отговарям на обвинения

Обсъждането по същество на "доклада" за антидемократичната пропаганда, което започнах преди няколко дни, ще продължа, ако е живот и здраве, през следващата седмица. Всеки, който няма търпение, може да потърси на този блог: тук има още много текстове и за Херодот, и за Тукидид, и за Платон, и за Аристотел. 

Страстите около "доклада" няма да угаснат скоро, защото бивши министри и неуспели кандидат-депутати надигат вой "докладът" да потегли към ДАНС, прокуратурата, следствието, съда. Същевременно новите обвинения срещу някои от нас станаха повод за рециклиране и на някои стари, както и за изказвания на абсурдни клевети, които досега се шептяха само зад гърба ни.

Сега събирам тук няколко статуса от фейсбук, които написах в отговор на коментари на колегата доц. д-р Тодор Полименов снощи късно вечерта и днес рано сутринта. 


19 април, късно вечерта

Тодоре, прояви малко психологизъм. 

Един логик все пак трябва да има и душа, да чувства и да разбира страстите, страховете и въжделенията на колегите си, дори и да не ги споделя емпатично. "Свободата е винаги на върха на копието" и 
"Nur der erdient sich Freiheit wie das Leben, Der taeglich sie erobern muss". 
Цитирам по памет, може да има грешки в немския. Свободата на изразяването е винаги усилие да се преодолеят граници. Доминиращите пропагандни послания и невъзможността публично да се изговарят някои неудобни питания и мнения поражда у мнозина желание да се каже нещо напук. Просто напук и на всяка цена предизвикателно. Дори и това, което се пише и казва, да не е точно така мислено, когато човек го изразява, получава усещане за свобода. Това се отнася за мнозина от пишещите дисиденти в неототалитарната ни страна - пишещи, защото никой интелигентен и образован човек, който контрира догмите на неототалитарната пропаганда, за разлика от клоуни като Волен Сидеров, няма да бъде никога, ама НИКОГА, допуснат да говори в ефир и на живо в добре темперирано-цензурираните медии. 
Неототалитарните дисиденти пишат по определен начин, защото иначе ще се задушат от усещането за несвобода и ограничаване на свободата на изразяване. И вече няколко десетки души го написаха - от началото на миналата седмица до днес: ефектът на "доклади" и списъци като тези ще е точно обратен. Ефектът ще е обратен, защото усещането за цензура, заплахите и сплашванията, поставянето на юзди и на усмирителни ризи на няколко десетки души ражда гняв, ярост и чувство за съпротива. Херодот го е написал: свободният е човек и е свободен, само тогава и само дотогава, докато не се кланя на никакъв господар. Само законът може да ни е господар. 

Когато един преподавател по старогръцка литература всяка година преподава това, няма как да очакваш конформизъм от публицистичните му изяви, които впрочем се публикуват в сайт с няколко хиляди читатели, за разлика от медийните трибуни на правоверните, които няколко хиляди пъти са имали възможност да излъчат своите послания към обществото през последните две и половина десетилетия, при това в предавания с почти милион зрители.

Ето и цитата от Фауст в контекст:
Faust
Ein Sumpf zieht am Gebirge hin,
Verpestet alles schon Errungene;
Den faulen Pfuhl auch abzuziehn,
Das Letzte wär' das Höchsterrungene.
Eröffn' ich Räume vielen Millionen,
Nicht sicher zwar, doch tätig-frei zu wohnen.
Grün das Gefilde, fruchtbar; Mensch und Herde
Sogleich behaglich auf der neusten Erde,
Gleich angesiedelt an des Hügels Kraft,
Den aufgewälzt kühn-emsige Völkerschaft.
Im Innern hier ein paradiesisch Land,
Da rase draußen Flut bis auf zum Rand,
Und wie sie nascht, gewaltsam einzuschießen,
Gemeindrang eilt, die Lücke zu verschließen.
Ja! diesem Sinne bin ich ganz ergeben,
Das ist der Weisheit letzter Schluß:
Nur der verdient sich Freiheit wie das Leben,
Der täglich sie erobern muß.

