спомени за 8 март

Разказвала съм ги и във фейсбук:

Няколко пъти 8 март ми е бил щастлив ден в професионален план.

Най-първият път беше на 8 март 1984 г.

Обадих се от Централна поща на нашите в Стара Загора. По онова време живеех на квартира, в която нямаше домашен телефон...

Та, обадих се у нас и баща ми Иван – Бог да го прости! – ми каза, че ми е намерил старогръцко-български речник.

По онова време беше невъзможно дори и в софийските антикварни да се намери. Превеждах си задължителните и допълнителните изречения, които доц. Богдан Богданов ни даваше за домашно или във филологическата, или в централната университетска библиотека. По онова време той беше доцент, преподаваше на една неформална групичка от асистенти, аспиранти и студенти, като всеки път започваше с проверка на домашните ни работи.

Само в библиотеките имаше речници, които можеха са се ползват на място.

Баща ми Иван ми каза, че в старозагорската антикварна е предложен един речник за 55 лева и той ми го купил.

А по онова време с 55 лева се изхранвах в продължение на месец в София.

Баща ми Иван каза по телефона: "Е, Димче, щом това е толкова важно за теб, нека това да е подарък. Може след време работата да ти е такава, че пак да ти трябва".

Да е вечна паметта му!

И така, това беше един много щастлив 8 март.

Вечерта беше навалял сняг, но през деня изгря слънце, ярко като днешното.

Всичко искреше от разтопения сняг под слънчевите лъчи, а аз: вече имах с в о й старогръцко-български речник!

***

После, пак на 8 март, но вече 1993 г. с Николай Гочев се засякохме на обяд в "Яйцето" и за първи път си говорихме на "ти". Той ми каза, че щом ще заминавам за една година в Атина, ще е добре да си усъвършенствам новогръцкия и още по-добре ще е да посещавам часовете, които води в НГДЕК и/или в новогръцка филология.

***

После, пак на 8 март, но вече 2005 г. след едно бурно събрание в една аудиторийка в Гълъбарника беше учредена Асоциацията за развитие на университетското класическо образование/АРУКО, която днес навършва точно 20 години.

На събранието присъстваха няколко колеги, които бяха дошли, за да се изкажат категорично против и да попречат на учредяването.

Пошегувах се, че и ние ще направим като ГЕРБ: тази година ще се учредим по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, а догодина ще се пререгистрираме като политическа партия.

Разбира се, с "организацията" на "гражданите" стана точно така, през 2005 г. беше регистрирана по ЗЮЛНЦ, а после стана внушителна партия със знайни и незнайни спонсори и покровители, а АРУКО остана една от малките изцяло академични, неполитически хуманитарни общности, която съществува вече 20 години.

През тези 20 години направихме много и полезни неща за образованието и културата у нас – въпреки скромните ни сили и немалка съпротива, въпреки оскъдното финансиране предимно от членски внос и доста насрещни ветрове.

***

Една от десетте учредители беше Петя Янева – Бог да я прости!

Въпреки несъгласието за създаването на тази общност, тя се включи сред учредителите и даже беше избрана за член на първия Управителен съвет, за да

следи отблизо дейността през първите три години и за да е гарант, че няма да се занимаваме с нищо нередно.

И така учредителите на АРУКО бяхме:

Петя Янева – Бог да я прости и да е вечна паметта ѝ!

И още: Венцислав Стойков и Николай Гочев (те тримата станаха и членове на Управителния

съвет в първия му тригодишен мандат);

Люба Никифорова, Моника Портокалска, Мария Николова, Зоя Христова–Димитрова, Анета Димитрова, Владимир Маринов и аз.

Затова 8 март ми е важен празник в качеството ми на работеща жена.

***

Първият от тези спомени е разказван вече няколко пъти, а последният беше добавен миналата година.