назад към Солон

Нека първо да уточня, че тук става дума за Солон, който е най-първият конституционалист и законодател в Атина, поет и пътешественик, заслужено тачен като един от Седемте мъдреци на Елада, неизменно присъстващ във всички списъци на мъдреците, предлагани от по-късни автори и неизменно посочван на най-първото място редом с Талес от Милет.

Също така си признавам, че пиша за него, едно, защото е малко познат, речи направо неизвестен у нас и незаслужено подценяван. И второ, защото според мен е крайно време у нас да се въведе чрез промяна в Избирателния кодекс частична жребийна демокрация или двустепенна жребийна демокрация.

Това е накратко, сега по-подробно за който има време и търпение да чете повече.

Солон е писал много хубава поезия, някои от стиховете му са лирични, други са полисно-публицистични. Запазени са фрагменти от тях.

Той е бил не просто мислител, разтревожен за съдбата на полиса, а много повече от това. Не е писал трактати и текстове по философия на политиката, но е бил убедителен в говоренето и убеждаването на атиняните, които, достигнали до ръба на гражданска война, се съгласили да приемат неговото законодателство, за да се избегнат кръвопролитията и взаимното изтребление.

За Солон четем в т. нар. "Лидийски логос" на Херодот, в космогонично-космологичния диалог Тимей на Платон, в Никомахова етика и Атинската полития на Аристотел. Без да споменава изрично Херодот, тъй като е било всеизвестно кой е писал пръв за това, пак Аристотел в Политика подробно и детайлно описва основните шест рода и ейдосите, включени в тях, на държавните уредби – трите добри и трите лоши. Трите добри са царската власт, аристокрацията и политейята, сиреч добрата демокрация. Изродените им аналози са тираничната власт, олигархията и властта на тълпата. Важен критерий за удържането на властта на мнозинството в добро състояние е наличието на средна класа. Няма ли средна класа, нещата отиват на зле според Аристотел.

Първи за тези родове на политеумата, сиреч на държавните уредби, разговарят Отанес, Мегабикс и Дарий в Трета книга на Херодотовите истории, или История (в цялостен превод на български я четем благодарение на проф. Петър Димитров, но има и частичен превод на най-поразителните новели, направен от проф. Доротей Гетов).

За Солон, който е архиначинателят не само на подобно теоретизиране, но и на узаконяването на първата конституция в Атина, записана върху дървени плоскости, са писали и други по-късни автори. Например Плутарх. Написаното от него животоописание на Солон е преведено от доц. Невена Панова на български и пак от нея има интересни студии и статии за него, като най-достъпната и кратката е тук: https://litvestnik.com/2019/03/28/

За съжаление, Солон е до такава степен непознат у нас, че преводачи и редактори на книги го бъркат с цар Соломон!

Заради това съм снимала корицата на тази книга за Атлантида, която е най-горе.

На страница 51, а и другаде, Солон изведнъж се оказва Соломон, Либия става Ливия и т. н. А Либия е наименованието не на днешната страна, а на континента Африка за елините по онова време.

Но какво да се прави. Някои преводачи и редактори си подремват, докато превеждат и редактират. Пък и защо ли да внимават и да треперят над текстовете, като вече има толкова книги, от старателно по-старателно преведени и редактирани, които са непризнати като съществуващи? 

Но сега да се върнем към най-точното представяне на Солоновото конституиращо конституционно дело. Точно е, но е много конспективно това, което четем в Атинската държавна уредба или Атинската полития на Аристотел. И все пак никой не го оспорва, за разлика от твърде странното обяснение на Плутарх, че Солон спечелил известност сред атиняните освен с всичко останало и с това, че се преструвал на луд! И така, като се преструвал на луд, хем изразил свободно мнението си за войната на Атина срещу остров Саламин, хем избягнал смъртното наказание заради тази паресия.

Плутарх е бил талантлив писател, който може и творчески да е прибавял към биографиите на великите мъже, портретирани от него, "факти" и "сведения", които не са засвидетелствани другаде.

