Скоро броят ще се появи и във виртуалното пространство.
Вече няколко пъти Камелия Спасова и Мария Калинова правят тематични "антични" броеве.
И сега отново е така.
Представен е новият, първи том на Идилии на Теокрит - дело на Тодор Дончев, ИК "АЛЯ", С., 2010.
Включен е част от предговора на Димитър Илиев, озаглавен "Лукиан постмодерният" от изданието Лукиан. Избрани съчинения.
превод Димитър Илиев, Драгомира Вълчева, Марта Ивайлова. Фондация За българска литература. С., 2010.
Има и голям откъс от разговор за Рецепцията на античната драма в хуманитаристиката, театралната и преводната критика, с участието на Невена Панова, Боян Манчев, Николай Шаранков, Светлана Байчинска и Доротея Табакова, записан от Вяра Калфина и Марта Ивайлова, и в подборка на Йоана Сиракова.
Включен е и мой текст за преводаческото дело на Иван Христов.
И понеже блогът си е мой, тук се самоцитирам изцяло.
Ето го.
“За битието се говори в множество значения...”, или за 50-годишния юбилей на Иван Христов
“Когато профанът вземе в ръце критическо издание на някакъв гръцки или римски класик, или негов научен превод на един или друг език, на него и през ум не му минават онези трудности, които издателят или преводачът е трябвало да преодолеят. Ако се вземе издателската и редакционната задача с нейната трудна, педантична и тънка работа по сравняването на ръкописите и установяването на правилния текст, ако се вземе преводаческият труд с необходимо изискваното тук добро знание на езика и терминологията на писателя, както и умението да се намерят съответстващите аналози в другия език – всичко това са изключително отговорни неща, и особено – по отношение на античните текстове. Но, както е признато почти от всички, сред античните текстове най-труден и най-отговорен е текстът на Аристотел. Аз, който съм превел стотици страници от гръцки философски текстове, направо мога да кажа, че най-голям труд изисква именно Аристотел. Много често неговият текст се превръща просто в загадка. Много по-лесен е Платон, с всички поетически средства на неговия език и диалектическата изтънченост на мисълта му, или Плотин и Прокъл, с всички техни места със съвършено главоломна еквилибристика на понятията. Плотин и Прокъл са трудни не толкова с езика си, колкото със своеобразието на логическата си система и тънкостите на диалектическата антиномичност на понятията. А пък Аристотел, освен всичко останало, в своя език е сух до необикновеност, лапидарен, разхвърлян, фрагментарен, лаконичен. С всяка негова фраза се налага да се води сражение в буквалния смисъл на думата, за да можеш да я разбереш с целия й контекст, и след като си я разбрал, да я преведеш на руски. ”
Тези думи са написани на 8 август 1928 г. от А. Ф. Лосев в началото на предисловието и коментара към превода му на ХІІІ и ХІV книга на “Метафизика” на Аристотел – първият руски превод на части от текста.
За доц.д-р Иван Христов може да се напише, че е следвал философия и класически езици, че е учил и специализирал в няколко световноизвестни чужди университета, че е преподавал в няколко български университета, че е автор на най-солидни изследвания за антични и средновековни мислители, и че е съставител на респектиращи академични издания, но най-важното е: Иван Христов е преводач на Аристотел и на безценни съчинения на Светите Отци на християнството. Благодарение на него на български имаме вече пълен и безукорен превод на шестте логически трактата на “Органон”.
Миналата година - в годината, през която навърши 50 години, той направи красив подарък на четящите хора у нас: миналото лято се появи втората част на първия том на избрани съчинения на Аристотел. В първата част на първия том (2008) са включени двуезично "Категории", "За тълкуването" и "Първа аналитика", а във втората част на първия том са "Втора аналитика", "Топика" и "За софистическите опровержения".
Така Иван Христов извърши подвиг, с какъвто по света могат да се похвалят малко изследователи на античността. Най-после и шестте трактата на "Органона" са преведени и издадени на български, при това в едно академично издание, което няма равно на себе си до този момент, защото дава:
а) паралелно представяне на оригиналния гръцки текст отляво и на българския превод отдясно;
б) изключително подробни коментари, именни показалци, индекси и библиография в края на втората част.
Най-после имаме превод на "За софистическите опровержения", а както е посочил той в предговора си към първата част, останалите трактати се предлагат на читателя в "подобрена версия на вече издавани преводи". Става дума за негова собствена редакция на вече публикуваните негови преводи. Като редактор и на първата, и на втората част на първия том е посочен Иван Гранитски, което разбира се, означава, че той е бил само езиков редактор-коректор.
