полемизирам във фейсбук

 

Написах във фейсбук на 30 септември, преди още да е сигурно, че А. Г. се кандидатира, а се разпространяваше като невероятен слух:

Възможно е да е партенка, възможно е да е истина.

През последните 12 години колегата няма нито една научна публикация, обезумя заради заемането на все нови и нови властови позиции.

Напълно възможно е. Погледнете рубриката "Новини" на сайта на Университета, дори само от началото на 2021 г. На всички публични прояви в Ректората или в някоя от държавните институции, ректорът е в компанията или на бившата външна министърка Екатерина Захариева, или на бившия образователен министър Красимир Вълчев, или на бившия заместник-кмет Тодор Чобанов, най-често и в присъствието на Фандъкова.

Когато през лятото на 2020 г. страната се разтресе от протести, ректорът в качеството си и на председател на съвета на ректорите се снима с Мутрата в любовен разговор за увеличението на университетските ни заплати...

Изобщо не е изненадващо. Ректорът А. Г. подкрепи най-гнусните и зловредни поправки в Закона за развитието на академичния състав, които мутрите наложиха през 2018 година и доведоха до погром в средите на академичните хора – създаването на паразитната структура НАЦИД; преоценяването и преразглеждането със задна дата на десетки хиляди процедури; сегрегирането и дискриминационното разделяне на учените на "валидни" и "инвалидни", сиреч на вписани във фамозните регистри и невписани в тях.

Вместо да стане флагман на борбата срещу мутризацията на българската наука, ректорът, който е и председател на Съвета на ректорите, не спря да угажда на мутрите години наред.

Най-големият му символен капитал е преводът на Аристотеловата "Политика", но най-голямата му подлост е коварното проваляне на професорския конкурс на преводача на "Метафизика".

А текстът на "Политика" е много труден, но ясен, докато "Метафизика" е най-трудният и най-важният философски текст на античността.

Постла пътя си към следващия пост, като удари в гръб най-най-непосредствените си колеги, защото от 15 години се подиграваме на мутрите.

Всеки учен се познава и по отношението си към най-непосредствените му колеги. Когато посегна на онези, които за разлика от него, незадоволимия кариерист, цял живот са гледали само работата си вътре в университета, без да се стремят нито към административни постове в него, нито към министерски кресла, беше ясно, че това е цената, с която плаща за следващия си кариерен скок.

А впрочем, миналата година през юли този човек ми наложи дисциплинарно наказание "забележка" по препоръка на Етичната комисия. В мотивите за наказанието изрично е отбелязано, че съм писала в постове на блога ми и в статуси тук против мутренското законодателство и мутренското му прилагане в университета.

Разправата с Николай Гочев и с мен е килимчето, което си постла, за да тръгне по пътя към президентството.

Ние все пак сме живи и здрави, но университетската автономия отдавна е мъртва, а научната и изследователската общност у нас през последните 3 години преживя най-голямата репресия, издевателства и унижения над нея заради безумния изменителен закон на ЗРАСРБ, който този човек подкрепи. 

Какво падение за 133-годишния Софийски университет!

***

Няколко часа по-късно, пак на 30 септември, написах там:

Щом ректорът на Университета е потвърдил, че ще се кандидатира за президент, тогава той още утре трябва да заяви пред председателя на Общото събрание на Университета, че желае предсрочно мандатът му като ректор да бъде прекратен.

Съответно, съгласно Правилника на Университета, в едномесечен срок Общото събрание на Университета трябва да се събере и да гласува това.

Ако Общото събрание на Университета го освободи, тогава ще се проведе нов избор за нов ректор по сроковете и процедурата, предвидена в Правилника.

Ако Общото събрание в едномесечен срок не го освободи, тогава току-преди изборите за президент кандидатурата му ще се окаже нелегитимна – хем ректор, хем президент. Къде дават така?

Имаме прецедент в историята на 133-годишния Софийски университет. Ректор приватизира целия авторитет и тежест на Университета заради своите незадоволими кариерни мераци.

Познавам Анастас отпреди 28 години, той имаше много качества и таланти на учен, преводач и преподавател. От много години вече не е нито учен, нито преводач, преподавателската му заетост е редуцирана до минимум.

