концерт на проф. Нева Кръстева

 

Der Cherub steht vor Gott.

Така беше написала проф. Нева Кръстева преди години в поздрав за деня на безплътните небесни сили – Архангеловден.

„Херувим пред Господа стои“.

Тази година в навечерието на Архангеловден, на 7 ноември вечерта проф. Нева Кръстева зарадва меломаните с авторски концерт.

В препълнената концертна зала на НМА „Проф. Панчо Владигеров“ имаше десетки правостоящи.

В концерта участваше и смесеният хор на БНР с диригент Любомира Александрова.

Концертът започна с „Victimae paschali laudes“ – солово изпълнение на композиторката на орган.

След това чухме нейната композиция

„Отче наш“ от Литургия на Св. Йоан Златоуст за глас и орган

Солисти: Дона Стоянова – сопран, Нева Кръстева – орган

Следващото в програмата беше произведение, композирано от проф. Нева Кръстева в памет на майка ѝ: „In memoriam exire“ за пиано, орган и ударни.

Произведението е в три части:

Ante natum. Cancer. Post mortem

То беше изпълнено от: Маргарита Кръстева – пиано, Нева Кръстева – орган, Радост Ценова и Марин Тотев – студенти от класа по ударни инструменти на доц. Мирослав Димов

***

Най-впечатляващото, уникалното, може би за първи път представено пред публика беше изпълнението на

„Реквием за Обретенов“ – контрафактура по произведения на Светослав Обретенов. Реквиемът беше в класическите за жанра части:

l. Requiem aeternam. Kyrie eleison

ll. Dies irae. Tuba mirum

lll. Rex tremendae. Recordare. Confutatis.

lV. Lacrimosa. Domine Jesu Christe. Hostias.

V. Sanctus. Pleni. Hosanna. Benedictus.

Vl. Agnus Dei

Смесеният хор на БНР пя разтърсващо.

Преди да започне изпълнението на този уникален „Реквием“, контрафактурно композиран от проф. Нева Кръстева по мотиви от творби на Светослав Обретенов,

хористите обявиха, че посвещават изпълнението на паметта на композитора Драгомир Йосифов,

който се представи в Господа седмица преди това.

Солистите в изпълняването на „Реквиема“ бяха: проф. Нева Кръстева – орган, Криста Петкова – мецосопран, Божидар Василев – баритон.

Необикновен концерт.

Освен всичко останало проф. Нева Кръстева от години е член на Асоциацията за развитие на университетското класическо образование. Участва с доклади в Четенията, които АРУКО организира, а после те се публикуват в сборници. Много други нейни философски и теоретични анализи на музикологични и историкофилософски теми има в страницата ѝ в  academia.edu

Не знам все още на каква тема ще е докладът ѝ на предстоящите Четения на АРУКО в средата на декември, но се надявам, ако не като централна тема, то поне като допълнителен въпрос към нея  да я помолим да разкаже за работата си по „Реквием“-а по мотиви от Светослав Обретенов.

 

представяне на книгата

 

https://unipress.bg/aristotel-za-nebeto-platon-epinomis?search=%D0%B7%D0%B0%20%D0%BD%D0%B5%D0%B1%D0%B5

Τέλος δὲ τῆς μὲν ποιητικῆς ἐπιστήμης τὸ ἔργον, τῆς δὲ φυσικῆς τὸ φαινόμενον ἀεὶ κυρίως κατὰ τὴν αἴσθησιν.

                                             Цел на практическото знание е действието,

а на знанието за природата –

явлението да се обясни така, че да съответства

най-добре на сетивното възприятие.