Едно широко блато с гаден дъх

все още трови всичко отвоювано –

да го източа някак, ще е връх

на мойто постижение бленувано!

Това за милиони ще отвори

добри обработваеми простори.

Ливади тучни ще зазеленеят,

народ и скот спокойно ще живеят,

закриляни от насипите – дело,

което днес усърдно и умело

изграждаме със пот на чело ние,

а бурята когато ги подрие,

към пробива ще тичат всички дружно,

със гръд да го затъкнат, щом е нужно.

Да, аз това прозрение голямо

за себе си да утвърдя успях:

живот и свобода добива само

воюващият всеки ден за тях!

(цитирам превода на Валери Петров, С., 2001, изд. „Захарий Стоянов“, с. 535-536)

 



***

20 април 2017, рано сутринта

Много ви благодаря за смисления разговор, колеги. Сега се чувствам длъжна да отговоря на някои намеци от първия коментар на Тодор. 

Първо, Тодоре, недей да внушаваш и да манипулираш, и публично да разпространяваш някои от най-гнусните клевети на някои професори от ФФ. 
Николай е писал и публикувал много, но никъде не е отричал Холокоста. 
Напротив, той преподаваше староеврейски във ФКНФ през 1992/1993 и проф. Славчо Вълчанов - Бог да го прости!, го беше поканил да завърши ускорено богословие за две години задочно и да стане асистент по Стар Завет и староеврейски в БФ.

***

https://www.helikon.bg/books/50/-%D0%91%D1%83%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE_31703.html#book_info

Второ, Тодоре, този, който отрича Холокоста, при това в книги, а не в статии, се казва Волен Сидеров, бил е депутат почти 12 години и в момента отново е в Народното събрание и следващата седмица може да стане и министър. Но дори и да не стане министър, ще бъде част от едно управление, с което по всяка вероятност нашата страна ще бъде председател на ЕС първите шест месеца догодина. Книгите на Волен Сидеров, 
Моята борба на Адолф Хитлер и Политическите речи на д-р Йозеф Гьобелс могат да се намерят и купят свободно във всяка една наша книжарница, 

а Метафизика на Аристотел, Фрагменти на досократиците, както и впрочем преведените и авторските книги на Николай Гочев не се продават никъде. 


Малко е странно, нали?

 Във всяка българска книжарница Моята борба се купува за 20 лв., а Метафизика се намира чрез опитен антиквар за 200 лева? 

И как стана това? 

Дори и тук, в тези коментари под моя статус го виждаме как става: има едни клеветници и клеветнички от ФФ, които ни удавиха в клевети през последните години, че даже и по съдилища ме влачиха. Към тях се присъединяват и по-младите от екипа, написал "доклада". Не виждат антисемитските бълвочи на Волен Сидеров, които са продадени в десетки хиляди тираж, и не само са продадени, но и на всички предизборни срещи на всички събрания на АТАКА в предишните години, провеждани преди всички видове избори по градове и паланки, тези книги са подарявани на десетки хиляди хора. 

Обаче, университетските колеги, които знаят по десет езика, ама наистина ги знаят, а не лъжат като тях, че ги знаят, 

бодат като тръни очите на завистниците и завистничките, които са и клеветници и клеветнички. 

И ето така става у нас: преводачката на За небето, която защитава превода на Метафизика я влачат по съдилищата, а Волен Сидеров ще е в най-първите редици сред управляващите по времето на председателстването на ЕС!

 Честито, Тодоре, честито! 

Много акъл има в главите на завистниците и клеветниците от ФФ, и затова сме на тоя хал: Волен Сидеров - 12 години депутат и отново депутат, аз - преследвана и тормозена във ФФ вече почти 20 години, Николай - оклеветен, оклеветяван, охулен и охулван вече 17 години за точно противоположното на онова, което е написал, публикувал, казал и превел.

И трето, Тодоре, нали знаеш какво е антилогия? 

