Google+ Followers

Monday, June 29, 2009

за многообещаващия синолог Десислава Дамянова




Десислава Дамянова ще защити дисертацията си в четвъртък, 2 юли, от 15 часа в Зала 2 на СУ пред СНС по философия.

Тя беше докторант в катедрата по история на философията и работи с доц.д-р Иван Камбуров като научен ръководител на дисертацията й.
Рецензенти са двама добри познавачи на Изтока - проф. дфн Александър Федотов, който в по-голяма или по-малка степен владее и ползва всички езици на Азия и проф.дфн гайджин Сергей Герджиков.

Десислава Дамянова всъщност от началото на следването си в СУ се интересува не само от Китай, но и от Индия, от Изтока. Нейната дипломна работа беше впечатлявощо изследване на индийската философия.
Бях рецензент на нейната дипломна работа и след това нито за момент не съм се съмнявала, че тя ще напише и също толкова впечатляваща дисертация.

Ето, написа я и сега предстои да я защити.

Темата е

Концепцията за човека в ранния даоизъм
(по Джуандзъ)

Ето малко откъси от нейното авторефериране на дисертацията й:

Кратко съдържание на дисертацията:

Уводът изследва предпоставката, че всяка концепция съдържа един допълнителен смислов хоризонт, който като усложняващ интерпретацията компонент, не е напълно съвместим с нея, но и не може безпроблемно да се отдели от анализа. Този неситуативен социокултурен фон ни позволява да схванем цялата динамика на сходствата и различията между отделните антропологически модели. Затова изследването се разгръща като отговор на следното базисно питане: Кое е онова разбиране, което разграничава даоистката концепция за човека от конфуцианската хуманистична проблематика?

Реконструкцията на раннодаоисткото учение за пълноценната човешка реализация изисква преосмисляне на основните принципи на конфуцианското разбиране по въпроса. Именно даоистите апелират към човека в Древен Китай да преоткрие естеството на своя Път, а не само да разказва легенди за историческите превратности, белязали прехода от природното начало към културното състояние (както правят конфуцианците). Затова се изследва произхода на даоисткото понятие дзъжан: спонтанното действие, което служи за основа на взаимното пораждане между събитие и смисъл.

Първа глава разкрива скритото родство между ученията на ранния даоизъм и конфуцианството, като се започва от водещия момент на структурна близост, за да се стигне до светогледната специфика, която обосновава различието. В разглеждания древнокитайски антропологически модел даоистката визия за човешката природа се съпоставя с традиционната (конфуцианска) система от знание и действие, наречена Път (Дао). Текстът на Джуандзъ се оказва своеобразна „фокусна точка,” която събира най-същественото от концепциите на своето време и поставя в центъра на философския интерес цялостния човек (цюанжън).

Джуан Джоу се отнася достатъчно сериозно към конфуцианския стремеж да се ограничи значението на понятията, като се установи строг порядък на тяхната употреба. При всичката му добросъвестност, стремежът на Конфуций да „поправи имената” не може да замени рационалния анализ, който се заражда в епохата на Воюващите царства. Тази динамична епоха създава подходящите условия за еманципация на философската мисъл от политическия ред – различните нейни школи се заемат с терминологичната класификация по критерия, наречен (辨 - биен: различаване), който обозначава древнокитайското реторическо изкуство. Въпросът за човешкото естество, за неговия характер и не/податливост на изменение е бил предмет на нескончаеми спорове между философите от ІV - ІІ в. пр. н. е.

При изясняване на основния антропологически въпрос (този за човешката природа), се оказва, че създаващият чрез себепреодоляване е завършен, самодостатъчен човек, за разлика от продължителя, който просто следва пред-зададения път и затова се нуждае от добри помощници, способни да компенсират личните му несъвършенства. Така на практика даоизмът преобръща традиционния порядък – съобразяването с Принципа (礼 - ли), което е на първо място по важност за Кундзъ, се превръща във второстепенна ценност за даоистите за сметка на най-същественото човешко поведение – преобразуването. Критиката срещу унификацията на човешките стойности на свой ред произтича от „практичното” схващане за живота като върховна ценност и нежеланието да се влиза в пререкания относно това дали човек е добър или лош по природа.
Най-дълбокият срез на раннодаоисткия антропологически опит обединява стихията на естественото Дао - изкуството да управляваш, без да подменяш ненормираното съвършенство на човешкото съ-общество. Вместо да подлага на съмнение общия и неоспорим смисъл на социалното многообразие, Джуандзъ се вслушва в нестройния хор на софистическите дебати и се вглежда зорко в незабележимите основания на политическите дискусии на своето време, за да преоткрие изгубеното равновесие в човешките отношения и да върне света на хората.

Във Втора глава се изследва категорията Дао, която е с универсална значимост за цялата китайска философия - като придават завършеност на конфуцианските трактовки, даоистите я тълкуват като „подлежащата структура” на свободната себеизява. Те акцентират върху невербализуемия смисъл на Пътя (за да го предпазят от словесно парцелиране),3 доколкото човешкото пътуване се осъществява както в модусите на функциониране на целия „космически организъм”, така и в хуманните прояви на етоса. Съгласно със социокосмичния принцип на конфуцианците (ли), обществените и вселенските процеси са от един порядък – чрез Пътя се постига целостта на триадата (三才 - санцай): Небе-Човек-Земя, а оттук се обосновава и имплицитното единство на всички човешки същества.

Конфуцианското дао е също толкова вечно и общозначимо, въпреки че се случва то да се загуби в социума, или да бъде забравено при неблагоприятни за разгръщането му обстоятелства. Подобно на Кундзъ, Лаодзъ счита, че по негово време се е изгубил истинният път, което е пагубно за Поднебесната - главната му цел е възстановяване на „изконното дао”,- оттук и преклонението пред Древността, когато Пътят е бил следван, и свързаните с него владетели от далечното минало. За „протодаоистите” пътят е с подчертано космичен характер като всеобхватен и пределно общ закон на съществуване на вселената, определящ начините на протичане на световия поток, в който е въвлечен и човекът.

Мъдрецът е изцяло отдаден на „себекултивация” и се подчинява само на иманентно присъщия си ритъм посредством играта на двойното изискване – активното лично участие и пасивната откритост към протичащите трансформации. Така се обезпечава надлежно самият Път като принцип – не толкова инструменталното съотношение между средство и цел, колкото динамичния аспект на пътуването. И въпреки че нравствената устойчивост позволява на достойния човек да се оформи и да намери своето място в социума, висшият стадий на човешкото осъществяване напуска тесните граници на стабилната позиция. Внезапно открилата се поведенческа свобода в този случай дава възможност за пълноценна реализация на човека чрез непрестанно „самообновяване” заедно с Дао. Този изключително важен концептуален компонент препраща към базисния принцип на раннодаоисткото антропологическо учение – съзнанието на съвършеномъдрия представлява онази глобална съгласуваност, която обуславя пътя към хармоничното съзвучие на всички аспекти на човешкото пътуване.

