от миналата година

 Фейсбук ми напомня, че миналата година на този ден съм написала следното:

С това малко плексигласово шлемче преподавах тази седмица – в сряда и днес; вече обичайното за мен академично писане и съвсем нов курс: Политическите и етическите идеи от Солон до Аристотел. Първият в бакалавърската програма по философия, а вторият – в програмата с преподаване на английски. Зад мен се вижда какво има в кабинета, който ползвам в Четвърти блок: залепила съм един голям текст, отпечатан на две страници в "Култура" през декември 2010 г. и озаглавен "Университетът: какво да се прави?", а под него са пожълтелите две страници от друг текст, пак отпечатан в "Култура", още по-отдавна, през декември 2000 г. И на двата текста авторите са почти едни и същи. През декември 2000 г., преди 21 години, всички те бяха студенти от две критични студентски общности – философската "Проектория" и филологическата "Малка носовка". Десет години по-късно, през 2010 г. те вече бяха завършили и повечето от тях бяха станали асистенти, тогава написаха втория текст, малко с намигване към Чернишевски в заглавието. Симптоматично е, че през 2020 г. повечето от тях вече бяха хабилитирани преподаватели, доценти, но не написаха текст "20 години по-късно". Критичното мислене и вътрешното опозициониране в университета се наказват строго и даже в някои случаи жестоко. Толерира се конформизмът.

Но така е не само у нас. В едно от есетата си, май беше в "На чужда земя" Цветан Тодоров, който има безброй впечатления от различни университети по света, пише, че най-ценената академична добродетел навсякъде е конформизмът. Пише, че ако е бил останал у нас, несъмнено е щял да стане член на Партията, на тогавашната единствена.

За съжаление в университетите по света доминира разбирането за корпоративната етика, според което тялото на университета отвън трябва да изглежда гладко, здраво и ненакърнено, а какво става вътре нека никой да не казва.

Така се пломбират едни абсцеси и процеси на развала, които рано или късно сломяват целия организъм и университетското тяло започва да се гърчи в конвулсии пред обществото: я заради някое плагиатство, прикривано с години, я заради подлостите и несправедливостите, извършени от овластените в него, защото не бива "лошото да се разчува", "трябва да се премълчава, докато времето покрие гафа със забрава" и прочие императиви на корпоративната етика на конформизма.

///

Е, самоцитирах се от миналата година. Единствената разлика тази година беше, че не дойде нито един студент за избираемия курс по академично писане. Но разбрах, че в бакалавърската програма по философия на български е обявено, че избираемите курсове ще започнат от началото на следващата седмица, а в БП по Философия с преподаване на английски започнаха още от първата учебна седмица.

А по отношение на преподаването: вече осем години водя само свободноизбираеми дисциплини, но успявам да си направя изисквания хорариум, с изключение на една година. Но тогава пък имах докторантски курс. Титаничните усилия на силните на деня във ФФ и Университета да бъда уволнена, които достигнаха своя апогей през есента на 2011 г. и са на гребена на вълната вече 11 години, оше не са дали резултат.

А междувременно от публикуването на превода ми на "За небето" на Аристотел през 2006 г. минаха вече 15 години. Няколкото клеветници и лъжесвидетели, които ме влачиха по съдилищата от 2011 до 2014 г. за 15 години не успяха да намерят грешки и неточности в него... А това е важна книга за космологичната представа, с която е живяло човечеството в продължение на две хилядолетия. Тази космография е невярна, но какво пък, две хилядолетия интелектуална история ще бъдат канселирани там, където трябва и когато трябва.

///

Водопадите от клевети за книгите и преводите на Николай Гочев, както и за моите, вече са съизмерими с Ниагарския, но по някаква приумица на провидението не успяват – засега – да ни изхвърлят от университета, нито него, нито мен.

Like

Comment

Share