спомен за Кристиан Таков

Един хубав спомен за колегата, който си е отишъл вчера.

На 25 ноември 1996 г., на празника на Свети Климент, двамата с него получихме наградата на Фондация "Свети Климент Охридски" за най-добър млад учен на Софийския университет.

На него тя бе присъдена за огромен коментар на действащото по онова време немско законодателство и по-точно за гражданския кодекс на Германия в актуалното му състояние след обединението на двете, доскоро разделени страни, а на мен - за книгата В лабиринта на Платон и Аристотел, издадена от нашето университетско през 1994 г.

Тържеството, както винаги, се провеждаше в Аулата.

Наградата беше обявена от проф. Огнян Герджиков, който по онова време беше председател на УС на Фондацията и беше връчена от акад. Илчо Димитров, който по онова време беше министър на образованието.

Аз бях с огромен корем, бях вече навлязла в деветия месец на бременността с Теодор, който се роди три седмици след това.

Кристиан ужасно се притесни, като видя как с огромния корем се качвам с полюшване по стълбичките към подиума и пребледня. Ние не са познавахме преди този ден.

- Ама Вие сега да не започнете да раждате тук? Какво ще стане, ако Ви изтекат водите?

Акад. Илчо Димитров му прошепна:

- Спокойно, "Шейново" е наблизо.

И така, след това имаше коктейл в "Яйцето", пихме вино, говорихме си, но през цялото време той беше разтревожен да не започна да раждам там, а аз и Николай го успокоявахме, че вторият път не е така тревожен, личният ми паспорт е у мен, и да, "Шейново" е наблизо.

- Е, браво, браво на вас, второ дете сте се решили да имате! Колко е хубаво - и сте колеги,
и второ дете очаквате...

***

След този ден никога повече не сме разговаряли, само си кимвахме.

Преди време научих, че се бори за здравето си и от активността му през последните години се успокоявах, че по всяка вероятност е победил болестта.

През последните години в университетските и политическите сражения бяхме от двете различни страни на разделението.

Бог да го прости и да почива в мир!