предприемчив предприемач преподава

https://www.novavizia.com/platon/

 Eдно от следствията от дистанционно-имитативното обучение е, че ще изпитваме и поставяме оценки на хора, чиито лица не сме виждали нито веднъж. Зелените точки в Мудъл или черните квадрати с инициали в Тиймс, или Наследство.Бг, които понякога се появяваха на лекции като зелени точки или квадрати с инициали, сега ми изпращат писмени работи, за които ще събеседваме. А повечето от тях дори нямат своя актуална снимка в Мудъл и изпращат писмените работи от произволни адреси, така че не мога да бъда сигурна кой всъщност е подателят.

А кой е авторът на някои писмени работи? От коректното цитиране под линия разбирам, че необикновен авторитет за голяма част от студентите, на които съм преподавала този семестър, е някакъв предприемчив предприемач, който има сайт и прочие инициативи за самоусъвършенстване. Няма лошо, в едно свободно общество всеки, който има пари и време, може да си направи електронна собственост в интернет, от която платформа да си преподава собствените разбирания за античните, средновековните и ренесансовите философи, за психология, самоусъвършенстване и прочие.

Дистанционното имитиране на образование освен всичко останало изкоренява от студентите убеждението, че трябва да се четат книги. Така де, защо да се четат книги? Нали стадионите са пълни, а университетите и библиотеките са празни.

Докато ние тъпчем Мудъл със сканирани произведения на великите мислители от миналото във формат pdf, за да могат все пак студентите да прочетат поне някой диалог на Платон или откъс от трактатен текст, предприемчиви предприемачи създават на атрактивните си сайтове "статии" за биографиите и възгледите на мислителите от миналото. В животоописанията им има грешки, а в представянето на идеите им – смехории, но има цветни картинки, репродукции от картини, снимки на известни техни статуи и прочие.

Един pdf, на който са сканирани 100 страници диалог на Платон, изглежда неатрактивно и губи конкуренцията си със сайта на предприемчивия предприемач, на който е смляна на български къде вярно, къде не, информация от ситно сдъвкана преразказвателно-примитивизираща информация от англоезичен популярно-непретенциозен сайт за "Алегорията за пещерата" и "Теорията за формите". Вместо да прочетат един-два диалога, студентите запомнили, цитирам:

"Цитати от Платон

Платон е известен с крилати цитати, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:

“Животът е само един миг между две вечности.”

“Дребните цели създават дребни личности.”

“В любовната аритметика едно плюс едно е равно на две, а две минус едно е равно на нула.”

“Невежи са само тези, които са решили да си останат такива.”

“Мисълта е разговорът на душата със себе си.”

“Който сам не се убеди, никой не може да го убеди.”

“Книгата е ням учител.”

Край на цитирането.

Предприемчивите предприемачи с атрактивните сайтове с картинки станаха авторитет за студентите ни, защото най-старателно работещите от нас от години сме подложени на всякакъв тормоз и спънки в работата ни. Тази година изобретателността на овластените в някои катедри и факултети прибегна даже до анонимни доноси уж от недоволни студентки срещу преподаватели, които безукорно се отнасят към преподаването, превеждането и писането.

Но така ще бъде и занапред: колкото повече и колкото по-безнаказано бива клеветен и зануляван нашият преподавателски и преводачески труд, толкова повече в авторитети и разпространители на "Знание" за миналото ще се превръщат енергични предприемачи с размах, пари и свободно време.

*******

Според предприемчивия предприемач, който виртуално преподава история на философията: " Ето как, в Академията на Платон се провежда колективно образование. Учениците носят еднакви дрехи – прости монашески роби, както и споделят храната си един с друг. Те са толкова силно отдадени един на друг в учението и овладяване на нови знания, че понякога предизвикват неразбиране и дори присмех сред своите съвременници.

Според Платон доброто образование е дълъг процес, който отнема пет години, за да се задвижи и може да започне истински едва когато човек е навършил тридесет и пет години – тоест, когато е достигнал до известна житейска зрялост." Край на цитата, няма да коментирам повече, но който иска да се позабавлява може да отвори статиите и за другите философи на този сайт.

