Google+ Followers

Wednesday, July 11, 2018

участвах в дискусия







експонати от музея в Навплион, моя снимка от миналия септември

Наближава моментът, когато ще затворя блога за лятна пауза, а може би и профила във фейсбук за известно време. Но преди това - още няколко предваканционни поста.

Ето какво си копирах от дискусия преди две седмици във фейсбук с двама много по-млади колеги, които спориха по няколко теми, като постепенно доминираща стана 
материята според Платон и Аристотел.

Копирах си изказванията тук, защото ми направи впечатление, че в съответствие с някои нови правила и разпоредби с планетарен обсег, засягащи авторското право, много голяма част от дискусиите, на които съм била "домакиня" във фейсбук, вече са изчезнали, защото всички те са били коментари към линкове - към публикации в печатни или електронни издания най-вече. Всъщност периодично от блога тук изчезват вградени в него видеа с музика от YouTube, но те са сравнително малко. Много повече беше споделеното съдържание на профила ми във фейсбук и много от приказките, изприказвани там с колеги и френдове по образователни, културни и политически проблеми, вече са в небитието. Затова си копирах тук разговора около Тимей.

Най-значимото събитие според мен от началото на този месец, при това събитие с планетарен обсег, е не чемпионат мира, а гласуването в Европейския парламент, при което засега, поне до септември, макар и с малко мнозинство, беше отхвърлен проект за разпоредба, която под благовидния предлог за защита на авторските права ще наложи невероятна глобална цензура и ще ликвидира фундамента на всички свободи - свободата на словото.

Гласуването в Страсбург преди няколко дни не е само победа на квартета на гигантите: Google, Apple, Facebook и Amazon. То е победа не само за нас, които сме техни по-пасивни или по-активни потребители, а за всички онези, които сме хора с по-пасивна или по-активна позиция
за събитията по света и у нас.
    
От споделянето на клипчета с музика в YouTube, например, и досега никога не е печелил никой: нито една стотинка, цент, копейка или пени не са спечелени от никого от милионите ентусиасти, които са правили в свободното си време любителски презаписи на любими парчета, качвали си ги в каналите там, а после те са били споделяни от други фенове на съответната музика. Понякога от милиони.
Никой не е печелил нищо, може би само самите изпълнителни са печелили най-безплатната и най-безкористната реклама на ентусиазираното споделяне.
Както мнозина писаха, ако все пак през септември има негативен обрат към въвеждане на глобалната цензура, от това ще спечелят не изпълнителите, които сега имат безкористното възхищение на меломаните и на почитателите на различни видове музика.
От това ще спечелят локалните и глобалните управляващи елити, защото под маската на защитата на правата на, да речем, Еминем и/или Пласидо Доминго, 

ще се промъкне репресията 

срещу споделяне и обсъждане в социалните мрежи на критични материали и полемична публицистика... 

Засега се отдалечихме от репресиите срещу всички форми на споделянето, но очевидно фейсбук превантивно е задействал някои алгоритми, които са изчистили от моя профил, например, всички линкове, които съм давала. Те бяха предимно към материали от "Сега", "Дневник" и "Гардиън", но под някои от тях се бяха случили интересни дискусии. 
Жалко, вече ги няма. Махнати са от алгоритмите.

Затова копирам тук изказванията ми в дискусията за материята според Платон и Аристотел,
която проведохме преди две седмици с двама много по-млади колеги. 


В съответствие с другите нови разпоредби с планетарен обсег, на GDPR, не споменавам имената на събеседниците в дискусията, а ги давам с инициал. Ако те разрешат, може да ги изпиша изцяло.