Тезата на Джуандзъ за всеобщата дискурсивна равнозначност (齐物论 - ци у лун) на свой ред бива интерпретирана в контекста на древнокитайския антропологически модел, в който отделните форми на човешка реализация съществуват в изначална съпоставеност. След като се преодолее етическата диереза: „приемливо – неприемливо”, за просветления ум повече не остават нерешими дилеми, т. е. той спонтанно клони към естествените хармония, порядък, праведност и за него практически е невъзможно да ги нарушава.4

Тъй като не фаворизира даден аспект на действителността в ущърб на друг, дао-човекът се отказва да разглежда нещата като предметности, конституирани от определена отправна точка. Той не ги третира директно като обекти, откъснати от всеобщата взаимозависимост, а залага на фигуративния им произход – онази модалност5, която указва пряко на първоизточника (Пътят като принцип). Новаторската концепция на Джуан Джоу за всеобщата равностойност се обединява с древното космологическото схващане за Великия предел (太极 - тайдзи) и по този начин се възстановява изгубената пълнота на пребиваването в Дао.

Трета глава започва с анализ на принципа на „не-деянието” (无为 - у уей), който уравновесява противодействащите сили, без насилствено приравняване на опозициите (форсирането на благоприятните обстоятелства закономерно би ги превърнало във възпрепятстващ фактор). Недеятелното деяние не е нито чисто действие, нито пълно бездействие, а е преобразувателна практика, която снема напрежението между двете – „екзистенциалният конфликт” между спонтаността и полагането на усилия. Да се стремиш без стремежи е ключът към свободното придвижване в динамичната вселена на противоположностите, които не се изключват взаимно – първичната „Дао-ситуация” се характеризира с игровото самозабравяне (без негативните конотации на термина на български език) сред парадоксалното единство на промените.

Анализът на дарбата (德 - дъ) указва на автентичното майсторство: структурата, чиято феноменална проява е наречена пълнота на потенциите (даоските майстори, за които работата не е бреме, а източник на творческа радост). Истинското майсторство не разчита на предварително наставление: така, както човек няма време за никакъв инструктаж по живеене преди потапянето му в „онтологическата карта” на света. Така непреднамереното мастериране на Пътя („деятелното недеяние”) се ориентира към иманентна хармонизация с присъщото на всяка продуктивна дейност „техне”. Различните аспекти на спонтанността в Джуандзъ са насочени към изясняване на онзи пластичен перспективизъм, който преодолява едностранчивата самодостатъчност на обусловената в самата себе си практика. Истинският майстор не работи за самия себе си, а върху себе-си-към-другите и макар самият той да надхвърля конвенционалната прагматика, практическото знание въвлича „самоцелните” му занимания в сферата на общностното остойностяване.

За древнокитайските мислители най-важният въпрос е не какво представлява Пътят – интересът на спекулативното към самото себе си, а по-скоро къде да търсим „перфектната модалност” на продуктивното пребиваване в Дао. Конфуцианският антропоцентризъм поставя човека в центъра на Вселенските превръщания – следвайки декрета на установеното и възсъздавайки моралните кодове на традиционното, дзюндзъ (благородникът) всъщност постановява неговото безкрайно самовъзпроизвеждане. Просветленият и освободен мъдрец на свой ред не се ангажира със светските реалии (方外 - фан уай), за разлика от измисления от Джуандзъ персонаж Конфуций, който иронично заключава за самия себе си, че е затънал в прахоляка на света (方内 - фан ней). Тази опозиция е въведена за първи път именно от Джуан Джоу и е от решаващо значение за по-нататъшното развитие на китайската философия в лицето на чанбудизма и неоконфуцианството.

Даоистката концепция за човека се самоактуализира непрекъснато в светлината на опитите да бъдат експлицирани границите на човешкото, за да се осмисли природното всеединство. Тезата за „универсалното равенство” бива доказана, като се изхожда от разбирането за собствената валидност и същевременно еквивалентната стойност на всички практики и дискурси: Дао е „постоянният източник” на променливите феномени. Или както е казано във втора глава на Джуандзъ - мириадите неща се раждат едновременно с мен; затова десетте хиляди същества и аз правим едно цяло. Оттук възниква резонното питане за природата на това единство: ако човек се намира у дома в света, който подлежи на постоянна промяна, при един анализ на „пределната екзистенциална възможност” става ясно, че тоталната себесност е равнозначна на загубата на себе-то. С еднакъв успех мъдрецът може, в зависимост от обстоятелствата, да воюва, да се надсмива над софистическото остроумие с двойната рефлексия на иронията, или да се носи в безграничното (逍遥 - сяояо)6.

В раннодаоистката философия човекът не е същност, а засрещане - преоткривайки сам себе си, той постига своята изначална цялостност, подобно на водата7 като стихия, която носи в себе си живота и едновременно с това се съдържа във всичко. Хората по Пътя са винаги на „една ръка разстояние” от нас и позволяват на всекиго в равна степен да бъде – Джуандзъ е еднакво несъгласен с аскетическото самоотчуждение и с школническия манталитет: неговият наставник е „господар” само на себе си. Оттук традиционният китайски образ на мъдрия управник бива преосмислен отвъд противопоставянето между въздействието и отклика, властването и липсата на власт – свободен от всичко частно, той разкрива безпределната перспектива на достойния човек. По думите на В. Малявин в даоизма хората не се разглеждат като „копие” на своите родители, а носят техния хоризонт в себе си – първообразът на Традицията, лишена от форма, но присъстваща във всички културни форми.

Раннодаоистката философия не решава епистемологически проблема: релативизъм - абсолютизъм, а го поставя в антропологически контекст и то като надличностно отговаряне на изконните питания, отправени от човека към Дао. Самото понятие 知 - джъ (знание) обозначава умелото действие, а не информационно опериране – да знаеш как се прави нещо, следвайки неговото дъ: иманентна диспозиция накъм Дао. Йен у йен означава да говориш без думи (така, сякаш вече си забравил думите), поставяйки знака-междина насред словото и мълчанието. Отвъд конфуцианските поведенчески правила и морални императиви, езиковата игра, събрала в съвременния китайски език знаците джъ и дао със значението на практическа компетенция за нещо, надхвърля дистинкцията: дескриптивно – прескриптивно.

Ако изобщо може да се говори за скептицизъм в Джуандзъ, то той е по-скоро от лингвистично естество: в неговата основа винаги стои питането – как можем да сме сигурни в правилата за езикова употреба и доколко коректно е въобще именуването на Пътя? Последният обединява в себе си редица конотации, които са семантично близки до значението на начин на действие: стил, подход, навик, маниер; непроменливото (常 - чан) Дао е онова, което трябва да бъде следвано, а не променливите модуси на назоваването му.8 Оттук става етимологически ясна онтологическата предпоставка на даоистката концепция за всеобщата дискурсивна равнозначност: хората имат сходни ментални репрезентации и те могат да бъдат езиково изразени като нещо вече налично, а не като продукт на човешката склонност към мислене в дуални категории.

Мисията да разкрие на човека начините на пребиваване в необятното Дао задава антропологическата „програма” на ранния даоизъм. Джуандзъ възстановява източниците на естествената хармония, която да изяви докрай пълнотата на човешките способности. Осъзнаването на границата поставя хората в центъра на вселенските творчески процеси и осветлява специфичната ситуираност на мъдреца като Човек по Пътя. Така човекът се превръща в свободен пътешественик – сподвижничеството разширява неговия хоризонт и го довежда до онази цялостност, която се разкрива само в модуса на пътуването. Демонстрирайки постоянно предела на всяко знание и действие, Джуан Джоу указва и на самото условие на възможността за комуникация. А именно: безпределният поток на преобразуванията като свободно взаимодействие на всички същества, потопени в него и най-вече на тези от тях, които разиграват уникалните „конфигурации” на самия живот.

Заключението разкрива онтологическото „триединство” – интегриращата сила на не-дихотомичните двойки: знание-действие; поле-фокус и факт-ценност. Изводите, до които достигнахме в хода на анализа, могат да бъдат обединени в три групи: 1) „философско-антропологически”; 2) „онтологически” и 3) „аксиологически”. Чрез своето ангажирано, но не и свръхактивно поведение, даоисткият мъдрец е в процес на перманентна координация с феноменалните прояви на Пътя (Дао), осмислен като пределната екзистенциална възможност.

Подобно на метафората за невъзможното проявление на ян (светлото) без ин (тъмното) и обратно, комуникативното съ-съществуване предполага светогледното съотнасяне на Изтока и Запада не като изместване на по-продуктивната мисловна система от по-малко „сработващата”, а като взаимно признаване на аксиологическата им и експликативна спрямо човешката природа стойност. Или както самият Джуандзъ казва: рано или късно ще стигнеш Източната страна, дори и да вървиш само в западна посока.
Зад пародийните диалози в Джуандзъ се крият монологичните пластове на една „имплицитна онтология”, която съдържа есенцията на даоистките визии за човека и света. Ключовите понятия в даоизма: пустота, забрава, скритост се различават от формално сходните си корелати в модерната феноменологическа онтология. Основният въпрос за Джуан Джоу не е толкова как да разбираме, колкото как да бъдем, или както е казано в VI гл. на трактата му – „Само ако има същински човек, ще има истинско знание.”

Затова можем да заключим, че раннодаоисткото учение се заражда от взаимодействието между знание и процедиране, което винаги носи скритите послания на антропологическото единство: откривателят, преодоляващ „светското” си име, за да се завърне към изконната си истинност. Въпросът за естествения първоизточник на човешкия Път (Дао) и неговата значимост, неоспорима със средствата на официалната полемика (придворните конфуциански диспути), превръща ранния даоизъм в базисно учение за човека и пътищата за неговата естествена реализация.

Thursday, June 25, 2009

в лето 5769 от сътворението на света

В лето 5769 от сътворението на света най-после ми се случи да посетя Краков.
Досега не бях ходила в Полша, а тази страна винаги ми е била много интересна.
Както и Краков - градът с един от най-старите университети в Европа - Ягелонският, основан през 1364 година.
Участвах в голямата конференция на Международното общество за изучаване на неоплатоническата философия.
Програмата на конференцията постнах тук още преди да замина.
С малко снимки и думи ще споделя някои впечатления.




Започвам с тази снимка, заради нещо, което не знаех.
Това е мемориалната плоча в една от синагогите в Краков.
Всички знаем какво е ставало в Краков по времето на нацистката окупация.
Списъкът на Шиндлер е сниман там, защото и фабриката на Шиндлер е там.
От гарата са тръгвали влаковете към Освиенцим, или Аушвиц.
Това, което не знаех до скоро и което колегата Подбиелски беше написал на уеб-страницата за конференцията http://members.upcpoczta.pl/m.podbielski9/Welcome.html е, че Казимиеж - днешен квартал на Краков - е бил автономен самоуправляващ се град в продължение на три века - от 1495 до 1795 и в него са съжителствали мирно и са се самоуправлявали евреи и християни.



Към тази снимка няма нужда от много думи - малкият пазар в Стария град.




И това е познато сигурно на мнозина - главният площад, или Ринек гловни в Старе миесто. Голям площад - 400 на 400 метра.




Една от фасадите на катедралата на Ринек гловни.




Е, тази снимка малко заблуждава - толкова слънчево беше само два дни.
А после като се затумбри и като заваля един дъжд - петък, събота, неделя, понеделник, вторник - въобще не спря.




Пак същата църква на Божията Майка в стария град, но снимана така, че да се видят двете кули на предната й фасада.




Самата конференция, както се вижда от програмата, беше в Йезуитския институт Игнацианум - нова институция, създадена преди десет години.
За повече инфо за Игнацианум вижте тук http://www.ignatianum.edu.pl/
Специално искам да наблегна, че сградата на този институт, в който следват студенти по философия, политология, педагогика и културознанство, така де, културология, е най-модерната и екологична сграда на висша образователна институция, в която съм попадала.
Построена е преди десет години и почти всичките й отвесни стени са от стъкло. Когато пече слънце, както беше първият ден, се спускат плътни завеси, но когато е мрачно, дъждовно и хладно, всички завеси се вдигат, за да може светлото и топлото да нахлува от всякъде.
***
Участниците бяха от най-различни институции - светски и религиозни, публични и частни, предимно от Европа и Америка.
Програмата на конференцията включваше 74 доклада, от които бяха представени 72 (другите двама колеги се бяха разболели).
Всички тези доклади се конкурираха в паралелно протичащи сесии и само последните няколко в неделя не си съперничеха с други, но пък тогава повечето колеги вече бяха заминали.
Другото много хубаво беше, че почти половината от представените доклади бяха на млади колеги - докторанти или доктори на пост-докторски изследователски позиции.
Разбира се, имаше и световно известни колеги като Люк Брисон, Джон Финамор, Сюзан Стерн-Жилет и двамата колеги на снимката. Най-вляво е проф. Торстейн Толефсен, а до него е отец Атдрю Лаут - професор от университета в Дърам. До него е Владимир Цветкович, а най-вдясно е Анна Жиркова.
Тяхната секция в петък следобед дискутираше отношенията между неоплатоническата и християнската философия, и по-точно философията на Свети Максим Изповедник.
Изключително интересна ми беше и секцията за Аристотеловото наследство и неговото влияние върху неоплатонизма (в петък сутринта) и секцията, организирана от Светла Славева-Грифин за медицината и философията на живото в класическата и късната антична философия.
Специално за Светла Славева-Грифин и за нейната книга Плотин за числото, излязла в Оксфорд в началото на тази година ще напиша след няколко дни.




Това е дворът на Collegium maius - най-старата сграда на Ягелонския университет.
Един колега на конференцията по този повод каза с пренебрежение:"Какъв университет е било това... Едно малко манастирско училище."

Изобщо не е така.
Ягелонският университет е започнал преподаването на студенти още през 1364 година в три различни факултета - разбира се, единият от тях е бил факултетът по теология, но другите два са били по право и по медицина.




Това наистина е истински астролабий, изложен в Музея на Ягелонския университет, който се намира в Колегиум майус, а астролабиите са служели за моделиране на движението на небесните светила и тяхното изчисляване и предсказване.
Какво друго освен астролабий да сложа тук, щом един от най-известните алумни на Ягелонския университет е Николай Коперник - велика ренесансова личност, астроном, космолог, астролог. И неоплатонически философ, да не пропусна.
Но, все пак, за разлика от много други ренесансови личности, е бил от скромен по-скромен.
Коперник не се е решил до смъртта си да публикува своята знаменита книга De revolutionibus orbium coelestium, първо, защото не е искал да се конфронтира със силните на деня, и второ, защото не е бил съвсем сигурен дали Луната обикаля около Слънцето като отделно небесно тяло-планета или е спътник на Земята и обикаля и около Земята.
А освен това се е колебаел и по въпроса дали Земята е неподвижна или се върти около оста си.
Единственото, за което е бил абсолютно сигурен е, че космологическата картина, според която в центъра е Слънцето, е по-вярна от космологията, според която в центъра е неподвижната Земя.
Днес ръкописът на неговата книга и копия от първото й издание, излязло след смъртта му, се пази в много богатата Ягелонска университетска библиотека.




И последно по ред, но не и по-важност. Този надпис plus ratio quam vis, повече разум отколкото сила е над вратата, която води към залата в Колегиум майус, където е заседавал Академичният сенат в продължение на векове и където заседава и до днес.
В тази зала се провеждат и днес научни диспути, защити на дисертации и публичното хабилитиране на университетските преподаватели на Ягелонския университет.

Tuesday, June 16, 2009

програма на конференцията в Краков

The Seventh Annual Conference

of the International Society of Neoplatonic Studies,


hosted and sponsored by Jesuit University of Philosophy and Education “Ignatianum,”


to be held in Kraków, Poland,


on June 18-21, 2009



6-17-2009 Wednesday
18:00 — 18:30 Registration


6-18-2009 Thursday
8:00 — 8:30 Registration

8:45 — 11:05 Session 1
Section A Post-Platonic Poetics and Myth I
Organizer Suzanne Stern-Gillet and Oiva Kuisma


Suzanne Stern-Gillet Proclus and the Platonic Muses
Oiva Kuisma Proclus on the cognitive value of poetry and myth
Elvira Panaiotidi Proclus on Music
Christina - Panagiota Manolea Neoplatonic allegorical interpretations in Hermias

Section B Plato's Use of Paradox and Parable
Organizer Gary Gurtler


Gary Gurtler The Distorted City in the Republic
Maciej Tański Aphrodite Pandemos, Aphrodite Urania in der Kunst und der gewöhnliche und himmlische Eros in Platos Symposion (180c-189a)
Mark Brouwer Philosophical Dogma: Purification and the Pursuit of Truth in Plato’s Phaedo
Andrea Tschemplik Plato’s Cratylus: The Grammar of Painting

11:05 — 11:25 Coffee Break

11:25 — 13:10 Session 2
Section A Platonic and Other Psychologies I
Organizer John Finamore


François Lortie Proclus on Particular Intellects
John Dillon Iamblichus’ Doctrine of the Soul Revisited
John Finamore Iamblichus on Theurgic Virtue in the Soul

Section B L’âme humaine (Human Soul)
Organizer Luc Brisson


László Bene Moral responsibility and normative autonomy in Plotinus’ treatise “On fate”(Enn. III 1 [3])
Binita Mehta A Phenomenological Investigation of Plotinus’ Conception of the Self
John Huss The Status of the Soul in the “Crito”

13:10 — 14:30 Lunch Break

14:30 — 16:50 Session 3
Section A "Neoplatonic Doxography and Argumentations"
Chair Sebastian Gertz


David T. Runia Neoplatonism and the Doxographical Tradition
John Phillips Hiding Plato: Ancient Platonists’ Attempts to Conceal Plato’s Doctrine
Marc-Antoine Gavray Reconciling Aristotle and Pseudo-Archytas: an example of how to harmonize by Simplicius
Sebastian Gertz Syrianus and Damascius on the argument from opposites in Plato’s Phaedo

Section B Proclus' Elements of Theology in Focus
Organizer Ben Schomakers and Ernst-Otto Onnasch


Ben Schomakers A natural sense for ontological demarcations. Some aspects of Proclus's theory of metaphysical causality
Ernst-Otto Onnasch Proclus and Neoplatonism in German 18th Century handbooks of the history of philosophy
Brendan O'Byrne The Logic of the One in Proclus's Elements of Theology
Tuomo Lankila Henadology in the two Theologies of Proclus

16:50 — 17:10 Coffee Break

17:10 — 18:55 Session 4
Section A Post-Platonic Poetics and Myth II
Organizer Suzanne Stern-Gillet and Oiva Kuisma


Algis Uždavinys Neoplatonic Nous in the Solar Barque of Ra: Problems of Metaphysical Reading
Marcin Podbielski The Cave of Homer and the Cosmos of Porphyry: Can One Build a Philosophical Claim through Allegory?
Sandra Ducic `Heiliger Plato!’ A study of Plato’s reception in Hölderlin Heiliger Platon

Section B Ecstatic Experience in the Platonic Tradition I
Organizer Leonard George


Leonard George Behind the Lightning Mask: A Biopsychological Perspective on the Chaldean Oracles
Crystal Addey Ecstasy between Divine and Human: Re-assessing Agency in Iamblichean Divination and Theurgy
Jay Bregman American Transcendentalism, Neoplatonism and Ecstatic Experience


6-19-2009 Friday

8:45 — 11:05 Session 5
Section A Aristotle's Legacy
Organizer Jolanta Jaskolowska


Jolanta Jaskolowska An Aristotelian Justification for the Development of the Context Theory and the Notion of a Poetic Syllogism
Eckart Schütrumpf Reconsidering Δικαιοσύνη in Aristotle’s Nicomachean Ethics V
Pierre Mauboussin Making and Being: an Outline of Platonic, Aristotelian and Neo-Platonic Thought on Poiesis
Menahem Luz Soul and Soulness: an identity problem in Neoplatonic philosophy

Section B Patristic Re-interpretation of the Classical Ontological and Logical Notions I
Organizer Anna Zhyrkova


Matthias Vorwerk From Platonic Heresy to Christian Orthodoxy: Plotinus and Augustine on Ideas of Individuals
Anna Zhyrkova Philoponus’ Account of Nature: Universal versus Particulars
Kevin Corrigan Simmias’ objection in Plato’s Phaedo and later Patristic mind/soul-body responses


11:05 — 11:25 Coffee Break

11:25 — 13:10 Session 6
Section A L’âme humaine: ses facultés chez Plotin. (Human Soul: its faculties in Plotinus)
Organizer Luc Brisson


Luc Brisson Anger and Desire in Plotinus
Bernard Collette Sleep and waking in Plotinus
Thomas Vidart Describing Thought as a Sensation: Plotinus' Use of an Analogy

Section B Platonic and Other Psychologies II
Organizer John Finamore


Gwenaëlle Aubry Procession and Secession: does Plotinian soul ever "descend"?
Jean-Marc Narbonne The Riddle of the Partly Undescendend Soul in Plotinus: A New interpretative Hypothesis
Bernardo Brandão The Union of the Soul with the Intellect in Plotinus’ Philosophy

13:10 — 14:30 Lunch Break

14:30 — 16:50 Session 7
Section A Platonism: Freedom, Providence and Fate
Organizer Jean-Michel Charrue


Jean-Michel Charrue Providence et liberté chez Jamblique de Chalcis
Elias Tempelis Τὸ αὐτεξούσιον δέδωκεν ὁ δημιουργὸς διὰ τὰ μέλλοντα ἀγαθά: The School of Ammonius, Son of Hermias, on Divine Providence and Free Will
Panos Eliopoulos The Transcendence of Fate in Plato and in Seneca
David P. Hunt The Plotinian Turn in Recent Work on Free Will

Section B Patristic Re-interpretation of the Classical Ontological and Logical Notions II
Organizer Anna Zhyrkova


Andrew Louth Maximus the Confessor on the logoi of Creation
Torstein Tollefsen St. Maximus the Confessor and John Philoponus
Vladimir Cvetkovic Aspects of the Unity between God and the Creation according to St Maximus the Confessor


16:50 — 17:10 Coffee Break

17:10 — 18:55 Session 8
Section A Ecstatic Experience in the Platonic Tradition II
Organizer Leonard George


John D. Turner Revelation as the Path to Nescience: The Sethian Platonizing Apocalypse Allogenes

Mateusz Stróżyński Transcendent and immanent ekstasis in Plotinus mysticism
Piotr Buczek Only a sage can be truly free. On the relations between freedom and providence in Plotinus' Enneads.

Section B "Modern Platonisms"
Chair Tomasz Mróz


José Baracat Jr. A Ground for Time: A Plotinian Reply to Objections by Heidegger and Borges
Mikołaj Antczak Pico’s Criticisms of Ficino’s Theory of Love
Tomasz Mróz Polish Reception and Criticism of Schleiermacher’s View on Plato


6-20-2009 Saturday
8:45 — 11:05 Session 9
Section A Platonic and Other Psychologies III
Organizer John Finamore


Heather Parsons Ficino and Renaissance ‘Monstrosity’: Depraved Soul or ‘Fantastical’ Imagination?
Marie-Élise Zovko Spinoza's Platonic Psychology
Laura Blažetić Platonic justice as a concept of psychological and social well-being
Anna Corrias The spiritual body: Porphyry’s theory of ochema in Ralph Cudworth’s True Intellectual System of the Universe

Section B Moral and Aesthetic Value in the Platonic Tradition
Organizer Michael F. Wagner


Michael F. Wagner The Artist as Petit Démiurge in Plotinus
Tatyana Solomonik-Pankrashova Neoplatonic Legacy: The Prose Psalter “Through a Mirror in Enigma”
Vishwa Adluri Warrior and the Art Critic: Plato’s Republic X


11:05 — 11:25 Coffee Break

11:25 — 13:45 Session 10
Section A Mysticism, Metaphysics and Religion: The Experience of Neoplatonism
Organizer Deepa Majumdar


Deepa Majumdar Plotinus and the Upaniṣads on the Mystical Encounter
Agnieszka Kijewska Mystical Experience and Limits of Philosophy and Religion – Saint Augustine’s Case
David Geraldes Santos Between Reason and Mysticism: the religious framework of Neoplatonism
Zeke Mazur The Relation of Mysticism and Metaphysics in Plotinian Union with the One

Section B Medicine and Philosophy
Organizer Svetla Slaveva-Griffin


Piotr Jerzy Kołodziejczyk From belief, to medical analysis. Empedocles, Hippocrates, Aristotle and the relations between philosophy, embryology and teratology in ancient Greece
Sarah Rebecca Francis The Role of Medicine in Aristotle’s Ethical and Political Works
Enrica Ruaro Mud, Filth and Putrefaction: Plotinus and Galen on the Parmenidian Problem of the Extent of the Eidetic Field (Enn. V 9 [5], 14. 7-17).
Svetla Slaveva-Griffin The Puzzle of the pseudo-Galenic De Spermate

13:45 — Afternoon Break

19:00 Banquet at Chłopskie Jadło


6-21-2009 Sunday
9:00 — 10:45 Session 11
Platonic and Other Psychologies IV
Organizer John Finamore


Panayiota Vassilopoulou Befriending Wisdom: An examination of Plotinus’ Contribution
R. M. Van den Berg Procheirisis: judging sensory data in Plotinus and Porphyry
Peter Lautner Philoponus on some medical theories of perception of the inner states, and its relation to second-order perception


10:45 — 11:10 Coffee Break

11:10 — 12:30 Session 12
"Human Involvements"
Chair Panayiota Vassilopoulou


Mariella Menchelli The well ordered soul and the political virtues. Marginal notes on Synesius’ On kingship and on some manuscripts containing the Opuscula
Martino Rossi Monti The Splendor of Grace: Plotinus and the Cistercian tradition

Saturday, June 13, 2009

още впечатления и размисли за зелените



И така. Навлизаме в същинската част.

Новите Зелени са много симпатични, космополитни, шарени и весели.
Направиха много през последните години, а някои от тях наистина отдавна правят много за запазването на природата у нас.

Големият проблем засега е, че не са много речовити.

Когато имат думата, както беше на представянето на техните кандидати миналия петък пред всички тези млади хора, които жаждат за общност и за смислено-увличащо говорене, никой от говорещите не говори дълго, което беше правилно, но никой не говори ясно, което беше неправилно.

Може да се говори кратко, но ясно и убедително.

За съжаление, миналият път останах с впечатлението, че колегите просто не са си изпълнили домашната работа.
Всички казаха по няколко общи приказки - и толкова.

Впрочем, една от основните причини да не се присъединя към януарските протести пред Парламента беше точно тази - все пак нещо да трябва да се заяви като теза и да се докаже.
Нещо трябва да се артикулира, да се обясни с думи и тези думи да подействат на слушащите.
Януарските протести нямаха убедително послание.

Протестите на студентите от СРОКСОС (или както там беше) бяха справедливи, защото безобразията в гетото Студентски град са невъобразими, но колегите трябваше да си приготвят домашната работа - ако не за януарските протести, то поне сега.

Нали на концерта в Борисовата градина се продаваха едни кръгли значки в два цвята?
На едните от тях - бели със зелен надпис - е написано За да останат хора в България, а на другите - зелени с бял надпис - е написано За да остане природа в България.

Според мен, втората цел е много по-лесно разбираема и интуитивно близка на много наши съграждани - потенциални избиратели и симпатизанти.

За да остане природа в България е част от глобалното екологично и европейско зелено движение.
Тази цел, тази кауза е много по-лесна за внушаване.
Дет се вика, няма нужда от много думи и обяснение.
От само себе си е ясно.

Според мен, обаче, първото е също така важно и ако наистина искат да успеят и да станат ефективна общност, Зелените трябва да наблегнат на обяснението Как ще направим така, че да останат хора в България.

Засега, за съжаление, не виждам особено убедително говорене по тази тема.

Днес слушах и гледах сутринта в сутрешния блок по ретивито Ясен Атанасов, който наистина е речовит, човек на словото, но пак беше много общо говоренето му.
Преди няколко дни при Явор Дачков пак по ретивито гледах и Андрей Ковачев, но той пък каза, че за тях запазването на природата е основен и единствен приоритет.

Според мен, както природата има нужда от защита, така и хората у нас.

Зелените трябва да наблегнат на образованието - какво и как да се направи, така че учениците в горните класове и студентите, докторантите и младите преподаватели да не закопняват за емиграция.

В това отношение старите партии се орезилиха непоправимо. С много малки персонални изключения, но за това ще пиша друг път.

Преди малко гледах сайта на Зелените и не видях тяхната предизборна програма за
нашия парламент, но дано да наблегнат в нея на образованието - както на средното, така и на висшето.
За да останат хора в България.

И последно в този ред, но не и по важност.

Много е важно Градинко и Асен Генов да започнат да се въздържат от нападки към православната Църква.

Всеки който е нападал нашата Църква, нашата най-стара институция, после не е прокопсАл.

Ако трябва да погледнем сериозно богословски и философски, всеки един иудеин, всеки християнин и всеки мюсюлманин би могъл като политически профил да приеме някоя екоорганизация, защото светът е Негово творение, Той е творец на всичко видимо и невидимо.
Земята е прекрасна, защото е създадена от Него и ние - венецът на творението - трябва да го пазим и да се грижим за него.

Така че, не го представяйте зеленото движение сега у нас като кришнарство или нещо източно, защото кришнарите и будистите у нас са едно хипер-ултра-супер малко малцинство.

Всички хора, които изповядват християнство и ислям у нас, а те наистина са много, не могат да имат какво и да било против една екопартия. Даже напротив.

впечатления, спомени и размисли за зелените

Миналата седмица обещах да разкажа със снимки и с малко критика концерта на Зелените, с който те завършиха в Борисовата градина кампанията си за избиране на наши представители в Парламента на Европа.
Но ще стане дума не само за концерта, а и за моето зелено минало, и което вълнува мнозина от четящите тук - малко по-общи размисли за тях.

Ще редувам снимките с думи.



Първо, малко носталгични спомени за моето зелено минало.

За някои от вас може и да е досадно, но все пак блогът си е мой.
Който иска, да прескочи тази част.

И така, когато в края на 1989 година всичко тук се разтресе, ходих на няколко пъти тук-там. На митингите пред кино "Иван Вазов" и пред Парламента.

На незабравимия митинг-шествие на 3 ноември, организиран от Екогласност, бяхме заедно с Доротея Табакова и Яна Букова.
Походихме по централните улици, викахме пред Народното събрание:"Сво-бо-да" и "Де-мо-кра-ция".
***
После, когато старият режим падна и се създаде СДС, по стените на сградите се появиха листове, напечатани на машина, които разказваха за исторически събития от близкото минало.

Първото СДС беше съставено от реставрирани стари и някои нови партии.
Федерацията на независимите студентски дружества беше една от важните нови.
Всичко ставаше като във "Влюбеният Шекспир" - филмът започва, сиреч театралното представление, за което се говореше във филма, започва, а не се знае кой ще играе главната роля.

В студените съботно-неделни дни през януари 1990 година, който искаше да се информира какво точно става и къде да се включи, трябваше да отиде в Южния парк.

На едни сгъваеми масички, на листчета, напечатани на машина и размножени с индиго, се разказваше историята на социалдемократическата партия и БЗНС, ама на онова БЗНС, в което е бил Никола Петков и Г.М. Димитров, и на онова БЗНС, в което е бил Петър Дертлиев.
Но наред със старите партии, унищожени покрай приемането на Димитровската конституция, имаше и нови.

На мен тогава ми харесаха листовките на Зелената партия.
И като казах на един приятел, че ще се запиша в нея, той ми се надсмя приятелски:
Абе, ти не си добре. Тия зелени са червени.

Прав излезе, но го разбрах по-късно.

Но, все пак беше много хубаво. Като станах член на Зелената партия, която тогава беше една от многото партии и федерации в първото СДС, всяка събота и неделя дежурях на една масичка пред кино Изток, където раздавахме-продавахме значки и листовки, от средата на февруари започна да излиза и вестник Демокрация, а после и няколко други всекидневника и седмичника - на различните формации в тогавашното СДС.

От този период най-свежото и най-породеното-от-въображение беше Парадът на цветята, който тогавашната Зелена партия направи по Витошка на Цветница през 1990 година.

После е ясно какво се случваше, но към края на третата година от моето членство в Зелената партия, през февруари 1993 година, разбрах, че моето членство, Зелената партия и самото тогавашно СДС няма да го бъде.

По онова време живеех на квартира в Надежда.

Бях отишла на едно партийно събрание, на което беше дошъл и лидерът на партията А. Каракачанов. Не че само той беше виновен, но по онова време партиите и федерациите на тогавашното СДС се занимаваха с разпри и с решаване на фундаментални въпроси за битието и съзнанието като - дали старите партии БСДП на Дертлиев и БЗНС на Дренчев наистина са гръбнакът на СДС и ако да, дали този гръбначен стълб е свързан с главния мозък.

И така - разпри и деления, цепения и люспения. Четири социалдемократически партии, пет (а може и шест да бяха безенесета), една по-червенееща Зелена партия, една по-синееща фракция в нея, която по-късно стана Консервативно-екологична.

С една дума, през февруари 1993 г., в една много студена и ветровита вечер, на връщане от противно партийно събрание с цялото си същество усетих, че страната върви към катастрофа и че на следващите избори на народно събрание
политическите противници от столетната партия ще се представят двойно по-добре.
А после ще стане лошо за всички.

Не можех да направя нищо.
Престанах да ходя на партийни събрания и да си плащам членския внос.Вече бях завършила научно-популярната си книга В лабиринта на Платон и Аристотел, но беше време да се заема отново с дисертацията ми.

Това последното нека да се чете и като предупреждение за сегашните зелени:
работата иска много, страшно много време.
Когато човек се посвети на работа за общото благо, професионалната работа и личният живот не може да бъде съвсем наред.




А ето сега да кажа няколко думи и за митинга-концерт миналия петък.

Беше хубаво, беше весело.
Толкова много млади хора.
Толкова много ученици.
И на всички тези млади хора страшно много им личеше, че копнеят да принадлежат на някаква общност.
Даже и в това леко изкуствено държане на бутилките с бира и с неумелото дръпване от цигарите - ясно е, че когато човек е млад всъщност не му се пие бира и не му се пуши особено много, а го прави ей така, за да е част от цялото.
Особено на младите момичета много им личи, че нито им се пуши, нито им се пие бира, но за да са в контекста все пак...




Имаше и хубава музика, но не седях до самия край, защото бях уморена.
Много ми хареса изпълнението на едно трио, което се оказа, че е още безименно.

Wednesday, June 10, 2009

за рождения ден на Петър Иванчев

Като прочетох днес поздрава на Сандолино http://sandolino.blogspot.com/, който е автор на блога с най-хубавите фейлетони
за рождения ден на колегата Петър Иванчев http ://ivancheff.blogspot.com/,
реших да поздравя Петър с една песен от края на 70-те години.
В тази песен се пее за това как като плаваме към Индия, всъщност намираме Америка.



Важното е да се търси. Да плуваме и плаваме, да пътешестваме в търсене.

На многая и благая лета, Петре.

Tuesday, June 9, 2009

премиера на превода на Симеоновия сборник

ФОНДАЦИЯ ЗА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

ви кани
на освещаването и официалното представяне
на

СПАСИТЕЛНА КНИГА
гръцкият оригинал на Симеоновия сборник


на 11 юни 2009 г, четвъртък,
пл. "Св. Неделя" 19, Богословски факултет
Софийски университет

17.00 вечерно богослужение и освещаване
Йеромонах хаджи д-р Стефан
Академически параклис "Св. Климент Охридски"

17.30 официално представяне
Зала 8 Богословски факултет


Румен Баросов - Изпълнителен директор
Фондация за българска литература

доц. д-р Емил Трайчев - Декан на Богословски факултет

проф. дфн Георги Попов - Богословски факултет

доц. дфн Петя Янева - Факултет класически и нови филологии,

доц. д-р Сергей Иванов - Американски университет в България, преводачи


Нека Бог да благослови добрите ни начинания!

Sunday, June 7, 2009

за красотата на Европа и за един истински европеец



Има само едно обяснение, което Херодот дава в своята История на въпроса Защо?.

Защо все пак се е стигнало до сблъсъка на елините и персите.

Защо първо Дарий, а после Ксеркс са искали да завладеят елините, а оттам - цяла Европа?

Ксеркс искаше да завладее Европа, защото Европа е много красива, пише Херодот.

Европейската земя е много красива земя.

В своя шедьовър Сътворението Гор Видал, както знаем всички, които сме го чели, влага многократно в устата на своя главен герой Кир Спитама точно обратното.

Кир Спитама, според Гор Видал, е наполовина елин и наполовина персиец по произход, но като дух, светоглед и ценности е изцяло елинофоб и антиевропеец. Внук на Зороастър.

Главният герой на Сътворението Кир Спитама, вече много остарял и напълно ослепял, непрекъснато мърмори пред младия Демокрит своите мемоари - за това колко грозен пущинак е Европа и какви загубеняци във всяко едно отношение са елините, съответно всички европейци и как неговият приятел от детинство и връстник Ксеркс, всъщност е трябвало да се отправи на изток и на изток от изток - към Индия, а после, по пътя на коприната, към Китай.

Гор Видал умишлено и още от първата глава на тази фантастичен исторически и историко-философски роман контрира Херодот.

Но Херодот казва друго. Европа е прекрасна и макар че по онова време не е било ясно колко е голяма, какви народности я населяват и какво има на тази земя по-нататък от онова, което са познавали до този момент, Херодот на няколко места казва:

Европа е прекрасна и затова персите искаха да я покорят.

Днес, за първи път в моя живот и аз бях една от триста и петдесетте милиона европейски граждани, които гласуваха за европейския парламент. (Е, точно тези, за които гласувах, май няма да излъчат наш представител в институцията, но пък там все пак ще има група, която като своя кауза си поставя опазването на планетата - нашият единствен дом в този живот.)

***

Днес реших да представя на четящите и поглеждащите тук един истински европеец.

Това е колегата Добрин. На снимката. Съжалявам, не знам неговата фамилия.

Добрин е студент по европеистика във Философския факултет на СУ.

Миналата учебна година беше един от най-редовните участници в двусеместриалния интердисциплинарен курс Актуалната античност. Политическата мисъл на античния свят.

През последната година и половина не съм чула в публичното пространство друг човек да задава такива точни, емоционални и лично преживяни въпроси, като въпросите, които той задаваше по време на дискусиите през първия семестър на миналата учебна година - за приложимостта на античните политически понятия и теории към днешния ден, и за онова, което е ставало в Европа тогава, и става и днес.

Но понеже е от онези, които четат и мислят много, Добрин е и много самокритичен.
Хипервзискателен и скромен студент.
Той не се яви на изпит за първия семестър, не написа писмена работа и когато след време го видях и го попитах защо, той каза, че не се бил чувствал достатъчно разбиращ античните текстове.

***
А тази снимка я направих по време на априлското почистване на кампуса на Университета около ІV, ІІІ, ІІ и І блок.

Добрин беше един от много малкото студенти, които се включиха в акцията на Студентския съвет.

Той не е активист на студентския съвет.
Не е кариерист (макар че на мен не ми се вижда особено лошо най-добрите студенти да работят за своята бъдеща професионална или политическа кариера, още докато учат.)

В днешния ден, когато един 44 годишен човек като мен доживя да гласува заедно с всички наши европейски съграждани, се замислих кой е най-интересният европеец сред нас, за когото се сещам. И се сетих, че имам и негова снимка в телефончето.

Saturday, June 6, 2009

phrontisterium classicum

Покана от проф.дфн Мирена Славова - ръководителна катедра Класическа филология във ФКНФ

На 8.06.2009 г., понеделник, от 17 ч. в 176 ауд. в рамките на лекционната поредица "Историография на Стария свят"

на интердисциплинарния семинар "Phrontisterium Classicum",

Чавдар Хаджиев, д-р на Оксфордския университет и преподавател във Висшия евангелски богословски институт (София), ще изнесе лекция на тема

"Възникване и цели на древноизраелската историография".

Заповядайте

***

post scriptum:

Да, животът ще продължи в понеделник с обичайните ни задължения и много интересни събития, като тази лекция, например.

