вторият ден на Еврокласика в София

Вчера сутринта, 20 август, участниците-делегати в тридневната конференция са провели редовното годишно Общо събрание на Еврокласика. Повечето от тях са в София, а някои са участвали и гласували дистанционно. Представители на асоциациите от 32 страни от Европа и света са взели съответните решения.

***

Следобедните заседания бяха проведени в Аулата на английски език. В първото от тях имаха думата колеги, които обсъдиха преподаването на класически езици предимно у нас и със споделяне на своя личен опит: Знеполският епископ Мелетий; д-р Валерия Сергеенкова (преподавател в НБУ); д-р Иван Илиев (преподавател по библейски латински и гръцки в Богословския факултет на СУ и председател на Управителния съвет на АРУКО, един от организаторите на голямото тридневно събитие); д-р Марта Методиева (дългогодишен преподавател по класически езици на ученици в гимназиална и прогимназиална степен); д-р Мина Петрова (преподавател по латински език и медицинска терминология в МУ – София) и д-р Глория Бакърджиева, преподавател по методика на преподаването на класическите езици във ФКНФ и ръководител на педагогическите практики на студентите от специалност Класическа филология. 

Пръв се изказа Знеполският епископ Мелетий (преди замонашаването си Радослав Спасов), който е бакалавър по богословие и магистър, дипломиран в програмата по Антична литература и култура на катедрата по Класическа филология.

От миналата година Знеполският епископ Мелетий е ректор на Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски" и в изказването си започна с малко известен факт: единственото средно училище у нас, в което без прекъсване вече 120 години се изучава както библейски (старо)гръцки, така и латински език, е именно Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски".

Той подчерта незаменимостта на познанията по тези езици за изучаването на Свещеното Писание и на съчиненията на Светите Отци на Църквата. Също така сподели, че Софийската духовна семинария е домакин вече няколко пъти на Летни школи за ученици и студенти по гръцки и латински, организирани от Димитър Драгнев и/или Марк Томов.

По-късно в дискусията колега от чужбина сподели, че драстичното спадане на изучаването на старите езици – даже на латинския – в теологическите католически факултети в много страни води до ръкополагането на свещеници, които не знаят достатъчно добре латински или изобщо не го знаят.

След епископ Мелетий д-р Валерия Сергеенкова в изказването си разказа за преподаването на класическите езици в Новия български университет. 

колега от Хърватия

Проф. Кристиан Лаес внесе лек оптимизъм сред преобладаващия минорен тон, като цитира известна книга, в която се установява обяснимото обстоятелство, че след началото на индустриалните революции има непрекъснато спадане на интереса към знанията за античното минало и класическите езици и... "въпреки това сме тук, в тази Аула".

Проф. Гуидо Миланезе се включи в дискусията със споделяне на своя опит като преподавател pro bono по църковна музика и богослужебно пеене. Може би не съм чула съвсем добре, защото акустиката в Аулата е кънтяща, но едно изречение в неговото изказване споделям напълно: най-голямо удовлетворение като учители изпитваме тогава, когато не получаваме заплащане за преподаваното от нас, а го правим с хора, които са ни помолили да се занимаваме заедно в свободното си време с най-ценното за нас.   

Във втората следобедна дискусия вчера емоционални изказвания направиха студенти, които разказаха за това как изучаването на класическите езици в гимназиите е повлияло на избора им за следване в определена специалност и университет. Те са представени от колегата Драгнев на неговото място във фб така: 

- Nia Lakova, възпитаничка на НГДЕК, бакалавър по класическа филология на СУ "Св. Климент Охридски";

- Димитриос Попов, възпитаник на НГДЕК и на Accademia Vivarium Novum, студент по филология в Болоня;

- Mark Tomov, възпитаник на НГДЕК и на Accademia Vivarium Novum, студент по арабски, ислямски изследвания и асирология в Оксфорд;

