Премиерата на новата стихосбирка на ВБВ беше преди няколко седмици, в студената вечер на първия февруарски ден.
За ВБВ като поет-словосъздател и творец-експериментатор имат значение звуците, думите, буквите, но и числата. Особено важно за него е било книгата Ще: да бъде публикувана през 2011 г., точно десет години след първата Е:то, издадена от "Литературенъ вестникъ".
Имал е късмет. Издателство ЖАНЕТ 45 сбъдна мечтата му този път, а премиерата беше на първия ден на втория месец на 2012 г. в университетското пространство за поезия, театър и изкуства.
Оформлението и фотографиите са на Яна Лозева.
Премиерата започна с въведение на Миглена Николчина, която освен, че е редактор на тази книга, е и един от първите литературни критици, открили експериментаторския поетичен талант на ВБВ. С неподражаемия си контраалтов глас тя разказа за откриването на този необичаен поет преди години в конкурс на "Литературен вестник".
Основното словообразуващо и пораждащо лоно на неподражаемата поезия на ВБВ в тази стихосбирка е звук от две съгласни и буквата Щ.
Стихосбирката е шокираща с необичайността и новаторските си експерименти, и все пак в нея
има и нещо кротко, отдавна опитомено от творците на словото.
Всеки, който е чел Платоновия "Кратил", познава стихията на философската поезия там. Единият от участниците в този диалог се присмива на прозаичните хипотези за произхода на езика, като напротив, опива се от думите и от техния божествен Ономатет.
От божествения Словосъздател, който пръв открил, че всеки звук създава битие и така подарил на хората думите, в които нищо не е случайно - нито фонетично, нито фонологично, а всяка сричка, всеки звук и всеки дифтонг, всеки консонант и изобщо всичко, което звучи като произнасяно, разкрива битието в битието.
ВБВ е такъв поетичен демиург-ономатет.
Неговата словотворческа поезия създава.
Прогласява.
Разтърсва и изговаря
щ
ще
щения
общения
обобщения.
Словото е звук, двузвучие, тризвучие, сричка и дума.
Но и графика, чертеж, черта, идеограма, знак.
И от всички негови фонетични и графични превъплъщения и метаморфози поетът-демиург-ономатет създава поетична творба.
Като стихотворението Псевдолабиринт, което авторът представя на тази снимка.
И да, никакви метафори! В една поетична творба може да има всичко, но не и метафори.
И да, никакви метафори! В една поетична творба може да има всичко, но не и метафори.
Но нека най-после да цитирам едно негово стихотворение точно от тази стихосбирка, което много ми хареса.
Казва се
Две мъжки приказки
Мъжете винаги искат.
: да бъдат главни герои - да висят със
страшна сила към Земята. Затова играят
карти, пият спирт и разказват мръсни вицове.
И всеки един има война в задния си джоб.
Изневяра в панталона.
И детство пълно с пирати.
Ала няма филми за толкова герои,
нито режисьори, които да им вярват.
И на - нямото кино се пренася
по строежите и масите.
Защото каквото и да кажеш - все едно
не си го казал.
И за целия живот - ни една
запомняща се реплика.
Затова мъжете стоят уморени по гарите
и чакат да ги викнат на фронта.
Мъжете пеят с гърло под масите
и чакат да ги приберат за бунта.
Мъжете стоят
и чакат със страшна сила...
Ала всъщност няма герои за толкова филми,
нито режисьори, които да си вярват.
... и ни една запомняща се реплика,
освен последната:
"Такъв е животът".
Всеки оригинален творец има своите пророчески страхове.
Страхове от бъдещето.
Страхът на ВБВ е от цифрите, които побеждават и може в някой страховит бъдещ момент да
унищожат числата.
На този страх е посветено стихотворението, което виждате на снимката.
А да не забравяме също, че числата много дълго време в историята на човечеството и от най-древните и най-мъдри народи, са били представяни само чрез букви и то чрез букви с най-красиви имена.
***
и чакат да ги приберат за бунта.
Мъжете стоят
и чакат със страшна сила...
Ала всъщност няма герои за толкова филми,
нито режисьори, които да си вярват.
... и ни една запомняща се реплика,
освен последната:
"Такъв е животът".
Всеки оригинален творец има своите пророчески страхове.
Страхове от бъдещето.
Страхът на ВБВ е от цифрите, които побеждават и може в някой страховит бъдещ момент да
унищожат числата.
На този страх е посветено стихотворението, което виждате на снимката.
А да не забравяме също, че числата много дълго време в историята на човечеството и от най-древните и най-мъдри народи, са били представяни само чрез букви и то чрез букви с най-красиви имена.
***
Завършвам с най-вкусното стихотворение от стихосбирката на ВБВ.
Югоизток
... А сутрин имаше много ананас, имаше орехи в сочните ябълки,
канела в греяното вино
и дълги листа тютюн в нашия чай от лешници и лек анасон.
На обяд турунджавия мед от портокалите
се стичаше в сочни смокини
и ние пушехме сандалово дърво
с капки гъсто борово мляко.
На свечеряване слагахме червените грейпфрути
в кани с горещ карамел
и лягахме
край зелените лимони на нощта,
пиехме от тях дълги глътки ягодова сметана
с цариградски бадеми
и сочен тишпиштил.
А сред уханието на лененото семе и
едрите маслини,
големите нощни стафиди
се топяха
в устите ни
като арменско бяло сладко
преди да съмне джинджифилът...
