В днешния брой на вестник "Култура" има тематични извадки от дневника на
Генерал Бойко Борисов :-))),
подбрани от колегата-философ и журналист Веселин Стойнев.
Вижте в самото издание или в мрежата на адрес:
http://www.kultura.bg/bg/article/view/16196
Friday, October 30, 2009
Monday, October 26, 2009
Sunday, October 18, 2009
покана от проф. Славова за възобновения Фронтистериум класикум
Драги колеги,
Заповядайте на първата сбирка на нашия интердисциплинарен семинар "Фронтистериум", която ще се проведе на 19. октомври 2009 г. (понеделник) от 17. ч. в 176 ауд.
Ще ни гостува доц. д-р Петър Делев от
Катедрата по стара история на Софийския университет
с лекция на тема
"Елинистическата епоха в Тракия".
Заповядайте!
Сърдечни поздрави,
МСлавова
Заповядайте на първата сбирка на нашия интердисциплинарен семинар "Фронтистериум", която ще се проведе на 19. октомври 2009 г. (понеделник) от 17. ч. в 176 ауд.
Ще ни гостува доц. д-р Петър Делев от
Катедрата по стара история на Софийския университет
с лекция на тема
"Елинистическата епоха в Тракия".
Заповядайте!
Сърдечни поздрави,
МСлавова
Wednesday, October 14, 2009
пак за смърчовете, "морените" и проблемите на Витоша
В заглавието морените са в кавички, защото никой истински географ, биолог и еколог не казва никога морени.
"На Витоша не е имало ледникова дейност и поради това тези феномени не са морени, а каменни реки", казват те обикновено с леко иронична усмивка.
Тези смърчове са накрай гората над Бояна. Като се изкачва човек около час нагоре по една средно стръмна, но удобна пътека през широколистната гора, се стига до тази полянка, а пътечката през нея след това е сравнително равна и след около час и половина по нея се стига до Драгалевския манастир.
Каменните реки на Витоша са десетки.
Една от големите каменни реки в района на Алеко с дървен мост над нея.
Друга, по-малка каменна река, до Голи връх, над втората лифтова станция на седалковия лифт. Ако се тръгне в тази посока, (която е в центъра на снимката) и се пресече това плато или тази част на платото, която е обособена в резервата Торфено бранище, от другата страна се излиза в района на Златните мостове.
И ето я отново любимата ми каменна река със смърчовете около нея, но снимана през лятото. Когато се минава в топлите сезони по дървените мостчета над няколкото големи Витошки каменни реки, се чува как отдолу под грамадните камъни водата се плиска и шуми.
И тука... пляс...
sorry за дисонанса и за стреса, който ви причинявам със скок от природната романтика към човешката немара, но-о-о, това е положението.
Тази съборетина едно време беше хотел-ресторант и кафе-сладкарница, или кафе-бар.
Не си спомням вече точно, но май беше на Балкантурист.
Намира се на има-няма стотина метра от Щастливеца, точно срещу горната лифтова станция на Симеоновския, на кабинковия лифт.
И понеже от безстопанственост тя беше почнала да се руши, преди няколко години я взривиха.
Хубаво, че я взривиха, ама след взривяването някой трябва да натовари и да извози всичко това и да махне грозните ламарини, с които е оградено и които изобщо не го скриват от погледа на туристите...
Освен това, към такова скапване клонят поне оше най-малко десет хижи, които едно време бяха на Българския Туристически Съюз и които от години са затворени и запечатани. С всяка изминала година те придобиват все по-призрачен вид. Преди да са се срутили от само себе си и да се превърнат в купчина, която никога никой няма да изгребе от планината (защото всички те са на много по-труднодостъпни места, до които камиони и техника ще стигнат по-трудно, отколкото до Щастливеца), все пак някой трябва хубаво да помисли:
дали хижите на БТС да не се отворят отново и да не се дадат на концесия или под наем.
След ремонт всички те ще могат да се ползват отново и ще бъдат голямо удобство за истинските планинари и туристи, които обичахме чара на нощувката в хижа в планината, а не в хотел.
