д-р Вероника Келбечева: Конструиране на фантазното пространство във „Фас...

Dimka Gocheva: Brief remarks on Sextus Empiricus: What is 'dogma'?

Доклад, представен на Четвъртите четения на АРУКО:

конференция "Логос, догма, фантазия", проведена на 2 и 3 април 2021 г. в ректората на СУ "Св. Климент Охридски". Paper included in the programme of the conference "Logos, dogma, phantasia", organized by the Association for the Development of the University Classical Education (ADUCE) on the 2nd and 3rd of April 2021, Sofia University St. Kliment Ohridski.

защо не чрез жребий

 В 3 и 4 глава на "Атинската политейя" четем, преразказвам по превода на акад. Кацаров:

...

Следващата политейя била създадена чрез законите на Дракон(т): 1. гражданските права били дадени на онези, които могли да се снабдят с пълно въоръжение, което по същество е било въвеждане на много висок имуществен ценз; 2. деветте архонти и ковчежниците били избирани ПО ЖРЕБИЙ измежду онези, които имали имущество не по-малко от десет мини и нямали дългове; 3. воинското съсловие, стратезите и хипархите били избирани измежду гражданите с имущество не по-малко от 100 златни мини, освободени от данък и с деца от законна съпруга, навършили 10 години.

...

По това време възниква и Съветът, който бил формиран ПО ЖРЕБИЙ и се състоял от 401 члена.

Едно важно място, от което виждаме въвеждането на принципа не само на жребийността, но и на ротационността: „Чрез жребий били избирани и останалите висши длъжности”. Избираеми за повечето от тях били гражданите, вече навършили 30 години. Но един и същ човек нямал право да бъде архонт два пъти, преди всички останали, които имали право на това, да са се изредили на тази важна длъжност.

...

Сред най-важните конституционни въведения на Солон било налагането на предварителен избор на 10 групи по 10 кандидата, излъчени от всяка фила и последващ избор ПО ЖРЕБИЙ чрез бобени зърна на 9 архонта. Същевременно обаче, избираеми за номиниране като кандидати на филите не са били всички свободни граждани, а както номинираните, така и ковчежниците или тамиите се избирали ПО ЖРЕБИЙ измежду най-богатите – пентакосиомедимните. И все пак, принципът на жребийното избиране очевидно е за предпочитане според Аристотел от принципа на назначаването, защото той отбелязва, че преди това Ареопагът назначавал за една година висшите държавни служители.

...

И Херодот в знаменития триалог между Отанес, Мегабюксос и Дарий в Трета книга слага в устата на Отанес думите, че едно от най-ценните качества на управлението на мнозинството е, че длъжностите се разпределят ПО ЖРЕБИЙ πάλῳ μὲν γὰρ ἀρχὰς ἄρχει.

...

Ми, защо да не се върнем назад във времето?

Да направим както е направил Солон.

Да се сформират десет групи по 10 души в Народното събрание. Е, няма да ги питаме дали са пентакосиомедимни, демек, дали имат приходи/спестявания над 500 хилки, а да формират 10 групи от по 10 души, в които да влязат всички по-опитни депутати с юридическо и икономическо образование, с академични степени или с бизнес-опит, и да хвърлят боб.

Така чрез жребий да бъде избран председател на Народното

събрание и да се свърши мъката.

Напълно сериозно го пиша.

Първо във фейсбук, 20 октомври 2022, четвъртък

and 14 others

софийски и есенно-витошки

 

от миналата година

 Фейсбук ми напомня, че миналата година на този ден съм написала следното:

С това малко плексигласово шлемче преподавах тази седмица – в сряда и днес; вече обичайното за мен академично писане и съвсем нов курс: Политическите и етическите идеи от Солон до Аристотел. Първият в бакалавърската програма по философия, а вторият – в програмата с преподаване на английски. Зад мен се вижда какво има в кабинета, който ползвам в Четвърти блок: залепила съм един голям текст, отпечатан на две страници в "Култура" през декември 2010 г. и озаглавен "Университетът: какво да се прави?", а под него са пожълтелите две страници от друг текст, пак отпечатан в "Култура", още по-отдавна, през декември 2000 г. И на двата текста авторите са почти едни и същи. През декември 2000 г., преди 21 години, всички те бяха студенти от две критични студентски общности – философската "Проектория" и филологическата "Малка носовка". Десет години по-късно, през 2010 г. те вече бяха завършили и повечето от тях бяха станали асистенти, тогава написаха втория текст, малко с намигване към Чернишевски в заглавието. Симптоматично е, че през 2020 г. повечето от тях вече бяха хабилитирани преподаватели, доценти, но не написаха текст "20 години по-късно". Критичното мислене и вътрешното опозициониране в университета се наказват строго и даже в някои случаи жестоко. Толерира се конформизмът.

Но така е не само у нас. В едно от есетата си, май беше в "На чужда земя" Цветан Тодоров, който има безброй впечатления от различни университети по света, пише, че най-ценената академична добродетел навсякъде е конформизмът. Пише, че ако е бил останал у нас, несъмнено е щял да стане член на Партията, на тогавашната единствена.

За съжаление в университетите по света доминира разбирането за корпоративната етика, според което тялото на университета отвън трябва да изглежда гладко, здраво и ненакърнено, а какво става вътре нека никой да не казва.

Така се пломбират едни абсцеси и процеси на развала, които рано или късно сломяват целия организъм и университетското тяло започва да се гърчи в конвулсии пред обществото: я заради някое плагиатство, прикривано с години, я заради подлостите и несправедливостите, извършени от овластените в него, защото не бива "лошото да се разчува", "трябва да се премълчава, докато времето покрие гафа със забрава" и прочие императиви на корпоративната етика на конформизма.

///

Е, самоцитирах се от миналата година. Единствената разлика тази година беше, че не дойде нито един студент за избираемия курс по академично писане. Но разбрах, че в бакалавърската програма по философия на български е обявено, че избираемите курсове ще започнат от началото на следващата седмица, а в БП по Философия с преподаване на английски започнаха още от първата учебна седмица.

А по отношение на преподаването: вече осем години водя само свободноизбираеми дисциплини, но успявам да си направя изисквания хорариум, с изключение на една година. Но тогава пък имах докторантски курс. Титаничните усилия на силните на деня във ФФ и Университета да бъда уволнена, които достигнаха своя апогей през есента на 2011 г. и са на гребена на вълната вече 11 години, оше не са дали резултат.

А междувременно от публикуването на превода ми на "За небето" на Аристотел през 2006 г. минаха вече 15 години. Няколкото клеветници и лъжесвидетели, които ме влачиха по съдилищата от 2011 до 2014 г. за 15 години не успяха да намерят грешки и неточности в него... А това е важна книга за космологичната представа, с която е живяло човечеството в продължение на две хилядолетия. Тази космография е невярна, но какво пък, две хилядолетия интелектуална история ще бъдат канселирани там, където трябва и когато трябва.

///

Водопадите от клевети за книгите и преводите на Николай Гочев, както и за моите, вече са съизмерими с Ниагарския, но по някаква приумица на провидението не успяват – засега – да ни изхвърлят от университета, нито него, нито мен.

Like

Comment

Share