***

За да бъда по-позитивна и обективна, признавам, че на този сайт има и репродукции на произведения на изкуството, които не са ми известни. Но неточностите дори в биографиите на мислителите са много: например, според автора на статията за Платон той е пътувал до Сицилия само два пъти; учениците в Академията били облечени с монашески роби, пребивавали там по пет години и прочие...

*****

Авторът на сайта е енциклопедична личност и е написал не само статии за най-известните мислители от Талес до Боеций, както и Кратка история на философията, но и Кратка история на класическата музика.

Още на първия абзац за Питагор видях неточност: според него в античността са били познати седем планети, а те не са били познати седем, а само пет.

Освен всичко останало, превеждано е нескопосно от английски. Това, че на някакъв сайт на английски е написано, че античната астрономия познава seven celestial bodies, не означава, че планетите са седем, а че небесните светила са седем. Защото Слънцето и Луната в нито една астрономия по света на нито един древен народ не са били разглеждани като планети... Оттам и наукообразното твърение на автора за извеждането на седем тона според питагорейците от седемте планети увисва в празното... Обаче има размах човекът.

Така е, да. За съжаление, това е пример за лекомислието (и глупостта) на онези, които казват: "Ама, какво толкова му е на дистанционното? Всички вече знаят английски, информацията прелива отвсякъде, студентите имат откъде да четат, дори и да не са в София, дори и да не ходят по библиотеки, дори и да не четат книги". Както се вижда и от този сайт: външността лъже. На пръв поглед професионално направен, шарен, с картинки, репродукции на живопис и фрески, снимки на скулптури, цитати, изведени в курсив и поставени на фона на етикетчета с финтифлюшки, но без да е посочен източник; всъщност псевдоцитати, приписани на мислителите от миналото. Компилация от лошо преведени англоезични преразказвателни източници – така school of Plato става "училището на Платон", а seven celestial bodies се превръщат в седем планети, а не в седем небесни тела. Да не говорим за Хекадем и "еудимония". Решил един човек да се прави на всезнаещ, за да продава преподаването си, макар и на друго; появили се шаранчетата и накълвали въдичките. А в Мудъл имат десетки сканирани книги, които да прочетат, с предговори и коментари към преводите. Но шарениите се харчат повече и се четат по-лесно от диалозите на Платон, например, които са сканирани от ваши колеги преди години, заедно с бележките и коментарите на техните преводачи. И най-лошото е, че вече има кампания на пораженческо-паникьорски настроените колеги дистанционното да продължи и догодина.

красота, вандализъм, светотатство

Това някога беше беседка, сега е развалина.

Много е хубава Витоша, но има някакви тайнствени сили, които през последните няколко години разбиха и мостчетата, и пейките, и масичките, и почти всички беседки по ниските пътеки – от Симеоново до Драгалевци и от Железница до Бистрица.

Тези сили няма как да го направят иначе, освен с брадви и тесли.

Преди малко повече от година споделих във фейсбук снимки от двете мостчета, които са най-близко до Драгалевския манастир... бяха напълно разрушени, поне тях ги оправиха, но всички останали са непроходими.

 Е, има и импровизирано нахвърляни греди на места, вместо разбитите мостчета, има и плитки вадички, по които могат да минат онези, които не са съвсем кекави и не са се превърнали в торби от плът покрай обездвижения живот.

Най-лошото е и това, че има безумци, които не просто отиват в планината с брадви или тесли, защото не знам как с голи ръце се разбиват добре скованите мостчета и беседки.

Има светотатстващи безумци, които отиват периодично и очевидно нарочно до чешмичката, която е на пътеката от Симеоново към Драгалевския манастир.

Намира се приблизително на средата между водопадчето и линията на седалковия лифт към Бай Кръстю. 

Чешмичката беше направена преди няколко години, до нея имаше и пейка.

Хора поставят там непрекъснато икони на Света Богородица, а някакви безумци чупят иконите и

избождат очите на Божията Майка!

Е, тези поругани икони не ги снимам, 

просто се питам: как се намират хора, които отиват с тесли и брадви в парка-планина да чупят мостчетата, пейките и беседките?

Какви са тези същества, които отиват до чешмичката, за да чупят рамките и стъклата на иконите, да избождат очите на Нейните икони? 