***

Не ми се философстваше днес, но поради изричната покана на А. се включвам в диалога с откъс от един отдавнашен текст. Не съм съгласна напълно нито с А., нито с В., тъй като ми се струва, че и двамата прекалено оабстрактяват материята и телесността при Платон и поради това ето едно дълго разсъждение от мен: "... Още в началото на разказа на Тимей се казва, че създаденото от демиурга е трябвало да има тяло, което е било вложено в по-старата от него душа. Тялото на космоса е било направено да бъде: 1) телесно; 2) видимо; и 3) осезаемо. Когато прочетем отново тези предикати, които се приписват на тялото на космоса, се убеждаваме, че те в градация трикратно утвърждават телесността на тялото на света. Те са употребени неколкократно в пасажа между 28 b и 31 b, като в началото му се казва изрично: ὁρατὸς γὰρ ἁπτός τε ἐστι καὶ σῶμα ἔχων. Финалът е аналогичен: Σωματοειδὴς δὲ δὴ καὶ ὁρατὸν ἁπτὸν τε δεῖ τὸ γενόμενον εἶναι. То е телесно, което ще рече, че е от съвсем друг антитетичен род, в сравнение с безтелесните идеални съвършени неща, за които Платон винаги е твърдял, че могат не само да бъдат мислени, но и че наистина съществуват в истинската реалност. То е видимо ὁρατὸν, което е отново антитетично предициране, тъй като “видимо” ще рече видимо буквално - с очите, със зрението, с едно от сетивата за възприемане и усещане на нещата, а не е умозримо, умопостижимо и мислимо, не е “видимо” в преносен смисъл, с мисловния взор. Тялото на космоса е осезаемо и това е най-силният от трите последователни предиката за телесността му. На гръцки е казано ἁπτὸν τε δεῖ τὸ γενόμενον εἶναι, което ще рече, че то може да се пипне и докосне с ръце, че неговата телесност се разпростира над целия спектър на онова, което може да се усети и регистрира със сетивата. 
По-нататък Тимей пояснява, че то е поело в себе си всичката вода, цялата земя, целия огън и целия въздух, като особено земята в него му придава качествата осезаемост и твърдост, а огънят прави тялото му видимо.
Тялото на вселената е изградено така, за да бъде:

1) цялостно и съвършено от съвършени части живо същество;
2) то е поело цялата възможна материалност и е включило в себе си всички стихии-елементи без остатък, за да бъде един-единствен космос; при направата му не остават изоставени каквито и да било елементи или остатъци от употребените елементи, от които да би могло да бъде създаден друг такъв свят; и
3) най-после, светът е бил създаден така, за да бъде неостаряващ и непознаващ болест.



По-нататък, когато Тимей говори за формата на тялото на космоса, той набляга в своя разказ на най-важното: космосът-небе е живо същество и при това то ще е дом на всички останали живи същества, които е предстояло след това да бъдат създадени; те ще са обхванати в него. А на живото същество, което ще обхваща в себе си всички живи същества, би подхождала „форма, която обхваща в себе си всички възможни форми”. Това разбира се, е сферата.
И тъй като космосът-небе е един-единствен и самодостатъчен, макар че е живо същество, създателят му го е направил да е без очи и без уши, без приемателен и отделителен орган, да няма ръце и крака. Когато чете тези обяснения, които Платон е сложил в устата на Тимей в този диалог, познавачът на класическата гръцка философия се сеща, че техният смисъл изцяло съвпада и с разсъжденията на Аристотел от първа книга на "За небето". Само че при Аристотел виждаме понятия и съждения, чрез които се аргументират априорните твърдения за единичността и за единствеността на света, за това, че други светове не само че няма, но и че не е възможно да се появят от каквото и да било в каквото и да било. При Платон виждаме съвършено друг път за изразяване на същата априорна убеденост в единствеността на света – чрез ефектни органологични метафори, а в конкретния случай чрез подчертаване на това, защо светът няма определени органи. Той няма очи и уши, защото извън него няма какво да се случи, та да бъде гледано или слушано от него. Светът няма приемателен орган, защото извън него няма нищо, което да може да бъде поето от света, но също така няма и празно пространство или каквото и да било пространство, в което да може да бъде отделено нещо. И пак по същите две причини – липсата на празно и липсата на пространство – на света не му трябват нито ръце, нито крака, защото той просто няма накъде другаде да се придвижи.
От характеристиките на тялото на космоса-небе в разказа на Тимей ни остава да споменем още няколко много важни: тялото на небето е гладко и равномерно - това е абсолютна предпоставка и гаранция за равномерността и непрекъснатостта на кръговото движение на небесните тела-божества, които се движат по него. И последно, тялото на космоса е делимо, което ще рече разнородно.

