една година от публикуването

 

Миналата година 16 май беше понеделник, беше слънчев ден. Получих авторските екземпляри в Университетското издателство, след това бях на много интересен семинар в Института по философия и социология, а след това имаше драматична среща-дискусия с тогавашния министър на образованието академик-професор-корифей на наукометрията Николай Денков. За тази среща в аудитория 65 написах подробен репортаж на моя блог.

Няколко дни след това Общото събрание на Университета със съкрушително мнозинство изрази неодобрението си срещу две негови пагубни намерения, облечени по онова време в проекти за решения-постановления на Министерския съвет.

Падането на кабинета Петков замрази тези злотворни проекти, но подобрение в наукометренето и работата на НАЦИД няма. Напротив, има още по-възмутителни примери, но ще пиша за тях след няколко седмици – да не си разваляме настроението преди 24 май, а и до края на семестъра имам доста работа.

Като пиша, че имам доста работа, нека да уточня, че тя не идва от много преподаване.

Напротив, от много години вече по всички възможни начини ми се пречи да преподавам това, за което съм най-подготвена.

Вече 9 години имам само свободноизбираеми дисциплини, но все пак почти винаги изпълнявам трудовата норма, защото студентите ги избират. А в годините, в които не успявам да изпълня нормата, обявявам докторантски курс, но вместо допълнително възнаграждение за него, докторантското преподаване се отчита като бакалавърско... попълвам недостига така.

През тази академична 2022/2023 г. ми бяха отнети още два избираеми курса.

Предишните три последователни години след пенсионирането на доц. Виржиния Радева имах един избираем в Немска филология – Антична философия и реторика. Тази година пак го бяха избрали 12 души, достатъчно, за да бъде проведен.

Току преди началото на пролетния семестър всички се бяха отписали в СУСИ в един и същ ден, и в един и същ час...

А в специалност Философия от 11 години преподавам като избираем само Академично писане, но с някакви игри с учебния план ми беше попречено да го преподавам на задочници.

И така курсовете, с които евентуално и не всяка година изпълнявам нормата на преподавателска заетост, станаха с още два по-малко.

Същевременно в Пловдивския университет, например, титуляр и лектор по Антична философия е д-р Андрей Захариев – чаровният журналист от БНТ. Проблем на пръв поглед няма, защити дисертация, даже бях една от двамата рецензенти, само че 15 години след защитата става ясно, че двете задължителни публикации, които би трябвало да има, все още ги няма 15 години по-късно.

Въпросите ми, свързани с някои обстоятелства около дисертацията на д-р Андрей Захариев и изискваните, но неосъществени негови публикации, както и още повече упоритите,

настойчиви,

непрекъснати питания за

п р о е к т и

з а м и л и о н и,

в които участват звезди от професорския небосклон на ФФ, но неотчетени по никакъв начин до днес, доведоха до изолирането ми, наказателни дела, отнемане на курсове и още, и още безнаказан тормоз.

Та, нека никой да не се заблуждава, че демокрацията е меритокрация и че в академичните среди има някаква справедливост и уважение към старателното изпълнение на онова, което се изисква от нас.

Я вижте д-р Андрей Захариев как преуспява, защото е галено жълтопаведно чадо.

Вижте и г-жа Габриел, която не е успяла да напише и защити дисертацията, за която 4 години е получавала стипендия в Бордо, а после нещо смотолевила в някакви документи...

Много такива колеги имаме, от преуспели по-преуспели в публично-медийното пространство: някои от тях получаваха години наред стипендии от българските данъкоплатци, ходиха на специализации в чужбина с месеци и години пак със стипендии на нашите данъкоплатци, и някои от тях не написаха дисертации. Други написаха, но по лекционни курсове, проведени в чужбина от чуждестранни колеги, текстове, които представиха като оригинално свои и... не публикуваха нито една статия по така композираната дисертация.

И така нататък.

***

Моята шеста книга беше публикувана преди една година, а на нито една от шесте досега не е имало представяне.

Възможно е в края на юни или началото на юли да бъде организирано събитие 3 в 1: премиера на трите издания на УИ "Св. Климент Охридски", публикувани през тази една година: сборникът "АРУКО – Четения"; новото издание на "Метафизика" на Аристотел, разширено с още 120 страници – конспектите на преводача Николай Гочев, и трето, книгата за справедливото и справедливостта.