Но никой не оспорва конспектираното в Атинската държавна уредба. Ще напомня някои места от нея в превода на проф. Гаврил Кацаров.

Малко преди Солон да предложи своя конституционен проект, а атиняните да го приемат, "длъжниците губели свободата си, ако не можели да върнат заема си, а земята се владеела от малцина"...

В 5 глава четем: „мнозинството робувало, демосът въстанал срещу аристократите”. Солон станал миротворец и помирител; по произход и достойнства бил от първенците на полиса, по имущество и занятие – от средното съсловие. Според него причина за гражданската война са били богатите, които поробвали неплатежоспособните длъжници заедно със съпругите и децата им. Той се боял от „сребролюбието и високомерието” на малцинството на най-богатите.

В 6 гл. Аристотел хвали Солон за освобождаванета на демоса, т. нар "сейсахтейя". Тук трябва да се уточни, че освобождаването не е било абсолютно, робството се запазило, но родените като свободни граждани вече не можело да бъдат превръщани в роби, когато обеднеели. Бил умерен и справедлив. Аристотел подчертава, че и двете „партии” го намразили, защото предпочел благото и спасението на полиса.

В 7 гл.: законите на Солон пожелателно-утопично от него били въведени за период от 100 години! Все пак като истински реален политик той преценил, че реалистичният срок, през който те не би трябвало да се променят, дано да е 10 години. 

С друго свое законодателно дело Солон станал така да се каже баща на идеята и практиката на "прогресивното подоходно облагане". Разделил гражданите на 4 групи според размера на приходите и имуществото им. В първата група влизали пентакосиомедимните, които имали по 500 мери; после конниците – 300 мери; после зевгитите – с по 200 медимна; и накрая, тетите – те можели да участват само в Народното събрание и съдилищата, но не и в онова, което по онова време е било аналог на изпълнителната власт. Не можели да бъдат архонти. Поради това за тях пише, че „тетите не вземат никакво участие в управлението”. 

В 8 глава четем за онова, от което може да вземем пример днес: 

бил е въведен  предварителен избор на 10 групи от по 10 кандидата и последващ избор по жребий измежду тях чрез бобени зърна. Така били избирани 9 архонта, които по функции се равняват на днешните министри.

Имуществен ценз е имало за избора на ковчежниците/тамиите. Те пак са се избирали по жребий измежду пентакосиомедимните – групата на най-богатите.

Аристотел хвали Солон: Преди това Ареопагът назначавал за една година най-висшите държавни служители (подразбира се измежду аристократите). Безспорно жребийната демокрация, при това двустепенната жребийност, при която първо са били избирани 10 групи с по 10 кандидати, а после измежду стоте са били избирани деветте архонти, сиреч министрите, е била много по-демократична от назначенията на Ареопага. 

И още, Атина е била разделена на 4 фили; всяка фила имала 3 тритии; всяка трития – 12 навкрарии. Длъжностни лица, наречени навкрари, събирали данъците и таксите.

Солон учредил Съвета/Буле на 400-те, това е била органът на законодателстването. В него влизали по 100 члена от всяка една от четирите фили – пак по жребий и за срок от една година.

Солон се опитвал да остане равноотдалечен и съветвал: по време на мир по-добре е никой да не се присъединява към партиите, но стигне ли се до гражданска война, обратно – всеки е длъжен да вземе страна. Никой не може да остане неутрален, всеки трябва да заяви на чия страна е, като така много бързо ще стане ясно всяка една от фракциите колко е голяма и гражданската война ще свърши максимално скоро.

В 9 гл. е заключението, че трите най-демократични мерки, предприети от Солон са: забрана на заробването; правото на жалба в съда; правото на обжалване на присъда. „Народът, като стане върховен съдия, добива и върховната власт в държавата” (по превода на проф. Кацаров).

От гледна точка на философията и принципите на правото, много от които са валидни и днес, на Солон се падат две огромни заслуги: той е първият човек, който предлага да има един основен закон, а всички останали по-частични и по-частни закони да са съгласувани изцяло с основния. 

