Противно на разпространените мнения и повърхностните представи, Епикур не е бил хедонист, или поне не е бил вулгарен, брутален хедонист, защото за него удоволствието е било минималистично-аскетично разбрано – удоволствие е отсъствието на физическа болка и телесно страдание.
Отделно, той е известен и на първокурсниците по философия като класификатор на удоволствията: първите са природосъобразните и абсолютно необходимите, като храната, водата и съня;
другите са природосъобразните, но не необходимите, като пиенето на вино и правенето на секс, но само с цел зачеване на ново живо същество;
третите са противо-, антиприродните и абсолютно ненужните, като преяждането, препиването и физическата близост с хора от същия пол; като славата, парите и властта.
Епикур е бил парализиран. Според едни съвременни колеги е бил жертва на полиомиелит, от който преболедувал в детските си години. Според други, като проф. Майлс Бърниет, не е било заради полио, а е било заболяване като неврологичния недъг, който прогресиращо обездвижи нашия съвременник Стивън Хокинг. ( Това Майлс Бърниет го сподели по време на няколкодневния семинар в нашия уни през пролетта на 1999 г. )
Понеже античните извори са оскъдни и са несъизмерими с днешната детайлна етиология и класификация на болестите, с голяма степен на достоверност можем да заключим само, че прогресиращата разслабеност, сиреч парализата на Епикур, към края на живота му го довела да пълна инвалидизация: не можел вече да движи и ръцете си.
Епикур в много редки случаи пиел вино, а по всяка вероятност никога не е бил и физически интимен с жена. За хомосексуални контакти и дума не може да става – изрично ги заклеймява.
Епикур бил скован от болестта от детство, но все пак имал достатъчно голямо наследство, за да живее, без да изпада в крайна нужда. Но все пак, почти нищо нерастително не е ядял, пиел е само вода, в изключително редки случаи – вино.
Обаче имал хубав двор – градина.
И така, в топлите месеци на годината градината на Епикур постепенно се превърнала в Градината – школата, всъщност частният клуб, приятелското нескончаемо гардън-парти, територията, на която той се събирал и си хортувал с приятели, но на живо, под сянката на дърветата и храстите в нея, а не във виртуален чат.
Епикур не ядял почти нищо нерастително, бил е вегетарианец към веган, но благодарение на богатото си наследство можел да плаща на опитни масажисти, демек на тогавашния аналог на днешните физиотерапевти и рехабилитатори, и успявал поне да седи в носилката си по няколко часа на ден, за да разговаря с приятелите си. Когато човек е скован от парализа в подължение на десетилетия, дори и това, да прекарваш по няколко часа на ден в седнало положение, е велико постижение на волята на духа над немощното тяло.
Но този пост е за друго. Това, което става с цялото човечество през последните месеци, е доказателство за това, че идеите на един философ и неговата жизнена повеля, може да се осъществят повече от две хилядолетия след смъртта му.
Най-важната философска повеля на Епикур е: λάθε βιώσας!
Това ще рече: живей скрито! Казано по новому:
stay home, преведено на американски, или stay at home на британски английски.
Епикур призовал λάθε βιώσας!, понеже бил убеден, че в битието има само атоми и пустота, и поради това никой от човеците не бива да си въобразява, че е нещо повече от атом. По-късно Лукреций Кар превежда гръцката дума от среден род за неделимото като individuum.
λάθε βιώσας! Седи си дома! Живей скрито!
Не ти трябва никаква ангажираност и свързаност извън най-непосредственото житейско жизнено пространство.
Никаква политика с гнусните интриги и машинации в нея; никакъв полис с войнстващите кървави вражди на демократите и аристократите в нея, (каквито две партии е имало в повечето гръцки градове-държави през класическото благовремие на т. нар. класическа епоха); никаква агора, която след възхода на Македонската династия е била напълно обезсмислена; не ти трябва никакво семейство, защото така, както в непроблематизирания триизмерен-материален свят всяка хатройзма или скупчване-съединеност на атоми може напълно случайно и непредвидимо да се разпадне във всеки миг, така е и в човешкия свят. Всеки човешки атом, или казано на латински, всеки индивидуум във всеки един миг може да изгуби връзката си с всички останали – необяснимо, ненадейно, безпричинно, случайно.
Майлс Бърниет обичаше да казва, че Епикур е прадядо на хипитата от 60-те години на миналия век: да не правим нищо в света и държавите ни, да се излягаме по полянките като деца на цветята и да не правим нищо в името на световния мир, докато пушим съмнителни треви...
През последните два месеца се оказва, че Епикур с неговия девиз λάθε βιώσας е истинският патрон не на хипи-движението, а на самоизолацията и самоограничението.
Остани вкъщи! Живей скрито!
Блазе на онези, които имат къщи с двор и градина...
Но всичко това – процъфтяването на Градината на Епикур като елитен частен парков философски клуб и издигането на призивите за самоизолацията в сладки философски беседи
на напълно материално осигурени, презадоволени, макар и много болни, парализирани хора – се случва във време, когато класическият полисен свят рухва и хората, (разбира се, хората по онова време са само мъжете и само родените в тях като свободни граждани, в самите градове-държави,)
та, мъжете, поне в някои градове-държави и поне за известно време са били свободни граждани, поне за малки периоди от техния живот.
По времето, когато Епикур призовава хората, за да се спасят от беди, да се примирят с живота на скрито, с живота в самоизолация в двора и градината на собствения дом, вече няма свободни граждани.
Всички стават поданици на територии, управлявани от генералите – разбира се, че от генералите. От генералите в армията на Александър Македонски. Поне първоначално е било така.
Блазе на онези, които имат къщи с дворове и градини в тях. Философията ще мигрира натам. Особено и ако следващата академична година премине под формата на дистанционно обучение.
В малки частни уединени пространства, инкогнито от генералите, нелегално, ще се събираме да си говорим.
No comments:
Post a Comment