За небето, кн. Гама/ІІІ, гл. 7, 306а 16-18

      Текстът на За небето и За възникването и загиването достигна до българските читатели за първи път в края на 2006 г. Тогава той беше част от мащабен издателски проект на „СОНМ“, включен в библиотека „Делос“. Томчето беше озаглавено Аристотел. Два трактата. Преводът на За възникването и загиването беше направен от д-р Димитър Илиев, а д-р Владимир Маринов редактира и неговия, и моя превод на За небето. Нашето колегиално сътрудничество през лятото и есента на 2006 г. премина плодотворно и съвпадна по време с няколкомесечна специализация на колегата Маринов в Ягелонския университет в Краков. Поради това, докато подготвяхме изданието, си разменихме стотици писма по електронната поща, чрез които обсъдихме почти всяко изречение не само от текста на Философа, но и предговора, индексите, обснителните бележки. С уместни издателски редакторско-коректорски бележки ни помогна колегата Дора Минева, а Веселин Праматаров направи няколкото необходими чертежи. Изданието завършва с изключително полезно приложение, каквото досега няма в нито едно преводно издание на български на класически античен философски текст: обяснение и чертежи за строежа на съвършените Платонови стереометрични фигури, чрез които в Тимей се представят четирите стихии. Това приложение за петте многостена беше написано от Мария Николова в сътрудничество с Никола Бенин. Главен редактор на поредицата „Делос“ беше Николай Гочев.

       Концепцията на онова издание беше в едно книжно тяло да са включени За небето и За възникването и загиването, които често биват издавани заедно, защото представят Аристотеловото разбиране за космоса и за четирите стихии, или четирите елемента, които го изграждат. И двата текста са част от втората философия или „физиката”, философията на природата на Аристотел. В Аристотеловия Corpus (академичното Берлинско издание от 1831 г., подготвено от Имануел Бекер) За небето следва Физика-та, а За възникването и загиването следва За небето. Взети заедно, като една текстова цялост от 6 книги, За небето и За възникването и загиването са се оказали едни от най-влиятелните текстове не само в историята на философията и науката, а изобщо в историята на човечеството. Макар че първият от тях е наречен За небето, той е много повече космологически и космографски, а не астрономически текст, и макар че вторият има заглавие За възникването и загиването, от съдържанието му става ясно, че във вечния Аристотелов свят, няма нито абсолютно възникване, нито абсолютно загиване.

       Томчето на издателство „СОНМ“ от 2006 г. отдавна вече е неоткриваемо дори и при антикварите, поради това предлагаме на читателите ново издание на превода на За небето, който е почти непроменен, но този път той е обединен в едно книжно тяло с може би последния Платонов диалог Епиномис. За авторството на този диалог се спори, още в античността са изказани предположенията, че не е автентичен, като авторът му се търси сред членовете на Академията – някой от студентите на Платон, които са били там в последните две десетилетия на живота му. Този пренебрегван, сравнително малко коментиран и интерпретиран диалог, обаче, може да осветли повече неясни страни на интелектуалните спорове в Академията, и да подпомогне разбирането за различните хипотези, предложени от Платон, от Аристотел, може би от Филип от Опунт. Който и да е авторът на Епиномис, диалогът е много ценен като своеобразен мост, свързващ космогонията и космографията на Тимей с космологията на За небето.

---

Нескромно е, но е точно: такава книга няма засега никъде по света.

Обикновено За небето се издава или самостоятелно, или в компанията на За възникването и загиването, или с някой друг от „трактатите" на Аристотел, обсъждащи природата.

А Епиномис обикновено се издава или със Закони, или с някой друг от подозираните като неавтентични Платонови диалози, или с някое от писмата му, които също се четат като съмнителни, неавтентични и имитативни. В изданието на УИ „Св. Климент Охридски“, което се появи преди месец и първият тираж вече е изчерпан, читателите ще намерят превод на диалога, направен и изключително богато коментиран от Николай Гочев. Също така има част с избрани антични свидетелства за Епиномис, съставени, преведени и коментирани от Николай Гочев.

Има предговор към За небето и индекс на понятията в него. Има и послеслов за диалога Епиномис като най-пряк свързващ път между космогонията на Тимей и космографията на За небето.

***

Книгата, издадена от Университетското издателство

„Св. Климент Охридски“ ще бъде представена след една седмица:

на 31 октомври, четвъртък, в навечерието на Деня на будителите,

в Библиотека Филологии, която е на тавана в централното крило на

Ректората.