Защо тялото на космоса се разваля? Безпощадните разкрития в "Държавникът"

Всъщност митът в "Държавникът" може да бъде четен и като откровеното признание за това, че много от обещанията и тържествените декларации, направени от демиурга за космоса в "Ти
мей" не могат да бъдат изпълнени. Не може да бъде удържано обещанието, че прекрасният телесен космос ще пребъде вечен и съвършен, просто защото той е телесен, видим, осезаем и тялото му е разнородно, съставено е от различни елементи. Следователно, рано или късно, ще го налегнат болести, беди и сътресения, ще го сполети развала.
Освен тези физически предикати и характеристики на космоса, 
важни са и метафизичните. Космосът не може да бъде вечен, 
защото той е копие, 
направено по един вечен образец, копие направено във и със времето.
След като той е създаден и има начален момент на съществуването му,
възможно е да се достигне и до един последен момент. 
Разбира се, противоположното на това също е логически възможно:
нещо създадено и имащо начало ( в темпорално отношение)
да не достигне до краен момент. Тази логическа възможност е 
демонстрирана и защитена великолепно от св. Тома Аквински в съчинението "За вечността на света против мърморковците": светът е Божие творение и 
макар че има начало във времето, той няма да има край, защото 
няма логическа необходимост от унищожаването му. 
Господ Бог е създал света от нищо и ще го поддържа вечно. Обаче това 
не може да се предположи в Платоновата космология, защото при правенето
на вселената демиургът-бог-баща-занаятчия е използвал материал, който вече е 
бил наличен в неподредено хаотично състояние. Демиургът ползва тази 
хаотична наличност, която е необходимата съпричина за появата на космоса. 
Колкото повече продължава разказът на Тимей, толкова по-ясно става, че 
неопределената материалност не е просто някаква пасивна вещественост, а 
придобива отчетливия профил на митологичен персонаж от женски пол: 
тя е наречена “майката”, “кърмачката”, “утробата”, даже „влагалището“, а не просто абстрактна “пространственост”, “съпричина” и “необходимост” 
за появата на космоса. И всички тези думи на гръцки, разбира се, са в женски род. В нашия език и превод само думата „пространство“ е от среден род, но на гръцки и тя е от ж. р.


***
Колеги, и аз мисля като В., че изобщо не биваше да се намесвам в този спор като надпоставен арбитър. Не биваше да приемам поканата на Ангел. Още повече, че според други колеги във ФФ моето мнение по нито един проблем на античната философия не е меродавно. Вече няколко години не преподавам антична философия, правят го други, по-компетентни от мен. 
Но щом вече влязох в разговора, ще си позволя няколко последни бележки по точки. 

1. Първо. И двамата говорите за "възможност", но думата δύναμις при Платон и Аристотел означава много неща. Тя има и геометрично, и даже алгебрично значение при Платон - в "Теетет" означава коренуване: в онази знаменита задача, известна като "спиралата на Теодор",147c–148e, а в "Епиномис" (986a5), означава както планета, сиреч самодвижещо се небесно тяло, така и "повдигане на степен 2", "повдигане на квадрат". Отделно до Евклид за всички гръцки математици δύναμις означава и отсечка, и страна на правоъгълен триъгълник, и диагонал на квадрат, и катет, и хипотенуза на правоъгълен триъгълник! И затова според мен най-трудният диалог за превод на Платон е "Теетет". 

2. Второ. Всеки един от Вас двамата говори, пише и участва в спора, като има предвид само по едно от значенията на δύναμις. А. има предвид едно, а В. - друго. Но те не са само две, а са най-малко четири, както четем в "Метафизика", кн. Делта, гл. 12. И затова на латински тези значения са били преведени и като активната potestas, и като пасивната possibiltas, и като предразположеността potentia, Това в онтологически контекст. Разбира се, при преводите на "За душата" думата става facultas, като така чрез нея се обозначават способностите на душата, защото те не са нито само активни, нито само пасивни, нито са само предразположености... А освен това при Аристотел има понятие и за антивъзможност, за битийна резистентност и онтологическа съпротива, без което нямаше да има как да се защити идеята за цел. 3. Трето. И двамата говорите за материя, но нали знаете, че думата materia, както и думата cultura, е измислена от Цицерон, не е съществувала преди това в латинския. Тъкмо когато е превеждал "Тимей", Цицерон се е затруднил или по-скоро се е засрамил да преведе точно думите "матка", "влагалище" и "утроба", които са измежду 10-те думи, с които Платон говори за хаотичната материална съ-причина за създаването на космоса. Това показва колко далеч са били римляните от гърците в много отношения и колко чужди са им били някои класически представи. И последно, щом материалната атаксия-хора-метра-матер-титене и т.н. в "Тимей" е наречена и на няколко места сюнайтия, тя е също sine qua non. Без нея като съпричина не би могло да има космос... Но аз спирам дотук и съжалявам, че се намесих в спора по поканата на А. Съжалявам. Сбърках.