Алея от "Елица" надолу към Златните мостове.
Полянка в периферията на смърчовата гора на Бистришкото бранище. Отгоре е Черни връх.
Надолу е една от няколкото пътеки към Бистрица.
Само че тази снимка е от пролетта на 2007 година. Точно в тази част на смърчовата гора вече няма нито едно здраво дърво...
Тук се вижда малко...
... но тук, на снимката долу вляво, се вижда много ясно друга част от периферията на смърчовата гора на Бистришкото бранище.
Като се заобиколи каменното хълмче отдясно, се тръгва по някоя от пътеките, които водят към Железница, а ако се заобиколи отляво и се слезе надолу - се попада в гробницата на смърчовете.
И това, скъпи читатели и посетители на блога се случи от глупост, немара и буквализъм.
Горите от смърч на Витоша наполовина умряха, а останалата половина умира, защото
имаше хора, които в продължение на осем години повтаряха като мантра и даже са го написали и на обяснителните табели, че видите ли, в един резерват не трябва да има никаква човешка намеса и никаква човешка дейност...
Е, да, така е, но когато всичко в резервата се развива природосъобразно, когато всичко следва нормалния жизнен път с неговите цикли на всички видове в екосистемата.
В един резерват не трябва да се строи и да се секат здрави дървета, но при най-малко съмнение за заболяване трябва да има профилактична сеч.
Когато смърчовете в района на местността Офелиите завъдиха милиони бръмбари-корояди в корените си, те трябваше да бъдат незабавно отсечени, извозени, а почвата под тях изорана.
Но понеже това не стана, сега на обяснителните табели някой много умен буквалист обяснява, че в продължение на години това не е правено, защото в един резерват - видите ли - трябвало да има престъпно човешко бездействие дори и тогава, когато се разразява страшна напаст, която поразява и унищожава всички дървета от един вид...
И така, година след година този мор се предаваше от дърво на дърво. Не знам дали чрез кореновата система на смърчовете или чрез клоните,(или и чрез двете), като при изсъхването си дърветата се обвиват с някаква паяжина. Паяжина, ама плътна, не като от обикновено паяче, а по-плътна от влакната на копринена буба.
А паяжината на тази гадина, която тръгва от корените под стъблото към клоните на смърчовете, като всяка гигантска паяжина изяжда дърветата за месеци и те се смаляват, стопяват, изтляват и се превръщат в пепел...
... но-о-о-о, според някои доморасли еколози в екосистемите в резерват не трябва да се намесваме, дори и когато в тях тръгне страшна зараза по дърветата...
... и така загинаха стотици хектара смърчова гора в Националния, общонародния парк Витоша, който ни е обща собственост на всички нас.
"На Витоша не е имало ледникова дейност и поради това тези феномени не са морени, а каменни реки", казват те обикновено с леко иронична усмивка.
Тези смърчове са накрай гората над Бояна. Като се изкачва човек около час нагоре по една средно стръмна, но удобна пътека през широколистната гора, се стига до тази полянка, а пътечката през нея след това е сравнително равна и след около час и половина по нея се стига до Драгалевския манастир.
Каменните реки на Витоша са десетки.
Една от големите каменни реки в района на Алеко с дървен мост над нея.
Друга, по-малка каменна река, до Голи връх, над втората лифтова станция на седалковия лифт. Ако се тръгне в тази посока, (която е в центъра на снимката) и се пресече това плато или тази част на платото, която е обособена в резервата Торфено бранище, от другата страна се излиза в района на Златните мостове.
И ето я отново любимата ми каменна река със смърчовете около нея, но снимана през лятото. Когато се минава в топлите сезони по дървените мостчета над няколкото големи Витошки каменни реки, се чува как отдолу под грамадните камъни водата се плиска и шуми.
И тука... пляс...
sorry за дисонанса и за стреса, който ви причинявам със скок от природната романтика към човешката немара, но-о-о, това е положението.