 

 

празник на лицемерието

      

http://artstudies.bg/?p=13972&fbclid=IwAR17T1ux4ISSMnrEl8KNyWtl-adp-2mj79u3mpnFrlzg0XG7A8Izp1lM_Es

Тази година само учените от Общото събрание на БАН имат правото да честитят празника, който е днес. Само те се осмелиха да се възмутят от последното безобразие на вече бившите управляващи. А всички останали публично инсталирани лицемери, заемащи високи властови позиции, които днес ни заливат с фалшива патетика и речи, написани от пиарите им, не знаят ли на какви унижения са подложени вече години наред българските учени и изследователи? Особено хората от академичните среди, които изпълняват важни административни длъжности и днес се разливат в лицемерни словоизлияния.

Защо не възроптаха преди три години срещу жестоките репресивни поправки в Закона за развитие на академичния състав?

Защо мълчат за безобразията на паразитната структура НАЦИД и зловещата роля на анонимните клеветници-експерти в тях?

Не са ли чували за гаврите, на които биват подлагани българските учени, които превеждат и коментират на презрения български език най-важните съчинения на световната цивилизация, без които нито едно човешко знание не е възможно?

Кога са искрени всички тези академично овластени персони, които днес каканижат банализми за "духовността"? Когато безропотно и раболепно приемаха законодателните извращения на вече бившите управляващи, или когато прикриваха и продължават да пазят анонимността на анонимниците-"експерти", обявяващи за несъществуващи книги и преводи, работени с години от техни колеги?

Днес ли са искрени, когато ронят сълзи за незаменимостта на живото преподаване, или бяха искрени когато отнемаха часове на свои колеги, осмеляващи се да канят шепичка студенти на присъствени консултации през зимата?

На 24 май ли са искрени, когато се превземат в позьорското говорене за важността на българския език, или през останалите 364 дни на годината, когато за значими публикации се признават само написаните на international English и отразени в Scopus или в Web of Science?

24 май е празникът на лицемерието. Тази година с открито лице и чиста съвест според мен могат да ни поздравят за празника само достойните членове на Общото събрание на БАН, които се възмутиха от най-скорошното безобразие на вече бившите управляващи, довеждащо за пореден път до разкол в научната общност.

браво за публикацията

 

В ранното утро на 18 май научавам в една весела група във фейсбук много хубава новина.

В групата за забавни неологизми, шеги и закачки Iniit equus in flumen има съобщение от д-р Иван П. Петров за повече от сериозна публикация.

Д-р Иглика Милушева е публикувала на немски език въведение и коментар към произведението на Августин Блажени De beata vita (За щастливия живот). Echter Verlag, 2021. https://www.echter.de/augustins-schrift-de-beata-vita/?fbclid=IwAR3Dg1LJtyZV9tFo8e5DldK1BbjyFrz-dsv-rLqK9n6c1vMhcHHCVrXo8Hg

Както е съобщено и на сайта на издателството, д-р Иглика Милушева е родена през 1985 г. в София, завършила е в Софийския университет специалност Класическа филология и МП Антична култура и литература, към което добавям, че магистърската ѝ теза е на тема Добродетелите в латинските и гръцки надписи от Тракия и Горна Мизия: pietas с научен ръководител проф. дфн Мирена Славова и рецензент проф. дфн Анастас Герджиков (защитена на 26 март 2010).

Книгата, която публикува Ехтер Ферлаг, е защитена като дисертация през април 2018 г. в Университета в Залцбург.

Книгата е част от поредицата „Cassiciacum“ за изследвания, посветени на съчинения на Августин и ордена на Августинистите, том 56.

„В какво се състои щастливият живот? Това е едно от централните питания в античната философия, на което Августин отговаря през есента на 386 г“., докато пребивава в селската идилия на Касициакум и се лекува

от pectoris dolor, болка в гърдите.

В анонса на издателството е написано още, че „De beata vita посочва път, различен от неоплатонизма и достигащ до блаженото cognitio Dei, познание на Бога. Авторката предлага филологически точен коментар и дълбок анализ на литературните, философските, теологическите и историческите аспекти на творбата на Августин.

