До доц. д-р Валентина Кънева и
колегите-членове на
Етичната комисия
на СУ „Св. Климент Охридски“
Писмо-отговор от доц. дн Димка
Гичева-Гочева
Уважаеми колеги,
Тъй като за
повечето от Вас съм непозната, първо ще представя основни моменти от
академичната ми биография, която от 1 октомври 1982 г. е свързана единствено
със Софийския университет.
Следвах в редовната форма на специалност Философия от 1982 до 1987 г.,
когато се дипломирах с дипломна работа на тема Телеологизмът във
философията на Аристотел. От началото на
следващата 1988 г. започна редовната ми аспирантура по Антична и
средновековна философия на същата тема и със същия научен ръководител проф. дфн
Ради Радев.
На 10 и 11 май 1990 г. спечелих
асистентски конкурс по Антична и средновековна философия в
конкуренция с още трима кандидати. Редовната ми аспирантура беше трансформирана
в задочна. От есента на
следващата учебна 1990/1991 г. започнах да водя упражненията по дисциплината
Антична философия както в специалност Философия във ФФ, така и в специалност
Класическа филология. В учебния план на спец. Класическа филология тогава
дисциплината беше задължителна и двусеместриална, с хорариум 2 ч.
лекции и 2 ч. упражнения. През различните учебни години лекциите по тази
дисциплина в спец. Класическа филология бяха
водени от проф. Радев, проф. Бояджиев, доц. Иван Христов и от мен. През
учебната 1995/1996 г. водех и лекциите, и упражненията по тази дисциплина,
макар че все още не бях защитила депозираната ми дисертация. За тази учебна
година ми бяха възложени и лекциите, тъй като дисертацията ми беше вече
представена за обсъждане, а също така през ноември 1994 г. получих наградата на
Философска фондация „Минерва“ и на Фондация „Св. Климент Охридски“ за
книгата В лабиринта на Платон и Аристотел, издадена в нашето УИ,
1994.
След
приемането на нов учебен план в спец. Класическа филология, дисциплината беше
концептуално обновена от мен и преименувана на Антични философски школи.
От 2000/2001 г. тя е избираема, едносеместриална, но с хорариум от 60 часа
лекции за един семестър.
През 2004 г.
приключи дълго проточил се хабилитационен конкурс и оттогава съм доцент
по История на философията/Антична философия.
През 2008
г. след постъпването на доц. д-р Иван Христов в Богословския факултет му
предложих той да поеме преподаването по дисциплината Антични философски
школи, която е избираема и за студентите от спец. Класическа, и за Новогръцка филология. Уточнявам причината и следствията, едно от които е сигналът срещу
мен: преподавателската, изследователската, преводаческата и редакторската ми работа вече повече от 30 години са свързани изцяло с античната философия и не са породени от това, че съм съпруга на доц.
д-р Николай Гочев. Напротив, обратното е: сприятелихме се през 1993 г., по времето, когато той току-що се беше върнал от следването си в Атинския университети и сме съпрузи от 1994 г., освен всичко останало и поради това, че по онова време водех упражнения по антична философия в спец.
Класическа филология. Има много голямо съвпадение в работата и на двама ни, на
която сме посветили десетилетия от живота си, и с която все още продължаваме да
се занимаваме въпреки чудовищния административен тормоз, упражняван над нас и в
двата факултета вече повече от 20 години.
Към конкретния повод
На 24 януари 2020 г. получих-писмо
покана да се запозная в каб. 17 в Ректората при г-жа Камелия Сярова със сигнал
за нарушения на Етичния кодекс на Университета. Направих това на 27 януари.
Уважаеми колеги,
Първо, това не е никакъв сигнал. Това е
досие. Досие, съставено
почти изключително от мои постове в публицистично-академичния ми блог и от мои статуси
във фейсбук. Досието е съставено от съставител, с когото не си спомням да сме
разговаряли когато и да било, по какъвто и да било повод. С него не сме и
приятели във фейсбук, което поражда въпроси за законосъобразността на най-малко
половината от антологията от виртуални изказвания. Искрено съжалявам, че за да
се справи с работата по съставянето на досието, съставителят му очевидно е
прекарал месеци в следене, четене, копиране, събиране и класифициране на
написаното от мен във виртуалното пространство. Освен това, в тази връзка не е
зле да си припомним и предупрежденията на Платон от Федър за изопаченията и превратните смисли, които се пораждат от
произволното свързване, изрязване на откъси, разхвърляне и преподреждане на
части от различни писани слова.