Не можа да проумее, че няма как хем да заема постове и позиции, хем да превежда и да пише книги.

Ще остане в историята на Университета като ректора, забил нож в гърба на единствения друг хабилитиран преподавател-мъж в неговата специалност.

Защото в катедрата по Класическа филология, в специалността Класическа филология има само двама хабилитирани преподаватели-мъже – Анастас Г. и Николай Гочев.

Докато единият катереше кариерните стълбици, другият написа книги и направи преводи, като някои от книгите и преводите му са още неиздадени.

Но това е картинката в малкия кадър, в големия кадър е историческият прецедент: един ректор използва институционалния ресурс на цял един университет, на най-стария, но вече не най-големия у нас, за да се настани в още един кабинет, в който засега не се е разполагал.

Университетът не може да бъде розичка в бутониерата на ректор, пожелал президентството. Още утре трябва да подаде заявление за предсрочно прекратяване на втория му мандат, а Общото събрание да го гласува в едномесечен срок.

Ако това не стане, значи Университетът е непоправимо и необратимо мутризиран, каквото и да стане на изборите в средата на ноември.

Автономията е мъртва, академичното самоуправление и свобода са погребани отдавна.

***

Във фейсбук на 3 октомври:

Колеги от Университета, имам питания относно Правилника, който преглеждам разсеяно в неделната вечер. Не намирам нужното, а от предишни питания с всякакви въпроси знам, че тук колегията най-бързо отговаря.

Анастас (позволявам си да го наричам така, защото се познаваме от 28 години и сме най-най-непосредствени колеги), се кандидатира, което не е изненада за никого от онези, които го познаваме отдавна.

Ако спечели, което е много малко вероятно, какво ще стане с другите колективни органи за управление на Университета?

В Правилника пише, че мандатът на заместник-ректорите се прекратява с мандата на ректора, значи, той, ако спечели, което е много малко вероятно, ще има нов ректор и нови заместник-ректори. Но ще трябва ли да се избира ново Общо събрание и нов Академичен съвет?

Ситуацията е безпрецедентна, защото никога досега ректор не е зарязвал Университета в средата на мандата си.

Ако ще трябва да се избира ново Общо събрание и нов Академичен съвет, това означава, че ще има още половин година парализа на Университета, след година и половина парализа заради ковида. Докато станат ясни резултатите от първия и втория тур, официално обявени от ЦИК и публикувани в ДВ, ще стане краят на ноември, значи цялата кампания по отчетно-изборните предсрочни събрания по факултети ще се случи през първите три месеца на следващата година. Новите легитимно избрани Общо събрание и Академичен съвет ще заработят чак догодина през март най-рано, значи цели две години от прекратяването на почти всичко заради проклетия ковид.

Ако не бъде избран, което е много по-вероятно, как ще я караме оттук нататък? Вижте карикатурите на Комарницки днес, на Чавдар Николов от онзи ден, бъзиците на г-н Балев в СЕГА за спиритическите сеанси в Гълъбарника на петия етаж, на които заниманията с античността се осъществяват не по друг начин, а чрез викане на духовете на Платон и Аристотел.

Независимо от това дали Анастас ще бъде избран или не, ще има ли Общо събрание в средата на ноември?

Общото събрание се провежда винаги в средата на ноември и отчетният доклад на ректора за предишната година се публикува един месец предварително в интранет.

Но в средата на ноември ще има избори 2 в 1.

Ще има ли Общо събрание на Университета в средата на ноември, както би трябвало, или университетката общност ще пусне локаторите да чуе откъде духа вятърът?

Анастас ще публикува ли годишния отчет на ректора за състоянието на Университета на 15 октомври, или във вихъра на кандидатпрезидентската си кампания ще пропусне това си задължение?

Николай и аз никога не сме били никога членове на нито един колективен орган на управление – нито на факултетни, нито на академични съвети, не сме заемали никакви административни, изборни и мандатни длъжности вътре в университета, за извън него да не говорим.

Има ли поне един човек от онези, които са избрани в колективните органи на Университета, които да смеят да кажат поне едно "гък" какво ще се случва в най-стария български университет, докато Анастас се бори за президентството?