- Ivana Asenova, възпитаничка на НГДЕК, бакалавър по класически езици на Кеймбридж, сега магистрантка по философия в Оксфорд;

- Magdalena Stanilova, възпитаничка на НГДЕК, бакалавър по класически езици ня Ройъл Холоуей (Университет Лондон), магистър на университета Дъръм и докторант по антична философия на университета Дъръм, Великобритания;

- Dimitar Dimitrov, възпитаник на 9. ФЕГ "Алфонс дьо Ламартин" и Accademia Vivarium Novum, студент по класически езици в Оксфорд

Проф. Стивън Хънт поздрави младите колеги и ги нарече "факлоносците" на знанието пред следващото поколение.

***

     Денят завърши с прекрасен концерт в Аулата.

Аплодисменти след края на първата част – за ансамбъла за старинна музика Collegium lapis lazuli, ръководен от проф. Нева Кръстева. Те пяха на латински и немски, чухме произведения на Бах и Букстехуде.

 

Съвсем кратко записче от финала на едно от изпълненията на групата от 9. ФЕГ "Алфонс дьо Ламартин" с художествен и научен ръководител Димитър Драгнев. Имам и по-дълги видеа от концерта, но са прекалено "тежки" за blogger. 

Утешение за всички, които биха искали, но не можаха да присъстват на събитията в София, е, че всичко е записано и все някога ще се появят цялостни записи и от конференцията с изказванията и дискусиите в нея, и от концерта.

Днес е заключителнителният ден от тридневната сесия на Еврокласика 2025. Колегите са в Пловдив.

Да изкажем отново огромната ни признателност на организаторите на този незабравим тридневен празник на знанието за античността и на неговите "факлоносци":

– на доц. д-р Невена Панова – председател на УС на АРУКО в два предишни мандата и неуморен помощник и на колегите в следващите му състави;

    – на  д-р Иван Илиев, който е председател на на Управителния съвет в момента;

–  на д-р Марта Методиева, която миналата и тази година беше нашият делегат на Общото събрание на Еврокласика;

–  на д-р Вероника Келбечева –  ръководител на Катедрата по чужди езици и преподавател по латински в Медицинския университет в Пловдив;

   – на  магистър Димитър Драгнев,

на най-младите ни колеги Ния Лакова и Станислав Индов, както и, разбира се,

     проф. Нева Кръстева.

първият ден на Еврокласика в София

Вчера 19 август, на Преображение Господне по стар стил, в Аулата на Софийския университет "Св. Климент Охридски" започна редовната годишна среща на ЕВРОКЛАСИКА, на която този път домакин е българската Асоциация за развитието на университетското класическо образование. 

За тях подробно разказах в предишния текст на този блог (цъкнете, моля, тук). 

Събитието се организира със съдействието на Фонд Научни изследвания на Софийския университет и SUMMIT-програмата на университета, както и с подкрепата на Пловдивската община. 

Водещ на заседанията вчера беше колегата Димитър Драгнев – класически филолог, преподавател, доктор по старогръцка литература ABD (all but dissertation, както се казва на англоамериканския академичен жаргон), магистър по старобългаристика и образователен мениджмънт, неизчерпаем двигател на множество начинания за разширяване на изучаването на класическите езици в средните училища у нас.

От името на ректорското ръководство приветствие поднесе проф. д-р Мадлен Данова, а от името на ФКНФ – д-р Симеон Хинковски, който е член на Факултетния съвет на ФКНФ и истински факир в техническо-информационното подсигуряване на всякакви събития и работата на важни бази данни, напр. МУДЪЛ.

От името на класическата общност у нас приветствие на български език поднесе доайенът доц. д-р Анна Б. Николова. То беше записано от г-н Боил Мусев, на когото дължим стотици, вече клонящи към 500 видеозаписа на семинари, конференции, представяния на книги, сказки, лекции и дискусии, проведени през последните 20 години и налични на тематичния канал Класически изследвания в YouTube вижте тук.