Второ, написаното от мен и подбраното в
антологията на приложенията и частите на досието, е посветено на един голям
проблем, по който активно, с душа и сърце пиша и работя от вече 21 години. Първите ми публикации по проблемите за историята,
автономията, самоуправлението и самоорганизацията на университетите са от 1999
г., а последните са статия и доклад, представен на Национална конференция,
проведена в Софийския университет, и са от 2019 г.
Сред
темите, по които съм писала статии и студии, и които са издадени в две книги, е
и темата за образователното законодателство, особено на онова, което регулира
развитието и оценяването на труда на преподавателската и изследователската
колегия у нас. Първите ми текстове за необходимостта от промяна на някогашния
Закон за научните степени и научните звания/ЗНСНЗ, който беше в сила от 1972 г.
до 2010 г., са от 2000 г. За пороците на изменителния закон от 2018 г., който
осакати и подмени смисъла на ЗРАСРБ, приет през 2010 и влязъл сила през 2011 г.,
и за зловещите следствия от прилагането му засега имам публикувана само една
статия. Ето я тук:
Говорих за това
и на Националната конференция Философия и
оценяване, проведена на 17 и 18 октомври в Ректората, като конспектът на
доклада ми е тук:
Трето. Подборката от виртуалните ми текстове от
последната година, събрана старателно в досието, представено на вниманието на
членовете на Етичната комисия, надявам се, колеги, че ви убеждава в следното: Продължавам
активно, с душа и сърце да пиша по проблеми, които според мен са важни не само
за университетите и преподавателите, за институтите и учените у нас, но и за
обществото и страната. Имам вече повече от 30 години трудов стаж в университета
и никога не съм заемала изборни и мандатни длъжности, не съм била член и на
колективни органи за управление. Но представете си, колеги, позволявам си да
имам свои собствени убеждения, да ги изразявам и да ги аргументирам.
В Етичния кодекс на нашия Университет четем:
Чл. 4. Академична свобода.
(1) Всеки
учен разполага със свобода на мисълта и
изразяването и е свободен да избира методите, чрез които да решава научните
задачи в съгласие с установените етични стандарти, като не нарушава чуждото
достойнство или лично пространство. Свободата да се учи, преподава и изследва
трябва да се упражнява с оглед на благото на обществото, където този труд
намира приложение и признание.
(2) Всеки
учен е свободен да обсъжда открито идеи,
да участва в дебати и изразява критични позиции, като се стреми тези позиции да
бъдат разгласени и обосновани, и се придържа към точност при излагането на
различни гледни точки. Академичната свобода се упражнява при зачитането на
разнообразието и мнението на другия – основен белег на академичната
толерантност.
Четвърто. Подборката
от виртуални изказвания, статуси и коментари във фейсбук, постове на моя блог и
прочие писмени свидетелства, старателно проследени и копирани от съставителя на
досието, поставя няколко болезнени етически проблеми.
Единият от тези проблеми е проблемът за анонимните
доносници-експерти,
с които работи НАЦИД
Този проблем
е поставен както в статията, публикувана на блога ми и в електронното издание
„Гласове“ през февруари 2019 г., така и в доклада на Националната конференция,
проведена през октомври в Ректората. Линковете към тях са на предишната
страница. Но този проблем беше поставен
от мен и на предизборните срещи и с тримата кандидати за декан на Философски
факултет, проведени през октомври миналата година. Нито един от колегите:
нито проф. дн Соня Карабельова, нито проф. Оля Харизанова, нито доц. д-р Георги
Вълчев не можа да отговори на въпроса: кои са анонимните доносници-експерти и
по чие нареждане се свалят от регистрите преподаватели, вписани в тях?
От досието,
старателно съставено от съставителя, са ясни подробностите. Въпросите остават,
отговори няма. Това мe принуждава да предложа два възможни отговора,
един от друг по-неприятни.
Първи възможен отговор. Ректорското
ръководство на Софийския университет и деканските ръководства на ФФ и ФКНФ, знаят, но прикриват имената на анонимните
доносници-експерти, чието мнение е толкова уважително в практиката на
НАЦИД.