Сдвоена реч, слово, което се пише срещу друго слово. 

Ти си споменал една статия на Николай, публикувана в "Гласове" за Сталин.

 И аз я харесвам най-малко от всичко, което е написал, и освен това бях убедена, че никой няма да разбере, че е антилогия, че е написана като контра на фантасмагориите на Бумерангът на злото на Волен Сидеров. 
Прежали 15 лева, купи си книгата на Сидеров, не си беден човек, пък после хвърляй пак камъни по Николай и заплашвай пак със съд. Даже и от онлайн резюметата на книга, която се продава навсякъде и вече е продадена в десетки хиляди екземпляри, можеш да разбереш, че "Сталин и Ленин са били евреи-сатанисти ..." и така нататък, виж какво излиза в търсачките за броени секунди като анонс на писанието на Сидеров, че ме е гнус и една фраза от нея да повторя. 

Обаче, когато някой напише антилогия на тази антисемитска истерия, всички демонизират не автора на антисемитската книга, а автора на антилогията срещу нея!

Пък знам ли, може наистина хората да са невежи и да не знаят какво е антилогия. 
То и без това преподаването на антична философия във ФФ ужасно деградира...
 С тая ужасна и потрисаща догматика, която приписва на Платон някакъв отвратителен и гнусен догматизъм, която се гаври с диалозите, и в която вярват по-малко от 1% от занимаващите се с антична философия по света, беше съсипано всичко. Затова никой не се престрашава да започне докторантура по антична философия вече 15 години.

И така, извън Философския факултет, на пъпа на страната: Волен Сидеров вече 12 години е депутат и даже е един от карето лидери на четирите управляващи партии, което след няколко дни ще поеме
властта в страната, а университетските преподаватели и журналисти, включени в списъка към "доклада" ще ги внасят в ДАНС, следствието и прокуратурата. 

Лагерът в Белене кога ще бъде отворен отново, Тодоре? 

Щом в нашата страна Софокъл и Аристотел са по-опасни от Хитлер и Гьобелс, и щом преводачите на Софокъл и Аристотел са по-опасни от авторите на антисемитски книги, преиздадени вече 5 пъти и достигнали вече 150 000 екземпляра, 

(за разлика от Метафизика, която нито един издател не се 
престрашава да преиздаде) 

и избрани отново за народни представители, най-естествено е в скоро време и трудови лагери за неототалитарните дисиденти да се отворят. 

И заслугата за това ще е:

 на клеветниците, 

на завистниците, 

на лъжесвидетелите,

на доносниците на старите и новите тайни служби, 

на лицемерите-инквизитори от Философския факултет - както от по-старото, така и от по-младото поколение.

post scriptum: всички автори на доклада с изключение на проф. дфн Албена Хранова, която е филолог и доц. д-р Цветозар Томов от ПУ и ЦИД, са завършили специалностите Философия и Социология във Философския факултет
на Софийския университет, уви.

post post scriptum:

На 22 април колегата д-р Валентин Хаджийски отговори в „Гласове“ на част от абсурдните предизвикателства, пред които ни поставя разузнавателният доклад, както той правилно жанрово го определя, според номенклатурата и канона на словесните творения в някогашната „Държавна сигурност“:

http://glasove.com/categories/komentari/news/syvestta-na-edin-antidemokratichen-propagandist

Има само едно нещо, което е неточно. Човекът, който се специализира във воденето на репресивни дела срещу общественоопасни преподавател(к)и и преводач(к)и от старогръцки, при това съдия по наказателни дела по Наказателния кодекс, провеждани за сплашване и назидание на осмеляващите се да пишат и говорят според съвестта си, не е Христо Иванов, а неговият заместник-министър в Министерството на правосъдието – Петко Петков. Той е фронтмен на процесите срещу онези, които твърдят, че съществува български превод на Метафизика и срещу единствената засега жена в света, превела За небето: съдия от Софийския районен съд, който направи шеметна кариера и от редова позиция в съдебната се озова на властова позиция в изпълнителната власт - в служебно правителство, назначено от бившия президент Росен Плевнелиев и в последвалото го второ правителство на Борисов. 