От името на членовете и председателите на Управителния съвет на АРУКО (както сегашните, така и предишните) приветствие към чуждестранните делегати от Еврокласика поднесе д-р Иван П. Петров. Две изречения от неговото слово има на това видеозаписче.

Ръководителят на катедрата по Класическа филология във ФКНФ доц. д-р Цветан Василев приветства участниците и изнесе лекция за историята на класическото образование у нас...

... и за проектите, по които работят много от преподавателите в катедрата, предимно за дигитализирането на епиграфските и палеографските антични и средновековни паметници у нас.

Лекция за преподаването на класическите езици във Великобритания и за дейността на CERES (Centre for Classical Education Research and EngagementS) в Университета в Дъръм изнесе проф. Арлийн Холмс-Хендерсон.

Проф. Гуидо Миланезе от Università Cattolica del Sacro Cuore в Бреша-Милано представи проекта IN-EULALIA (Innovative and Inclusive Instruments for European Latin Linguistic Assessment).

Следобедните заседания продължиха в Конферентната зала ... на латински език.

Проф. Луиджи Мираля, който ръководи от години Accademia Vivarium Novum, произнесе пламенна реч за трудностите, пренебрегването и неоправданото омаловажаване на изучаването на класическите езици през последните векове. Във Вивариума, ръководен от него, се говори само на латински и старогръцки, провеждат се обучения и академично-културни събития, много от нашите колеги са специализирали там за по-кратки или по-дълги периоди. Той гостува за втори път у нас, като първият път е бил преди 10 години.

Проф. Стивън Хънт от Университета в Кембридж представи своята работа като автор на книги, съставител на помагала и сборници, но също така той ръководи дискусия за преподаването на класическите езици в онези европейски страни, които участват с делегати в годишната среща в София.

Финалните думи от словото на проф. Мираля.

Днес работата продължава с Общо събрание на делегатите-представители на 32-те страни-членки на Еврокласика, което ще се проведе сутринта. Следобеда ще има дискусия за преподаването на класическите езици, за трудностите, с които се сблъскват колегите и успехите, които постигат.

Вечерта ще има концерт в Аулата от 19 часа на 

Collegium Lapis Lazuli, ръководен от проф. Нева Кръстева, с участието и на ученици от 9. ФЕГ "Алфонс дьо Ламартин" в София.

З а п о в я д а й т е !

 

за Еврокласика и АРУКО

      Следващата седмица със заседания на 19 и 20 август в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и с еднодневно посещение в Пловдив на 21 август

ще се проведе важно академично събитие: редовната

 

       Годишна конференция и Общото събрание на Еврокласика.

 

      Домакинството на конгреса е организирано по инициатива на Асоциацията за развитие на университетското класическо образование, със съдействието на Фонд Научни изследвания, ФКНФ, програмата SUMMIT (Sofia University Marking Momentum for Innovation and Technological Transfer) и Пловдивска община. 

       Програмата на това събитие, която включва и концерт в Аулата на 20 август вечерта, и разглеждане на античните богатства на Пловдив на 21 август, е публикувана на сайта на АРУКО: https://aaduce.wordpress.com/

       Доц. д-р Невена Панова в писмо-покана до членовете на АРУКО написа, че освен нея в огромната работа по подготовката са участвали най-вече:

      д-р Иван Илиев, който е председател на на Управителния съвет в момента, преподавател по библейски гръцки и латински език в Богословския факултет на СУ;

      д-р Марта Методиева, която миналата година беше и тази година също е нашият делегат на Общото събрание на Еврокласика и само тя ще участва с право на глас в него;

      д-р Вероника Келбечева, която е ръководител на Катедрата по чужди езици и преподавател по латински в Медицинския университет в Пловдив;

     магистър Димитър Драгнев, младите ни колеги Ния Лакова и Станислав Индов, както и, разбира се,

     проф. Нева Кръстева, която с ръководения от нея състав

Collegium Lapis Lazuli ще зарадват всички с концерт на 20 август в Аулата.    