Също така той с жестока непоколебимост отстоявал правилото: един закон действа от деня на приемането му и не може да има обратно действие за времето преди приемането му. Това довело отново почти до гражданска война, заради закона, който давал право и на жените да наследяват. Право да наследяват получили и вдовиците, и дъщерите на починалите мъже,... но овдовелите и осиротелите преди приемането на закона поискали и те да могат да наследяват. Което довело до бум на съдебните спорове...

В 11 гл. четем, че след всички тези основополагащи конституционни изменения и записването им на дървени плоскости,  Солон отпътувал за Египет за 10 години. Само страхът от насилия, кръвопролития и взаимно изтребление вразумявали атиняните и те приели законовите му разпоредби като необходимата преграда пред погибел за полиса. А иначе, той принципно се противопоставял и на демократите, и на аристократите, и в един от стиховете му четем:

 „аз бях като граничен стълб помежду две враждуващи войски”

И така, назад към Солон

Поредната криза в Родината не е само политическа, а криза на държавността. 

Народното събрание вече втори ден не работи. 

По този повод ще напомня, че според

член 190, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено, че дисциплинарно уволнение може да се налага за неявяване на работа в течение на два последователни работни дни.

Народните представители според Правилника, съгласно който работят, трябва да са в пленарната зала от сряда до петък. Дните за срещи с избирателите им по места са други.

Това ли е равенството пред закона? От времето на Солон и Херодот равенството пред закона се уважава като стълб на държавността – и при монархиите, и при аристокрациите, и при властта на мнозинството. Неслучайно напомних за знаменития триалог между тримата перси, разказан от Херодот в Трета книга на неговия Логос пойкилос.

Ако аз не проведа две последователни лекции в университета, ще ме уволнят незабавно ( вече 14 години търсят повод да го направят).

Народните представители, които вече два дни последователно не са в пленарната зала, защото Мутрата така им нареди, какви последици ще изпитат?

Затова предлагам частична жребийна демокрация.

На избори повечето от избирателите не гласуват – нито на местни, нито на парламентарни.

Тогава нека да въведем отново частична жребийна демокрация.

Ще поясня с пример. Например, на изборите в Пазарджик преди няколко дни са гласували 35 % от имащите право на глас. Нека в новия общински съвет да влязат 35% от общинските съветници, като броят им бъде разпределен пропорционално на гласовете за съответните листи.

А останалите 65% от местата в общинския съвет да бъдат определени чрез жребий измежду всички пълнолетни граждани на общината.

Съответно и на парламентарни избори да е така. Съответно и пропорционално на избирателната активност да се определя броят на народните представители, излъчени чрез изборите. Това ще рече: ако са гласували 40% от имащите право на глас, 96 народни представители да влязат в Събранието според пропорцията, която им е отредил вотът, а останалите 144 депутати да влязат чрез избор по жребий измежду всички български граждани, които имат право да бъдат избирани.

Така чрез жребий може да определяме и министрите, и министър-председателя. 

Според мен в много случаи случаят ще води до по-добри резултати, от "това, което имаме като дадено сега" – както казваше вече незаслужено позабравеният партиен строител на мутренската камора г-н Цветан Цветанов. 

 

 

за античната медицина

 

Тази книга е озаглавена

Антична медицина. Въведение и колекция от извори

Автор е проф. Флориан Щегер, който преподава история, теория и етика на медицината, и ръководи едноименния институт в университета в Улм.

Превод от немски: Галина Гайдарова; редактор: доц. д-р Ирена Станкова  

В книгата става дума не само за онзи времеви период, който обикновено се обозначава като „античен“, предимно европейско-гръко-римския, но и за идващите от Междуречието, за древноегипетски и близкоизточни медицински знания и практики, за старозаветните и християнските лекари и лечебни процедури, та чак до византийските и средновековните арабски терапии и лечители.