Тази съборетина едно време беше хотел-ресторант и кафе-сладкарница, или кафе-бар.
Не си спомням вече точно, но май беше на Балкантурист.
Намира се на има-няма стотина метра от Щастливеца, точно срещу горната лифтова станция на Симеоновския, на кабинковия лифт.
И понеже от безстопанственост тя беше почнала да се руши, преди няколко години я взривиха.
Хубаво, че я взривиха, ама след взривяването някой трябва да натовари и да извози всичко това и да махне грозните ламарини, с които е оградено и които изобщо не го скриват от погледа на туристите...
Освен това, към такова скапване клонят поне оше най-малко десет хижи, които едно време бяха на Българския Туристически Съюз и които от години са затворени и запечатани. С всяка изминала година те придобиват все по-призрачен вид. Преди да са се срутили от само себе си и да се превърнат в купчина, която никога никой няма да изгребе от планината (защото всички те са на много по-труднодостъпни места, до които камиони и техника ще стигнат по-трудно, отколкото до Щастливеца), все пак някой трябва хубаво да помисли:
дали хижите на БТС да не се отворят отново и да не се дадат на концесия или под наем.
След ремонт всички те ще могат да се ползват отново и ще бъдат голямо удобство за истинските планинари и туристи, които обичахме чара на нощувката в хижа в планината, а не в хотел.
Алея от "Елица" надолу към Златните мостове.
Полянка в периферията на смърчовата гора на Бистришкото бранище. Отгоре е Черни връх.
Надолу е една от няколкото пътеки към Бистрица.
Само че тази снимка е от пролетта на 2007 година. Точно в тази част на смърчовата гора вече няма нито едно здраво дърво...
Тук се вижда малко...
... но тук, на снимката долу вляво, се вижда много ясно друга част от периферията на смърчовата гора на Бистришкото бранище.
Като се заобиколи каменното хълмче отдясно, се тръгва по някоя от пътеките, които водят към Железница, а ако се заобиколи отляво и се слезе надолу - се попада в гробницата на смърчовете.
И това, скъпи читатели и посетители на блога се случи от глупост, немара и буквализъм.
Горите от смърч на Витоша наполовина умряха, а останалата половина умира, защото
имаше хора, които в продължение на осем години повтаряха като мантра и даже са го написали и на обяснителните табели, че видите ли, в един резерват не трябва да има никаква човешка намеса и никаква човешка дейност...
Е, да, така е, но когато всичко в резервата се развива природосъобразно, когато всичко следва нормалния жизнен път с неговите цикли на всички видове в екосистемата.
В един резерват не трябва да се строи и да се секат здрави дървета, но при най-малко съмнение за заболяване трябва да има профилактична сеч.
Когато смърчовете в района на местността Офелиите завъдиха милиони бръмбари-корояди в корените си, те трябваше да бъдат незабавно отсечени, извозени, а почвата под тях изорана.
Но понеже това не стана, сега на обяснителните табели някой много умен буквалист обяснява, че в продължение на години това не е правено, защото в един резерват - видите ли - трябвало да има престъпно човешко бездействие дори и тогава, когато се разразява страшна напаст, която поразява и унищожава всички дървета от един вид...
И така, година след година този мор се предаваше от дърво на дърво. Не знам дали чрез кореновата система на смърчовете или чрез клоните,(или и чрез двете), като при изсъхването си дърветата се обвиват с някаква паяжина. Паяжина, ама плътна, не като от обикновено паяче, а по-плътна от влакната на копринена буба.
А паяжината на тази гадина, която тръгва от корените под стъблото към клоните на смърчовете, като всяка гигантска паяжина изяжда дърветата за месеци и те се смаляват, стопяват, изтляват и се превръщат в пепел...
... но-о-о-о, според някои доморасли еколози в екосистемите в резерват не трябва да се намесваме, дори и когато в тях тръгне страшна зараза по дърветата...
... и така загинаха стотици хектара смърчова гора в Националния, общонародния парк Витоша, който ни е обща собственост на всички нас.
