изданието
доц. д-р Диана Атанасова
https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/novini_i_s_bitiya/predstavyane_na_izdanieto_stanislavov_cheti_minej_tom_1_izdanie_na_teksta
Вчера следобед, 5 юли, в Зала 1 на Ректората беше представен том 1 Издание на текста на Станиславовия чети-миней. Много важна книга за старобългаристиката, славистиката и историята на разпространението на християнството и богослужебната литература у нас,
която стига до специализираната читателска публика благодарение на нашето УИ "Св. Климент Охридски" и Университетския комплекс по хуманитаристика "Алма матер" с финансовата подкрепа на Фонд "Научни изследвания" към МОН.
Събитието е добре отразено на сайта на Университета, като и трите снимки по-горе заемам оттам. По-късно ще добавя името на фотографката.
***
По този повод споделям и че като препринт публикация на сайта на АРУКО в рубриката Библиотека вече е публикувана статия, която съвместно написахме с доц. д-р Диана Атанасова:
Translating the Subtleties. The Philosophical Categories in the Symeon Collection (Symeon’s Miscellany)
Статията е включена в брой 18 на списанието SCRIPTA & E-SCRIPTA
Очаква се публикуването му през този месец – юли, 2018 г. Споделихме я в и в рубриката Библиотека на сайта на АРУКО с любезното позволение на проф. дфн Анисава Милтенова, която е главен редактор на изданието и по чиято покана участвахме с доклад на тази тема в международната конференция
***
В статията се занимаваме с превода в Симеоновия сборник на две много интересни концептуални двойки: количеството и количествеността; качеството и качествеността.
Симеонов сборник, Т. 3, стр. 1076-1079
|
|
Περὶ ποσοῦ καὶ ποσότητος
Ποσότης μέν ἐστιν
αὐτὸ τὸ μέτρον καὶ ὁ ἀριθμός, ὁ μετρῶν καὶ ὁ ἀριθμῶν, πόσα δὲ τὰ τῷ ἀριθμῷ καὶ
μετρῷ ὑποκείμενα· ἤγουν τὰ μετρούμενα καὶ ἀριθμούμενα. Τῶν δὲ ποσῶν τὰ μέν εἰσι διωρισμένα, τὰ δὲ συνεχῆ.
Διωρισμένα μέν εἰσι τὰ ἀπ’ ἀλλήλων κεχωρισμένα, ὡς ἐπὶ δέκα λίθων ἢ ι´ φοινίκων·
ταῦτα γὰρ κεχωρισμένα εἰσὶν ἀπ’ ἀλλήλων καὶ ἀριθμεῖσθαι λέγονται, εἰ μὴ διὰ
σμικρότητα καὶ πλῆθος μετρηθῶσι μοδίῳ ἤ τινι τοιούτῳ, ὥσπερ σῖτος καὶ τὰ ὅμοια.
Συνεχῆ δέ, ὅτε ἕν ἐστι τὸ μετρούμενον, ὥσπερ ἓν ξύλον εὑρίσκεται δίπεχυ καὶ τρίπεχυ ἢ λίθος, ἤ τι
τοιοῦτον καὶ ἓν ὑπάρχον μετρεῖται, καὶ διὰ τοῦτο λέγεται συνεχὲς ποσόν. Ποσὸν τοίνυν λέγεται,
ἤτοι καὶ ποσότης, ἀριθμὸς καὶ ὄγκος, καὶ χρόνος, καὶ τὰ διαστήματα. Ἀριθμὸς μὲν οἷον μονάς, δυάς, τριὰς καὶ οἱ ἐφ’ ἑξῆς ἀριθμοί.
Ὄγκος δὲ οἷον μικρόν, μέγα, στατήρ, τάλαντον καὶ τὰ τοιαῦτα. Χρόνος δὲ οἷον ὥρα,
ἡμέρα καὶ μήν, καὶ ἐνιαυτὸς. Διάστημα δὲ οἷον μῆκος, πλάτος, βάθος.