Домакини на събитието ще са Издателството и Асоциацията за развитие на университетското класическо образование/АРУКО.

За книгата ще говорят доц. д-р Силвия Кръстева от ФФ на ЮЗУ „Неофит Рилски“ и проф. д-р Веселин Дафов от ФФ на СУ „Св. Климент Охридски“.

Водещ ще е преподавателят по класически езици в Богословския факултет на СУ д-р Иван Илиев – председател на Управителния съвет на АРУКО.

Заповядайте!

Димка Гочева, преводачка на За небето, редакторка на превода на

Николай Гочев на осем от книгите на Метафизика.

есен многобагра

 

ново издание на "Историософия" на Николай Гочев

На 2 октомври приятелите-издатели от изд. СЛОВО споделиха радостна вест във фейсбук:

 https://www.facebook.com/slovo.bg.na.bulgarski

Вчера взехме от печатницата двете нови книги

„Историософия“ от Николай Гочев – второ издание с твърди корици. Доста тежи във всеки смисъл, но се чете леко и просвещава.

„Корсарката, Лечителката и котката“ – трета книга от поредицата „Паралелен свят“ от Kontadin Kremenski

Книгите могат да бъдат закупени от нашия сайт и книжарниците, споменати на съответната страница на всяка от книгите.

https://xn--b1arjbl.xn--90ae/кънигꙑ/корсарката.bg.html

https://xn--b1arjbl.xn--90ae/кънигꙑ/историософия-2024.bg.html

Второто издание на книгата "Историософия" на Николай Гочев е различно от първото с това, че: 1. В него има една нова голяма студия за създаването на Чехословакия; 2. Корицата е твърда; 3. На предната корица има негова снимка на една от най-известните египетски пирамиди. Второто разширено издание се дължи най-вече на издателския ентусиазъм и интерес на Теодора Берова и Красимир Беров, на тяхното малко и храбро издателство "СЛОВО".

за изданието на "За небето" и "Епиномис"

На стената на УИ "Св. Климент Охридски" във фейсбук книгата е представена със симпатична снимка:

Текстът към рекламния пост е от задната корица:

АРИСТОТЕЛ - "За небето". ПЛАТОН - "Епиномис"

Превод: Димка Гичева-Гочева, Николай Гочев, Владимир Маринов

 Предлагаме на читателите ново издание на превода на Аристотеловия трактат "За небето" – основополагащото космологично съчинение, което в продължение на почти две хилядолетия е определяло в голяма степен представите на повечето антични и средновековни философи за строежа на космоса. Той е обединен в едно книжно тяло с "Епиномис" – може би последният Платонов диалог. За авторството му се спори, като авторът му се търси сред членовете на Академията – някой от студентите на Платон, които са били там в последните две десетилетия на живота му. Този диалог може да осветли неясни страни на интелектуалните спорове в Академията и да подпомогне разбирането за различните хипотези, предложени от Платон, от Аристотел, може би от Филип от Опунт. Който и да е авторът на "Епиномис", диалогът е много ценен като своеобразен мост, свързващ космогонията и космографията на Тимей на Платон с космологията на "За небето".

 Линк към книгата: https://unipress.bg/aristotel-za-nebeto-platon-epinomis

Благодаря много на колегите от издателството за всичко!

***

Като коментар за светкавичното разпространение на изданието вчера написах във фб: 

Книгата излезе от печат на 2 септември и вече е почти изчерпана, защото бюджетът на Философския факултет ограничава тиражите до 150, най-много до 200. Тиражът на това издание е 150 екземпляра. В издателството са останали само 17 екземпляра.

Почти целият тираж е изкупен от CIELA.

Който иска да я има, да я потърси или в една от двете университетски книжарници, или да си я поръча от самото издателство,

За книжарниците на CIELA не знам.

Има книги, които се изкупуват от големите книгоразпространители, не за да ги продават, а за да не ги продават и да ги претопят.