Има председател на Общото събрание и той е проф. д-р Веселин Янчев и той според Правилника е човекът, който трябва да каже в най-скоро време какво и как ще се случва.

А, има и един член на Академичния съвет, проф. Амелия Личева, но тя е в Инициативния комитет на Анастас, не ѝ e до някакъв си там университетец, тя си изпълни задълженията по отстрелването на онези, които имат три пъти повече публикации от службогонеца, когото сега подкрепя за президент.

***

Написано във фейсбук на 11 октомври:

Гледам списъка на членовете на ИК за кандидатурата на А. Г. и напълно предвидимо виждам в него имената на бивши министри на образованието, на един бивш ректор, бивши заместник-ректори, настоящи ректори на други университети, които подкрепят настоящия ректор на най-стария наш университет.

Покрай този феномен ще се проявят още няколко епифеномена, които ще ни покажат феноменалното явяване на университетските явления в публичното битие.

Гледах и новините снощи, видях професорката Хикс.

Професорката доктор на науките Хикс, която е член на ИК на А. Г., също така е:

Първо, тя е ръководител на катедрата по ... във Факултета по ....

Второ, тя е заместник-декан на Факултета по ..... На същия факултет, в който е шеф на катедра, е и заместник-декан.

Трето, тя е член на Общото събрание на Университета.

Четвърто, тя е член на Академичния съвет на Университета!

Пето, тя е член на Факултетния съвет на Факултета по....

Ето това показва как университетът се превърна в грозд от факултетни олигархии.

Едни и същи хора са както ръководители на катедри, така и членове на факултетните съвети, така и членове на Общото събрание, а най-амбициозните успяваха в предишни години или успяват сега и в следното: карето от четири академични позиции да го разширят с още една властова възможност, да го превърнат в квинтет, и съвместяват ръководенето на катедра със заместник-деканстване или заместник-ректорстване.

Единственият ректор, който напомняше, че не е редно чак толкова да се "разкрачват" колегите между няколкото стола, на които седят, беше проф. дин Иван Илчев. Например, когато Нели Видева – Бог да я прости! – стана негов заместник-ректор, тя прекрати мандата си на ръководител на катедрата по Логика, етика и естетика. Но това са единични случаи.

Преди него и след него ректорите, включително и сегашният, който е в отпуск, насърчава шефове на катедри да заемат и други позиции..., а после те му се отблагодаряват.

Университетът, в който има близо 3000 преподаватели на щат, се управлява от 300 души, които заемат изборни и мандатни длъжности (някои от тях повече от една) и участват в два колективни органи на управление.

Академичната свобода и самоуправление са на феноменално високо ниво.

Затова и автономията ни е такава: на някои колеги, които са завзели по пет позиции в Университета, очевидно им се иска още и още власт. Апетитът идва с яденето. Покрай президентството ще има още службици – съветници, експерти, може и министри да станат в следващите неизбежни служебни правителства.

Знам ли? Може да не съм права, покрай отвращението ми от изменителния закон за развитие на академичния състав, наложен от мутрите преди три години, може да са приети поправки и в Закона за висше образование, които да да позволяват съвместяването на три изборни и мандатни длъжности (ръководител на катедра, заместник-декан и член на Академичния съвет) плюс участието в още два колективни органи на управление – факултетния съвет и Общото събрание.

Колеги, нека някой от вас, някой, който познава най-добре най-новите изменения в законите и правилниците, да напише позволено ли е според тях: шеф на катедра да е заместник-декан и член на Академичния съвет, плюс член на Общото събрание и Факултетния съвет?

Хиляди университетски преподаватели за десетилетия трудов стаж никога не достигат до нищо от това, не само защото не го искаме, но и защото сме посветени на трите "п"-та – преподаване, превеждане и писане.

Лошото е, че тези, които седят на по три, четири, пет административни стола, оценяват нас, които си седим само пред книгите и без никаква мотивация и аргументация се гаврят с нас при атестациите и/или хабилитациите ни.

Преди време това ставаше в закритите процедури на специализираните научни съвети и ВАК, сега става в своеволията на някои научни журита и безобразията на някои факултетни съвети, на които засегнатите колеги не са поканени да присъстват, докато овластените ги клеветят и лъжат за тяхната работа.