Звучи абсурдно, нали?

Абсурдно е, но е действително. След превеждането на За небето и заради защитаването

 на охуления първи български превод на Метафизика

се оказах подсъдима по Наказателния кодекс.

Делото бе с номер 15017 от 2011 г. в Софийския районен съд.
Съдебен състав 112.
Обвинението бе по чл. 147 и чл. 148 от Наказателния кодекс. 

Е, разбира се, Метафизика и За небето бяха само претекст.

Истинските причини за делото срещу мен бяха други: трябваше да ми бъде

затворена устата и да престана да питам в кои черни партийни каси потънаха милиони, дадени уж за проекти, финансирани от фондациите „Отворено общество“, „Тисен“ и „Александър фон Хумболт“.

Кратко хронологично описание на делото срещу мен има тук:

http://anoigw.blogspot.bg/2012/09/blog-post_17.html

За действителните причини за завеждането му можете да прочете:

http://anoigw.blogspot.bg/2012/09/blog-post.html

и

http://anoigw.blogspot.bg/2012/10/blog-post.html

Присъдата и мотивите на съдията Петко Петков, който после стана заместник-министър вижте тук:

http://anoigw.blogspot.bg/2012/10/blog-post_2048.html

За обжалването на присъдата:

http://anoigw.blogspot.bg/2012/10/blog-post_4618.html

Още за академичните претексти на делото срещу мен:

http://anoigw.blogspot.bg/2012/10/blog-post_16.html

И най-после, финален коментар за интелектуалците в античността и днес може да бъде чут и прочетен тук:

http://anoigw.blogspot.bg/2013/10/blog-post.html

На записа може да се чуе и види как прочитам откъс от превода на колегата Тодор Томов на "Животът на философите" на Диоген Лаерций по време на заключителния разговор от семинара за интелектуалците през античността през юни миналата година.

Коментирам първо проблема за това какво според мен е интелектуалец и възможно ли е да има интелектуалци в съвременността, където има представителна демокрация в многомилионни държави и тревожна непропорционалност в съотношението на имащите власт и влияние спрямо онези, които нямат.

А после прочитам откъса за Зенон, който е приложен като текст и към клипчето от изказването ми.

Мисля си с горчивина винаги, когато посегна към превода на Тодор Томов.

По-възрастните от нас в колегията знаят.

Той е бил привикван няколко пъти на разпит в мазето на сградата на улица "Шести септември", в Шесто управление на Държавна сигурност.
След един такъв разпит разказал какво се е случило там на родителите си, а те пък обикаляха после години наред в двора на Университета и коридорите на Гълъбарника, за да спират минаващите студенти и преподаватели, и да им разказват какво се е случило със сина им в мазето на онази сграда.

И после той се самоубил.

По онова време нямаше нито блогове, нито сайтове, нито фейсбук, а даже нямаше и персонални компютри. Само едни огромни сандъци, които се наричаха ЕИМ, демек Електронно-изчислителна машина.

Днес има блогове, сайтове, фейсбук и лични преносими компютри, за каквито не съм и сънувала, когато бях студентка.

На нашите близки няма да им се налага да разказват в двора на Университета какво се е случило с някого, решил да се противопостави на някои ченгета в днешно време.
За това има блогове, сайтове и фейсбук. Затова и аз съм си направила специален тематичен блог.

Нека всичко да се знае.

И това е част от историята на нашия 125-годишен Университет в годините на т.нар. "преход от тоталитаризъм към демокрация", който все повече заприличва на преход от тоталитаризъм към неототалитаризъм.

В такава ситуация, както и в други времена и епохи, истинският интелектуалец може само да пише и да говори, да събира документални свидетелства и да се опитва да осмисли ставащото, доколкото може.

                                                                      (част от поста от 4 октомври 2013 г.)

23 април 2017 г.

Томина неделя