Преди 6 години във фб
Мемоари на една 55-годишна жена около Брекзит
Не знам за бъдещето, не съм clairvoyant, напоследък не чета английски издания. По едно време, кой знае защо, получавах всяка сутрин един електронен дайджест от "Гардиън" в пощата си, точно в месеците преди референдума. До нашите медии изобщо не достигна, но поне от това, което идваше в пощата ми, британците чуха и четоха масирана аргументативна офанзива с аргументи най-вече от миналото.
От момента, когато Хенри VIII скъсва с Рим и папите, за да може да се ожени и разведе няколко пъти, а и да гилотинира най-любимата от съпругите си – Ан Болейн, която също не успява да му роди момче-наследник, започва възходът им като империя, която се разпростира над всички континенти и океани. Над Британската империя Слънцето никога не е залязвало. Като се мръкне в Австралия, започва нов ден на Острова... Те експлоатираха най-вече историческите аргументи за векове назад. Самостоятелна Англиканска църква, на която кралят или кралицата е глава и никакви католически интриги; от това следва пълна независимост във външната и вътрешната политика от континента. Много по-свързани се чувстват с Америките, Канада, Австралия и Нова Зеландия, отколкото с Европа.
И това май винаги е било така.
Едно време по соца, когато бях студентка, имаше една будка за вестници на площад "Славейков", на която се продаваха и броеве на "Таймс", един брой струваше 1 лев. "Работническо дело" струваше 5 стотинки, билет за градския транспорт – 6 стотинки. Е, разбира се, броевете на "Таймс" се продаваха не точно на деня на издаването, а три-четири дни по-късно и не от всички дати. Явно службите са пускали в продажба броевете, в които няма почти нищо за Европа. Купувах си по един брой на вестника почти всяка седмица.
Още тогава ми направи впечатление, поне от броевете, които ченгетата пускаха в продажба, че лягат и стават с новини за Индийския субконтинент и с крикета в Нова Зеландия. Overseas territories, отвъдморските им територии са им много по-близки от това, което става отвъд Ламанша. Това ми правеше впечатления още тогава.
А в Стара Загора имаше една будка за вестници, точно срещу хотел "Верея", на която се продаваха всички броеве на "Юманите", което по онова време беше орган на френските комунисти; продаваха се и абсолютно всички броеве на "Морнинг стар", което тогава беше орган на английските комунисти. В "Морнинг стар" имаше почти изключително статии за континента и братските партии, в броевете на "Таймс", поне в тези, които службите пускаха на будката на "Славейков" – почти никога нищо. Чужда им е Европа не отскоро, а от векове. Надяват се на много по-голяма сила, свобода и самостоятелност, на независимост и отстраненост от "грешките в растежа" на ЕС, които почти никой не признава, така както не бяха признавани и "грешките в растежа" на развитото социалистическо общество, докато то рухна. Ако някой наистина иска да спаси Европа като общност, като за начало трябва да спре да демонизира Борис Джонсън, да не го представя като русоляв клоун-женкар, а да се вслуша внимателно в аргументите му...
А според мен, идеята за обединена Европа има смисъл, защото и двете световни войни са започнали тук. Ако има мир в Европа, светът ще продължи да съществува, ако няма – ще загине, но не от екологична катастрофа, както предричат зелените фанатици, а от ядрени оръжия. Великият Горгий казал в неговата велика Олимпийска реч, че ако няма мир, както има примирие само по времето на игрите, ще се стигне до момент, когато човечеството ще се самоизтреби с невиждани и нечувани оръжия, ще унищожи и земята... За жалост, великата Олимпийска реч на Горгий е запазена само в преразкази и от нея няма нито един фрагмент ... никой не обича пацифистите.
Идеята беше велика, като повечето идеи в отвъднебесното, но осъществяването ѝ и непризнаването на грешките в него – на осъществяването, не на идеята – ще я убие.
Силве, за мен това беше идея, ИдеяТА. Заради това имам книжка със заглавие "За Европа и университета". Идеята с главна буква и членувано. Тукидид пише, че бъдещето е неясно, но събитията проясняват: нито обединена Европа ще има, нито университети в нея, ако продължава демонизирането на инакомислещите – като се почне от министър-председателите, които са инакомислещи и оспорват практики и политики на континентално ниво, и се стигне до простосмъртни университетски преподавател(к)и и преводач(к)и, които се занимават с хилядолетния фундамент на европейската култура и философия.