|
О количьствѣ и о мѣремꙑихъ
Количьство оубо ѥсть сама та мѣра мѣрѧштиꙗ и чьтѹштиꙗ· коликоже ѥже подъ чисменьмь и
мѣроѭ подъложить· рекъше мѣримаꙗ и чьтомаꙗ· количьства же ова сѫть раꙁлѹчѧѥма· ова же
съдрьжима· раꙁлѹчаѥмаꙗ же сѫть ꙗже сѧ отъ себе раꙁлѹчаѭть·
ꙗкожесе три десѧти камꙑкъ или о десѧти фѹникии та бо раꙁлѹчена сѹть отъ себе и чьтома наричѫть сѧ аште не мальствомь и множьствъ-м-ѣ-рима бѹдѹть·
спѹдъмь или инѣмь тацѣмьжде акꙑ пшеница и прокоѥ· съдрьжаштаꙗ же сѧ ѥгда ѥсть мѣримоѥ <ѧ>кожесе ѥдино дрѣво обрѣтаѥть сѧ дъвоѭ локътѫ· или трии локътъ· или камꙑкъ или чьто такꙑихъ и ѥдино сꙑ мѣрить сѧ· да сего дѣлѧ наричеть сѧ съдрьжимаꙗ мѣра· число же наричеть сѧ рекъше раꙁночьтомоѥ и множьство и врѣмѧ и растоꙗниꙗ· число ѹбо рекъше ѥдиньница дъвоица троица· и
прокаꙗ числа· мѣра же рекъше малъ великъ· статирь талантъ и такаꙗжде· врѣмѧ же рекъше чѧсъ дьнь и мѣсѧць и лѣто· дальство же рекъше длъгота широта глѹбꙑни.
|
Симеонов сборник, Т. 3, стр. 1078-1080
|
|
Περὶ ποιοῦ καὶ ποιότητος
Ποιότης ἐστὶν ἐνούσιος δύναμις οἷον ἐπὶ μὲν
τῶν γενῶν αἱ συστατικαὶ διαφοραί, τουτέστι λογικότης, θνητότης, ἀθανασία καὶ
τὰ ὅμοια, ἐπὶ δὲ ἀσωμάτων λογικῶν νοερότης, ἀυτεξουσιότης, ἀεὶ κινησία, ἐπὶ δὲ
τῶν σωμάτων χρῶμα οἷον λευκότης, μελανότης, ξανθότης καὶ τὰ τοιαῦτα, καὶ σχῆμα
οἷον περιφερές, εὐθύ, καμπύλον, τετράγωνον καὶ τὰ ὅμοια· καὶ πάλιν ὑγρότης,
ξηρότης, θερμότης, ψυχρότης, μαλακότης, σκληρότης, μανότης, πυκνότης· καὶ οἱ
χυμοί, οἷον ὀξύτης, γλυκύτης, δριμύτης καὶ τὰ ὅμοια. Ποιότης
οὖν ἐστιν, καθ’ ἣν ποιότητες ὀνομάζονται παρωνύμως ὡς μετέχοντες τὰ ἀυτῆς.
Ἐκ γὰρ τῆς φρονήσεως φρόνιμος λέγεται ὁ ἔχων τὴν φρόνησιν καὶ θερμὸς ὁ ἔχων τὴν
θερμότητα. Λέγεται δὲ πολλάκις καὶ αὕτη ἡ ποιότης ποιόν,
ὥσπερ καὶ το ποσόν ποσότης, τῆς δὲ ποιότητος εἶδός
ἐστιν καὶ ἡ δύναμις, καὶ ἡ ἐνέργεια· ἅτινα οὔκ εἰσιν μὲν ἐνέργεια, ἔχουσι δὲ ἐπιτηδειότητα
καὶ δύναμιν φυσικήν. Λέγεται γὰρ ἡ μὲν κατ’ἐπιτηδειότητα, ἡ δὲ κατ’ἕξιν, ἤγουν
ἐνέργειαν. Κατ’ ἐπιτηδειότητα μέν, ὡς ὅταν εἴπωμεν τὸ παιδίον δυνάμει
γραμματικὸν εἶναι, καθότι ἔχει ἐπιτηδειότητα πρὸς τὸ γενέσθαι γραμματικόν.
Κατ’ ἕξιν δέ, ὡς ὅταν εἴπωμεν τὸν ἠρεμοῦντα
γραμματικόν· δύναται μετὰ τὴν ἠρεμίαν τὴν τέχνην ἐνδείξασθαι. Ἢ ὡς ἐπὶ τοῦ κόκκου τοῦ σίτου·τοῦτο γάρ πῃ μὲν στάχυς ἐστίν,
καθ’ ὃ ἀποστελεῖ στάχυν σπειρόμενος, ἐνεργείᾳ δὲ οὔκ ἐστιν στάχυς, ἀλλὰ σίτος
κατὰ τὸ χλιαρόν. Ἐνεργείᾳ μὲν οὔτε ψυχρόν, οὔτε θερμόν ἐστιν, δυνάμει δὲ πάντως,
καθ’ὃ δύναται γενέσθαι ψυχρὸν μὲν ψυχώμενον, θερμὸν δὲ θερμαινόμενον. Καὶ πάλιν
τὸ παιδίον ἐνεργείᾳ μὲν οὔτε ἀρετὴν λέγεται ἔχειν, οὔτε κακίαν, δυνάμει δὲ πάντως,
καθ’ ὃ δύναται σχεῖν. Λέγεται δύναμις καὶ ἡ ἰσχύς, καὶ ὁ στρατός.