Коментарът обвързва съчинението с коментарите на два други ранни философски диалога на Августин – Contra academicos и De ordine. Многобройни са опорите, предложени на филолозите, философите и богословите за разбирането на текста“.

ISBN 978-3-429-04208-0

На сайта на издателството Echter е написано Erscheinungstermin: ungewiss, но колегата Иван П. Петров написа, че вече я има по книжарниците, вероятно става дума за Виенските.

***

Диалогът на Августин Блажени е всъщност изключително четивно писмо до многоучения Теодор, в което Августин следва високия образец на Платон и преразказва един поучителен разговор, проведен след обяд, но не разточителен всенощен пир, който дал на приятели на ноемврийския си рожден ден. Това станало през същата тази есен, в която на тишина и спокойствие се лекувал от болките в гърдите. Има превод на български, направен от Анастасия Делчева и редактиран от Анна Николова. Публикуван е в изданието. Августин. Малки трактати, С., 2001, изд. „ЛИК“, Bibliotheca Christiana, series nova 4, с. 23-50.

Въведението и коментарът на д-р Иглика Милушева на това ценно литературно, философско и богословско съчинение, публикувано на немски език, е много голям успех не само за нея, но и за университетската общност, чиято alumna е тя.

У нас и на български език тя има също впечатляващи публикации, от които сега ще посоча „За нов поглед към античността“ и „Образованието като първото от най-прекрасните неща. Някои наблюдения върху идеите за παιδεία в Платоновия диалог „Закони„, публикувани в сборника Политическата мисъл на европейското „минало“. С., УИ „Св. Климент Охридски“, 2010 г. На този сборник тя е и научен редактор заедно с доц. д-р Невена Панова.

Да поздравим д-р Иглика Милушева за радостта да види в книжно тяло своя дългогодишен и вдъхновен труд, и да ѝ пожелаем здраве, щастие и ползотворна работа за още много нови изследвания и издания!

Димка Гочева, 18 май 2021 г.

p.s.: Съобщението е публикувано и на сайта на Асоциацията за развитие на университетското класическо образование  http://aaduce.wordpress.com/

на 10-тия ден

От тяхната любов се родиха три деца и трима внуци. 

Тук са се снимали през пролетта на 1963 г. в Лом – баща ми е бил войник там, майка ми е била почти завършила гимназистка. Едно от нещата, които ме е впечатлявало в нейната биография е, че в гимназията в Лом по някаква запазена традиция, неясно как и защо, а и благодарение на кого, са учили латински, но като факултативен предмет. Майка ми се е явявала на матура и по латински, но после се смееше, че в главата ѝ, също като в главата на Стоянка Мутафова, е останало само Dum spiro, spero и Humanum errare est. 

Веднъж, бях ученичка в осми клас и бяхме следобедна смяна на училище, тя по изключение си беше вкъщи. Трябва да е било вторник, защото тя си вземаше почивен ден само венъж месечно във вторник. Накара ме да изчистя ориз за яденето, което готвеше и докато се въртеше около печката, заговорихме се за това как човек трябва да живее с другите. Тогава за първи път чух, че Аристотел бил казал, че човекът е обществено животно и този израз ми се стори много грозен и груб. Как така човекът да е животно?

Баща ми като войник. След службата в Лом и сватбата с майка ми той завършва вечерно строителния техникум в Стара Загора и после цял живот работи като строителен техник в града, през 1994 и 1995 г. в Мюнхен, от 1997 до 2001 г. в Израел.

                                           

Абитуриентка – 24 май 1963 г., Лом.

Няма дата на гърба на тази снимка, може би с баща ми са се преместили, заедно с леля Валентина и вуйчо Георги, и вече живеят в Стара Загора, а може би е от последните дни на живота ѝ в Лом при баба Надежда и дядо Лазар.

Бог да прости всички тях – Виолета и Иван, Валентина и Георги, Лазар и Надежда!

майка Виолета и баба Димка – сватбата на 20 октомври 1963 г.

На следващата година съм се родила аз, през 1968 г. – Лъчезар, през 1975 г. – Владимир.

Почти целият трудов живот на майка ми, която беше и многодетна майка, премина в "Здрава храна" в Стара Загора, беше и много активна в профсъюза.