***

Честит празник на апостолите Петър и Павел!
Наистина съвсем последно от мен. Отворих още онзи ден диалога, но се забавих с преписването на цитатите. Сега избирам само един, защото е в самото начало на монолога на Тимей:
28 а πᾶν δὲ αὖ τὸ γιγνόμενον ὑπ
’ αἰτίου τινὸς ἐξ ἀνάγκης γίγνεσθαι· παντὶ γὰρ ἀδύνατον χωρὶς αἰτίου γένεσιν σχεῖν. ὅτου μὲν οὖν ἂν ὁ δημιουργὸς πρὸς τὸ κατὰ ταὐτὰ ἔχον βλέπον ἀεὶ, τοιούτῳ τινὶ προσχρώμενος παραδείγματι, τὴν ἰδέαν καὶ δύναμιν αὐτοῦ ἀπεργάζηται, καλὸν ἐξ ἀνάγκης οὕτως ἀποτελεῖσθαι πᾶν.
Този диалог е преведен от проф. Георги Михайлов (и впрочем по този повод споделям, че според мен той се е справил най-добре с превеждането, особено сред преводачите, чиито преводи са публикувани в четирите тома, издадени от „НИ“. Защото само неговите преводи са били редактирани не просто от езиков редактор, а и от съпругата му Славка, която е била класически филолог.)
Та, проф. Георги Михайлов е превел мястото така: „Освен това всяко сътворявано нещо се сътворява поради някаква причина и не е възможно да има сътворяване на нещо без причина. Също така създателят на нещо – демиургът – гледа винаги към тъждественото и го взема като образец, той постига неговата форма и същност, и всяко нещо, свършено по този начин, е красиво“
(На с. 479 в четвъртия том на „Диалози“).


Та, още в третото и четвъртото изречение на монолога на Тимей на сцената се появяват всички важни участници в спектакъла на сътворяването на космоса: 1. демиургът; 2. идеята и 3. материалната предразположеност-към-оформянето-и-космизирането на космоса τὴν ἰδέαν καὶ δύναμιν αὐτοῦ; вечно самотъждественото, идеята, към която демиургът вековечно гледа, и чрез 4. парадигмата на живото и живота я копира, за да я пренесе в сътворяваното.
Битийните актьори според мен в спектакъла са четири. И виждаме, че проф. Михаилов е превел δύναμιν като същност, но по-нататък в диалога още на няколко места се казва така абстрактно, че материалното е предразполагащото към осъществяване. Аристотеловото битие-във- възможност е на един клик разстояние. И още: има едни школски клишета, че вечно неизменните, идеите, идеята и прочие назовани по всякакъв начин самотъждествени, са в ума на демиурга, но това не е така. Платон не е Йоан Скот от Ейре, та да турне идеите в ума на Създателя. Това става много по-късно в християнския платонизъм, който заради това достига до ръба на ересите.


Позволих си да се включа отново, защото реших, че щом става дума за „Тимей“, и фейсбук спречкванията са полезни.


За съжаление, най-важните диалози на Платон не се преиздават на български и са откриваеми само при антикварите.


А Рафаел е изобразил Платон в ръка тъкмо с „Тимей“ и в продължение на 22 века това е бил най-влиятелният му диалог, поизместен малко през последния век и половина от „Държавата“.
Нашата страна ще стане европейска тогава и само тогава, когато във всяка книжарница с претенции, и в столицата, и в страната, ще може да се купят преиздания и различни преводи на най-важните съчинения и от Аристотел, и от Платон.
Затова взех думата отново и дано наистина да е за последно.
Честит празник отново на всички!

No comments: