Досега не бях ходила в Полша, а тази страна винаги ми е била много интересна.
Както и Краков - градът с един от най-старите университети в Европа - Ягелонският, основан през 1364 година.
Участвах в голямата конференция на Международното общество за изучаване на неоплатоническата философия.
Програмата на конференцията постнах тук още преди да замина.
С малко снимки и думи ще споделя някои впечатления.
Започвам с тази снимка, заради нещо, което не знаех.
Това е мемориалната плоча в една от синагогите в Краков.
Всички знаем какво е ставало в Краков по времето на нацистката окупация.
Списъкът на Шиндлер е сниман там, защото и фабриката на Шиндлер е там.
От гарата са тръгвали влаковете към Освиенцим, или Аушвиц.
Това, което не знаех до скоро и което колегата Подбиелски беше написал на уеб-страницата за конференцията http://members.upcpoczta.pl/m.podbielski9/Welcome.html е, че Казимиеж - днешен квартал на Краков - е бил автономен самоуправляващ се град в продължение на три века - от 1495 до 1795 и в него са съжителствали мирно и са се самоуправлявали евреи и християни.
Към тази снимка няма нужда от много думи - малкият пазар в Стария град.
И това е познато сигурно на мнозина - главният площад, или Ринек гловни в Старе миесто. Голям площад - 400 на 400 метра.
Една от фасадите на катедралата на Ринек гловни.
Е, тази снимка малко заблуждава - толкова слънчево беше само два дни.
А после като се затумбри и като заваля един дъжд - петък, събота, неделя, понеделник, вторник - въобще не спря.
Пак същата църква на Божията Майка в стария град, но снимана така, че да се видят двете кули на предната й фасада.
Самата конференция, както се вижда от програмата, беше в Йезуитския институт Игнацианум - нова институция, създадена преди десет години.
За повече инфо за Игнацианум вижте тук http://www.ignatianum.edu.pl/
Специално искам да наблегна, че сградата на този институт, в който следват студенти по философия, политология, педагогика и културознанство, така де, културология, е най-модерната и екологична сграда на висша образователна институция, в която съм попадала.
Построена е преди десет години и почти всичките й отвесни стени са от стъкло. Когато пече слънце, както беше първият ден, се спускат плътни завеси, но когато е мрачно, дъждовно и хладно, всички завеси се вдигат, за да може светлото и топлото да нахлува от всякъде.
***
Участниците бяха от най-различни институции - светски и религиозни, публични и частни, предимно от Европа и Америка.
Програмата на конференцията включваше 74 доклада, от които бяха представени 72 (другите двама колеги се бяха разболели).
Всички тези доклади се конкурираха в паралелно протичащи сесии и само последните няколко в неделя не си съперничеха с други, но пък тогава повечето колеги вече бяха заминали.
Другото много хубаво беше, че почти половината от представените доклади бяха на млади колеги - докторанти или доктори на пост-докторски изследователски позиции.
Разбира се, имаше и световно известни колеги като Люк Брисон, Джон Финамор, Сюзан Стерн-Жилет и двамата колеги на снимката. Най-вляво е проф. Торстейн Толефсен, а до него е отец Атдрю Лаут - професор от университета в Дърам. До него е Владимир Цветкович, а най-вдясно е Анна Жиркова.
Тяхната секция в петък следобед дискутираше отношенията между неоплатоническата и християнската философия, и по-точно философията на Свети Максим Изповедник.
Изключително интересна ми беше и секцията за Аристотеловото наследство и неговото влияние върху неоплатонизма (в петък сутринта) и секцията, организирана от Светла Славева-Грифин за медицината и философията на живото в класическата и късната антична философия.
Специално за Светла Славева-Грифин и за нейната книга Плотин за числото, излязла в Оксфорд в началото на тази година ще напиша след няколко дни.
Това е дворът на Collegium maius - най-старата сграда на Ягелонския университет.
Един колега на конференцията по този повод каза с пренебрежение:"Какъв университет е било това... Едно малко манастирско училище."
Изобщо не е така.
Ягелонският университет е започнал преподаването на студенти още през 1364 година в три различни факултета - разбира се, единият от тях е бил факултетът по теология, но другите два са били по право и по медицина.
Това наистина е истински астролабий, изложен в Музея на Ягелонския университет, който се намира в Колегиум майус, а астролабиите са служели за моделиране на движението на небесните светила и тяхното изчисляване и предсказване.
Какво друго освен астролабий да сложа тук, щом един от най-известните алумни на Ягелонския университет е Николай Коперник - велика ренесансова личност, астроном, космолог, астролог. И неоплатонически философ, да не пропусна.
Но, все пак, за разлика от много други ренесансови личности, е бил от скромен по-скромен.
Коперник не се е решил до смъртта си да публикува своята знаменита книга De revolutionibus orbium coelestium, първо, защото не е искал да се конфронтира със силните на деня, и второ, защото не е бил съвсем сигурен дали Луната обикаля около Слънцето като отделно небесно тяло-планета или е спътник на Земята и обикаля и около Земята.
А освен това се е колебаел и по въпроса дали Земята е неподвижна или се върти около оста си.
Единственото, за което е бил абсолютно сигурен е, че космологическата картина, според която в центъра е Слънцето, е по-вярна от космологията, според която в центъра е неподвижната Земя.
Днес ръкописът на неговата книга и копия от първото й издание, излязло след смъртта му, се пази в много богатата Ягелонска университетска библиотека.
И последно по ред, но не и по-важност. Този надпис plus ratio quam vis, повече разум отколкото сила е над вратата, която води към залата в Колегиум майус, където е заседавал Академичният сенат в продължение на векове и където заседава и до днес.
В тази зала се провеждат и днес научни диспути, защити на дисертации и публичното хабилитиране на университетските преподаватели на Ягелонския университет.
No comments:
Post a Comment