Тази книга не е традиционна история, нито е традиционен енциклопедичен справочник, в който по азбучен ред да са подредени изложенията.

Може би най-точното определение за нея е, че е „книга-карта“, книга, в която чрез метода на картографирането са разчертани важни тематични полета с изчерпателно изреждане на най-важните оригинални първоизточници, от които са станали известни сведенията за миналото. Но също така почти към всяко изречение, въвеждащо в една или друга тематична сфера, проф. Флориан Щегер в скоби е посочил име на автор и годината на публикуването на някое от най-новите съвременни изследвания. Има всичко: най-общо представяне и характеристика на най-важното за медицината на определен хронотоп; първичните извори за него; вторичните най-актуални интерпретации; библиография със стотици заглавия в обем от 27 страници (244-271 с.) Повече от 70 фигури, илюстрации, репродукции, снимки, някои от които на автора.

Книга-карта, книга-пътеводител.

В първата тематична сфера става дума за медицината в най-древните цивилизации: Месопотамия, Вавилон, Египет, засвидетелствана в папирусите на Еберс и Едуин Смит, в папирус от Лувъра; в История на Херодот; в храмовите древноегипетски изображения и др. Месопотамското лечителско изкуство е запазено на клинописни текстове и косвено – в по-късни гръцки и латински източници.

Втората тематична област е написаното в Библията по отношение на здравето и болестите, леченията и лекарствата. Разбира се, в свещения текст на Стария и Новия Завет няма и помен от какъвто и да било позитивизъм, а всичко е в теономна перспектива.

Третата тематична сфера е за медицината и философията, или по-точно за медицината според някои известни философи: в началото са първите гръцки физиолози, сиреч философстващите за природата; питагореецът Алкмеон от Кротон; теорията за хуморалната патология, изказана първо от Алкмеон и кулминирала при Хипократ – схващането, че здравето е резултат от съразмерността на четири основни течности в организма на човека, а болестите се появяват при преобладаването на една от тях. Тази тематика се проследява не само до Гален от Пергам и епикурееца Диоген от Еноанда, който остава без внимание в учебникарския канон, а стига чак до лекаря-философ в ислямската култура, най-отчетливо видим в колосалната интелектуална фигура на Авицена.

Следващите тематични сфери са посветени на Хипократ и Хипократовия корпус, като са вписани една в друга като концентрични кръгове – от най-общата проблематика за събирателния образ на т. нар. „Хипократов автор“ и корпуса от трактати се преминава към връзката между лекаря и пациента, към нормите на поведение в началото и в края на живота на човека. Става дума за медицинско-философските възгледи на лечителите от тази школа в светлината на култа към Асклепий; за авторитета на „Хипократовия автор“ през епохата на Елинизма.

Следващите тематични сфери разглеждат възприемането и развитието на гръцките медицински идеи в Рим и специализираните медицински текстове през ранната Римска империя. Представени са най-авторитетните автори от този период: Авъл Корнелий Целз; Скрибоний Ларг; Педаний Диоскорид; Аретей от Кападокия; Руф ог Ефес; Соран от Ефес; Квинт Серен; и накрая отново, но в друга оптика става дума за Гален от Пергам.

Следващите картографии са за гледната точка и ролята на пациента като субект, а не само като претърпяващ, търпящ и понасящ (каквото е значението на думата «пациент»); за лекаря, за обучението и социалния статус на лекарите в Рим, докато е бил република и по-сетне в Римската империя; за обществените, частните и военните лекари в първите векове след Христа; за жените-лечителки.

В главата за християнските лекари се анализират епиграфски и палеографски данни, запазени върху надписи, в папируси, в разнородни литературни източници. Големият проблем, който се очертава тук, е за медицината според християнската теология.

Любопитно е също така, че в книгата се отбелязва, макар и не с отделна глава, възникването на ветеринарната медицина и появата на първите текстове за лечението на животни (първоначално най-вече на коне, защото без конница няма армия...)