Повече от 20 години, от 1971 до 1993 г. беше управител на най-голямата кафе-сладкарница в града – "Славянка". Сладкарницата имаше огромен салон и просторна тераса, зимна градина, в която пушенето беше разрешено и тъй като в Стара Загора зимните месеци не са много студени, в сладкарницата винаги имаше много хора.

Това беше и единствената сладкарница в Стара Загора, която имаше своя голяма сладкарска работилница и в нея се правеха торти, пасти, сладкиши, соленки, топли сандвичи. Всичко, което се предлагаше в сладкарницата, беше направено там, на място. Това беше единственото място в града, където се правеха торти по поръчка, а майстор-сладкарките бяха жени с художническо въображение и украсяваха тортите с рисунки и забавни надписи.

Винаги имаше всички видове "Швепс" и "Пепси-кола", защото пепсито го произвеждаха май в "Загорка", но бира не си спомням дали се продаваше там или не... Да, може би се продаваше и бира, но само "Загорка", разбира се.

Ядките също ги печаха там на място. Спомням си как жените в сладкарската работилница слагаха големите тави с фъстъци и бадеми във фурните, а върху тях – чукнати по няколко яйца. "Защо ядките ги печете с яйца?", попитах веднъж. "Защото така трябва да е по технология", отговори майка ми.

В началото на промените, през 1992 г. майка ми и всички работещи в сладкарницата сключиха петгодишен договор с общината, за да продължи тя да работи под наем. Основната финансова тежест и рискът от предприетото поеха майка ми и баща ми, защото те ипотекираха единствения апартамент, който имаха. 

Направиха много голям основен ремонт на сладкарницата и работилницата, купиха нови огромни хладилници и фурни за печене на блатовете, соленките и сладкишите, нови маси и столове за салона, десетки саксии с цветя за целогодишно отворената тераса, която заприлича на истинска градина... 

След няколкомесечния ремонт и пълно обновление на всичко сладкарницата заработи с върволици от клиенти, а ... майка ми и баща ми почти не бяха спали през тази една година, през която трябваше да изплатят ипотеката...

Като по чудо, в деня, в който изплатиха ипотеката, разбраха, че общината едностранно прекратява петгодишния договор, от който беше преминала само една година. Цялото това пространство било решено да стане паричен салон на една от големите банки... 

Сладкарницата беше затворена почти незабавно, съвсем новите маси и столове, както и кухненската бяла и черна техника бяха продадени на безценица, майка ми остана без работа за дълго, а беше свикнала в продължение на 22 години да е там всекидневно. 

Няма събота, няма неделя, няма празник. Тя беше винаги там – от сутрин до вечер, отваряше сутрин в 7.30, за да види как чистачките ще измият пода, преди да влязат първите клиенти в 8.00 часа, затваряше вечер в 22.00 часа. Приемаше доставките на всички напитки, дегустираше всички току-що изпечени сладки или соленки. Нашият апартамент беше наблизо и тя се прибираше само за час и половина на обед. И както написах  и по-горе, само веднъж месечно си вземаше отпуск от един ден и това беше винаги вторник.

Може би поради това голямо напрежение и разочарование, но и поради наследствено предразположение, тя се разболя от тежко заболяване на щитовидната жлеза и още през 1999 г. беше пенсионирана по болест. Тогава беше на 54 години.

След дълги години с много други здравословни проблеми и мъчителни последни месеци от живота ѝ, майка ми Виолета се представи в Господа на 6 май, Гергьовден. 

Днес е 10-ият ден.

Бог да я прости и да почива в мир!  

p. s.: Брат ми Лъчко ми припомни някои детайли, които искат уточняване в написаното от мен, а и аз си припомних: майка беше отначало 6 или 7 години заместник-управител, а през 1977 или 1978 г. стана управител на "Славянка". Договорът с общината е бил безсрочен, сключен през 1991 г. и прекратен през 1992 г., след едномесечно предупреждение – понеже наемът, предложен от банката, е бил много по-висок от договорения с колектива на сладкарницата... Но в моите спомени тези събития се случиха една година по-късно.

 

 

pulchra pulcherrima Augusta Traiana

 

късен мартенски сняг