 

     Колегата Димитър Драгнев, който е преподавател по класически езици и докторант по старогръцка литература (отчислен с право на защита) е един от онези, без които предстоящото идната седмица не би се случило. Той е неизчерпаем двигател за осъществяването на хубави замисли, създател и организатор е на летни школи по класически езици за студенти и ученици, поборник е за разширяване на изучаването на тези езици в средните училища не само в София, но и в страната, за въвеждането им като матуритетен предмет. Той съобщава във фейсбук за разнообразните  му части:

 „... официална, лекционна, дискусионна и концерт...

 очакваме над 100 участници – преподаватели, учители, млади учени, студенти, ученици и гости, от които над 40 са представители на почти 20 други страни от Европа и света.

Поканили сме и професори, които да споделят своите виждания по темата – тях ще представя тук в рамките на следващите дни.

Основен домакин на събитието е АРУКО – Асоциацията за развитие на университетското класическо образование – българският представител в Euroclassica.

Заповядайте – събитието е публично. (Цитирам от профила му във фейсбук: https://www.facebook.com/demetrius.dragnev)

 

 

      Предстоящата седмица е повод да се споделят факти за Еврокласика и да се напомнят моменти от историята на АРУКО.

 

                                          Най-важното за Еврокласика и АРУКО

 

      ЕВРОКЛАСИКА е международна общност, юридическо лице, федерация, обединяваща асоциации на преподаватели по класически езици и цивилизации от различни европейски страни.

     Тя е учредена на 2 септември 1991 г. в Люксембург и е легализирана в юридическата форма на закон, който е в сила от 1928 г.  

     Конституцията на ЕВРОКЛАСИКА се състои от 30 члена, на английски и френски език може да бъде прочетена тук: 

https://www.euroclassica.eu/portale/euroclassica/euroclassica/constitution.html#:~:text=At%20the%20inaugural%20assembly%20on%202nd%20September,emendation%20at%20the%20Euroclassica%20Congress%20Jena%202023)

 Последната поправка в Конституцията на Еврокласика е направена по време на годишното Общо събрание, проведено в Йена през 2023 г.

***

         Асоциацията за развитие на университетското класическо образование (АРУКО) е добре позната на нашата хуманитарна общност, но все пак нека да припомня най-важното за нея накратко.

        Асоциацията беше създадена на 8 март 2005 г. по инициатива на Николай Гочев от десет учредители-ентусиасти. За съжаление някои от тях впоследствие не останаха в академичната сфера, поеха по други пътища в живота, а проф. Петя Янева, която беше и в първия Управителен съвет, ни напусна миналата година – Бог да я прости и да е вечна паметта ѝ!

       През тези, вече 20 години на  съществуването си, АРУКО се превърна в жизнена и жилава колегиална общност, която обединява студенти, докторанти, учители, изследователи от институтите на БАН и преподаватели от различни наши университети. Има и няколко колеги, живеещи и работещи в чужбина. Това, което ни събра и продължава да ни държи заедно в едно дружество, е не само професионалният дълг, но и личната съдбовна отдаденост на изучаването на всичко, вкоренено и започнало в античния свят, и продължило битуването си и в следващите културно-исторически епохи чак до днес. Филолози (предимно класически филолози, но и слависти и старобългаристи), историци, философи, богослови, преводачи и издатели, археолози и траколози – това са профилите на членовете на АРУКО.  За тях и техни изяви, съобщения за отминали събития, както и някои интересни публикации може да се видят в рубриката Библиотека на сайта: https://aaduce.wordpress.com/

       Асоциацията е регистрирана по Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) и изпълнява всички институционални, законови, съдебни и документали изисквания, с които трябва да се съобразява такова дружество. Както и федерацията на европейски асоциации Еврокласика  нашата АРУКО е строго академична, неполитическа и нестопанска колегиална общност. Управителният съвет се сменя на всеки три години, а понякога и по-често поради различни служебно-професионални или хубави лични причини. Общите събрания се провеждат редовно най-малко веднъж годишно, решенията се вземат с явно гласуване след колегиално обсъждане и с обикновено мнозинство. Няколко други държавни институции контролират и проверяват най-малко веднъж годишно цялата документация за Общите събрания, отчетите на Управителния съвет, финансовия отчет. Преди време това се случваше не веднъж, а два пъти годишно в Софийския градски съд, а отскоро – в Търговския регистър.