Още по-любопитни са сведенията, изворите и интерпретациите за т. нар. «немедицински групи»: масажисти, помощници, фармацевти; за чудотворното лекуване.

В тематичния кръг за културно-научния трансфер през Средновековието са скицирани основните посоки на развитието на сирийско-арабската традиция и ролята на школите в Равена, Толедо и Салерно за съхраняването на всичко ценно от медицинското знание на древните в латиноезичната Европа.

Последната тематична област е медицината във Византия, като в нея са представени изворите, според които днес историците (на философията) на медицината съдят за положението на лекарите във византийското (висше) общество; за народната медицина, за специализираното академично медицинско обучение и за болниците в империята. Подчертава се, че появата на болницата като институция се случва за първи път в човешката история във византийския хронотоп, като е неразривно свързана с християнската етична заповед за любов към ближния, милосърдие и грижа не само за болните, но и за бедните, сираците, бездомните, за всички страдащи. Много интересни, малко познати и почти неспоменавани другаде са медицинските византийски текстове, накратко представени от автора на енциклопедичната книга-картография.  

Освен богатата фактология и кратките точни характеризирания на схващанията и практиките в изкуството за здравето през всички тези епохи, в книгата са посочени и местата от текстове на лекари и/или философи, в които се засягат вечни етични проблеми като аборта, отношението към смъртта и евтаназията.

С едно изречение: книгата е карта-пътеводител за медицината и философията на медицината от Месопотамия и Древен Египет, през Елада и Рим, до арабското, латино- и гръкоезичното Средновековие, като упътва читателя към най-важните извори и най-новите им тълкувания.

Браво на преводачката Галина Гайдарова и на доц. д-р Ирена Станкова, която е редактор и консултант на изданието на «Изток-Запад»!

   

 

вторият ден на Еврокласика в София

Вчера сутринта, 20 август, участниците-делегати в тридневната конференция са провели редовното годишно Общо събрание на Еврокласика. Повечето от тях са в София, а някои са участвали и гласували дистанционно. Представители на асоциациите от 32 страни от Европа и света са взели съответните решения.

***

Следобедните заседания бяха проведени в Аулата на английски език. В първото от тях имаха думата колеги, които обсъдиха преподаването на класически езици предимно у нас и със споделяне на своя личен опит: Знеполският епископ Мелетий; д-р Валерия Сергеенкова (преподавател в НБУ); д-р Иван Илиев (преподавател по библейски латински и гръцки в Богословския факултет на СУ и председател на Управителния съвет на АРУКО, един от организаторите на голямото тридневно събитие); д-р Марта Методиева (дългогодишен преподавател по класически езици на ученици в гимназиална и прогимназиална степен); д-р Мина Петрова (преподавател по латински език и медицинска терминология в МУ – София) и д-р Глория Бакърджиева, преподавател по методика на преподаването на класическите езици във ФКНФ и ръководител на педагогическите практики на студентите от специалност Класическа филология. 

Пръв се изказа Знеполският епископ Мелетий (преди замонашаването си Радослав Спасов), който е бакалавър по богословие и магистър, дипломиран в програмата по Антична литература и култура на катедрата по Класическа филология.

От миналата година Знеполският епископ Мелетий е ректор на Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски" и в изказването си започна с малко известен факт: единственото средно училище у нас, в което без прекъсване вече 120 години се изучава както библейски (старо)гръцки, така и латински език, е именно Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски".

Той подчерта незаменимостта на познанията по тези езици за изучаването на Свещеното Писание и на съчиненията на Светите Отци на Църквата. Също така сподели, че Софийската духовна семинария е домакин вече няколко пъти на Летни школи за ученици и студенти по гръцки и латински, организирани от Димитър Драгнев и/или Марк Томов.

По-късно в дискусията колега от чужбина сподели, че драстичното спадане на изучаването на старите езици – даже на латинския – в теологическите католически факултети в много страни води до ръкополагането на свещеници, които не знаят достатъчно добре латински или изобщо не го знаят.