Това е обяснимо, защото преводът на всеки един от големите философи на европейската традиция е въпрос на лично философстване и индивидуално мислене, поемане на лична отговорност и личен избор за предпочетената терминология и за нейното вписване в една от няколкото хилядолетни европейски традиции на превод от старогръцки.
Той е автор и на още едно подобно двуезично издание - текстът на гръцки отляво и преводът на български отдясно на
"За душата и възкресението" на св. Григорий Нисийски, (С., ЛИК, 2001).
Колегата Иван Христов е забележителен преподавател и преводач Благодарение на неговия прецизен и вдъхновен труд на български могат да бъдат прочетени първите български преводи на още няколко фундаментално важни гръцки философски и богословски текстове: на първия превод на “Метафизика” - от ІV до ІХ книга - на Аристотел (С., СОНМ, 2000); книгите от І до ІІІ и от Х до ХІV са преведени от Николай Гочев; на “Пет богословски слова” на св. Григорий Назиански (С., ГАЛ-ИКО, 1994); “За небесната йерархия” и “За църковната йерархия” на св. Дионисий Ареопагит (С., 2001, ЛИК); на Писмата на същия автор, включени в изданието “Псевдо-Дионисий Ареопагит. За божествените имена”, превод на Лидия Денкова (С., 1999, ГАЛ-ИКО).
След всички тези блестящи академични преводи на Аристотел и на най-важни съчинения на християнската философия и патристиката, не е изненада, че от миналата учебна година доц.д-р Иван Христов стана преподавател в Богословския факултет на СУ. Преди това беше преподавател и ръководител на катедра в ПУ “Паисий Хилендарски”, а още по-преди - във Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий”. Тогава той направи и невъзможното за развитието на качественото преподаване на философия, и за обогатяването на библиотеката на ВТУ с множество ценни издания, които все още липсват в столичните библиотеки. По това време той бе и един от малцината критици на управлението на тогавашния ректор проф. Иван Харалампиев и на цялото ректорско ръководство от онзи период. В нашата родина явлението diploma-mills процъфтя за няколко години под формата на скандални филиали, които бяха все пак своевременно закрити, точно защото имаше смели хора като нашите аристотелисти доц.д-р Иван Христов и проф.дфн Анастас Герджиков, които не се поколебаха да отстояват високите академични стандарти, на които би трябвало да съответства всяка една институция, която се кичи с името “университет”.
В колегията на преподавателите по философия у нас той се отличава с квалификация, придобита и поддържана в няколко световноизвестни университета: Той е възпитаник на Санкт-Петербургската школа по класически изследвания и философия, специализирал е във Ватикана и Оксфорд, а през това лято и в “университета на сегашния папа” Бенедикт ХVІ – в Регенсбург.
Стотици студенти са имали шанса той да бъде техен преподавател, стотици читатели са се насладили на преводите и интерпретациите в двутомника, съставен от него “Неоплатонизъм и християнство” .
В предговора към първата част на първия том на поредицата “Съчинения в шест тома”, той е написал: “Своите виждания за принципите на превода съм изложил във встъпителните студии към “Категории” (1992) и “Метафизика”(2000). Тук само ще ги повторя: (1) превод по смисъл, предполагащ интерпретиране на многозначните гръцки думи според контекста – чрез понятия и тропи на нашето модерно езиково съзнание, но и при отчитане на опита на средновековната традиция; (2) търсене на езикова съизмеримост на превода на Аристотеловите текстове със стойностните български преводи на философска класика; (3) съобразяване с модерната практика на превода на Аристотел на основните европейски езици, а оттам и стремеж (доколкото е възможно) към единство на терминологията.”
За сравнение и за по-добро разбиране на направеното от него само ще напиша, че, например, на немски език вече има 22 цялостни или частични, но различни преводи на “Метафизика”, като последният цялостен е дело на добре познатия у нас Томас Александър Слезак . Само през последните няколко години бяха публикувани два нови цялостни английски превода на “Никомахова етика”: единият от тях, осъществен от Роджър Крисп е публикуван в Кембридж през 2000 г., а другият, направен от Кристофър Роу и с обилен коментар от Сара Броуди, е публикуван през 2002 г. в Оксфорд . При това говорим за академични преводи, направени от академични лица и издадени от академични издателства в Кембридж и Оксфорд. Ако към тях прибавим и четивния превод на Харис Ракам, предназначен за най-най-масовия англоезичен читател, ще видим всъщност три цялостни нови превода на “Никомахова етика” на английски от 1996 г. насам .