Monday, October 12, 2009
смърчовите гори на Витоша умират
На много места, където имаше преди високи смърчове, сега има обяснителни табели...
Нещо като обяснение на този ужасен естествено-неестествен процес има на табелите.
Щракнете, уголемете, четете...
Огромни масиви от горите от смърч от Алеко надолу, над Бистрица и почти до Железница вече не просто са изсъхнали, а направо са анихилирали.
Всъщност на този пост няма да видите най-зловещите места, които преди години бяха усойни гори с високи смърчове, в които дори и през лятото имаше под скалите по няколко шепи навят и неразтопен сняг, и които са в резервата "Бистришко бранище".
Нямам снимки от тези места.
На някои места е толкова страшно, че ме е страх да снимам.
Какво е това съхнене, което за две-три години превръща огромните някога зелени дървета не просто в изсъхнали скелети от клони, а в пепел и прах?
С всеки изминал месец става все по-лошо. Дърветата сякаш изветряват.
Пътят по платото над резервата "Бистришко бранище".
Като се щракне върху тази снимка (точно тази е правена през миналата година) и се увеличи, се вижда склона над Бистрица към Железница.
Тези сивкаво-кафяви петна върху зеленото тяло на планината я унищожават.
Тези съхнещи дървета до пролетта на следващата година вече ще са се стопили до педя от дънерите си.
Нагоре към Алеко е стръмно и скалисто...
... и алпийско...
... до каменната пътека.
Saturday, October 10, 2009
Thursday, October 8, 2009
Tuesday, October 6, 2009
сексшоп до училището
Тези дни законотворческият гений на сегашните управляващи зачена една велика идея.
Великата идея да се отмени сегашният Закон за вероизповеданията и да се приеме нов, според който всички вече регистрирани вероизповедания да бъдат обявени за незаконни и да бъдат задължени да се пререгистрират.
Но за да стигнат до заветното повторно и този път вече окончателно-легитимно узаконяване, те ще трябва да се легитимират чрез представяне на списък от най-малко 5000 изповядващи тази вяра, да нямат храмове на по-малко от 200 метра до някое училище и т.н.
С две думи: обикновен фашизъм.
Само че, този обикновен фашизъм беше заченат не къде да е, а на трибуната на Народното събрание, и не кога да е, а в петък - по време на парламентарния контрол преди десет дни, на 25 септември.
Бащата на заченатата идея е министърът Божидар Димитров, който освен всичко останало в правителството на ББ отговаря и за вероизповеданията, а майка - депутатката от "Атака" г-жа Цвета Георгиева.
По-късно г-жа Цвета Георгиева в понеделник, на 28 септември, при Иван Бедров в предаването "Булевард България" разви идеите си.
Разговорът изглеждаше така, сякаш бе от "Шоуто на Слави", но уви, не беше от комедийно предаване, а от публицистично.
Съвсем насериозно г-жа Цвета по-късно е разширила някои от идеите си пред варненски издания (понеже е народен представител от Варна).
Както си му е редът, тези нейни доразвити мисли са цитирани на "Двери на православието", естествено, без коментар...
Абсурдът не може да бъде коментиран. Така мислят мнозина, но не и аз.
Затова на дълго и широко се гневих по темата - първо във форума на "Дневник", а после и на блога на Комитата и Стойчо.
Измежду многото бисери в разговора на Иван Бедров с г-жа Цвета беше и този, че най-много три вероизповедания трябва да бъдат легитимирани в новото законодателство и че има най-малко 30-40 сатанински секти измежду сега регистрираните 101 вероизповедания. Това също е цитирано от "Двери..." без коментар.
Като пример за храм, който трябва да бъде затворен, защото е в непосредствена близост до варненско училище, г-жа Цвета спомена една методистка църква.
Не знам каква е госпожа Цвета по образование, но поне историкът Божидар Димитров трябва все някога да я осведоми, че същите тези лоши методисти и прочие протестанти-сектанти-сатанисти (според нея) са финансирали издаването на нов превод на Библията в средата на ХІХ век на български език, като в няколкото преиздания и допечатки за по-малко от 15 години този превод достига 100 000 тираж и всички тези копия са били безвъзмездно подарени...