След епископ Мелетий д-р Валерия Сергеенкова в изказването си разказа за преподаването на класическите езици в Новия български университет. 

колега от Хърватия

Проф. Кристиан Лаес внесе лек оптимизъм сред преобладаващия минорен тон, като цитира известна книга, в която се установява обяснимото обстоятелство, че след началото на индустриалните революции има непрекъснато спадане на интереса към знанията за античното минало и класическите езици и... "въпреки това сме тук, в тази Аула".

Проф. Гуидо Миланезе се включи в дискусията със споделяне на своя опит като преподавател pro bono по църковна музика и богослужебно пеене. Може би не съм чула съвсем добре, защото акустиката в Аулата е кънтяща, но едно изречение в неговото изказване споделям напълно: най-голямо удовлетворение като учители изпитваме тогава, когато не получаваме заплащане за преподаваното от нас, а го правим с хора, които са ни помолили да се занимаваме заедно в свободното си време с най-ценното за нас.   

Във втората следобедна дискусия вчера емоционални изказвания направиха студенти, които разказаха за това как изучаването на класическите езици в гимназиите е повлияло на избора им за следване в определена специалност и университет. Те са представени от колегата Драгнев на неговото място във фб така: 

- Nia Lakova, възпитаничка на НГДЕК, бакалавър по класическа филология на СУ "Св. Климент Охридски";

- Димитриос Попов, възпитаник на НГДЕК и на Accademia Vivarium Novum, студент по филология в Болоня;

- Mark Tomov, възпитаник на НГДЕК и на Accademia Vivarium Novum, студент по арабски, ислямски изследвания и асирология в Оксфорд;

- Ivana Asenova, възпитаничка на НГДЕК, бакалавър по класически езици на Кеймбридж, сега магистрантка по философия в Оксфорд;

- Magdalena Stanilova, възпитаничка на НГДЕК, бакалавър по класически езици ня Ройъл Холоуей (Университет Лондон), магистър на университета Дъръм и докторант по антична философия на университета Дъръм, Великобритания;

- Dimitar Dimitrov, възпитаник на 9. ФЕГ "Алфонс дьо Ламартин" и Accademia Vivarium Novum, студент по класически езици в Оксфорд

Проф. Стивън Хънт поздрави младите колеги и ги нарече "факлоносците" на знанието пред следващото поколение.

***

     Денят завърши с прекрасен концерт в Аулата.

Аплодисменти след края на първата част – за ансамбъла за старинна музика Collegium lapis lazuli, ръководен от проф. Нева Кръстева. Те пяха на латински и немски, чухме произведения на Бах и Букстехуде.

 

Съвсем кратко записче от финала на едно от изпълненията на групата от 9. ФЕГ "Алфонс дьо Ламартин" с художествен и научен ръководител Димитър Драгнев. Имам и по-дълги видеа от концерта, но са прекалено "тежки" за blogger. 

Утешение за всички, които биха искали, но не можаха да присъстват на събитията в София, е, че всичко е записано и все някога ще се появят цялостни записи и от конференцията с изказванията и дискусиите в нея, и от концерта.

Днес е заключителнителният ден от тридневната сесия на Еврокласика 2025. Колегите са в Пловдив.

Да изкажем отново огромната ни признателност на организаторите на този незабравим тридневен празник на знанието за античността и на неговите "факлоносци":

– на доц. д-р Невена Панова – председател на УС на АРУКО в два предишни мандата и неуморен помощник и на колегите в следващите му състави;

    – на  д-р Иван Илиев, който е председател на на Управителния съвет в момента;

–  на д-р Марта Методиева, която миналата и тази година беше нашият делегат на Общото събрание на Еврокласика;

–  на д-р Вероника Келбечева –  ръководител на Катедрата по чужди езици и преподавател по латински в Медицинския университет в Пловдив;

   – на  магистър Димитър Драгнев,

на най-младите ни колеги Ния Лакова и Станислав Индов, както и, разбира се,

     проф. Нева Кръстева.