       Не ми е известно у нас да има друга толкова малка, толкова специализирана академично-научна общност, която да е просъществувала 20 години предимно с минимален членски внос, без финансовите инжекции на големи международни проекти и фондации, която да е строго неутрална и никога не се е намесвала в партийните боричкания у нас, като същевременно участващите в нея сме самостоятелни и автономни, активни граждани сме, независими личности сме с различни политически и светогледни схващания. АРУКО не се превърна нито в първична партийна организация, нито в користна клика за взаимно кариерно подпомагане. Може би тъкмо поради това беше непрекъснато оклеветявана от недоброжелатели, проверявана и контролирана от други държавни институции от строго по-строго, от стриктно по-стриктно.

      През всички тези 20 години десетките проверки, включващи, например, и скрупульозно броене на квитанциите от членския внос от служители в Софийския градски съд два пъти годишно (sic!) и/или други педантично-безумни бюрократични процедури, както и заниманието със стотици документи, изисквани за щяло и нещяло откъде ли не, всичко това беше дисциплинирано изпълнявано най-често от най-организирания председател на Управителния съвет досега – доц. д-р Невена Панова. И като председател в продължение на два мандата и след това ex officio, включително и за организирането на събитията следващата седмица, тя се справи прецизно, с железни нерви и лаконско самообладание. 

     АРУКО оцеля 20 години, защото беше колегиална академична общност. Общият брой на колегите, които бяха председатели и/или членове на Управителния съвет и научни секретари е повече от 20 души. Поименно те са посочени на сайта в рубриката Членове – кой от тях в кой период. А стотици са колегите, които участваха в организирането на конференции, семинари, четения, премиери на книги, дискусии за образованието. Доста от участниците се включваха в тези дейности и без да са формални членове.  

 

 

Идеи, идеали, намерения

        

     Уставът на АРУКО, с който беше учредена общността през 2005 г., променен незначително през 2016 г., е публикуван на сайта на АРУКО в рубриката Протоколи. В него четем най-важното за целите:

 

Чл. 7. (изм. – ОС от 16.12.2016 г.) Сдружението осъществява дейност в обществена полза, съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

(1) (нова – ОС от 16.12.2016 г.) Предметът на дейност на Сдружението обхваща разпространение на резултатите от заниманията с Античност в университетска среда и насърчаване на изследванията на българското антично културно и литературно наследство чрез организирането на публични лекции и дебати във връзка с тенденциите и проблемите на съвременното класическо образование; чрез организирането на национални и международни научни форуми (конференции, семинари, симпозиуми, летни училища, преводачески и ученически конкурси) и чрез поддържането на интернет-страница за актуалните събития и публикации в областта на класическото образование.

(2) (нова – ОС от 16.12.2016 г.) Сдружението може, при осъществяване на дейността си, да си сътрудничи с други държавни и обществени институции и организации, фирми и други сдружения в рамките на Конституцията, действащото законодателство и настоящия Устав.