Но докато заченатата идея за нов закон за вероизповеданията все още е на ембрионален стадий, все пак да попитам:
Защо църквите и молитвените домове на регистрираните вероизповедания пречат на мнозина, а сексшоповете в близост до училищата не пречат на никого?
На снимката по-горе виждате сексшопа, който се намира на стотина метра от 31-во училище в София, СУЧЕМ "Иван Вазов", известно още като "Бастилията".
Ако щракнете върху снимката, ще видите и съвсем точния адрес - бул. "Шипченски проход" 5.
Този секшоп или секс-шоурум беше отворен по време на кметуването на генерал Бойко Борисов, през 2006 или 2007 година.
Откакто преди две години кметица на "Слатина" стана една г-жа-гербаджийка Антоанета Незнамкоя си, а заместник-кметица по образованието на София стана Йорданка Фандъкова, сексшопът или секс-шоурумът се рекламира с този огромен транспарант, който виждате на снимката. Размерите му сигурно са 3 на 15 метра.
А ето тук виждате снимка от входа на секс-шоурумът или сексшопа, който е буквално на метър и половина от входа на денонощния "Магазинъ 345".
В училището "Иван Вазов" или Бастилията на две смени учат хиляди ученици:
12 класа по пет, а в някои случаи и по шест паралелки (както е в гимназиалната степен), и по 25 ученика средно в паралелка.
Сами сметнете колко деца приблизително прави това.
Всички те в голямото междучасие се пръсват за закуски по Ситняковския пазар, но не малка част от тях си купуват разни неща за ядене и от 345 - на два метра от входа на сексшопа...
В интерес на истината и справедливостта трябва да призная, че снимката, която виждате по-горе, я направих тази сутрин, и в нея има известно приличие.
Явно някой е казал на собствениците да махнат предишното еротично, почти порнографско изображение от тротоара и да сложат нещо по-скромно.
Все пак избори за кмет идат, а те са една наистина дясна партия и партия-член на Европейската народна партия, нали така?
...по това две мнения няма...
И да не си помислите, че ние, слатинци, на Ситняковския пазар и на стотина метра от "Бастилията" си имаме само сексшоп?
Не-е-е. И казино си имаме даже. В самото начало на улицата "Борис Христов"...
Thursday, October 1, 2009
литературен спектакъл по новата книга на Георги Тенев
Театрална работилница “Сфумато” има удоволствието да Ви покани
днес 1 октомври
от 20.00 часа на литературен спектакъл по премиерната книга на Георги Тенев
“Свещена светлина”
филм Любомир Младенов
музика и акустична среда Калин Николов
с гласовете и/или живото участие на Захари Бахаров, Христо Мутафчиев, Христо Петков, Самуел Финци, Анджела Родел
Светлана Мирчева представя версии от дизайна на изданието
водещ на живото включване Георги Илиев
с подкрепата на издателство “Алтера”
ОЧАКВАМЕ ВИ!
каса ТР “Сфумато”
раб.време 14.00-19.00 часа - 02 943 38 90 или
Данислава Томова
02 944 01 27 сл.тел.
0894 45 36 71 моб.
днес 1 октомври
от 20.00 часа на литературен спектакъл по премиерната книга на Георги Тенев
“Свещена светлина”
филм Любомир Младенов
музика и акустична среда Калин Николов
с гласовете и/или живото участие на Захари Бахаров, Христо Мутафчиев, Христо Петков, Самуел Финци, Анджела Родел
Светлана Мирчева представя версии от дизайна на изданието
водещ на живото включване Георги Илиев
с подкрепата на издателство “Алтера”
ОЧАКВАМЕ ВИ!
каса ТР “Сфумато”
раб.време 14.00-19.00 часа - 02 943 38 90 или
Данислава Томова
02 944 01 27 сл.тел.
0894 45 36 71 моб.
Subscribe to:
Posts (Atom)
