На снимката: Рецензията от д-р Александър Ничев, озаглавена Едно тълкуване на Аристотеловата „Поетика“ у нас (Кръстьо Генов и Петър Радев. Поетиката на Аристотеля. Пълен превод от старогръцки с критичен увод и бележки. Второ поправено и допълнено издание. София, Хемус, 1947. 156 с.). В: Септември, ІІ/2, 153-157.
Отново пиша по темата за отместената българска
литература, по която преди празниците, но само за „отместената поезия“ писа
Александър Секулов, а после в сходен тон за „надеждите за изненади в прозата“ –
и Георги Тенев.
Продължавам с една истинска история за един от „отместените“ преводи
на български. Текстът е дълъг, затова сервирам в началото резюме:
Вижте, моля, тази снимка по-горе. Разгледайте я внимателно. На нея се
вижда копие на единствената критична и мотивирана рецензия за превод на
съчинение на Аристотел на български език. Сканирана е и е публикувана в
рубриката „Библиотека“ на сайта на АРУКО: https://aaduce.wordpress.com/
Тази рецензия е написана и публикувана преди 75 години, през 1949 г. Вече 75 години у нас никой и по никакъв повод не е публикувал
критична, но мотивирана рецензия за превод на Аристотеловите съчинения на
нашия език. А такива има много.
Защото както по времето на социалистическия тоталитаризъм, така и по
времето на „демократичния“ неототалитаризъм всички процеси в артистичните и
академичните среди се управляват „по партийна линия“.
Край на резюмето.
Сега по-подробно.
Аристотелознанието
в новата история на страната започва в началото на ХХ век: в превода на Атинската държавна уредба, издаден през
1904 г. Преводачът и коментаторът е младият по
онова време асистент по стара история Гаврил Кацаров, който проявява страстта
си към политическата философия на античността чрез този първи превод на
новобългарски на важното Аристотелово съчинение[1].
През първата половина на на ХХ век у
нас се появява само още едно Аристотелово съчинение: Поетиката на Аристотеля, в превод и с коментар от Кръстьо Генов и
Петър Радев. Техният труд стига до читателите в две издания: през 1943 и 1947 г[2].
Само две
години след публикуването на второто издание на първия български превод на Поетиката младият по онова време
асистент по класическа филология Александър Ничев публикува критична рецензия
за него. Тя е озаглавена Едно тълкуване
на Аристотеловата „Поетика“ у нас (горе на снимката). Реакцията
на младия преподавател в сп. Септември
впечатлява с това, че в критичния ѝ фокус попада не преводът, а коментарът на
текста.
За превода са написани само хубави думи с незначителни забележки. Според рецензиращия млад учен концепцията на коментара към превода е прекалено
хетерогенна и даже еклектична, а както може и да се очаква – според него тя не
е достатъчно идеологически марксистко-ленински издържана. Да повторя, годината
е 1949.
В хилядолетната история на опитите да се
преведе и осмисли Аристотеловата в частност или изобщо гръцката философска
понятийност на (старо)български, която започва още с превода на Симеоновия сборник,
това е
единствената публикувана критична, но не и отрицателна рецензия за преводачески
версии, предложени от други. Освен това,
в критичната работа на младия преподавател по старогръцка литература в
Софийския университет накратко са очертани контурите на неговите
собствени предложения за превеждането и интерпретирането на Поетиката. През следващите няколко
десетилетия Александър Ничев превежда множество важни произведения на старогръцката
литература, но основен изследователски проблем за него остават Поетиката и Реториката. Посвещава им стотици страници в статии и студии на
български и руски, най-много на френски, но и на немски, английски, гръцки и
италиански езици. Двете му дисертации са посветени на Аристотеловия анализ на
атическата трагедия и преди всичко на Софокловите шедьоври, като са защитени и
публикувани у нас, но на френски език,
а неговият превод на За поетическото
изкуство излиза през 1975 г.,
цели 26 години след като е хвърлил ръкавица за преводачески двубой към
предишната двойка преводачи и коментатори. Преводът на проф. Ничев на Реторика е публикуван през 1986 г.
и с това той изпълнява обещаното и заявеното от него още през 1949 г.
В годините на държавния социализъм
излиза само още едно съчинение на Аристотел на български език: За душата, която е публикувана
през 1979 г. в поредицата „Философско наследство“ на „Наука и изкуство“ в
отличен превод и коментар на д-р Марко Марков и със студия от дългогодишния
преподавател по антична и средновековна философия във ФФ на Софийския
университет – проф. дфн Ради Радев.
В
недалечното минало
На
26 ноември 2024 г. в Книжен център „Гринуич“, когато беше представянето на
книгата Историософия на Николай
Гочев, първи говори издателят ѝ Красимир Беров, а след това – авторът.
Николай
благодари на малкото издателство „Студио Беров“, но също така и на своя адаш
Николай Фенерски, който също има малко, направо миниатюрно свое издателство – „Дива
2007“. Благодари им за това, че имат смелостта да издават книги, които други
издатели не смеят да издадат.