(3) (изм. – ОС от 16.12.2016 г.) Целите на сдружението са:

/a/ (изм. – ОС от 16.12.2016 г.) да пропагандира стойността на класическото образование и на античното културно наследство като основа на по-късната и на съвременната европейска култура и като фактор за оформянето на нейните ценности;

/б/ (изм. – ОС от 16.12.2016 г.) да развива нови образователни стратегии във висшите училища, отговарящи на променящите се европейски и световни тенденции;

/в/ (изм. – ОС от 16.12.2016 г.) да изследва влиянието на образованието в хуманитарните науки върху процесите в европейската и световна култура;

/г/ (изм. – ОС от 16.12.2016 г.) да усъвършенства работата и материалната база на преподавателските екипи в областта на науките за Aнтичността и на хуманитарните науки в България;

/д/ (изм. – ОС от 16.12.2016 г.) да подпомага преподаването във висшите училища в областта на науките за Aнтичността, хуманитарните науки и преноса на нови научни знания в средното образование.

 

       Какво направихме през изминалите 20 години?

 

     Вече няколко конференции и четения, много представяния на авторски и преведени книги, стотици часове в разширени университетски семинари, породени най-вече от избираеми дисциплини в магистърската и бакалавърската програма на специалност Класическа филология. Но освен най-активните действителни членове на Асоциацията, ако направим списък на хората, които се включваха в подготовката, провеждането, разгласяването, рекламирането, в някои случаи на филмирането с видеозаписи на някои от тези събития, на публикуването в Литературен вестник и/или в сборници на текстове, представени на тези форуми, ще получим един внушителен списък от над 200 имена[1]. Само в организирането и осъществяването на конференцията Предизвикателството Аристотел, проведена през 2016 г. в Софийския университет (https://aristotlesofia.wordpress.com/), в съставителството и редактирането на сборника, който беше резултат от нея, както и участниците в ученическия конкурс Моят Аристотел за написване на есе по този повод (https://aristotelkonkyrsblogsite.wordpress.com/)– само в тези събития се включиха повече от 120 души: ученици, учители, колеги-преподаватели и изследователи, няколко гости от чужбина.

 

Хронограма на най-важните събития преди традицията на Четенията

 

       През февруари 2008 г. беше проведена първата еднодневна конференция на тема Библия и класическа древност, а година по-късно през февруари 2009 г. форумът беше на тема Религия и контекст[2].

       През учебната 2007/2008 г. бе проведен интердисциплинарният двусеместриален избираем курс Актуалната античност, в който участваха преподаватели от три наши университета, повечето от тях членове на Асоциацията[3].

        От 22 до 24 юни 2011 г. бе проведен тридневен международен семинар върху (предполагаемо) последния Платонов диалог Епиномис, осъществен като съвместен проект на ФКНФ и ФФ с финансиране от Фонд научни изследвания в Университета и с участието на много колеги от Southeast European Association for Ancient Philosophy. Програмата е тук: https://theepinomisofplato.blogspot.com/2011/06/how-it-happened.html

         В края на ноември 2016 г. бе проведена тридневната конференция Предизвикателството Аристотел, осъществена по инициатива на АРУКО и с подкрепата на Фонд научни изследвания в Университета[4]. В нея се включиха 60 участници от 12 наши и чужди университети и институти на БАН.

          ***

         С участието на много колеги от други университети и институти на БАН, които увеличаваха неколкократно броя на студентите, избрали съответните дисциплини, през първия петнадесетгодишен период се проведоха и разширените лекции-и-дискусии по Класическо образование и идея за класическа древност в България; Интелектуалците през античността; Античността в художествената литература и естетическата теория; Платонизмът; Неоплатонизмът. Части от някои от тях са достъпни като видеозаписи в тематичния канал Класически изследвания на мястото, посочено по-напред.

       Като по-свободен университетски форум, необвързан с учебния план, през 2019 г. се проведоха 12 сбирки на новия университетски семинар, наречен още НУС: Класика и бъдеще. За съжаление, не само ограниченията и забраните, наложени от пандемията, но и други неблагоприятни процеси в хуманитарните факултети не позволиха провеждането на никакви редовни академични срещи и дискусии след това. Нека заради запазването на паметта за вече случилото се да посочим на каква тема бяха дванадесетте сбирки на НУС – новия университетски семинар Класика и бъдеще, проведен през календарната 2019 г.: 

         Първите седем занимания се състояха през летния семестър на учебната 2018/2019 г.