Коментираме с Николай, че при толкова много неработни дни през септември около 6 и 22 септември това светкавично изчерпване на тиража изглежда малко странно: толкова непопулярен автор като Аристотел, и преводачи – толкова неприемливи хора като нас двамата, ненавиждани както от овластените в университета, така и от политическите персони.

При това изчезване на книгата за по-малко от месец не знам дали ще има нов тираж и представяне.

По-скоро това ще бъде поредната наша книга, която ще бъде обявена за несъществуваща.

***

В отговор на проф. Николай Аретов днес добавих:

@Николай Аретов Ще отговоря първо със спомен.

Първият учебен ден за мен в специалност Философия беше преди 42 години, 1 октомври 1982 г. Откриването: първо общоуниверситетското в Аулата. После – факултетното. По онова във ФФ имаше четири специалности: Философия, Социология, Психология и Педагогика.

После – откриване за специалността в 41 ауд.

Наш курсов ръководител беше гл. ас. к. ф. н. Цочо Бояджиев. Той ни посъветва много да четем за упражненията по дисциплините, които за всеки от нас са важни, като не само прочитаме внимателно, но и подробно конспектираме всичко. (През всички години на следването ни присъствието на лекции не беше задължително, но на упражненията беше. И в началото на всеки час преподавателят-асистент по всяка дисциплина (включително по История на БКП, но не и по Политическа икономия и по Научен комунизъм) проверяваше кой от нас какъв конспект е направил.

Та, последното нещо, с което завърши приветственото слово на гл. ас. к. ф. н. Цочо Бояджиев на 1 октомври 1982 г., беше задачата: веднага да отидем във филиалната библиотека, която се намираше на по-горния етаж, да си направим читателски карти, за да можем да четем в ЦУБ, но и да вземаме книги от филиалната. Читателски карти за НБКМ се издаваха само на студенти от 3, 4 и 5 курс.

Веднага след третото тържество отидох във филиалната библиотека при библиотекарката Боряна. Докато тя ми оформяше читателската карта, дойде някакъв мъж, облечен в сивкав шлифер, макар че не беше много студено.

– Дайте ми книгата, каза той.

Тя не му отвърна нищо. Извади от чекмеджето на бюрото си книгата.

Беше „Фашизмът“ на Желю Желев.

От моята любима преподавателка по философските дисциплини в училище другарката Велкова бях разбрала през лятото, че книгата се конфискува от всички книжарници и библиотеки... чудно как бяха закъснели да я вземат и от филиалната.

Това се случи в първия ми тържествен и неучебен ден в университета. После шепнешком се заговори, че проф. Добрин Спасов вече не е главен редактор на „Философска мисъл“, защото е дал положителна рецензия за книгата.

Разбира се, книги и на Блага Димитрова, на Георги Марков... Печатите въру много от книгите в библиотеките „Проверена, 1956“ сигурно си стоят още върху много от тях.

И на други места по света е имало и изземвания, и конфискувания на вече публикувани книги, горене на книги по площадите.

Сигурно не е случайно, а някак знаково-предзнаменователно: по време на соца „Фашизмът“ беше „само“ конфискуван, а тиражът – претопен. А през декември 1993 г. разбеснели седесари я подпалиха пред храма „Св. Александър Невски“. Това беше последният месец, в който платих членския си внос в Зелената партия (по онова време в СДС) и сложих край на хиперактивната ми партийно-политическа работа, започнала през януари 1990 и продължила до края на 1993 година.

Сега преминавам към изреждане на неоспорими факти, за които многократно съм писала и тук, и на блоговете ми, за това ще ги припомня лаконично.

Първият превод на „Метафизика“ на Аристотел, направен от двама преводачи и публикуван през 2000 г., беше обявен за несъществуващ. Само устно хулене и клеветене.

Първата ми книга беше обявена за несъществуваща, защото била публикувана преди десертацията. Втората ми книга беше обявена за несъществуваща, защото била по дисертацията. Третата и четвъртата – защото не били по история на философията, а по философия на образованието...

