за трудови възнаграждения, а за спазване на Закона за висше образование. Държавата нарушава собствените си правила. Изпълнителната власт не желае да изпълни решенията на законодателната власт.

Ако някой се опитва да представи нашия протест като такъв само за заплатите ни, той дълбоко не разбира същността му и мотивацията ни. Това не е протест за заплати, а протест срещу потъпкването и поставянето в ъгъла на значимостта на образованието и науката.

Целта на протеста са реални мерки, поемане на ангажименти и тяхното изпълнение. 

Подкрепяме исканията на нашите колеги синдикалисти и протестите, организирани от националните синдикални организации.

Край на цитата.

Ректорите на 44 наши висши образователни институции са се изразили възпитано и общо.

Ще изразя от свое име конкретно за какво бих протестирала аз.

Протестирам срещу продължаващото вече десет години

н а с ъ с к в а н е   и   и н т р и г а н т с т в а н е,

 разделяне и противопоставяне:

–      –  на учените, занимаващи се с точни науки срещу хуманитарите;

–       – на учените-изследователи от институтите в БАН срещу университетските преподаватели;

–       –  на столичните срещу „провинциалните“ университети и институти;

–       – на младите нехабилитирани преподаватели срещу по-възрастните и вече хабилитирани преподаватели;

–       – на преподавателите срещу служителите, администраторите, секретарите, библиотекарите, чистачите, техниците и всички останали, без които нито един университет не може да съществува.

 

Протестирам яростно и срещу най-новото, което е и най-гнусното:

н а с ъ с к в а н е т о   и   и н т р и г а н т с т в а н е т о,

противопоставянето на студентите срещу преподавателите.

В края на януари предишното редовно правителство   и з л ъ г а   студентите,

 че студентските такси могат да бъдат отменени сега и веднага, още през този семестър, без това да е предвидено изобщо в бюджета.

Не може и няма как да стане. Но някои от студентите са повярвали и сега се отнасят враждебно и с подозрение към нас: според тези някои, дано да не са мнозинство, студентските такси не са отменени сега и веднага... защото ние искаме да получаваме по-високи заплати.

 

Колеги, студентите ни намразиха!

 

Дори и да ни се увеличат заплатите и цялостното финансиране на висшето образование, дори и да се покрият празнините, зеещи от години, с тази омраза, която провокираха предишните управляващи към нас,

как ще преподаваме занапред?

Доверието на студентите как ще го върнем?

 

В историята на управлението на висшето образование у нас едва ли има по-гнусен, по-противен и по-злотворен интригант от неуважаемия академик Денков.

Вече 10 години, откакто стана за първи път заместник-министър на образованието във второто правителство на мутрите, после три пъти служебен образователен, после образователен министър в редовно правителство, че накрая и министър-председател, той се отличи най-вече с виртуозното си майсторство в овладяването чрез разделяне и насъскване на едни срещу други.

Днес чета, че една социологическа агенция дава на Харвардски лустросаните 4 място. Според мен и това им е много, но още по-тъжно е, че на първо място отново остават онези, които в съвкупната си дейност (и бездействия) в законодателната и изпълнителната власт през последните 10 години сътвориха не по-малки злини.

Стават вече 6 години от приемането на уж изменителен, а по същество изцяло нов и репресивен, ретроактивен Закон за развитие на академичния състав в Република България/ ЗИД на ЗРАСРБ.

Тъжно, жалко и срамно е, че минаха вече 6 години, а последиците от този „закон за развитието“ стават все по-непоправими.

И да, този закон беше приет по време на третото управление на м у т р и т е.

Вече шест години няма категорична позиция на ректорските и на деканските ръководства срещу „закона за развитието...“

Позорно е да се ценят и стимулират само публикациите ни на английски език,

а книги и преводи на български да не се признават не само за сериозни и достойни научни приноси, но и изобщо да се обявяват за несъществуващи – както от овластени академични „колеги“, така и от чиновници в паразитната структура НАЦИД.

Всички наши и световни бази данни за публикационната активност – предимно и изключително на английски език – са достатъчно добри и полезни за науките в STEM.

Те са напълно неуместни за хуманитаристиката.

И това даже създателите на някои от тези бази го разбират и признават. Web of Science първоначално се е наричала Web of knowledge, но създателите ѝ правилно са преценили, че само публикации в точните науки могат да се вписват в подобни информационни системи,

а за много други знания, за повечето от другите области на знанието 

не е възможно и не е необходимо нито англицизирането им, нито фаворизирането на статии в списания вместо книги и преводи.
Както Web-ът, така и Scopus са на има-няма 20 години.

Срамно, позорно и убийствено е в една страна, чийто официален език има писменост от 1150 години, това унижаване на хуманитаристиката да продължава.
И няма да е никак зле най-после да се чуе позицията на Съвета на ректорите и по този проблем.

Поне в навечерието на 24 май – денят, който от години е тържеството на най-голямото обществено лицемерие, на най-помпозните и притворни речи, на най-кухата реторика за „духовността“, на най-театралното позиране на убийците на нашето образование, книжовност и наука както сред политиците, така и сред университетските мандарини.