Втори възможен отговор. Ректорското
ръководство и деканските ръководства на ФФ и ФКНФ не
знаят имената на анонимните доносници-експерти, с които работи НАЦИД. Това
е доказателство за срамното положение, в което изпаднаха нашите университети и
институти вследствие на поправките в ЗРАСРБ, приети през май 2018 г.:
-
Университетската автономия е обезсмислена, а
институционалното им самоуправление е гилотинирано;
-
Отстояваните повече от столетие чест и достойнство на
най-стария университет в борбата с произволите на изпълнителната и
некачествеността на законотворчеството на законодателната власт са поругани.
Никакво достойнство и никаква чест не може да има в университет, чиито
преподаватели биват унижавани от некомпетентни чиновници в една институция, подчинена
единствено на МОН и подпомагана от тайни агенти от тайна академична полиция.
Съществуването на такива анонимни експерти не е регламентирано от никакъв закон
и правилник, но всесилието им е изобличение на безсилието на университетите,
чиято автономия е вече само flatus vocis.
Поради това,
колеги, използвам случая, за да задам и на Вас, членовете на Етичната комисия,
въпросите:
1. Кой всъщност е анонимният експерт, скрит зад
агентурния псевдоним д-р Кирил Христов, който доносничи на НАЦИД за моята
работа?
2. Кой е експертът-доносник, който доносничи на НАЦИД за
работата на доц. д-р Николай Гочев?
Единият очаква отговор от февруари месец миналата
година, а другият – вече шест месеца.
Проблемите около скандалното
прекратяване на процедурата в конкурс за професор по старогръцка литература
В този конкурс, обявен в брой 65 на Държавен
вестник от 16 август 2019 г. участва като единствен кандидат доц. д-р Николай
Гочев и според мен изясняването на обстоятелствата около него може да бъде
направено от специална анкетна комисия, а беззаконието и несправедливостта,
които бяха породени от някои от членовете на научното жури, могат да бъдат
поправени със скорошно ново обявяване на конкурса.
Като най-непосредствена колега
на доц. Николай Гочев много често съм пръв читател, критик и научен редактор на
неговите книги и преводи. Конкретно в процедурата, която скандално и незаконно
беше прекратена от някои от членовете на журито, той е представил следните
трудове, на които съм научен редактор:
Николай Гочев. Старогръцката литература. От легендарните начала на поезията до края на
елинизма. ISBN 978-954-07-4683-8, УИ "Св. Климент Охридски",
София 2019
На тази книга съм научен редактор. Тя беше изчерпана
за два месеца.
Аристотел. Метафизика. Превод на Николай Гочев на книги ІV-IХ по изданието
на Im. Bekker-H. Tredennick, 1933 г. с встъпителна студия, коментар, индекс
и библиография. ISBN
978-619-91056-4-1. „Дива 2007“, София 2019
На тази книга съм научен консултант-коректор, в нея
имам послеслов и съм съставител на библиография.
Аристотел. Метафизика. Пълен превод на Николай Гочев по изданието на Im. Bekker-H. Tredennick, 1933-1935 г. с встъпителна студия, коментар,
индекс и библиография. Под печат в УИ „Св. Климент Охридски“, София 2020
На тази книга съм редактор на превода и
коментатор на книги I-III X-XIV
Николай Гочев. Александрия ІІ. ISBN 978-954-07-4274-8, УИ "Св. Климент
Охридски", София 2017. На тази книга съм научен редактор.
Софокъл. Антигона. Двуезично издание: старогръцки
текст и превод по изданието на A. Boeckh, 1843. Предговор от Н. Гочев. ISBN
978-619-156-089-9, "Проектория", София 2014. На тази книга също съм редактор и коректор на
паралелния гръцки текст.
Уважаеми колеги,
В самото
начало на Етичния кодекс на Софийския университет е записано:
Чл. 1. Върхови
академични постижения.
Всеки член на
академичната общност в дейността си се стреми към най-високите международни
стандарти в областта, в която работи, както и непрекъснато да повишава и
усъвършенства знанията и уменията си.
Чл. 2.
