Thursday, May 28, 2020

на храмовия празник












Днес храмът Възнесение Господне имаше двоен празник: храмов празник и 10-годишен юбилей от освещаването.
Архиерейската света Златоустова литургия отслужи негово високопреосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп, който накрая произнесе незабравима проповед. 
Отец Валентин, който е предстоятел на храма, също започна и каза няколко думи допълнително към проповедта, но се
разплака от вълнение. И имаше защо: храмът беше пълен, препълнен с хора, зажаднели за служба на Бога.
Аз съм от енорията на храма Света Троица, но и Възнесение Господне е на 200 метра от нас и понякога ходя там на гости.

Хубав празник беше днешният.

Честит празник на всички, които вярват!

Sunday, May 24, 2020

така беше вчера


















24 май от година на година става все по-тъжен. Но поне вчерашният ден беше хубав. Образованието и изкуствата са под сурова карантина с непредвидима продължителност, за разлика от всички места, на които може да се пълни стомахът и да се развива плътта, но пролетта обещава на творението да пребъдва.

Sunday, May 17, 2020

осъщественият Епикуров идеал: stay at home

               цъфнал храст в парк

Противно на разпространените мнения и повърхностните представи, Епикур не е бил хедонист, или поне не е бил вулгарен, брутален хедонист, защото за него удоволствието е било минималистично-аскетично разбрано – удоволствие е отсъствието на физическа болка и телесно страдание.
Отделно, той е известен и на първокурсниците по философия като класификатор на удоволствията: първите са природосъобразните и абсолютно необходимите, като храната, водата и съня; 
другите са природосъобразните, но не необходимите, като пиенето на вино и правенето на секс, но само с цел зачеване на ново живо същество; 
третите са противо-, антиприродните и абсолютно ненужните, като преяждането, препиването и физическата близост с хора от същия пол; като славата, парите и властта.

Епикур е бил парализиран. Според едни съвременни колеги е бил жертва на полиомиелит, от който преболедувал в детските си години. Според други, като проф. Майлс Бърниет, не е било заради полио, а е било заболяване като неврологичния недъг, който прогресиращо обездвижи нашия съвременник Стивън Хокинг. ( Това Майлс Бърниет го сподели по време на няколкодневния семинар в нашия уни през пролетта на 1999 г. )
Понеже античните извори са оскъдни и са несъизмерими с днешната детайлна етиология и класификация на болестите, с голяма степен на достоверност можем да заключим само, че прогресиращата разслабеност, сиреч парализата на Епикур, към края на живота му го довела да пълна инвалидизация: не можел вече да движи и ръцете си.
Епикур в много редки случаи пиел вино, а по всяка вероятност никога не е бил и физически интимен с жена. За хомосексуални контакти и дума не може да става – изрично ги заклеймява.
Епикур бил скован от болестта от детство, но все пак имал достатъчно голямо наследство, за да живее, без да изпада в крайна нужда. Но все пак, почти нищо нерастително не е ядял, пиел е само вода, в изключително редки случаи – вино.

Обаче имал хубав двор – градина.
И така, в топлите месеци на годината градината на Епикур постепенно се превърнала в Градината – школата, всъщност частният клуб, приятелското нескончаемо гардън-парти, територията, на която той се събирал и си хортувал с приятели, но на живо, под сянката на дърветата и храстите в нея, а не във виртуален чат.
Епикур не ядял почти нищо нерастително, бил е вегетарианец към веган, но благодарение на богатото си наследство можел да плаща на опитни масажисти, демек на тогавашния аналог на днешните физиотерапевти и рехабилитатори, и успявал поне да седи в носилката си по няколко часа на ден, за да разговаря с приятелите си. Когато човек е скован от парализа в подължение на десетилетия, дори и това, да прекарваш по няколко часа на ден в седнало положение, е велико постижение на волята на духа над немощното тяло.

Но този пост е за друго. Това, което става с цялото човечество през последните месеци, е доказателство за това, че идеите на един философ и неговата жизнена повеля, може да се осъществят повече от две хилядолетия след смъртта му.

Най-важната философска повеля на Епикур е: λάθε βιώσας!

Това ще рече: живей скрито! Казано по новому: 

stay home, преведено на американски, или stay at home на британски английски.

Епикур призовал λάθε βιώσας!, понеже бил убеден, че в битието има само атоми и пустота, и поради това никой от човеците не бива да си въобразява, че е нещо повече от атом. По-късно Лукреций Кар превежда гръцката дума от среден род за неделимото като individuum. 

   λάθε βιώσας! Седи си дома! Живей скрито!

Не ти трябва никаква ангажираност и свързаност извън най-непосредственото житейско жизнено пространство.
Никаква политика с гнусните интриги и машинации в нея; никакъв полис с войнстващите кървави вражди на демократите и аристократите в нея, (каквито две партии е имало в повечето гръцки градове-държави през класическото благовремие на т. нар. класическа епоха); никаква агора, която след възхода на Македонската династия е била напълно обезсмислена; не ти трябва никакво семейство, защото така, както в непроблематизирания триизмерен-материален свят всяка хатройзма или скупчване-съединеност на атоми може напълно случайно и непредвидимо да се разпадне във всеки миг, така е и в човешкия свят. Всеки човешки атом, или казано на латински, всеки индивидуум във всеки един миг може да изгуби връзката си с всички останали – необяснимо, ненадейно, безпричинно, случайно.

Майлс Бърниет обичаше да казва, че Епикур е прадядо на хипитата от 60-те години на миналия век: да не правим нищо в света и държавите ни, да се излягаме по полянките като деца на цветята и да не правим нищо в името на световния мир, докато пушим съмнителни треви...

През последните два месеца се оказва, че Епикур с неговия девиз λάθε βιώσας е истинският патрон не на хипи-движението, а на самоизолацията и самоограничението.
 Остани вкъщи! Живей скрито! 
Блазе на онези, които имат къщи с двор и градина...

Но всичко това – процъфтяването на Градината на Епикур като елитен частен парков философски клуб и издигането на призивите за самоизолацията в сладки философски беседи 
на напълно материално осигурени, презадоволени, макар и много болни, парализирани хора – се случва във време, когато класическият полисен свят рухва и хората, (разбира се, хората по онова време са само мъжете  и само родените в тях като свободни граждани, в самите градове-държави,) 

та, мъжете, поне в някои градове-държави и поне за известно време са били свободни граждани, поне за малки периоди от техния живот.

По времето, когато Епикур призовава хората, за да се спасят от беди, да се примирят с живота на скрито, с живота в самоизолация в двора и градината на собствения дом, вече няма свободни граждани. 

Всички стават поданици на територии, управлявани от генералите –  разбира се, че от генералите. От генералите в армията на Александър Македонски. Поне първоначално е било така. 

Блазе на онези, които имат къщи с дворове и градини в тях. Философията ще мигрира натам. Особено и ако следващата академична година премине под формата на дистанционно обучение. 
В малки частни уединени пространства, инкогнито от генералите, нелегално, ще се събираме да си говорим.

Saturday, May 9, 2020

щастието – мирна разходка








На днешния 9 май – 75 години след края на най-кървавата война в историята на човечеството.
Да бъде вечна паметта на героите и невинните жертви, загинали в нея, да пазим и славим мира между човеците.