Google+ Followers

Thursday, June 17, 2010

още за Ретимно



В тази стара, но много хубава венецианска къща с вътрешен двор, собственост на университета на Крит и наречена, разбира се, "Европа", бяхме настанени - някои от участниците в семинара върху текст, който дълго време е бил приписван на Аристотел и имитира писмо на Аристотел до ученика му Александър Велики.
Както писах и миналата седмица, според повечето от нас, това "писмо до Александър" всъщност е от късноелинистичен автор и е озаглавено "За света".



За няколко дни престой на Крит, при това на конференция, а не като свободно шляещ се турист, не видях много от този забележителен остров, но все пак Ретимно поразява с венецианското си наследство - венецианско пристанище, венецианска крепост, венециански стар квартал. Една смесица от адриатическо и средиземноморско. На моменти малките тесни улички и формата на къщите ми напомняха за Дубровник, който също е бил дълго време венециански. Само че цветовете в Ретимно са много повече.
Много цветове, много вдъхновение за живопис.





И много цветя, много цъфнали храсти и дървета.
И археологически музей, и голяма запазена джамия. На този остров, както изобщо на повечето гръцки острови, е имало какви ли не обитатели.





На някои места от сувенири, стоки, предметчета и шарени джунджурийки просто човек не може да се размине с минувачите, вървящи в противоположната посока.





Повечето къщи в стария квартал са такива като форма и са цветни, а не варосани в ослепително бяло, както например се варосват къщите на Цикладските острови и Додеканезите.




На залез слънце тази уличка е все още празна, но купонът започва от 10 нататък и младежта се весели до 3, 4 или 5 сутринта.




В една от таверничките в съседство до това кафенио на венецианския кей домакините ни гощаваха в една от вечерите.

На Крит се яде риба и разни други морски животинки и се пие критско вино и критска раки. Прочут лозарски и винарски край.




На някои места морето е кобалтово като адриатическото, а на други е в ултрамарин като наистина средиземноморско.



Освен по-младите колеги, които направиха преводи и коментари на текста, разделен на части, в семинара като дискусанти взеха участие и утвърдени интерпретатори и преподаватели по антична философия като Павлос Калигас, Вула Цуна, Ричард Маккирахан, Спирос Рангос, Лука Боршич.

Тези семинари винаги завършват със събрание, на което чрез свободно номиниране и гласуване, при това при много оспорван избор, се избира кой да бъде обсъжданият текст на следващата сбирка.
За следващата година като текст за коментиране и анализ бе избран Епиномис на Платон, а България ще бъде домакин, сиреч с организацията на събитието ще трябва да се занимая аз.

Но за това ще се надявам и ще очаквам помощ от колеги и приятели от университета.