Вчера фейсбук ми напомни, че преди две години, на 18 септември 2020 г. съм написала:
Университетът като тип институция е между Църквата и мола. Поне така ни дресираха да мислим и говорим през последните години. От една страна, за разлика от положението при предишната социална система, университетът търси "духовността"; каквото и да означава това. Наистина, какво означава "духовност", никога не ми е била ясна тази дума. Прави го или поне би трябвало да търси знанието и истината с разум. От друга страна, все повече ни притискат да се съобразяваме с "невидимата ръка на пазара";, да предлагаме "пазарно ориентирани и практически приложими" познания.
В най-стария университет у нас специалностите са толкова, колкото са магазините в средностатистически столичен мол.
За да следват в него студентите плащат такси, което прави образованието част от процес на продажба-и-покупка.
В нашата страна моловете са отворени от месеци. За тях отдавна няма локдаун.
Църквата, благодарение на мъдростта и нравствената сила на архиереите устоя на натиска на властите, запази храмовете отворени и даже не изневери на вековната практика на причастяването.
Защо тогава най-старият университет у нас е непристъпен вече шест месеца и е поставен под заплахата да остане заключен още толкова? Защото изневерява на мисията си и това е най-силният ми мотив да протестирам срещу това.
В Техническия университет студентите ще учат присъствено, в Медицинския и УНСС – също. В Благоевградския ЮЗУ "Неофит Рилски" и в ПУ "Паисий Хилендарски" – също.
Оказва се, че Ректоратът е най-опасната университетска сграда в страната. Опасна е, да, но за управляващите. Затова продължаването на локдауна с дистанционно обучение е изгодно най-вече за тях. Елиминира публичното общуване, дискусиите, семинарите. Дресира младите хора да бъдат пасивни послушковци, слушащи преподавателите като монологично говорещи радиоточки, на които не може да се зададе въпрос, защото платформата не позволява диалог...
Днес четох отговори на студенти от ФФ, които попълвали анкета за дистанционното обучение през пролетния семестър. Една студентка, а може и студент, знам ли, написал(а), че дистанционното ѝ харесало, защото можела да си лакира ноктите на ръцете и краката, а също така и да си готви по време на лекции... Така де, преподавателите не виждаме и не чуваме студентите, докато си говорим сами пред компютрите.
На 8 юли това лято, след няколко месеца текстови баталии с един жалбоподател и Етичната комисия, получих в отдел Човешки ресурси официален документ: дисциплинарно наказание "забележка", наложено ми от ректора по членове от Кодекса на труда – заради уронване на престижа на университета. Заради десетките ми постове на блога ми и статуси тук против Закона за изменение и допълнение на ЗРАСРБ. Което правих от февруари 2019 г. по принцип и общо, а след ноември миналата година – и заради една конкретна процедура.
Престижът на университета се уронва и аурата му се очуква не от такива като мен, които критикуват безобразното мутренско образователно законодателство и мутренското му прилагане в университета. Ако в по-голямата част на хуманитарните специалности при нас се наложи отново дистанционното обучение и най-достолепната академична агора остане под ключ за още месеци напред, никой да не търси нито престиж, нито студенти. При следващото проучване на студентското мнение очаквам да прочета, че по време на лекции се епилират или си боядисват и къдрят косите.
***
Към написаното преди две години снощи добавих:
Това съм го написала преди две години. Уви, и следващата, че и по-следващата учебна година минаха в дистанционно, при което колкото и да сме се старали учители и ученици, студенти и преподаватели, щетите са непоправими.
Към края на текста става дума за това, че през юли 2020 г. ми беше наложено дисциплинарно наказание "забележка" по Кодекса на труда, заради статуси тук и постове на блога ми за Закона за развитие на академичния състав в Република България от 2018 г. и неговото прилагане.
Не било вярно, че университетът се мутризира.
А чий кандидат беше ректорът миналата година в президентските избори, помните ли?
Но още по-лошото е друго.
След две недели на 2 октомври ще има за пореден път избори.
В сферата на висшето образование т. нар. "промяна" не само не промени нищо, но и продължи един пъклен поход, започнат от сектата на фанатизираните сциентисти-наукометрици отдавна.
Министърът-академик-наукометрик и кохортата на квантификаторите около него отдавна, вече повече от 10 години, коват арсенал от оръжия за унищожаването на хуманитаристиката у нас.
Министърът на "промяната" е бил заместник-министър в три герберски правителства – и на м-р проф. Румяна Коларова (в служебно правителство на президента Плевнелиев), и на м-р проф. Тодор Танев (в правителство на ББ), и на м-р Меглена Кунева (в правителство на ББ), после два пъти служебен министър (в двете служебни миналата година на Радев), за няколко месеца и редовен министър.
Силите на екзекуторите се готвят за пълното унищожение на хуманитаристиката у нас от повече от 10 години.
В това отношение "промяната" не беше никаква промяна, а ядрена война, която до този момент при няколко други правителства беше конвенционална.
А социолозите предвиждат, че първите две места ще са пак за мутрите и за променящите, които колкото и каквото да се опитваха да променят в други сфери, в образователната не само нищо не промениха, ами напротив – издигнаха ешафоди.
No comments:
Post a Comment