Ето кои бяха лекторите и темите през пролетта на 2019 г.:

*Ангел Димитров (ученик в 12 кл., НГДЕК). За ползата от класическата философия (4 април);

 *доц. Огнян Касабов (СУ, ФФ). Платон и краят на изкуството (19 април);

 *проф. Миглена Николчина (ФСлФ, СУ). Орландо и Олга: сдвоена биография (два погледа към въпроса за сексуалността и половата идентичност) (10 май);

 *Димитър Драгнев (докторант, ФКНФ, СУ). Историята на латинския език през погледа на два бестселъра (историите на латинския език от Wilfried Stroh (2007) и Jurgen Leonhardt (2009) (17 май);

 *доц. д-р Камелия Спасова (ФСлФ, СУ). Как поетите лъжат. Мимесис и мимикрия в античната трагедия (31 май);

*д-р Иван П. Петров (Медицински университет - Пловдив). Духовната терминология в житието на св. Антоний Велики и рецепцията й в старобългарската книжнина (7 юни);

 *проф. Веселин Дафов (ФФ, СУ). Философията и свободният пазар на интелектуални услуги (14 юни);

 

      Семинарът Класика и бъдеще възобнови своите сбирки през есента на учебната 2019/2020 г. и тогава лекциите-и-дискусии след тях продължиха така:

 *Стефан Стефанов (докторант, ФКНФ, СУ). На ръба на (индоевропейското) съществуващо ( 4 октомври);

*проф. дфн Искра Христова-Шомова (ФСлФ, СУ). Слово за Въведение Богородично от Охридския архиепископ Теофилакт Български. (25 октомври);

 *проф. дфн Цветан Теофанов (ФКНФ, СУ). Класическата арабска поезия (8 ноември);

 *доц. д-р Силвия Кръстева (ЮЗУ „Неофит Рилски“). Хоризонтите пред философията и логиката; с участието на доц. д-р Кристиян Енчев от Института по философия и социология в БАН. (15 ноември);

*доц. д-р Силвия Георгиева (ЮЗУ „Неофит Рилски“). Colloquium absentium – писма до жени на Църковните отци

 

                                Хронология на Четенията

 

      Всичко, което се случи през първите 12 години от съществуването на Асоциацията, ни убеди, че не само можем, но и сме длъжни да организираме всяка година конферентни форуми, които ще се наричат Четения на АРУКО.

      На 15 декември 2017 г. бяха проведени първите Четения на тема Утопия. Политическото философстване и фантазиране от Античността до Новото време. Те бяха посветени на 500-годишнината от публикуването на книгата на Томас Мор.

      Вторите Четения бяха проведени през декември 2018 г. и бяха посветени на двоен 130-годишен юбилей: 130 години от създаването на Висшето училище в София и 130 години от първия превод на български език на диалога Критон. Темата им беше Мислене и действане (Всичко е станало така, както би трябвало да стане – Платон. Критон 44 с). Някои от докладите бяха публикувани в специален тематичен брой на Литературен вестник – бр. 11, 20-26 март 2019 г., а още повече разширени текстове са включени в сб. Мислене и действане[5].

      Третите Четения бяха проведени пак през декември, през 2019 г., като заглавието им беше Сватбата на Филология и Меркурий. На фокус в тях бяха калейдоскопичните проблеми, поставени от Марциан Капела в едноименната енциклопедична литературно-митологично-философска творба, а мотото им беше: Изкуствата... начало на науки трезви дават, но и играта не забравят (Mart. Cap. II, 220). Видеозаписите от докладите, представени през първия ден, са достъпни в тематичния канал Класически изследвания https://www.youtube.com/watch?v=L2kz93_jecE&list=PLMLCCRLu4HVW3xOu1i_g1vG87qg1iivtQ

       Четвъртите Четения получиха темата си по време на дискусиите на Третите: как са възможни седемте изкуства-науки, за които художествено и персонифицирано пише Марциан Капела? Кое в тях е научно-рационално, кое е интуитивно-мистично, кое обаче е и догматично-недоказуемо и необосновимо. Така от споровете на едната конференция се появи проблемното поле на следващата. Четвъртите четения бяха на тема Логос, догма, фантазия и бяха организирани от Управителния съвет на АРУКО: гл. ас. д-р Вяра Калфина, гл. ас. д-р Иван П. Петров, доц. д-р Силвия Кръстева и докторант Димитър Драгнев. 

