Τέλος δὲ τῆς μὲν ποιητικῆς ἐπιστήμης τὸ ἔργον, τῆς δὲ φυσικῆς τὸ φαινόμενον ἀεὶ κυρίως κατὰ τὴν αἴσθησιν.
Цел на практическото знание е действието,
а на знанието за природата –
явлението да се обясни така, че да съответства
най-добре на сетивното възприятие.
За небето, кн. Гама/ІІІ, гл. 7, 306а 16-18
Текстът на За небето и За възникването и загиването достигна до българските читатели за първи път в края на 2006 г. Тогава той беше част от мащабен издателски проект на „СОНМ“, включен в библиотека „Делос“. Томчето беше озаглавено Аристотел. Два трактата. Преводът на За възникването и загиването беше направен от д-р Димитър Илиев, а д-р Владимир Маринов редактира и неговия, и моя превод на За небето. Нашето колегиално сътрудничество през лятото и есента на 2006 г. премина плодотворно и съвпадна по време с няколкомесечна специализация на колегата Маринов в Ягелонския университет в Краков. Поради това, докато подготвяхме изданието, си разменихме стотици писма по електронната поща, чрез които обсъдихме почти всяко изречение не само от текста на Философа, но и предговора, индексите, обснителните бележки. С уместни издателски редакторско-коректорски бележки ни помогна колегата Дора Минева, а Веселин Праматаров направи няколкото необходими чертежи. Изданието завършва с изключително полезно приложение, каквото досега няма в нито едно преводно издание на български на класически античен философски текст: обяснение и чертежи за строежа на съвършените Платонови стереометрични фигури, чрез които в Тимей се представят четирите стихии. Това приложение за петте многостена беше написано от Мария Николова в сътрудничество с Никола Бенин. Главен редактор на поредицата „Делос“ беше Николай Гочев.
Концепцията на онова издание беше в едно книжно тяло да са включени За небето и За възникването и загиването, които често биват издавани заедно, защото представят Аристотеловото разбиране за космоса и за четирите стихии, или четирите елемента, които го изграждат. И двата текста са част от втората философия или „физиката”, философията на природата на Аристотел. В Аристотеловия Corpus (академичното Берлинско издание от 1831 г., подготвено от Имануел Бекер) За небето следва Физика-та, а За възникването и загиването следва За небето. Взети заедно, като една текстова цялост от 6 книги, За небето и За възникването и загиването са се оказали едни от най-влиятелните текстове не само в историята на философията и науката, а изобщо в историята на човечеството. Макар че първият от тях е наречен За небето, той е много повече космологически и космографски, а не астрономически текст, и макар че вторият има заглавие За възникването и загиването, от съдържанието му става ясно, че във вечния Аристотелов свят, няма нито абсолютно възникване, нито абсолютно загиване.
Томчето на издателство „СОНМ“ от 2006 г. отдавна вече е неоткриваемо дори и при антикварите, поради това предлагаме на читателите ново издание на превода на За небето, който е почти непроменен, но този път той е обединен в едно книжно тяло с може би последния Платонов диалог Епиномис. За авторството на този диалог се спори, още в античността са изказани предположенията, че не е автентичен, като авторът му се търси сред членовете на Академията – някой от студентите на Платон, които са били там в последните две десетилетия на живота му. Този пренебрегван, сравнително малко коментиран и интерпретиран диалог, обаче, може да осветли повече неясни страни на интелектуалните спорове в Академията, и да подпомогне разбирането за различните хипотези, предложени от Платон, от Аристотел, може би от Филип от Опунт. Който и да е авторът на Епиномис, диалогът е много ценен като своеобразен мост, свързващ космогонията и космографията на Тимей с космологията на За небето.
Нескромно е, но е точно: такава книга няма засега никъде по света.
Обикновено За небето се издава или самостоятелно, или в компанията на За възникването и загиването, или с някой друг от „трактатите" на Аристотел, обсъждащи природата.
А Епиномис обикновено се издава или със Закони, или с някой друг от подозираните като неавтентични Платонови диалози, или с някое от писмата му, които също се четат като съмнителни, неавтентични и имитативни. В изданието на УИ „Св. Климент Охридски“, което се появи преди месец и първият тираж вече е изчерпан, читателите ще намерят превод на диалога, направен и изключително богато коментиран от Николай Гочев. Също така има част с избрани антични свидетелства за Епиномис, съставени, преведени и коментирани от Николай Гочев.
Има предговор към За небето и индекс на понятията в него. Има и послеслов за диалога Епиномис като най-пряк свързващ път между космогонията на Тимей и космографията на За небето.
***
Книгата, издадена от Университетското издателство
„Св. Климент Охридски“ ще бъде представена след една седмица:
на 31 октомври, четвъртък, в навечерието на Деня на будителите,
в Библиотека Филологии, която е на тавана в централното крило на
Ректората.
Домакини на събитието ще са Издателството и Асоциацията за развитие на университетското класическо образование/АРУКО.
За книгата ще говорят доц. д-р Силвия Кръстева от ФФ на ЮЗУ „Неофит Рилски“ и проф. д-р Веселин Дафов от ФФ на СУ „Св. Климент Охридски“.
Водещ ще е преподавателят по класически езици в Богословския факултет на СУ д-р Иван Илиев – председател на Управителния съвет на АРУКО.
Заповядайте!
Димка Гочева, преводачка на За небето, редакторка на превода на
Николай Гочев на осем от книгите на Метафизика.