Академична почтеност и честност. Научната и изследователската дейност цели
разширяването на човешкото познание, водена е от стремежа към истина и изисква
интелектуална честност. Почтеността, съблюдаването на основните принципи и
правилата за добри научни практики са условия за осъществяването на самата
научна дейност. Съзнателните нарушения на принципите са несъвместими с нея,
нанасят вреда на обществения престиж на образователните институции и
осъществяваната от тях научноизследователска и преподавателска дейност и
накърняват общественото доверие в науката и доверието на учените помежду им.
Като научен редактор на някои от книгите
и преводите, с които доц. д-р Николай Гочев участва в конкурса за професор по
старогръцка литература, и като внимателен читател на останалите, на които
редактори и рецензенти са други уважавани колеги, декларирам:
Книгите и преводите на Николай Гочев са
образци за най-високи академични стандарти. Старогръцката
литература, Фантастичното през античността и Писма до Егина са оригинални произведения, които нямат аналог в
световната хуманитаристика. Преводът на Метафизика
– философската Библия, е един от десетте превода в целия свят през последните
две хилядолетия, направени за пръв път на съответния език само от един
преводач.
Онези членове на научното жури, които
дезертираха от задължението си да напишат отрицателни рецензии и становища за
представените публикации, щом прецениха по съвест, че не са достатъчно научни, съзнателно
нарушиха принципите на академичната почтеност. Когато един истински учен по съвест преценява чужда работа като недостойна за
някаква длъжност, признание или публикация, той е длъжен да напише мотивирана и
аргументирана отрицателна рецензия или становище. Но когато няма никакви аргументи и мотиви за отрицателни оценки, а
скриване зад куриозни наукометрични таблици и неверни твърдения, тогава се
вижда не само научната недобросъвестност, но и намесата на политически,
партийни, идеологически и съдебно-властови зависимости на някои от членовете на журито, както и на
съставителя на досието ми.
С
уважение: доц. дн Димка Гичева-Гочева
30
януари 2020 г.
Снимката е от вчера, 6 февруари.
А на снимката най-горе са две статии за състоянието на университета.
Едната от тях беше публикувана на 8 декември 1999 г. в "Култура". Автори бяха: от групата "Малка носовка" – Йордан Люцканов, Васил Видински, Еньо Стоянов, Лидия Динкова, Петя Абрашева, Дарин Тенев, Георги Илиев, Галина Георгиева; от студентския философски екип "Проектория" – Юнуз М. Юнуз, Надя Енева, Ясен Праматаров и Яна Иванова.
Втората беше пубикувана 10 години по-късно пак в същия вестник от почти същия академичен колектив – вече пораснали, някои от тях вече хабилитирани колеги-преподаватели: Васил Видински, Галина Георгиева, Дарин Тенев, Еньо Стоянов, Йордан Люцканов, Лидия Динкова, Петя Абрашева, Юнуз М. Юнуз.
През 2019 г. никой не посмя да си спомни за 20-годишнината от публикуването на едната и 10-годишнината от публикуването на другата статия.
Академична публичност отдавна няма.
В университета отдавна вече не е възможно да има критичен и откровен разговор за каквото и да било. Академичните публицисти бяхме маргинализирани, влачени по съдилищата,
съдени, със запорирани заплати,
а сега отново някои от нас са заплашвани със съд.
Заради неточно попълнени наукометрични таблици!
Преводите на основополагащи философски съчинения
и публикациите на оригинални книги се обявяват за несъществуващи,
не за първи, не за втори, а за трети път през последните 20 години,
отнема ни се възможността да преподаваме това, за което сме спечелили конкурси.
Пречи се на провеждането на интердисциплинарни неформални семинари, а организаторите им биват заплашвани с наказания по Кодекса на труда!
Партийните секретари на жълтопаветните партийки, които командват и кадруват в двата филологически и във ФФ, стигнаха дотам да ни правят досиета от десетки страници от статуси във фейсбук.
По-горе е моят отговор на известието, че в Етичната комисия е депозирано като "сигнал" досие, съставено от постове на този блог и статуси във фейсбук, в които обсъждам пороците на ЗРАСРБ и приложението му през последната една година у нас и в най-стария университет.
Депозирах го в деловодството на университета преди една седмица, на 31 януари, тъй като през тази седмица имах часове само в блок 4.
Документът беше подписан при депозирането му и от доц. Николай Гочев.
1 comment:
Post a Comment