Спомена издаването на Метафизика, която беше издадена в две части от Николай Фенерски,
съответно през 2017 (книги
I-III
и X-XIV)
и 2019 г. (т.
нар. „средни книги“, от IV до
IX).
Това стана преди Университетското издателство „Св. Климент Охридски“ да издаде
всички 14 книги в традиционната им подредба през 2020 г.
Тогава
не беше подходящо Николай Гочев да разкаже историята в подробности, за това сега ще я разкажа
аз.
Та,
първата Метафизика беше публикувана през 2000 г. от малкото храбро частно издателство „СОНМ“. Още вечерта след премиерата започнаха мърмонясвания заради това, че Николай Гочев в превода
на книги I-III
и X-XIV
превежда по един начин някои основни понятия, в съответствие с хилядолетната им
традиционна старобългарска форма, а Иван Христов латинизира превода им.
Мърмонясването беше фиксирано в книжно издание писмено само в едно-единствено
подигравателно изречение – в края на един брой на „Критика и хуманизъм“ от
водещия редактор на точно този брой.
Оттогава
насетне само
устно
и устно, и устно, в университетските аудитории по време на лекции (по свидетелства на
студенти това е ставало многократно в ауд. 41 на Ректората) , във формални академични
формати и неформални разговори, това издание беше оклеветявано. Несправедливо.
Понеже в него има индекси, коментари и повече от 100 станици с две встъпителни
студии, които обясняват внятно защо и двете преводачески стратегии са
допустими, приемливи и легитимни.
Въпреки мърмонясванията и клеветите,
разпространявани устно, устно и само устно, изданието бързо свърши, появи се
при антикварите на баснословни цени и както много пъти съм писала, прощавайте
за повторението: беше опровергана една от мантрите на пазарната икономика, че
търсенето определяне предлагането. Метафизиката се търсеше, никой издател не
смееше да я преиздаде 12 години след изчезването ѝ дори и при антикварите.
Дойде обаче 2016 година. Тогава в целия свят със семинари, конференции, конгреси, изложби
на книги за Аристотел и преводи на негови текстове на повече от 100 езика беше
отбелязана 2400-годишнина от рождението му.
Решихме
и ние с няколко колеги да направим конференция. Отначало предполагах, че ще е
еднодневна, организатор първоначално беше АРУКО, но инициативата беше
подкрепена и от тримата ръководители на трите философски катедри по онова
време. Написахме и проект, той беше подкрепен от вътрешноуниверситетския Фонд
за научни изследвания, образувахме организационен екип. Беше създадена и
интернет-страница, която е налична и до ден-днешен с българска и английска версия: https://aristotlesofia.wordpress.com/
Конференцията
се проведе успешно на 28, 29 и 30 ноември 2016 г. с 60 участници с доклади...
Докато я подготвяхме, решихме
с колегите от организационния екип да
направим изложба с всички книги от и за Аристотел, преведени на български до
този момент. Не ни разрешиха в Деканата
на ФФ: нямало къде, нямало кога, нямало
кой да опази книгите и после нямало да бъдат върнати в библиотеките.
С
колегите от организационния екип на конференцията се срещахме редовно веднъж на
месец от есента на 2015 г., а през есента на 2016 г. – всяка седмица. Защото в конференцията беше включено и награждаване на ученици от национален конкурс за есе; имаше няколко колеги от чужбина... в подготовката и организирането на събитието участваха най-малко 120 души. Ученици и учители в ученическия конкурс, преподаватели и изследователи – с доклади.
През
пролетта на същата тази 2016 г. Николай разговарял с наш добър познат. Той има малко
издателство. Има и дъщеря, по онова време завършваща специалност Философия в
СУ. Казал на Николай:
– – Много
пъти, толкова пъти вече по време на следването ѝ трябваше да прави справки или
да цитира нещо от Метафизиката. Няма я и я няма никъде.
Николай
предложил на нашия добър познат (към приятел) неговото малко скромно издателство
да издаде поне осемте книги, преведени от Аристотел.
На 31 октомври 2016 г. следобеда бяхме в „Кривото“ с някои от колегите от организационния екип и им се похвалих, че предпечатната подготовка почти е завършила, осемте книги в превод на Николай, придружени от бележки, две встъпителни студии, тематични библиографии, индекс и прочие, утре, на 1 ноември, ще влезе в печатница. И понеже книгата ще е с меки корици, до една-две седмици ще я има. За конференцията в края на ноември ще е готова, радвах се пред колегитге.
Но не стана така.
Eто как разказва Николай Гочев какво е станало:
Работата вървеше и очаквах не след много човекът да се обади и да каже, че pdf-ът е готов. И по едно време той звънна и рече:
- Виж сега, за тази книга си мисля, че е по-добре да не я издавам.
- В какъв смисъл? – рекох.
- Ами защото... Нали преди това говорихме нещо за „Епиномис“, пък после за
това... А тя даже не е цялата и сега така на парче...
- Как на парче? Това са осем книги от „Метафизиката“ на Аристотел. И една да
се издаде, е успех. А тук са осем! И нали говорихме освен това, че сега ще започнем с
тях, а после ще преведа и другите и ще издадем всичко?