Това не е случайно. Колкото по-развита е една философска култура, от толкова повече преводи на Аристотеловите текстове се нуждае тя и обратното, колкото повече преводи на тези текстове има, толкова по-богата и развита става философската култура и философстването, правено на и чрез един или друг език. Многозначността на Платоновите и Аристотеловите “термини” и “понятия” е като семена, които са дали най-различни кълнове и разбирания в различни езици и реалии. Не само при спора за универсалиите в средновековните университети и манастири, но и в класическата и новата, и най-новата философия.
Примерите могат да бъдат още много, но нека по този повод да напиша още: богатството и многообразието на превеждането не е духовен и материален лукс, който могат да си позволят само богатите колеги от Запад. Напротив, дори и в годините на тоталитарния режим в руския превод на етическите трактати, издадени в ІV том на избраните съчинения основните понятия от “Никомахова етика” са преведени по един начин от Нели Брагинская, с акцент върху дианоетичното, а по друг – в превода на “Голямата етика” на Тамара Миллер, с акцент върху практико-етичното.
Нищо от това не е случайно. Аристотел е най-трудният за превеждане и разбиране гръцки философ. При това основните понятия и термини на неговата философия са станали основни понятия и термини на патристиката, на християнската философия, а тя през първите си няколко века е мислила и се е изразявала предимно на гръцки и латински (и по-малко на арменски, коптски и грузински).
Епохалният първи превод на “Метафизика”, осъществен от Иван Христов и Николай Гочев през 2000 г. , продължи точно тази традиция на християнска Европа, която в нашата езикова среда е възникнала преди почти 1150 години – при превода на Библията и на основната богослужебна литература св. Методий и св. Кирил, св. Климент и св. Наум са превели най-важната в терминологично отношение лексика по един начин, но от кореспонденцията между българските владетели и римските папи тази лексика е навлязла и в друга езикова форма.
И така вече почти 1150 години.
Освен тази почти 1150 годишна традиция на християнска България в християнска Европа, сред философските традиции на Европа има и много други мисловни и езикови феномени, които са породили десетки варианти на превод и осмисляне на гръкоезичната лексика, породена от Аристотеловите неологизми, християнизирани завинаги от патристиката. Най-впечатляващи в това отношение са примерите с energeia – енергия, действителност, акт и т.н. Една дума, която наистина е била съчинена от Аристотел и наистина преди него не е съществувала в гръцкия език.
Затова, освен всичко останало, англичаните имат поредицата Clarendon Aristotle Series, в която вече в 15 издания се издават преводи не на целите текстове, а само на отделни книги от важни трактати. Както казва една поговорка “За умния стига”. От една или две, или три книги, преведени по съответния начин, интелигентният читател ще разбере. Даже студентите-първокурсници разбират.
*
За всичко това, Иване, ти благодаря от името на четящите хора у нас!
Бъди здрав и щастлив!
Работи спокойно и преподавай в красивата сграда на Богословския факултет на площад Света Неделя, и радвай читателите с още много нови образцово издадени преводи!
***
Бележките към текста
* Това е първото изречение на книга Дзета на “Метафизика”. Цитира се в превода на Иван Христов от изданието на СОНМ, С., 2000 г.
** Вж. Критика платонизма у Аристотеля. В: А. Ф. Лосев, Миф. Число. Сущность. Изд. “Мысль”, М., 1994, с. 528.
*** В което лично се убедих по време на двата специализирани курса, които водихме върху книга Делта и Ламбда на “Метафизика” през 2000 г в СУ “Св. Климент Охридски”.
**** Неоплатонизъм и християнство. Част І. Гръцката традиция ІІІ-VІ в. Под редакцията на Иван Христов и Димитър Димитров. С., 2002, ЛИК. Част ІІ. Византийската традиция. Ред. Иван Христов. С., 2004, ЛИК.
***** Aristoteles. Metaphysik. Uebersetzt und eingeleitet von Thomas Alexander Szlezák. Berlin, Akademie Verlag, 2003.
****** Aristotle. Nicomachean Ethics. Translation Christopher Rowe, Introduction and Commentary by Sarah Broadie and Christopher Rowe. Oxford University Press, 2002.
*******Aristotle. Nicomachean Ethics. Translated and edited by Roger Crisp. Cambridge University Press, 2000.
******** Aristotle. The Nicomachean Ethics. Translated with Notes by Harris Rackham. Wordsworth Classics of World Literature. 1996.
*********Аристотель. Сочинения в четырех томах. Том ІV. М., изд. “Мысль”, 1983.
********** Вж. Отговорите на папа Николай І до допитванията на българите, направено от княз Борис І, ноември 866 г. Стъкми за издание и преведе Д. Дечев. С., 1922 г. Печатница на Армейския военно-издателски фонд. Фототипно издание 1998 г.. ИК “Родина".