първият ден на Еврокласика в София

Вчера 19 август, на Преображение Господне по стар стил, в Аулата на Софийския университет "Св. Климент Охридски" започна редовната годишна среща на ЕВРОКЛАСИКА, на която този път домакин е българската Асоциация за развитието на университетското класическо образование. 

За тях подробно разказах в предишния текст на този блог (цъкнете, моля, тук). 

Събитието се организира със съдействието на Фонд Научни изследвания на Софийския университет и SUMMIT-програмата на университета, както и с подкрепата на Пловдивската община. 

Водещ на заседанията вчера беше колегата Димитър Драгнев – класически филолог, преподавател, доктор по старогръцка литература ABD (all but dissertation, както се казва на англоамериканския академичен жаргон), магистър по старобългаристика и образователен мениджмънт, неизчерпаем двигател на множество начинания за разширяване на изучаването на класическите езици в средните училища у нас.

От името на ректорското ръководство приветствие поднесе проф. д-р Мадлен Данова, а от името на ФКНФ – д-р Симеон Хинковски, който е член на Факултетния съвет на ФКНФ и истински факир в техническо-информационното подсигуряване на всякакви събития и работата на важни бази данни, напр. МУДЪЛ.

От името на класическата общност у нас приветствие на български език поднесе доайенът доц. д-р Анна Б. Николова. То беше записано от г-н Боил Мусев, на когото дължим стотици, вече клонящи към 500 видеозаписа на семинари, конференции, представяния на книги, сказки, лекции и дискусии, проведени през последните 20 години и налични на тематичния канал Класически изследвания в YouTube вижте тук.

От името на членовете и председателите на Управителния съвет на АРУКО (както сегашните, така и предишните) приветствие към чуждестранните делегати от Еврокласика поднесе д-р Иван П. Петров. Две изречения от неговото слово има на това видеозаписче.

Ръководителят на катедрата по Класическа филология във ФКНФ доц. д-р Цветан Василев приветства участниците и изнесе лекция за историята на класическото образование у нас...

... и за проектите, по които работят много от преподавателите в катедрата, предимно за дигитализирането на епиграфските и палеографските антични и средновековни паметници у нас.

Лекция за преподаването на класическите езици във Великобритания и за дейността на CERES (Centre for Classical Education Research and EngagementS) в Университета в Дъръм изнесе проф. Арлийн Холмс-Хендерсон.

Проф. Гуидо Миланезе от Università Cattolica del Sacro Cuore в Бреша-Милано представи проекта IN-EULALIA (Innovative and Inclusive Instruments for European Latin Linguistic Assessment).

Следобедните заседания продължиха в Конферентната зала ... на латински език.

Проф. Луиджи Мираля, който ръководи от години Accademia Vivarium Novum, произнесе пламенна реч за трудностите, пренебрегването и неоправданото омаловажаване на изучаването на класическите езици през последните векове. Във Вивариума, ръководен от него, се говори само на латински и старогръцки, провеждат се обучения и академично-културни събития, много от нашите колеги са специализирали там за по-кратки или по-дълги периоди. Той гостува за втори път у нас, като първият път е бил преди 10 години.

Проф. Стивън Хънт от Университета в Кембридж представи своята работа като автор на книги, съставител на помагала и сборници, но също така той ръководи дискусия за преподаването на класическите езици в онези европейски страни, които участват с делегати в годишната среща в София.

Финалните думи от словото на проф. Мираля.

Днес работата продължава с Общо събрание на делегатите-представители на 32-те страни-членки на Еврокласика, което ще се проведе сутринта. Следобеда ще има дискусия за преподаването на класическите езици, за трудностите, с които се сблъскват колегите и успехите, които постигат.

Вечерта ще има концерт в Аулата от 19 часа на 

Collegium Lapis Lazuli, ръководен от проф. Нева Кръстева, с участието и на ученици от 9. ФЕГ "Алфонс дьо Ламартин" в София.

З а п о в я д а й т е !