- Не... Абе виж сега... Издателството ми е ново, сега започвам, искам всичко да е
начисто. Не искам някой да ми се обади и да ми каже нещо...
- Какво нещо?
- Ами не искам. Разбираш ли?
- Не разбирам – казах.
- Това е, съжалявам.
- Виж сега – рекох. – Аз на Димка за това няма да казвам нищо. Ти каквото
искаш това прави.
Димка беше редактор, автор на студия и пр., въобще отговаряше за превода,
както и през 2000-та. Какво да ѝ кажа? Човекът се обади и каза: „Не щъ...“
Есента отмина, а през зимата с посредничеството на приятеля ми Красимир
Беров се запознах с Николай Фенерски и решихме да издадем „Метафизиката“ – първо
преведените книги, а после – другите. Това стана в края на декември 2016.
И не щеш ли, през януари човекът с новото издателство звънна по телефона и
предложи да се срещнем. Поканих го в „Коста“ на „Кракра“ (тогава обикновено там си
правех срещите).
Той даде един диск и каза:
- Това е pdf-ът на книгите, за които говорихме. Всичко е наред, ползвай го.
- Ха! – рекох. – И как така?
- Е – каза той и разпери леко ръце. – Това е...
Полза от това все пак имаше. Обадих се на Фенерски и казах, че му пращам
готов текст, може да го даде направо да се печата. Трудностите по странирането
отпаднаха, избегнахме и разходи.
И така, както се прескача от камък на камък през рекичка, стигнах до
преизданието на книги I-III и X-XIV.
***
Това е част от автобиографичен разказ на Николай Гочев.
***
И
така, готовото за преиздаване издание беше
„отместено“, приятелю Александър Секулов.
На познатия издател, който беше заплашен да не отпечатва книгата,
все пак му дожаляло за положения труд: няколко месеца Николай и една много
старателна дама-страньорка, работеща за малкото частно издателство, бяха
работили върху коректурите, върху педантичното изпипване на пагинацията и всичко останало.
Когато научи за всичко това, г-н Николай Фенерски се съгласи да пусне напълно
готовия pdf в
печатница. Г-жа Мария Фенерска – Бог да я прости! – направи корица и книгата
излезе ето така през лятото на 2017 г.:
Тази книга беше публикувана през 2017 г. от издателство "Дива – 2007" със спомоществователството на проф. Деворина Гамалова.
Втората част, с така наречените "средни книги" беше публикувана пак от малкото храбро частно издателство "Дива 2007" на г-н Николай Фенерски през есента на 2019 г. и пак художественото оформление беше на непрежалимата г-жа Мария Фенерска.
Да е вечна паметта ѝ!
***
И както мнозина знаят, съществуването на точно тези две книги също беше отречено. В "благородното" състезание по отричането на съществуването на книги и преводи на Аристотел, след професори от Философския факултет смело като амазонки на цензурата през есента на 2019 г. и оттогава до ден-днешен се включиха и продължават да сипят клевети професор(к)и от филологическите факултети.
А приятелят Георги Тенев писа преди три седмици, че в нашата българска литературна среда липсва аристократизъм!
Напротив, Жоро, академичната "колегия" на хуманитарните факултети на най-стария наш университет е парадигмална парадигма и образцов образец и на
аристократизъм, и на благородство, но най-паче и най- вече –
на а к а д е м и з ъ м.
***
Вече 25 години книги за Аристотел и Платон се обявяват за несъществуващи, а готови за отпечатване ценни преводни книги се спират от печат. Клевети от
административно овластени университетски професор(к)и със солидни позиции в
партийните централи и медиите се сипят с десетилетия...
От публикуването на
единствената м о т и в и р а н а критична рецензия на
превод на Аристотелово съчинение на български минаха 75 години – от 1949
година.
Поради това Николай Гочев благодари отново на своя адаш Николай Фенерски, че публикува
първо осем, а после и останалите шест книги от Метафизика.
Още
нещо важно да повторя: осемте от книгите в синьото томче бяха публикувани със спомоществователството
на проф. Деворина Гамалова, а другите шест – с дарение от колегата Мария Николова.
***
Следва
продължение.
Аристотел. Атинската държавна уредба. С., 1904, Българска библиотека №5,
превод, коментар и предговор Гаврил Кацаров. Факсимилно преиздадено в: Гаврил
Кацаров. Избрани съчинения. Том ІІ,
съставител доц.д-р Петър Делев. УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2004, 803-899.
Трето електронно издание:
https://projectoria.com/product/product?path=59&product_id=52
Поетиката на Аристотеля. Превод и коментар Кръстьо Генов и
Петър Радев. С., 1943, 1947. Второ поправено и допълнено издание.
Книгоиздателство „Хемус”.
Кръстьо Генов и Петър Радев. Поетиката
на Аристотеля. Пълен превод от старогръцки с критичен увод и
бележки. Второ поправено и допълнено издание. София, Хемус, 1947. 156 с.). В: Септември,
ІІ/2, 153-157 (рецензия).