|
Î… кà÷üñòâý ¸„ î„ òâîð¸òâüíýý„ìü
Качьство ѥсть въсѫщьнаꙗ сила· рекъше о родѣхъ ѹбо
съставьнаꙗ роꙁличьꙗ· рекъше
словесьноѥ съмрьтьноѥ· бесъмрьтьѥ· и прокаꙗ· о бесплътьнꙑихъ же
словесьныихъ· роꙁѹмьноѥ самовластьноѥ присношьстьноѥ· о тѣлесехъ же тварь· рекъше бѣлота чрьнота рѹсость и такаꙗ· и видъ· рекъше обьло право· прѣведено на четвьрьти· и подобьнаꙗ си и пакꙑ мокрота· сѹхота· теплота· стѹдено· мѧкота· жестокоѥ· рѣдъко· чѧстое· и глѣни· рекъше
гнѣвьноѥ· сладъкоѥ· бридъкоѥ· и подобьнаѧ· качьство ѹбо
ѥсть по немѹже каци дрѹꙁии наричѫть сѧ· съ имене ѥкоже приѥмлюште отъ него· отъ мꙋдрости бо мѹдръ наричеть сѧ· ꙗкоже имꙑ мѹдрость· и теплъ иже имать топлотѹ· наричеть же сѧ многашьдꙑ и само то качьство какоѥ· ꙗкоже и мѣра число· качьствꙋ же видъ ѥсть и сила и дѣиство· ꙗже не сѹть ѹбо дѣиство· имꙋть же ѹстрои и силѹ ѥстьствьнѹѭ· наричеть бо сѧ ова по ѹстроѥнию ово по нравѹ рекъше по дѣиствѹ по покошьнѹѹмѹ же· како се ѥгда речемъ дѣтиштѫ силоѭ кънижьникъ бꙑти има· имьже има покошьноѥ ꙗкоже бꙑти кънїхъчии· по нравѹ же ꙗкоже ѥгда речемъ млъчаштѫѹмѹ кънигъчиѭ можеть по млъчании хꙑтрость покаꙁати· или ꙗкоже о ꙁрьнѣ
пьшеничьнѣ· се бо овогда класъ ѥсть· ѥгда створи класъ ꙁьрѣѧ дѣиствъмь же
нѣсть класъ нъ пьшеница· и топлоѥ дѣиствъмь ѹбо ни ѥ топло ни ѥ горѧште· силоѭ же всѧко по немѹже
можеть стѹденоѥ ѹбо стѹдимо· тепло же грѣѥмо· и пакꙑ дѣтишть ни добротꙑ имꙑ ни ꙁлобꙑ силоѭ же вьсѧко по неиже имѣти нарицаѥть сѧ сила и мошть и вои ⁘
|
За съжаление, платформата на blogger не приема и не препредава всички гръцки придихания и ударения както трябва, а и някои старобългарски буквички се губят, но все пак публикувам таблицата, за да се види колко е интересно преводаческото решение, намерено още преди повече от 1000 години!
На сайта на АРУКО таблицата излиза по-добре във формат pdf:
https://aaduce.wordpress.com/%D0%B1%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BA%D0%B0/
На сайта на АРУКО таблицата излиза по-добре във формат pdf:
https://aaduce.wordpress.com/%D0%B1%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BA%D0%B0/
***
И учебната година, и сесията приключват.
На едно място към края на монолога на Тимей в едноименния диалог се казва, че трябва да подражаваме на най-съвършеното живо и одушевено същество - на космоса. Преразказвам свободно: за да подражаваме на най-съвършеното съществуващо както трябва, трябва да има във всеки от нас ксюмметрия, сиреч съразмерност между душата и тялото. Който натоварва или вае повече тялото си, трябва да намира периодично време и за усилването на ума и облагородяването на душата си. И обратното, който пренапряга душата и ума си, трябва да намира време и за тонизиране на тялото си чрез упражняване на слънце, на въздух и във вода. Човекът е здрав и красив само тогава, когато има ксюмметрия между душата и тялото по подражание на ксюмметрията между душата и тялото на космоса.
Наближава времето да се вслушаме в думите на Тимей и да поизоставим за известно време интензивната и пренапрягаща работа. Като едно от последните съобщения на този блог споделям линка към статията с надеждата, че в някоя следваща академична година ще можем да организираме спецкурс за докторанти и/или магистри, в който ще се включат като водещи и участници много колеги от различни дисциплинарни сфери на изследването на античната и средновековна мисловност, на превеждането на философските и богословски понятия на (старо)български в Симеоновия сборник.
No comments:
Post a Comment