Преводът на „За небето“, публикуван в края на 2006 г., беше подигран по време на първата атестация във ФФ през 2007 г. и се сурна една лавина, която довете до дело по Наказателния кодекс... но това дело с наказателен частен характер започна чак в края на 2011 г.

За да стане прекалено дългата история по-кратка, ще завърша с една снимка, която публикувах и вчера, но може да не е била забелязана.

На нея се виждат 4 книги, отделени от другите. Само те са книгите на Николай Гочев, признати за съществуващи.

Останалите негови книги и преводи, дори и публикувани от УИ „Св. Климент Охридски“, които са в по-голямата група на снимката, са обявени за несъществуващи от овластени университетски професор(к)и, сред които има членове на Академичния съвет.

Без мотиви, без рецензии, без аргументация.

И последно: единственият колега, който с детайлна рецензия отбеляза съществуването на няколко различни издания на „Метафизика“ от 2000 до 2022 г. беше подобаващо „възнаграден“: беше отменен доцентският му конкурс след 7 положителни рецензии и становища.

за един отдавнашен концерт

 Спомен за концерт на открито, преди 3 години във фейсбук

В началото на вече отминалата седмица ми се случи нещо за първи път. Както казват англичанитe: there is always a first time. Та, и аз бях за първи път на концерт на открито. Децата ни ходят често, особено Леда, чувала съм как е, реших поне веднъж да отида.

Концертът беше озаглавен „Четиримата пианисти“, с участието на Иван Янъков, Георги Черкин, Живко Петров и Ангел Заберски. Част от програмата на Sofia Summer Fest, беше зад музея “Земята и хората“, между хотел „Хилтън“ и един от моловете. Голямо пространство, с поне 30-40 реда с по 30-40 стола. Сгъваеми дървени столове с по едно парче плат, което служи и за седалка, и за облегалка, но всъщност удобни. Но имаше и VIP-зона с меки мебели и голям навес, ако завали специалните гости да не се намокрят. Имаше и много дървени маси с по две пейки покрай тях, и много хамаци, вързани за дървета, и всички те се изпълниха с хора. Поне 1500 души. Беше ми приятно поне отначало, за пръв път от толкова много време насам бях сред хора наистина, в триизмерното пространство, макар че и на морето на плажа имаше стотици.

Програмата предвидимо беше като за концерт на открито на летен фестивал: популярни класически и филмови произведения, но не в обичайния, а в модернизиран аранжимент, най-вече в джаз-парадигма. Бах, Моцарт, Верди, Григ, Рахманинов, филмови класики. От всички тях най-ми-допадна лирично-нежният аранжимент на „Замълчи, замълчи“ от Петър Ступел към филма „Любимец 13“ и „Имперският марш“ на Джон Уилямс от „Междузвездни войни“. Другите аранжименти бяха интересни, провокативни, но за консервативно-старомодния ми вкус – малко по-нетривиални.

И четиримата изпълнители са виртуози. Всяко едно изпълнение започваше с една минута на произведението във възможно най-голяма близост до оригиналното му композиране, а после започваше осъвременяващата аранжировка и импровизацията на четиримата, както и на контрабасиста, и на човека на ударните.

А какво правеше през това време публиката? Е, не всички, но поне половината от тях ядяха, пиеха и пушеха. На първите 30-40 реда поне половината от хората разнасяха кофички с пържени картофки и големи пластмасови чаши с бира, а на по-задните редове хората с билети за VIP-сектора се разхождаха с порцеланови чинии с тънко нарязани месни мезенца и стъклени чаши с бяло вино. Може така да е на всички музикални събития на открито, дъщеря ми не беше ме предупредила, беше ми странно.

Гледала съм много концерти по Mezzo и Classica. Ясно е, че на летен концерт на открито програмата не е за консервативни меломани, изпълнява се нещо леко и популярно, джазирано и аранжирано, като за под открито небе. Обаче, хората гледат и слушат, поне на това, което съм гледала. Не ядат, не пият, не пушат.

