въпросите за правописа

Лятото и лятната ваканция - за добро или за зло - не е само време за почивка, а понякога и за много работа.
Все пак, надявам се да имам и две седмици истинска почивка, но това ще стане чак в края на август и началото на септември.
Откакто започна годишната ми отпуска, се занимавам с редактиране на разширените доклади на колегите, които участваха в миналогодишната конференция за Аристотел:
https://aristotlesofia.wordpress.com/

Текстовете са много и някои са много големи. Сборникът ще стане почти 500 страници. 
Повечето от статиите са много интересни.
Две трети от статиите са на български, а една трета - на английски.
Не всички колеги са се съобразили с препоръките за оформяне на цитати, библиографии и т.н., така че ще има много редактиране и уеднаквяване.

Но покрай многото неща, които има да се свършат до предаването на ръкописа в Университетското издателство, възниква и един спор за правописа на някои думи.
Да вземем, например, думата за епохата:
Античност или античност?

Знаете, че Институтът за български език към БАН всяка година ни ощастливява с един ферман за промените в правописа на някои думи. Понякога тези промени се приемат и се налагат, а друг път - не.

Например, преди няколко години в едно такова постановление на ИБЕ в БАН беше написано, че всички субстантивирани прилагателни от среден род, единствено число, които имат абстрактен характер, вече трябва да се изписват с главна буква ето така: Доброто, Красивото, Справедливото и т.н.

Не се съобразявам с тази препоръка с много съображения, някои от които са философски. Първо, че по този начин абстрактните субстантивирани прилагателни се персонализират и второ, че се есенциализират.
Entia non sunt multiplicanda praeter necessitatem, както е казал един сух философ от Острова, но много, много векове преди него Аристотел в полемиките си с Платон твърди, че има едни такива реалности в битието, които съществуват, но не самостоятелно и сами благодарение на себе си, а са по-скоро присъщи на самостоятелно и обособено съществуващите неща.

Та, продължавам да не пиша с главна буква Доброто, Красивото и Справедливото и стотици други, не защото по отношение на този спор съм по-скоро съгласна с Аристотел, отколкото с Платон, а защото, ако приемем този начин на писане на абстрактните субстантивирани прилагателни от среден род, ед. ч., ще впишем всички философи след Платон в неговата традиция. А както е известно, някои от мислителите в следващите епохи са били в тази парадигма, но повечето от всички са мислели иначе.

Има едно Добро-и-Красиво, което съществува и наистина съществува, и благодарение на него стават красиви и добри всички неща, които му подражават, уподобяват се на него или влизат в общение с него, но така е само според разказа на Диотима в Пирът.

И сега, по отношение на античността: до скоро пишехме с главна буква думата Ренесанс, но правописното правило за античност беше да се пише с малка буква.

Сега по искане на ИБЕ това трябва да се промени, но някои автори на статии в нашия Аристотелов сборник и единият от редакторите, или по-точно аз, възнамеряваме да се придържаме към предишната ортография, защото така намираме за по-смислено. За да отличим епохата Ренесанс, например, от думата с преносно значение "ренесанс", има смисъл едната да се пише с главна, а другата - с малка буква.

Защо обаче античността да се превръща в Античност?

Кажете какво мислите, френдове, колеги и приятели. Както обикновено, този пост ще бъде изпратен и на стената ми във фейсбук. А там половината от няколкостотинте ми познайници са филолози.

Това ще бъде може би последният ми пост за лятото и после ще се опитам да огранича виртуалната активност, за да се съсредоточа върху редактирането, а след него - дай Боже - дано да има и малко отдих.

Ще бъда много благодарна на онези, които вземат отношение към питането.
На всички пожелавам поне малко истинска и хубава почивка през август!