      Петите Четения бяха организирани от колегите в тогавашния състав на УС на АРУКО д-р Вяра Калфина, д-р Иван П. Петров и доц. д-р Силвия Кръстева. Както и през 2021 г., те се случиха не през декември, а през по-благоприятен пролетен месец май 2022 г., в който някакво съживяване и нормализация на живота беше възможна. Темата им беше Херменевтически лабиринти: мит, име, история.

            Разширени версии на някои от докладите, представени накратко по време на Четенията през 2021 и 2022 г., бяха публикувани отново от УИ „Св. Климент Охридски“ в сборника АРУКО – Четения. Логос, догма, фантазия. Мит, име, история[6].

       Шестите Четения бяха на тема Школи, знания и университети. Бяха посветени на 135-тата годишнина на Университета. Организатори бяха колегите от тогавашния състав на Управителния съвет доц. д-р Силвия Кръстева и д-р Иван П. Петров. Сборникът с доклади, представени през декември 2023 г., е съставен от д-р Иван Илиев, д-р Ясен Андреев и проф. Кристина Япова и се очаква скоро да бъде публикуван от издателството на НБУ под редакцията на д-р Владимир Маринов.

      Седмите Четения бяха на тема Образци и подражания, авторства и имитации. Те се проведоха на 13 и 14 декември 2024 г. 

      А кога точно и на каква тема ще са Осмите Четения, ще бъде решено скоро. Времето на провеждане и темите се определят пак демократично: чрез гласуване на членовете на АРУКО по електронната поща в анкети, които обикновено прави д-р Иван П. Петров.

***

    Ако сте любопитни за повече информация за дейностите на АРУКО, може да разгледате сайта, в който има обобщена история и на английски език.

***

     Всички интересуващи се, които имат възможност и желание, са поканени да се присъединят към събитията следващата седмица:

на 19 и 20 юни в Софийския университет, а на 21 юни – в Пловдив.

 

З а п о в я д а й т е!

---

[1] Нека на първо място да спомена името на колегата-математик Боил Мусев, който създаде тематичния канал Класически изследвания в YouTube, а на него има вече 486 среднопродължителни видеозаписи от някои семинари и премиери на книги: https://www.youtube.com/channel/UC5LiGCpOCoJyhHt3Pb5F9Dg

[2] Някои доклади от тези първи две събития са в сб. Класически и модерни измерения на религиозното откровение. С.: издание на АРУКО, 2009. Съст. Николай Гочев, Петър Рогалски и Чавдар Хаджиев.

[3] Финансирането за провеждането му беше осигурено от Центъра за развитие на учебните програми към ЦЕУ Будапеща, а със средства от бюджета на ФФ беше публикуван сборник с текстове на участници в него: Политическата мисъл на европейското „минало“, съст. Д. Гочева, ред. Невена Панова и Иглика Милушева, С.: УИ „Св. Климент Охридски“, 2010.

[4] Едноименният сборник беше издаден от УИ „Св. Климент Охридски“ през 2018 г. Съставители Д. Гочева, Иван Колев и Хари Паницидис.

[5] Мислене и действане, С.: УИ „Св. Климент Охридски“, съст. Димка Гичева-Гочева и Невена Панова, редактор и художник на корицата Иван П. Петров.

 

[6] Съставители Петър Горанов, Силвия Кръстева, Димка Гочева. УИ „Св. Климент Охридски“, С. 2023.