И нека никой да не ме разбира неправилно. И ям, и пия бира, и пуша, не съм аскетка. Но когато четирима виртуози-пианисти, които са прекарали десетилетия от живота си над инструментите, си правят закачки с публиката с аранжименти на познати творби, май публиката не трябва да си прави закачки с тях, като хруска картофи, пие и пуши, докато те музицират? Или да? Или не?

Кулминационният момент на концерта беше, когато четиримата виртуози започнаха в pianissimo една от най-меланхоличните сонати на Рахманинов… и в този момент зацвърчаха във forte фритюрниците на най-близката шатра, в която се пържеха поредните картофки!

Волумето на мах!

Всички удоволствия на куп. Пианисти свирят, а десетки шатри и палатки наоколо нон-стоп предлагат ядене и пиене, фритюрници съпровождат пиана, контрабас и ударни. Общината ще се облажи с комисионни и от музикантите, и от търговците.

Велико. С едно изречение: хубава работа, ама мутренска.

Като има фестивал на открито с десетки шатри и палатки в него, в които се предлага ядене и пиене, поне 15 минути преди началото на концерт те трябва да бъдат затваряни.

Иначе: Рахманинов в pianissimo в съпровод на цвъртящи фритюрници forte fortissimo.

3 години без Марин Бодаков

 с е п т е м в р и

трапчинките от топло вино

трапчинките от топло вино

по плещите му

плачът на бледно същество

плачът на бледно същество

внезапно голо

и внезапно Горе

а копчето от малкото палто

изгубено в игрите на снега

смъртта е а е

***

Това стихотворение е на 6 страница на стихосбирката на Марин

"БИСКВИТИ", издадена през 1998 година

Марин беше истински Човек и истински Поет,

и е описал поетично предчувствието си, че ще отиде

Горе

през

с е п т е м в р и

***

Толкова добър човек е вече Горе, ще чете стихове там и добрите хора там ще му се радват на присъствието.

На останалите тук ще липсва и ще ги боли много.

Бог да прости Марин, да приеме душата му в селенията на праведните хора и на най-истинските поети!

На Зорница, Ането и Ния да помогнем в скръбта.

***

Марин беше гений на диалога в непосреден разговор на живо, в чатовете ни във фейсбук и във всичко онова, което се нарича обществено битие или публично пространство. Винаги казваше кое е неговото, не се препираше за своето на другите, разговаряше, сближаваше, опитваше се да сдобрява и да помирява, беше мил, добър и се опитваше да извади наяве още повече от книгите и преводите, за които пишеше в "Култура" и "К". Ако трябва само с едно изречение, само с едно да го определя, това е: "Марин беше миротворец". Той се опитваше във врящия казан на нашите "колегиални", "академични", "литературни" и "артистични" ежби, да внася мир, да води разговор, без да отстъпва от своето, без да приема несвоето, но да пази пламъчето на общуването, защото ако няма пламъчета на общуването, тъмнината ще обземе светлината. Той написа хиляди, ама наистина хиляди представяния за книгите и преводите на другите, дари ни и своите стихове, интервюта, книги, но най-хубавото у него беше дарбата да умиротворява или поне да се опитва да умиротворява. А за това е казано в седмото от Блаженствата, "блажени са миротворците...". Бог да го прости и упокои в селенията на праведните!

All reaction

написано преди година

 Снимките са от залези в античната Олимпия на Пелопонес – там, където от 776 г. преди Христа на всеки 4 години са се провеждали Олимпийските игри и това е продължило без прекъсване чак до 394 г. или, според други източници, до 426 г. след Христа.

Последните няколко са от 22 август и това небесно светило, което се вижда на тях, не е Луната, а Слънцето.

През този ден Слънцето изглеждаше така, приличаше на Луната, на небесно светило, което свети с отразена, а не със собствена светлина, защото небето беше като покрито с марля. Беше покрито с тъканта на пушеците и дима, които бяха стигнали от пожарите около Александруполис и Комотини чак до най-югозападния край на Пелопонес. И на Пелопонес през този ден не можеше да се диша.