Вчера също имаше много интересно събитие - финалният концерт-купон, с който Зелените закриха кампанията си. На лятната естрада в Борисовата градина.

Беше хубаво, но затова ще напиша подробно със снимки, с въодушевление, но и малко критика, по-късно тези дни.

Днес е Черешова задушница, а утре е най-мистичният празник в християнската църква - Петдесетница.

Службата е дълга.

Затова пък гласуването е кратко и не отнема много време.

Wednesday, June 3, 2009

нощта на трети срещу четвърти юни,1989, Тянанмън

Тази нощ е тъжната годишнина.

Според официалните власти в Китай премазаните студенти на площада са били по-малко от двеста, а според китайския Червен кръст - над две хиляди.

Сутринта на пети юни същата година научихме за това от едно телефонно обаждане.

Тогава бях аспирантка (както се казваше тогава на докторантурата).

Живеех на квартира в един апартамент с Аделина, която тогава следваше география и до днес ми е най-близка приятелка, и Дарина, която тогава учеше информатика, но после се запиля някъде из Щатите.

Рано сутринта на пети юни по телефона се обади Виолета, сестрата на Ади (Бог да я прости, не е вече между живите).

На четвърти юни вечерта целият свободен свят научил за събитията в Пекин.

Виолета живееше в Рим и се обади на Ади, за да я помоли в никакъв случай да не се включва в студентските протести у нас, за да не ни премажат танковете и тук.

Какви студентски протести???

Студентите в Рим се събирали на протест същия този ден, пети юни, да покажат съпричастност с китайските колеги, та Виолета - Бог да я прости - си помислила, че и ние...

Никой тук не беше чул, а и после не се чу какво става в поднебесната империя и това, че хиляди наши колеги са били прегазени на площада в Забранения град.

Тогава имаше само една телевизия с две програми и едно радио с две програми.

И само две партии, но едната от тях имаше ръководна роля - според член първи на тогавашната конституция.

Tuesday, June 2, 2009

колегата-блогър Мартин ще защити дисертация утре

Мартин Осиковски, който завърши като бакалавър философия, а после като магистърска програма следва медиевистика в ЦЕУ в Будапеща.

После - дисертация в катедрата по История и теория на културата с научен ръководител проф. Калин Янакиев.

Мартин ще защити дисертацията си утре

3 юни 2009 г. от 17 ч. в зала
300, бл. 4, СУ “Св. Климент Охридски” (бул. “Цариградско шосе” 125).

Темата на дисертацията му е


ПРОБЛЕМЪТ ЗА ОБЩИЯ СЪБОР НА ЦЪРКВАТА
ПРИ МАРСИЛИО ОТ ПАДУА И УИЛЯМ ОТ ОКАМ
Еклесиологични приноси на късносредновековната
политическа философия и публицистика


Както той посочва в автореферата си:

Това изследване предлага първата систематична съпоставка на
възгледите за незаблудимия доктринален авторитет на Църквата и възможните извори
на вярата на двама от големите интелектуалци на късното Средновековие: светския
теоретик Марсилио Маинардини от Падуа (1290-1342) и Неопровержимия учител на
францисканците, Уилям от Окам (1285-1348). В центъра на вниманието на
дисертационния труд стои проблемът за правомощията и компетенциите на общия
събор или “съвет” – concilium generale – на Църквата, по който двамата автори
поддържат съвършено противоположни позиции. Докато за Марсилио съборът е
незаблудим авторитет на вярата и неговите решения трябва да бъдат приемани с
твърда убеденост от всички християни по същия начин, както и Св. Писание, то според
Окам съборът – както и всеки друг институционален доктринален авторитет – не би
могъл да бъде напълно предпазен от заблуждение.

Работата си поставя следните основни цели:

1. Да определи конкретните параметри на несъгласието между двамата автори.
2. Да изясни широката основа, вътрешните причини и различните обстоятелства,
които са свързани с разгръщането на тяхното противопоставяне.
3. Да направи оценка на общото място, което опонентите заемат в идейния,
културен и исторически контекст на своето време.

Постигането на тези цели е свързано с решаването на следните задачи:

1. Анализ на различните становища и аргументи според основните изворови
текстове на изследването.
2. Детайлно обсъждане на културната и историческа ситуация, в която се разгръща
дебатът между двамата автори.
3. Определяне и разработване на релевантните към хода на дебата богословски,
философски и канонично-правни контексти.
4. Привличане и обсъждане на допълнителни изворови текстове с оглед на
оценката на общото място на полемиката.


Методология на изследването

От методологична гледна точка изследването се ръководи от необходимостта за
ясно очертаване на разнообразните връзки между “малкия разказ” на дебата Уилям-
Марсилио и “големия разказ/разкази” на серия от генерални полемични точки за
периода. Това е направено посредством разработване на четири големи контекстуални
линии. (1) Първата контекстуална линия разглежда позициите на двамата автори по
отношение на основните политически конфликти, които характеризират
проблематичния понтификат на папа Йоан XXII – техния основен политически
противник. (2) Втората контекстуална линия подхожда към съборния проблем от
гледна точка на традиционната за късносредновековната политическа философия идея
за общностния суверенитет, която намира особено силен и ясен израз в политическото
учение на Марсилио. (3) Третата контекстуална линия е насочена към канонично-
правното и богословско развитие на фундаменталния проблем за валидността на
институционалните доктринални авторитети, който е ключов за разбирането на
еклесиологичната позиция на Окам. (4) Последната контекстуална линия поставя
несъгласието между двамата автори изобщо в полето на полемичните реакции срещу
идеите на Марсилио от края на 20-те и 30-те години на века.



***

Едно от многото хубави неща в дисертацията на Мартин, според мен, е това, че като приложения той е включил превод от латински, консултиран с доц.д-р Елия Маринова от катедрата по класическа филология във ФКНФ, на най-важните откъси от изворовите текстове:

ЗАЩИТНИКЪТ НА МИРА, ЧАСТ 2, ГЛ. 19-22

ДИАЛОГ, ЧАСТ 3, ТРАКТАТ 1, КНИГА 3, ГЛ. 1, 8-10

МАЛКИЯТ ЗАЩИТНИК, ГЛ. 12, ПАР. 4-5

***

Мартин на само учи за магистър по медиевистика и специализира в ЦЕУ, но и също така готви дисертацията си в библиотеките и сред колегите в университетите на Хелзинки, Оксфорд и Хайделберг.

***

Неговият блог често бива цитиран в "представителната извадка" от нашите полемични политически блогове, правена от Иван Бедров всяка делнична вечер в авторското му предаване "Булевард България" по ретивито.

Блогът на Мартин се казва ad astra per aspera ,

http://liskko.blogspot.com/

Да му пожелаем успех на защитата утре и издаване на дисертацията като книга, че работата му да стане достояние на колегията.

Monday, June 1, 2009

за деня на детето - поздрав от любим анимационен филм

За всички посетители и читатели - поздрав от любим анимационен сериал на моите деца