Защо в Гърция има такива пожари всяко лято? Преди доста години беше приет закон, който забранява абсолютно строежа на каквото и да било върху място, на което е вилнеел пожар. Никой няма изгода умишлено да пали където и да било, защото след това не може да купи опожареното място и да строи върху него нещо си.

Големите летни пожари са обяснени отдавна от Архимед.

Има много пожари през лятото, защото както е забелязал Архимед, пожарите са рожба на сливането и съ-действието на трите природни стихии и на отсъствието на четвъртата. Когато се срещнат огън, земя и въздух, а водата я няма, трите основополагащи стихии надвиват четвъртата. Огънят са слънчевите лъчи, земята – едно малко по-лъскаво камъче е достатъчно, за да ги отрази и една изсъхнала тревичка или клечка от иглолистно дърво наблизо. И като полъхне и ветрец: ето ги пламъците, които за минути може да се разнесат на десетки метри, а за час да опожарят един хектар.

Архимед няколко пъти е гледал и емпирично го е проверил: в много горещи дни без никаква човешка намеса от само себе си отразяването на слънчевите лъчи в нажежените лъскави камъчета и изсъхналите листенца раждат пламъци и... както обикновено става, всяко гениално човешко прозрение се прилага най-успешно като оръжие. През 212 г. преди Христа вражеските римски кораби, които навлезли в неголемия залив на Сиракуза, само чрез огледала, които отразявали и пречупвали слънчевите лъчи, били подпалени...

Архимед е открил, освен всичко останало, че и Слънцето може да бъде оръжие.

А впрочем, в Олимпия, освен огромния археологически комплекс със стадиона, останки от храмове, гимназиони и всякакви други сгради, както и освен много богатия археологически музей, има, разбира се, и музей на Олимпийските игри в античността. Има музей и на съвременните Олимпийски игри, но той е затворен от няколко години.

Но има и още един музей, който е сравнително нов, по-малък е от останалите и който е не по-малко интересен. Архимедовият музей – музеят на научните открития и техническите изобретения на античните гении. За него ще разкажа след време със снимки, ако е живот и здраве.

***

Огънят се самопоражда и саморазгаря, защото е вечноживеещ огън, както е прозрял Хераклит, а след него и стоиците. А Архимед прозрял как отразените слънчеви лъчи ще стигнат дотам, докъдето подпалените стрели не могат да достигнат. Когато се срещнат огън, земя и въздух, а водата я няма, пламъците обхващат всичко наоколо.

И понеже в мирозданието трябва да има не само полемос, а понякога и хармония, когато един от четирите първозданни елементи е отсъствал в един от отрязъците в порядъка на Хронос, после този елемент се появява – със закъснение, но с необуздана сила, сякаш за да овъзмезди останалите за предишната си липса.

Затова след огромните пожари, които разпростряха овъглен въздух почти над целия Балкански полуостров, се появи водната стихия и от небето рукнаха реки...

И накрая, но не на последно място по важност за мен. По време на античните Олимпийски игри освен атлетите и техните треньори, масажисти, лични лекари, ковчежниците, представителите на полисите, от които са, са си давали среща и мъже, известни с друго из целия гръцки свят. Някои от философите, реторите и политиците държали речи пред останалите.

Известно е, че великият Горгий е присъствал най-малко на една Олимпиада по покана на архонтите на Елида, на която произнесъл реч, от която не са оцелели фрагменти, но за която са се запазили недвусмислени сведения: Горгий призовал елините към траен мир, а не към временно примирие между враждуващите и воюващите почти непрекъснато полиси. Ако няма мир, предрекъл Горгий, а продължат войните и взаимното изтребване между хора, които вярват в едни и същи богове и богини, и говорят почти един и същ език, ще бъдат откривани и изобретявани все нови и нови оръжия, докато се стигне до средства за война, които ще изтребят не само всички хора в ойкумената, а и ще унищожат Земята, която е общият дом на всички живи същества.

https://www.facebook.com/media/set/...

+13

Active

Dimka Gocheva added 17 new photos to the album: на залез Хелиос целува кипарисите.